Той загина, за да спаси раята,
до последно с враг се сражава!
С борба се постига свободата,
любов към народа го окуражава!
В Стара планина той падна, ...
Той българина мой все си е сиромах,
но другото е важно за него всякога.
Да е здрав той и децата му, челядта,
да са сити те, а той понякога с празен стомах.
Все той на чорбаджийте наши слугува, ...
Как искам да те прочета.
Отвънка и отвътре като книга.
А после да се хваля,че с това
тялото и умът ти съм покорила.
Как искам да докосна всичко в теб. ...
Всички стари врати са залостени.
Вече нямам излишни приятели.
Но останаха верните, Господи,
дето в радост и в мъка изпрати ми.
Че без вяра в доброто самотни сме - ...
Само по капчица парфюм, уханен. Нина Ричи –"Нина" ,
ще се промъкна в твоя ум, през сънищата ти ще мина.
И с шепа думи в нежен стих дъха ти сънен ще открадна
и вятърът ще бъде тих, звездите ничком вън ще паднат.
Нахална, гола и сама. Жена без минало, без име, ...
КЪСО ЛЮБОВНО ПИСМО
... със малкото си врабчово перце от джоба на протритата си риза
ще ти напиша кратко писъмце – за лятото, за слънцето, за бриза,
ще ти разкажа как на моя плаж се люшка нощем сухата тръстика,
и как с "Помагай, Боже, Отче наш!" рибарите потеглят във ачика, ...
Живея в спомена за първата ни среща.
Той стана моят първороден дом.
Очите ти ме гледаха горещо.
Поисках да им сторя аз поклон.
Защото в тази октомврийска вечер ...
Може да те срещна в друг живот.
Ти ще бъдеш с бели панталони,
яке от деним с милански бод,
а парфюмът – дъх на полуспомен.
Две съседни маси в кафене, ...
И ето, края му се вижда.
Дори и от вълните вече не долавям шум.
Прочетох и поредната си книга.
Почивката превърна се в албум.
Вкуса на сол в устата се загуби. ...
Денят е син! Като гердан момински
изнизват се минутите му летни.
Крилете ми гребат вълни и искат
по-силно и от слънцето да светят.
Във вазата на времето листенца ...
И ще пиша за трелите – птичите,
и за злачните, китни дъбрави.
Шепа хора сте, но ме обичате
та злината душа да забрави.
И ще пиша за синците – сините, ...
ПИСМО ОТ ИДЕЩАТА ЕСЕН
... връзва паякът хамаци на бодил, леска и клен –
есента ми праща знаци, стара севда – бди над мен,
облаците мъкнат прежда – значи дълго ще вали,
бавна светлинка се сцежда през гевгир като че ли, ...
Лесничеят
Образ нов сега се е родил и се оформя -
Човек нов - Лесничея.
Името това условно е - прозвище избрано.
На човек с гората свързан двойно, тройно - ...
Приличаш ми, народе, на евнух,
доволно клекнал във нозете на везира
забравил и загърбил мъжки дух,
който със жените се гримира.
Приличаш ми, народе, на дърво, ...
Твоят лик, Василе, виси на стената,
в много кабинети на стените стои.
Ти пое на българския народ вината,
а той роб беше и сега някак си се тай!
Ти си и на стената на някои богаташи, ...
Дочувам звук. Лъкът ще ме погали.
В окръжността му звънко ще трептя.
Навярно имам хиляди провали,
но истината е… сега горя…
Изгарям под дланта на нещо силно ...
Оставам с тебе, луна...
Ти знаеш всичко за моите нощи.
За безкрайния монолог, обвит в тишина,
зад прозореца… лицемерен доносник.
Ти си ми... като дружка една. ...