Край езеро - с изкуствен водоскок,
почти като от Райските градини
препичах се на слънце, като смок,
до четири изискани бамбини.
Девойките… се пържеха пред мен ...
МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРСКАТА ВРЪБНИЦА
... дали ме чуваш, като Ти чета молитвите си всяка вечер в храма,
ако Те има, Боже на света? – на Твоето осле ще нося слама,
пет хляба вместо Теб ще опека, във подмола ще хвана две пъстърви,
и с Твоята добра човещинка ще ги раздам на живи и на мъртви! – ...
Живеем в кататонен ступор,
без цел, посока, и от ден за ден.
По лице в калта, улучена от упор,
лежи страната ни пред тлен.
Плени я пасмина на абордаж, ...
Разсъждавам върху тоз мотив,
какво е да си неуместно справедлив,
дали по-зле е да си неуместен,
вместо несправедливо ти да си уместен?
Да си неуместен трудно сякаш е, ...
ПРОЛЕТНО АНТРЕФИЛЕ
Чудесата край нас са, ще се сбъднат до дни.
Да поседнем на маса, не поглеждай встрани.
Да оставим кафето – нека стине край нас.
Твоят вестник е четен, а усмивката – фарс. ...
Тук съм в теб... не разбра ли,
Истината, която в кръвта ти тече...
разгонила страховете ти вечни
към далечни простори и брегове.
Аз от твоите болки те пазя, ...
До мен присядаш, сякаш съм дете,
и сливат се при срещата очите ни.
Усмихваме се, но издават те
тревогите и грижите на дните ни.
Наýчи ни животът да гадаем ...
Приятели са първи Борко и Асен.
И неразделни в клас и във игрите.
А в делник, или пък в почивен ден,
за лудориите почивка нямат, хубавците!
Не вярвате ли? Слушайте сега ...
Пролетта тръгна по пустите улици
в ръцете с цъфнало клонче надежда.
Вятърът вплете в косите и́ люляци.
От гнездото малко птиче поглежда.
Закачливо намигна вятърът палав, ...
Някъде там, в гори Тилилейски,
до гъбката – гъбка, до бора – ела,
расли-порасли сред чудна морава,
но не щеш ли, ги сполетяла беда.
Двама гъбари гъбките сбрали, ...
Когато съчувстваш, надежда даряваш,
рани лекуваш и бършеш сълзи.
Сърце и ръце безвъзмездно подаваш,
не чакаш отплата, създаваш мечти.
Когато подкрепяш, вяра даряваш, ...
Не съм идеален,нито безгрешен...
но човек съм от кръв и плът.
Обичам сърцато и лесно прощавам
но мразя лъжата боли ме душата.
Лесно се водя но трудно се карам ...
ПЛИКЧЕ ПЪРЖЕНИ КАРТОФКИ
... сигурно изглеждах кофти – дънки, шушлек и елек,
с пликче пържени картофки спря край мен един човек,
бе донесъл екстра бира – „Staropramen”, тъмна! – кен,
сякаш Господ ми сервира, прав! – до пейката под мен, ...
Мрачно време навън, а е вече април
и мирише на пролет земята.
От любовна тъга някой гном* е препил
и парчета от зима премята.
Плахо слънце намига през облачен тюл ...
МОМЧЕШКИ СПОМЕН
... когато носех дънки „Super Rifle”
и карах в парка летните кънки,
морето бе до кларка ми със грайфер
и – до колене всичките реки, ...
Поне веднъж да беше плакала
да знам, че срещу мен стои жена.
Поне веднъж да беше се оплакала,
а ти усмивката не сваляш от уста.
Такава весела, безгрижна и щастлива… ...
Щастливите хора достигат свободния дух,
душите им щедри не носят чернилка през дните,
летят през живота подобно на пролетен пух,
ще кажете- сякаш събират от всичко трохите.
Но те им засищат душата в деня и нощта, ...
Основания
Има "ладшафти" три вида - земни, умствени и чувствени - основания са те за нозете човешки.
Пътеките на разходките, хипотезите на ума, чуствата дневни и нощни в асоциации.
Творят те лична митология.
Има къде да ходи тогава човек! ...
До моето нещастие
Непременно ще се срещнем някой ден
и обещавам, този ден ще бъде съдбоносен.
Ще сложа край на адския ти плен
и моят поглед може да е буреносен. ...