Мога ли да те обичам вечно?
Да шепна всяка сутрин твойто име...
Ти да молиш: "Погали ме нежно..."...
И накрая да ми кажеш: "С тебе отведи ме".
Позволи ми да те имам вечно! ...
Щом ме обичаш - в шепа ме запази!
Сърцето си дадох - да имаш...
Можеш ли обичта ми да съхраниш?!
Ако не можеш - кажи ми!
Небето, без твоите очи, ми е малко... ...
Иска ми се да отмия тебе от сърцето
и прободните игли да не кървят.
Да съм същото усмихнато дете, което
е събрало във очите си звезди.
Да съм пак онази стара детска песен ...
Ако топъл южен полъх те докосне,
в него ще откриеш мойта топлина.
Веднъж в живота някой омагьосва
с две капки от онази, живата вода.
Спомни си дните, през които заваля ...
Как потрепва твоето тяло под моето...
Как сладко настръхваш... слади...
Всеки досег е малка наслада...
А безсрамно шоколадът горчи...
Ти замлъкна... ...
Палиш ли още нощите с дълги фитили,
за да избухне в пламъци новият ден?
Искам да викна, а нямам физически сили.
Чувствам се грохнал. Душевно съм сякаш сломен.
Кавал и камбана, отвътре ми, яростно вият. ...
Направи ми гердан от ръцете си сплетени,
а на кръста ми пояс сложи от листа,
заведи ме в колибата под ветровете,
дай ми храна, напои ме с вода.
Направи ми обувки от твоите длани, ...
До колене нагазили в морето на спасените,
с разгърдени аритмии, с пресъхнали проблеми,
във виното на плитката любов сега се давят.
Защо им е да търсят бряг, щом сламката улавят?
До гуша им са чашите, разлети от русалките. ...
Заслушай песента на птиците,
щом пролетният вятър те повее.
Отдай се сладостно на мислите
и всяка птица за теб ще запее...
И в лятото притихвай с птиците ...
Без сълзи, без глас и без утеха
разраства се у мен онази скръб,
мечти разхвърляни на вси страни -
ненужни са, подправени с много кръв...
Без място, без душа и без очи ...
Ще те намеря
Днес времето е блудкаво без тебе.
Добрите думи превърнаха се в нищо.
Сърцето ми е будно, но е съкрушено.
Все няма кой да пали моето огнище. ...
Поемата на мойте дни сковани
дълбае сто дъна на процепи в тебе
и думите ми разбрани – не разбрани
треперят из въздуха около мене.
Сто пъти молих те да спреш на време ...
В моята стая влязоха стъпките,
бавни, неритмични, провлачени
като стар блус, плачещ за нечие сърце, лице и ръце,
като стар блус, в който китарата меко,бавно отзвучава,
възпяла за пореден път онова усещане на жажда и очакване. ...
Това съм аз!
Това съм аз - прашинка в слой дебел от прах,
една сълза от някой облак.
Това съм аз - усмивката на минувач,
надеждата в отчаяния поглед. ...