Когато нещо много ти е трудно,
когато от него много те боли,
когато те измъчва нощем блудно -
дали изобщо ти е нужно, помисли!
Сега ще ти се види доста чудно. ...
Страстно, нежно и омайно ти ме нацелува.
Остави ме безмълвна, опиянена,
жадуваща за твойте устни.
Замаян от целувките ни пламенни,
ти тръгна пак нанякъде, ...
Природата - копнежно нежен цвят,
а ти си пламък, пламнал в моя свят!
Тя - мила и любезна женственост,
ти - мъжка дума и божественост!
Природата - копнежния боязън, ...
Ангел бял с големи крила се доближи до мен!
И представих си живота без болка!
Живот без лъжи!
Дяволче едно с рога застана от другата ми страна!
Потупа ме по рамото и ми каза: ...
В ролите на стари персонажи,
през мелници и десет планини,
душата ми - галерия с колажи,
а чувствата ми в пепел, руини...
В тъжен празник нареждам усмивки, ...
Махнете се от гроба, господине!
Защо съм бесен?... Слушай ме добре!
Не съм от тука. Как е мойто име?
При скъпата ми, всъщност, как се взе?...
Не!... Моя е!... Сега ще ти докажа. ...
Когато беше близък на сърцето ми,
получих най-дълбоките си рани:
със думи ме изхвърляше в небето _
за полет не, a само за да падна.
Запуших си ушите – да не чувам ...
Тъмнината ме обгръща...
Лед сковава тялото ми свито,
отнася ме далеч, към болката ме връща...
Към миналото страшно...
Изстрадала душа една, се движи ...
Черни чувства задушават ми сърцето
и студена пот избива по лицето.
Стяга и притиска всичко със страшна сила -
в свойта длан съдбата мен е свила.
Чувам вечно само своя дих ...
С какви очи ме гледаше отсреща!
С какви очи - изгряващи слънца!
Вълнуваше се, спореше за нещо.
Преглъщах аз предателска сълза.
Запалваше в душата ми пожари. ...
Ха, щял да се бори!
Безсмислени изблици на отчаяние.
Щял света да промени, заедно със хората сурови.
Щял нощта да обгърне в светлина.
Жалкото и мъничко човече. ...
Във нощен блян блестяха живо
и скърцаха със мигли редки
две-три крила от пеперуди, скрили
в слънцата си безброй решетки.
В следлунен плясък от поройни ...
Един плаче, друг се смее,
един знае, друг не умее.
Някой бяга, някой - друг път не знае.
Един иска и може, друг пък нехае.
Един плаче, друг се смее, ...
Ръце кървави към теб ще протегна,
жертва моя за нощта ще си поредна...
Душата ти от тялото ще изтръгна,
ще я открадна, никога не ще я върна...
С наметало черно с мрака се сливам... ...
Обичам да ме галят слънчеви лъчи,
обичам вятърът в косата ми да си играе,
обичам да ме гледат влюбени очи,
обичам мисълта ми в облаците да витае.
Обичам топлия и слънчев ден, ...
Слънцето се люшна зад калкана* -
грабнаха го в жарка пелерина
тъмните родопски великани.
Делникът преглътна сто причини.
... сто причини да не се надявам: ...
Една местна легенда разказва за любовта между най-красивото момиче в града и последния войвода на Северозападна България - Радан Войвода. Когато в момата се влюбил един турски бей, минаващ през града, тя решила да се хвърли от една от скалите на прохода Вратцата, за да запази вярата, честта и любовт ...
От дълги дни и нощи преследва ме една надежда.
Една мечта като искра в сърцето ми гори.
Едно желание горещо към тебе ме отвежда.
Искам да се сгуша в някой и това си ти...
Искам в прегръдката ти нежна да треперя, ...
В тази нощ, реших да забравя кой съм бил,
искам сега и точно тук да ти кажа нещо!
Нека моите сълзи ми бъдат свидетели,
а рояк от звезди бъде моят съдник.
Някога влюбих се в две красиви сини очи, ...
Ако знаеше ти как душата ме боли,
ако погледнеше дори за миг през моите очи,
ако влезеше неканен в мислите ми,
ако изгаряше ти в желанията ми,
ако страдаше тихо като сърцето ми.... ...
В среднощни отблясъци пътят се губи.
Върти се край него светът оголял.
Покривам с воал пеперудите луди,
кръжащи край мен в този дом оцелял.
Вечерница диво нощта обладава. ...
ПРИКАЗКА ЗА ЛЕКА НОЩ
Помня преди десет или повече от сто години,
че на прозореца ми умираше ангел.
Очите му бяха затворени,
ала влажни, сякаш съвсем скоро бе плакал. ...
Знаеш ли какво правя сега?
Чудя се как ли още съм жива.
Ти ме намрази преди две лета.
Но в сърцето още има рана горчива.
Толкова болка ти ми донесе, ...
Честит празник на патерици, на всички Цветни хора...
Могат ли цветята да говорят?...
Могат ли цветята да говорят,
с думички или...?
Чувал съм пчеличките да спорят, ...
Затворена в оковите на своя живот,
мечтаеща да бъде просто друга
с живота бори се от ден на ден,
а той безмилостно я мачка.
Сълзи блестящи в очите й ...