Остави ме да търся спасение,
да се лутам по друмища пусти.
Разпилян във частици безвремие,
заблуден от фалшивото лустро.
Остави ме да следвам безкрайното, ...
ГОСПОДИ, ПРАТЍ МИ КОТАРАЧЕ?
... нявга ще си взема котараче – пухкаво и рижаво на цвят,
привечер, когато ми се плаче, ще го милвам тихо като брат,
ще го викам с благо "Писи-писи!" да закусим с гъшия пастет,
покрай всички мои ръкописи може би ще стане млад поет? – ...
Ако любовта лекуваше всички щяхме да сме здрави.
Ако омразата убиваше всички да сме мъртви досега.
Оставете тия приказки.
Любов, или омраза - това не са ли само стъпки в снега?
Безпомощност - това е моята сантименталност. ...
Честта да кажа „Хайде!”беше моя.
Естествено, Админът каза: „Да!”
След туй започна бурна подготовка,
Та да ни тръгне всичко по вода.
И връщах се наум към прежни срещи: ...
Кога се разделихме със надеждата
за белите ни дни и дълги нощи?
За щастието наше, неизбежно
след толкова кавги и прошки...
И станахме доволно притежание ...
Навън звъни невинно песнопоят
на птиците, израснали в тъга.
Часът е ранен, но все още не е моят.
Мъглата се разнася с утринта.
Пералнята премята одеяло, ...
Слънчева зора
Горе в планината, със своята омайност, красота...
Високо в небесата, над полята и гората грее тя,
Като отражение в очите детски - слънчева и приказна зора!
Рее се сред висините, огрява всяка жива твар и птица, ...
Какво делим?... Думите ли, що ли?
Кой как изписва чувства и любов!?
Навлизаме във чужди коловози,
надули клаксоните до възбог.
Отричаме, оборваме, злословим, ...
Ако пречупят всяка рима в мен,
Светът ще стане тъй обикновен…
И скучен, и безмилостно жесток...
За мен, поезията е като порок!
Без нея, аз не мога да живея! ...
Стрък комунига и цвят от татул,
плод от напръстник и кървав божур,
пулсът забързан на юнската нощ
сила дарява със шеметна мощ.
Танцът на лятото в час откровен ...
Понеже съм по-щура от най-щурите
и с триста откачалки съм в главата,
когато "мерим си литературите",
все моята излиза най-чепата.
Понеже нямам никакво търпение ...
Аз идвам с белите флотилии от дни,
нюанс далечен от несбъднато прераждане.
Прераждане след онзи миг безтрепетно ленив
в неземното прелял душата на прокажения.
И потопен сред моравочервени снегове, ...
"Напича. Всяка стъпка е гореща,
записана по пясъчните длани.
Жената днес усмихната отсреща
не е ли от съдбата начертана?
Достигна я. Как грее като слънце ...
Защо пък не и аз да се изпъча
със образ лъснат с свинска мас?
За жените съм магнит, кат за козите, пърчът,
дори привличам и по некуй... папуаз...
Е, техните мераци (не)лирични ...
Повява в лицата ни изписан студа,
вървим и не виждаме. Празни души.
Земята върти се, а спрял е света...
Навътре се гледаме, все нас ни боли.
Бездомни живеем в свои палати. ...
Билки за рани и билки за болки,
кръстосва в лабиринт битието.
Изгрев за люлки, заник за черкви,
миг кратък и път към небето.
Хоро за обич, песен от жалост - ...
По тротоара вчера кротко движа
и сладоледа си безгрижно ближа.
Зазяпам се пред някоя витрина,
поспра за малко, после си отмина.
Какво ме сполетя ще ви разкажа. ...
Не преставаш да хвърляш по мене словесната кал.
Но аз никога няма да вдигна ръка срещу тебе.
Друг измива с любов утаената моя печал.
За мнозина навярно все още ще бъда потребна.
Предостатъчно камъни сипе животът по нас. ...
Не знам дали да ѝ направя помен.
Прехвърли четиридесет отдавна.
В живота беше повече бездомна,
уплашена до смърт и много гладна...
Естествено, че Бог я приютѝ ...
Тишината се превръща във вик,
безнадежден вик, а викът – в тишина.
Страдаш, плачеш, радваш се, обичаш –
думи, които с думи не можеш да изразиш.
А мълчанието, прегърнало е есента, ...
Денят, току изгрял, ми смигна
над клоните на зрялата череша.
Слънчев лъч по бузките ме милна
и се търкулна по цветната пътека.
Поведе ме сред бели маргарити, ...