А той, вълкът, в овча кожа е сега,
и върви напред гордо преди овцете.
Той води ги всичките към пропастта,
а те вървят след него, навели глава.
И блеят покрай него, подскачат щастливи, ...
Кой казва, че самотните жени са слаби
Те, пият за утеха двойното кафе
Остават в мислите си млади
И имат силно, влюбено сърце.
Отпиват бавно, като за наслада ...
По сърцето, неговото, съм вече "другата", но...оставам първата.
Другата, заместничката - подобие, силует на единствената.
По сърце, неговото, пали и в очите й на новата,
търси моите влюбени искри.
По сърцето, неговото, боли и в нейните ръце ...
Ще почна от там дето всичко започва
случайно или както казват нарочно
точно, един малък миг от вечността
като изстрел от упор, идва живота
за поредния играч в смъртоносната игра ...
Посвещаввам на всички поети
които пишат неразбираемо.
Порасна ми брада, оплешивях,
като разбрах за първата награда.
До мен се сви библеският монах, ...
Преглътнала съм. Никакви сълзи!
Умело скрито в тропи и куплети,
от мен до теб смразяващо пълзи
безсилието светско на поета.
Сред своето си царство е велик. ...
Вървя към себе си по твоя път
със своите нестихващи надежди.
Живее ми се още в тази плът,
че рано е за ново обзавеждане.
Все още е прибързано да лягам, ...
"Пълно учудване и недоумение!
Как тъй Сарафов ние избрахме!?
Как се стигна до това решение!?
Как това падение ние проспахме!?
Този ли ще наследи падналия Каскет!? ...
Не градете хора толкова високи дувари,
разбирам че сега е друго време, страх.
Мостове вие градете кои където свари,
между хората за добро, не сторете грях!
Защото само те хората заедно събират, ...
Вълшебно бяло сбъдване победно блести,
спомен мъртъв са вече черните облаци зли.
Усмихнат нов изгрев намръщените
ледове завинаги стопи, на несбъдването
клопките коварни с дръзка мъдрост победи ...
НАЙ-МОКРАТА ЖЕНА НА ТОЗИ СВЯТ
... ти помниш ли, когато изведнъж небето върху Варна се нагрочи,
и как се срути пролетният дъжд връз спуканите тротоарни плочи,
и как залепна роклята ти – лен, и мигом как красиво! – те оформи,
и аз те гледах – светло изумен, със две ченгета с мокри униформи, ...
Дали творим днес своя "Златорог"*
тъй както нашите предци далечни?
Талантът го изпраща само Бог,
а ние се приемаме за вечни?
Дали със тази сила на духа ...
За глъмота нареждам се до вазе
със нищосказване в локумен сапунлък.
Откъмидейно мозъкът ми празен
ще сътвори пореден сакатлък.
Подготвям ви за мъдрословие спаружено ...
“Ти българче си,“ ми каза с усмивка мама
и с любов целуна челото ми сутринта
преди да ни покаже на мен и сестричката ми по-голяма
училището, в което в събота ще учим... ех, каква беда!
Аз на шест съм, много малък, ...
Камъните
Камъкът предмет и символ е и реалност висша.
Представител на боговете е, реалност техна.
Впечатляващо-красиво е човек когато види в разходката своя грамаден камък ил скала огромна, неподемна!
Енергия и качества съдържат се в камъка тоз ...
Не влизай във живота ми на пръсти!
Отдавна обитавам само себе си.
Не мъкна тежестта на чужди кръстове.
От всяка моя грешка нося белези.
През процепа на блудната надежда ...
ВЪВ ВИХРИТЕ НА ВАРНЕНСКИЯ ДЪЖД
Небето е готово да заплаче – и, свит на плажа в туфите камъш,
стишава се душата ми – котаче, в очакване на варненския дъжд,
дерат вълните белите си ризи, пред мене нито бряг, ни хоризонт,
и облаците идат на дивизии! – и сякаш ми отварят Втори фронт, ...
Студени дни сред хладен буен вятър,
огънати във лък букетни клони,
с чимовка и с танин* сега земята
е напоена ... космици се ронят.
Аронията - стипчиви боровинки, ...
На очевидното помогна да не гледам
и чутото Духът Ти животворно победи.
Не ходя с виждане със вяра следвам,
Гласът към вечност пръснал е следи.
И страшно е и твърде лесно ...
В живота има стари моменти.
Към тях не тръгвай със сантименти.
Щом в минали дни си се отнесъл,
големи храсти, явно, си тесал.
Спомени бивши ти ги отхвърляй. ...
Когато направил си на някого Добро,
не чакай човече веднага отплата.
То ще ти се върна някога помни само
и ще зарадва теб заради добротата.
За всеки идва ден на отплата Видов ден, ...