Мълчи, когато пие от покруса...
Мълчи, когато наркодилър спре...
Мълчи, кога синът му се надруса...
Мълчи, когато щерката метреса е...
Мълчи, когато лъжат го с цената... ...
През шепите на празни обещания
изтичат думи като капки дъжд.
Сега съм тук. Но болна от мълчания
ще се разлея в дланите на плачещ мъж.
По лепкавото утро без въздишки ...
Луда съм, че те обичам и че нощем търся твоите очи...
Луда съм, че те желая и постоянно за теб мечтая...
Луда съм, че тялото си ти дадох, а ти подигра се с него само...
Луда съм, че сърцето си ти подарих, а ти къде ли го забрави...
Луда съм, че вярвах аз на думите ти нежни, а всъщност са били лъжи... ...
БЯЛА ЧЕШМА
Чула мома, дочула Пита, разпитва момата
за извор със седем чучура, къде е изворът на чешмата.
седем чучура, жива вода студена. Сложи кобилца на рамо,
От първи тече мъдростта, а в ръка с едно менче само. ...
Ще търсиш в бездната душата си.
Ще се луташ между живота и смъртта.
Ще се молиш всичко да започне отначало.
Ще се надяваш това да е лъжа.
Не искаш да повярваш, че това си ти. ...
"България"
България - ти моя малка Родино,
земя славна на племе и небе синьо.
Тъй малка си, погледната от високо -
с планини и долини пръсната си нашироко. ...
Заслушана в мен и навлязла в градините,
сред стотици цветя ти откъсна два гербера,
закичи ме с тях и с целувка смокинена
от вълк ме превърна във цербер.
И птиците пеещи кацаха в клеите, ...
Добре е, че ме върна на земята.
Май прекалено много се увлякох!
Дори облякох ризата с крилата.
След думите ти, просто я съблякох...
Не бях я вадила от много време - ...
Крясък в далечината отеква.
Само за миг дъхът ми секва.
Миг достатъчен, за да чуя тишината.
Туптенето спряло, страшна самотата.
Отново крясък, след него вик, ...
Нестинарка
Горят огньове в свят самодив,
пламъци вещаят нестинарски див.
И небето с тайнството на звездна орисия,
в синева потъна с пурпурна магия. ...
„Красотата ще спаси света!”-
е девизът на новото поколение.
Любовта е вече вън от игра.
Критиците не дават второ мнение.
Пудриерите изместиха целувките. ...
Лутайки се из непрогледна тъмнина,
не достига до мен на надеждата гласа...
И така самотен и обезверен,
на мъртвите илюзии съм още в плен.
Не мога повече така, ...
Тя е спряла на прага и наднича през входа.
Бе прогонена някога от случайни успехи.
Сто години без мене самотата е бродила
и се връща, измъчена, да подири утеха.
С изкривена усмивка аз вратата отварям. ...
Късмета и шанса в щастието ми
затопля тялото ми за прегръдка.
Само за мъжа и човека в теб
с моята отдаденост и вярност,
свободата и добротата ми за теб. ...