Обичам да се крия във сърцата...
Да слушам тихо как туптят...
Да виждам болката, която те претакат,
преди да стане тихо и заспят...
Обичам да отпивам от кръвта им... ...
Аз мъничко от теб се уморих...
като трева от лятна буря,
полегнала на твърдата земя,
оставена на слънцето да я прежуря.
Понякога, разкъсвам се на две ...
Не ставам за обичане, любими!
Спасявай се преди да те погубя.
Отпия ли от чашата с мартини -
и Бог да ти помага - ще се влюбя.
В сърцето ми сирени ще завият, ...
Ще понесеш ли цялата ми същност?
Тя често като камъни тежи.
От нея нощем гърлото пресъхва,
а през деня не спира да вали.
Тя иска, дава, взима и обсебва. ...
Когато мисля за далечни светове,
те чувствам два пъти по-близък.
Макар че ти си студен и непристъпен
като ледената крепост,
в която живее твоята кралица. ...
Небето свъсило облаци драматично
и картини мрачни от тях реди.
В дни като този всичко ми е безразлично,
но белият пух въображението ми плени.
Пухкави приказки, истории разни, ...
"Напред е пътят"
Какво отнето бе от нас във времето?
какво забравихме да споделим?
Дълго чакахме - сега сме закъснели!
Надеждите кога ще възкресим? ...
Дозирам жадното от устните
и нервното, накацало по дланите,
прецеждам тишината от усмивките
и пухкавите облаци в мечтите си.
С ръка им правя знак – да ме изчакат, ...
Стая. Момиче сред стени...
Движение, движение на мислите...
То бяга в мечти да изкрещи.
Назад, назад безшумно до сълзи.
Продължава във външните едни неясноти. ...
Изгубих си либидото по пътя
във търсене на мъжко съвършенство.
Така и не усетих как настъпи
финалът на желаното блаженство.
Разтече се в ръцете ми нектарът ...
Живея в тяло, сплело в тънка мрежа
добро начало с неизвестен край,
безсмъртната надежда с безнадеждност
и сигурния ад с очакван рай.
Събрала съм в броени дни безкрая - ...
Помниш ли ме, както слънцето помни луната,
виждайки я един-единствен път?
Помниш ли ме, както пустинята помни дъжда,
срещайки го един на хилядния път?
Помниш ли ме, както вятърът минава ...
Казваш, че стиховете ми са реки,
но не бистри, а пълни със тиня,
и не съм диамант, а гранит,
изкован не от злато, а в глина.
Казваш, че стиховете ми са гори, ...
Уморих се да бъда сама,
захвърлена в ъгъла на тъмната стая.
Уморих се да бъда добра,
но презряна в живота от всеки накрая.
Обичам силно - до болка, ...
И пак връхлита омразата!
И пак изпива и драска по вазата
на кухата душа.
Жестоко и бясно изгаря (проказата),
и жалко и страшно опустошава миражите. ...