Не ти ли стига, че не знаеш как се иска?
Не можеш ли да ходиш, без да стъпваш във калта?
Не чуваш ли?
Не виждаш ли, че в мене всичко иска
отново допира на твоята ръка? ...
Затворих се в кръга на любовта.
Но щом повярвах, че ще бъде вечен,
ти сряза нишката. И аз сега
се лутам между болка и безвремие.
Че моята вода - онази, живата, ...
Душа - самотнице омайна,
за тебе писаха, че си камбана,
за мене си пристанище безкрайно -
все страдаща и вечно неразбрана.
Душа, ранима до жестокост, ...
В затвора на сърцето ми надзирател беше само ти...
В килията на душата ми не идваше и капка светлина...
С вериги тежки оковаваше света на моите мечти...
И да те видя беше свиждане, копняно както любовта...
И не забравяше и катинарите, ключетата стояха в теб... ...
Тя имаше черен фотоапарат.
Мъкнеше го навсякъде в ръце,
искаше да снима целия свят,
да го заключи в снимки джобен формат -
всеки път с трансформирано лице. ...
Чаша с вино към устните поднасяш,
за да забравиш тревогите, които не понасяш.
Вино опияняващо и сладко,
като ласка, получаваща се рядко!
Стиснал чаша, отпусната ръката, ...
Там някъде, дълбоко във нощта,
самотна майка стене без душа.
С ръце корави рови гроб в нощта,
а крясък детски се изгубва в глухота.
Спомени, нахални в ума ти ще навлизат ...
С очите си безбройни заспиващият град примигва,
прихърква леко с последните коли,
щурче се чува нейде да присвирва...
стоя замислен под белите звезди...
Липсваш ми! ...
Очи красиви ме поглеждат пак... оглеждам се в тях!
И съм щастлива, че те има...
че чувам твоя смях!
Да бъда в тебе сгушена е може би мечта...
а всъщност всичко давам това да е така! ...
Запомних те с къщи, от топлото слънце огрени,
и с вятъра, който, оставен на себе си сам,
сновеше, разгърден и див, между тебе и мене
и молеше част от възторга си жив да му дам.
Запомних те с утрото, тихо надничащо в двора, ...
Хайде... давай, мило мое...
разкажи ù приказката за лека нощ
разкажи ù как до мен вечер си заспивал,
как в прегръдките ми щастлив си се будил.
Разкажи ù, мило мое... нека знае... ...
Безшумен е вече светът ми,
тъй мрачен и студен.
Без светлини са нощите ми,
сякаш мракът, като демон, се е настанил в мен.
Без думи са вече изреченията ми, ...
Сърдечността ми – тежко бреме,
бог един ми е свидетел на скръбта,
пресътворил в образа ти мене -
превърна ме в твоята сълза.
Не искаш плачейки да ме загубиш, ...
Ще ви разправя днес какво се случи:
захапа ме едно съседско куче!
Минавах покрай него не веднъж,
но никой до сега не викна: ”Дръж!”.
Съседът ни, човечец хрисим, кротък, ...
Усещаш ли мига на сливане
и шепота на вятъра в кръвта,
и случващите мигове взаимност,
по-нежни и от пеперудени крила.
Усещаш ли как в мен рисувам те, ...
Да прогледна днес вън от тъгата си,
да прогледна навън от страха...
там, където расте тишината
над въпросите. Като дива трева.
Там, където, заченат под мислите, ...