Погледни ги, приличат на хора,
със премръзнали вятърни пръсти.
Тихо виещи вълци в очите им...
Преминаващ... набързо се кръсти.
Погледни ги, не искат да дишат... ...
Не те виня, че моя свят обрече
на болка и на вечна самота...
Не те виня за мъката ми вечер,
която ме изгаря във нощта.
Не те виня за думите жестоки, ...
Оставам все недоцелувана.
Шепа пепел е душата ми, обречена.
Разпилях я цялата в безсъние,
за да мога във съня си да я събера довечера.
Оставам все недообичана. ...
Красиво видение в пепелта изгнива,
заедно със сърцето ми болката си отива.
Любовта се сгушва в нечий гроб да почива
и остава място на спомена да ме приспива.
В кървава гробница душата ми заживява - ...
Малко предистория:
Този стих ми хрумна след като дочух две малки деца в магазина:
"- Този сладолед от какво е?
- Розовият е от ягоди, кафявият - от шоколад, а жълтият... от слънце!"
Посвещавам го на тях - и на всички, които се чувстват деца. :) ...
Постигна нещо - да те пожелая,
и сега ще си поиграеш със мен!
Когато сутрин за ласките ти помечтая,
ти ще си невидим и студен.
Ще се появиш, когато от блянове изтрезнея, ...
Един безумен свят,
една безсмислена любов.
Мечтаейки да стигнат най-далечната звезда,
да накарат да потръпнат хорските сърца...
Една безсмислена мечта, ...
Родени сме да бъдем очаровани
от всичко, та дори и от смъртта
и нищо, че понякога отровени
се чувстваме от липсата на нежността.
Родени сме да бъдем подчинени ...
Живея ли, мечтая ли, творя...?
Животът ми е смесица необяснима
от трудности, неволи - все неща,
които сриват, правят ме ранима...
Аз знам, че мога винаги да "ставам", ...
Слънцето тихо спи уморено,
обагрено в безумно ярка светлина,
над съня му ангел бди неотменно,
донесъл му спокойствие и тишина.
Ах, колко тихо е в безкрая, ...
Тъмната стая, пространство без врата.
Тъмната стая, кубче в човешката ръка.
Тъмната стая, късче самота.
Тъмната стая, черна скала до брега.
Често до нея отивам, ...
Таралежът имал шест хиляди бодли,
е, аз имам шест хиляди и една.
Затова, не се приближавай, поспри,
ще се нараниш пред такава жена.
Мен не всеки може да ме има, ...
Голямо щастие да видиш е звездата как угасва,
голямо щастие е залезът красив,
голямо щастие е стара рана да зараства,
и също щастие е пак – да си щастлив!
Но най-голямо то е все, когато ...
Студентски диптих
Закана – Русин Катански
Въртят се в главата различни закони:
на Оствалд, Колрауш или Бойл-Мариот...
Физикохимия страшна в момента ме гони – ...
Камъчето, което обръща каруца,
имало каменно — но — сърце.
И сърцето му каза ми: "Ако нещо ти куца,
нещичко направи - с ръце.
Жена погали. Дай на бедняка. ...