Паяко, запридаш о̀рлови гнезда,
а пепелянки се излюпват горе,
напечени скали се попритискат,
увиснали на жилав корен.
Орел не е посмял да накълве и еделвайс: ...
Няма лекарство, което да излекува мъката ми.
Няма лекар, който да съживи умрялото ми сърце.
Любовта ми вече не е жива.
Сърцето ми вече е разкъсано на две.
Страхът обзел е моята душа. ...
Не виждаш ли, че пишейки се мъча,
а поезията бледнее ми неистово
и всяка вечер съм облян във плачене,
и пишейки за теб, маскирам истината.
Как се страхувам даже да призная, ...
Много нощи, обвита в мъглите
на луната, проникнала в мен,
се изгубвах във сънните ручеи,
за да стигна, любов, тук, до теб...
Прелетях над пустинни жарави. ...
Самотата пак е моя пръв приятел,
но тя оказва се голям предател.
И спомням си отминалите дни
с горещи сълзи в мойте очи.
Тя беше моята единствена мечта, ...
Език мой,
език на нашата майка България,
език, който през годините издавал непрекъснат вой,
език, който има голяма територия.
Колко мъки, oбиди си броял, ...
Написах това любовно откровение за единствения човек, когото обичам истински. Посвещавам ти го с цялата си любов и всеотдайност, дано ти хареса !
Откровение
Сърцето ми от чувства пак прелива,
душата ми е в твоите очи,
отдавна тез неща на тебе дадох, ...
Въздишки по възглавницата се търкалят,
спомени в измачкани чаршафи се въргалят,
ароматът твой не дава очи да затворя,
с ангелите за устните ти говоря,
целуваш ме, прегръщаш ме, отварям очи, ...
Имам въздух за три атмосфери,
но пак ми е трудно да дишам.
Вдишвам тебе, издишвам химери.
Ти в недостиг, а те във излишък.
Дробовете се свиват до болка. ...
Босонога любов
Тази умора, дето не ще да заплаче,
още влачи ярема на премълчани мечти.
Покажи белезите с усмивка, юначе,
а после… ако има после - прости. ...
Какво се случва, когато ти се плаче,
а дори сълза не пада от очите ти.
Когато си забравил какво е да се смееш,
а някой да е влюбен в усмивката ти.
Какво се случва, когато няма смисъл ...
Тревожност в нощта сърцето коси.
Сънят си отива... поспри, остани.
Унесен, тъгата в мен не боли.
Години не бих се събудил дори.
И търся топлина от твоята ръка. ...
Отчаяно море бушува в мен понякога,
надигат се вълни със побелели върхове от гняв
и се разбиват във скалите на душата ми...
Като камбана болката ми откънтява
и търси тишина, ...
Тишината яростно забива хладното си острие...
разкъсва ме и ме убива в мрака...
Сълзи като кристален дъжд
капят върху бял хартиен лист...
... лист, приготвен за писмо... ...