Не искам да те слушам, не... не трябва!
Думите ти истински са и посичат -
както младите филизи остра брадва
от плодното дърво съблича!...
Не искам да ти вярвам, не... не трябва! ...
Трябваше, не утре, не след време,
тогава бе ми нужен, тук и на мига...
Ръка силна болката ми да поеме,
да стопли, да разтопи в мен леда.
Не бе потребен за страсти и любови. ...
Нямам мечти за убиване...
Отчаяно впивам очи в околния мрак
и докосвам желана мрачността...
На границата съм, а разтреперена ръка
ми сочи път към синьото око на светлостта... ...
От влажните ръце на утрото
пак сънена се стичам по тревите.
Потрепвам дъждостичаща по листите
и тихо се усмихвам на лъчите.
Сълза съм от жадуване в сърцето ...
Косите си завързах с вятъра,
надявах се за малко да го укротя.
А той напук реши да ме погали,
след туй завихри своя си игра.
Очите си умих със утринна роса. ...
“Хей, запази последния танц за мене…”
Душата ми – бутилка, захвърлена в морето,
най-скъпото писмо обгърнала в обятия,
на пристана самотен тръпне под небето,
очаква танца на вълните в ефирни възприятия. ...
По пътя каменист към тебе тичам,
нозете изранени не щадя...
Орисано ли бе да те обичам?!...
как свойта орис аз да променя?
Със прошките си теб да награждавам, ...
Отново съм сам в мрака,
само самотата и отчаянието са с мен.
Жадувам за нечия добра и ласкава дума,
но единствено воят на вятъра отговаря.
Единствено природните сили са тук, ...
Обичам... когато ме докосваш,
рисувайки любов с нежни пръсти,
обичам... да ме омагьосваш,
да пия въздуха от твоите устни.
Обичам... нежен вятър да ме гали, ...
Сънят на света - 2
След "Сънят на света"дойде вдъхновението и за втората част.
Кой стих е по-хубав, преценете сами...
Посвещавам този стих на всички, които търсят трошица спокойствие...
И най-вече на един много специален човек за мен, който доскоро ...
Да крия сълзите си не мога.
Защо да се преструвам?
Струвам ли от това колко ме ценят?
Искам да се изкрещя.
Да забравя всичко, което ме кара да крещя ...
Помня нощите ни... вълшебни и диви...
пълни с безумие... с нежност и зов...
Помня как... любеше ме мълчаливо...
но, очите ти издайно... крещяха от любов...
Помня как... устните ти ме изпиваха... ...
Как искам да забравя, но не мога.
Как искам да заспя, но пак не мога.
Живея с всички спомени, уви,
хубави и лоши, без значение какви...
Защо, когато аз заспивам, ...
Вали и се стича по мене тъга,
вали и са мокри сълзите ми,
като лодка, търсеща в бурята бряг,
тази нощ аз изгубих мечтите си...
Вали и се пълни сърцето ми с влага, ...
Изгубени са мислите, оставени
навън,на произвола на съдбата.
Мечти ефирни, в хаоса измамени
потропват вечер тихо на вратата.
В делата всекидневни сме си същите, ...
Градът уморен тази вечер притихва...
Тишина го обгръща, като гъста мъгла...
Мрак го поглъща, самота се усмихва...
Сама си, сама си, сама си, сама...
Вървиш... накъде, ти самата не знаеш... ...
Нощта спокойно притаила е дъх
и уличните лампи вън не светят,
усеща се лек, хладен звън
на нежни думи, изречени от нечии устни.
Небето обсипано е от безброй звезди, ...