Дали, ако заплача ще те върна?
Защото сълзите и без това ще потекат
като две езера, преливащи от мъка.
Дали, ако кажа: "Остани!" - ще останеш?
Защото думата и без това ще излезе ...
Любовта, понякога ранима,
душа от болка тихо ли сълзи...
Сърце самотно страда и гори...
Бъди щастлива!... Без мен върви...
Дълго ще страда сърцето вярно, ...
За тебе всички свои стихове написах,
в съня си виждах те понякога, но беше тъй далече,
всички думички написани - за тебе аз орисах
и молех се да дойдеш, да те видя вече...
Намерих те случайно - зная, съдбата те прати, ...
Нощта е куха, като коруба на дърво,
и също толкоз тъмна, сякаш знае
къде съм скрила мъртвите"защо"
и сведена над мене, тихичко ридае.
Прокрадва се зад облак лунна сянка ...
Аз искам да те виждам всеки ден,
но всеки има някакъв проблем.
Аз искам да те виждам всеки час,
желание изгарящо ме, жива страст.
Аз искам да те виждам всеки миг, ...
Мразя се. Мразя се, защото те обичам....
Мразя се, защото не мога да заплача.
Мразя се, защото не мога да преглътна гордостта си.
Мразя се, защото съм сама.
Мразя се, защото всичко е толкова сложно. ...
Братството на Черната кръв
И ето, мракът пак се спусна над земята,
събуждайки всички нощни кошмари.
Дали са зад ъгъла на уличката
или под леглото, дето малко дете спи? ...
Хляба си месиш със сълзи, майчице.
Ти за мене недей да трептиш -
аз мога и хляб да не ям.
Залък след залък съдбата горчива е,
ала е сладък шепотът див ...
Крайъгълен камък днес отминаваш,
четвърт вековно съжителство
с живота, от който, не се и съмнявам,
ще искаш за успехите си попечителство.
Кажи (на живота), че днес си различна - ...
А имахме свое виждане и правехме подскоци
и весели тичахме с песен, нагазвахме в подмоли.
А крайчецът на слънцето блясваше без боязън,
с учуден поглед - галопиращ ездач непреклонен.
Приятелю мой детски, идващ от далечни разстояния, ...
Виж очите ми са пълни със сълзи,
виж болката във тях живее.
Красиво беше всичко, но преди,
сега отново самотата ми се смее!
Повярвах на безумната лъжа, ...
В мига, в който съм напълно покорен,
трудно е да изразя с обикновени думи
това, което чувствам всеки земен ден -
хармония така прекрасна, сътворена помежду ни.
Ти - градивна част от вечната наслада, ...
Запомни този миг, този шеметен час!
Запомни тази вечер прохладна.
Запомни и звездите, изгрели за нас.
И безумната, тръпнеща радост
да си с другия, слети в единен екстаз, ...
Луната се е свила в розово
и влюбено посипва ни със блясък,
вълшебно ми е, вятъра докосвам -
нали в косите ти е спрял.
Ухаеш ми на пролет тази вечер, ...
Виждам твоя почерк и сега...
всичко е така, както го остави.
Ти никога не си вярвал,
че разтоянието е граница,
но знаеш ли, Скъпи, и аз не го вярвам. ...
В очите си заключваш себе си,
за натрапници дистанция болезнена.
Не се опитвам в теб да влезна,
защо ли ми е дневник с понеделници.
Да се огледам ли отново любопитно ...
Тревожим се и мислим постоянно
за някакво си бъдеще след време.
Но искрено опитахме ли да обичаме,
присвити под житейското си бреме?
Ковчегът се нуждае от прозорци ...
С ножа отрязвам кичур коса
и я завивам във розово листче.
А навън е вече огряла луна
и мен обладава с тежка въздишка.
Смирена, навела надолу глава, ...