Стихи и поэзия современных авторов
Енигма 🇧🇬
>>>>
>>>> Приятелство - поредната енигма
>>>> или нещо много по-голямо,
>>>> как до отговора мога да стигна, ...
Да бъда силна 🇧🇬
Как възможно е това,
когато плаче моята душа?
Късно става, а тя продължава
да плаче сама във нощта. ...
Обичаш ли ме? 🇧🇬
сама съм и страдам...
А няма кой да ме разбере!
Сълзите ми капят,
сама съм - пропадам ...
Дъжд 🇧🇬
превалели мечти
се стичат бездомно
и хората
се оттичат ...
Посветено 🇧🇬
Като усмивка бяла
върху мрачното небе...
И вятъра в косите,
вместо милувката, ...
Сред кучешки вой и бездушни тълпи... 🇧🇬
бездушни тълпи...
(Стихът е вдъхновен от разказа на
Георги Костадинов „Гълъб под наем”.
Посвещавам го на теб, Жоро) ...
без надежда(посветено) 🇧🇬
От болка не виждат моите очи,
научи ме тъй силно да обичам,
но защо не каза, че боли!
И ето, там ще се завърна, ...
Морето болка не изпитва 🇧🇬
за влюбени и ранени души.
За чувства слаби и за чувства крайни,
като хляб с него и ти се нахрани.
Море красиво за много жадни, ...
Улицата на любовта 🇧🇬
Какво си ти за нас?
Шумна многолюдна улица,
по която срещаме любовта.
Вървим с чувства в джобовете ...
дълбини 🇧🇬
се спрях на хоризонта ти
или съм само
скъсана тъга
като билет за цирк ...
Разградска поезия 🇧🇬
се носят из нощта безкрайна,
в лъчи от звездното сияние
сноват през тъмнина омайна.
Единствените странни минувачи ...
Щастие 🇧🇬
във нашия бетонен век?
Живота си живеем полуживи,
забравили за думата човек.
Затворени в панелени кутии, ...
Песента на рода 🇧🇬
цяло в лютичета.
Тепат грохнали, прашни нозе -
мойте старци си чакат момичето.
Топла къща, по женски добра, ...
Недей риваа 🇧🇬
С крокодилски сълзи
стига си ревала.
Нима не си разбрала,
че младост се не връща! ...
Копнежно... 🇧🇬
от твоето море,
която нежно се разлива,
там, на твоя бряг...
Опитах се да бъда птица ...
Интермецо от Всемира 🇧🇬
пред тебе непрестанно да тека."
Ангар
Аз ручей съм и съм река,
и вода мълчана ...
Нарисувай ми, художнико! 🇧🇬
усмивка,
която тъгата да не може да изтрие.
Нарисувай ми, художнико,
сълза, ...
Мислите си чувам 🇧🇬
Обличам мисли
в стари думи-
дрипи.
Като просяци ...