Поникнах във Балкана между буките,
под сянката им раснах тънкостеблена,
проглеждах през очите на светулките
а птиците ми дадоха сърцето.
Научих се да дишам нависоко ...
>> Тихо е! Душата вече не крещи
>> и сърцето ми дори не плаче...
>> Попитах ги: "Нима е спряло да боли?!"
>> А те провикнаха се силно: "Не ни е нужен вече!"
>> ...
Щъркелите ще се върнат в своите гнезда,
лястовички ще прелитат под нашата стреха,
няма кой да ги приветства със добре дошли,
старите стопани вече са си отишли.
Литна чедото, напусна бащиния дом, ...
Как искам да умирам, да се раждам!
Да валя и капя със пороя!
Да забравя всяка мъка някогашна,
здрави да са моите устои!
Пък животът някак вечно ме забравя! ...
Забивайки се, иглата закрещяла разплакана:
- Ох, строшиха ми връхчето!
(Каква прозаична "поносимост" към болка).
- Болезнено его кършиш, скъпа.
- И си дебела... ...
За теб аз знача много малко -
обичаш ме малко повече от някой враг...
Е, но аз те обичам от сърце - жалко
и ти ще усетиш някой ден какво е мрак.
За теб съм просто сувенир - ...
Вземи страна, застани настрана,
аутсайдер да бъдеш не бива,
защото самотният вълк убива,
убива - накрая умира;
самотна страна, самичка, замира в примирие ...
Последен залез
И ето пак отново, слънцето заспива,
в този миг на пълна самота,
където небето е изгубено в кръв и сълзи,
От миналото, твое... мое... на света... ...
Започвам да потъвам бавно в лудостта си,
Светът ми вътрешен - объркан и опропастен...
Не зная как да различа реално от илюзия,
губя почвата под мен...
Губя се в безкрайно далечното бъдеще, ...
Стоя на покрива сам и си гледам.
Нагоре небе, с което споделям:
- Колко си красиво, Небе. Красиво.
А как може долу да е толкова сиво?
И сякаш от моите думи ядосан се спуска ...
Крадец си ти, крадец незнаен,
крадеш от мен и ден, и нощ,
крадеш, не искаш и да знаеш,
крадеш, крадеш - кога ще спреш?
Крадец си ти, но много странен, ...
Родих се чак, когато те видях...
Кокичето надигна се свенливо.
В очите ти да вляза аз успях,
накара ме да чувствам, че съм жива.
Около мен снегът се разтопи, ...
И нямаме със тебе път обратен,
запазил си за мене живата вода
и този нов импулс, изпратен
да топли с нежност скитаща душа.
А общият ни път облян в лъчи е - ...
Не трябваше да се обръщам назад
и да посягам към тази врата -
зад нея се крие човек непознат,
който всъщност почти съм обичала.
Той стои там, прикрит от мъглата, ...
Орисана съм да те търсяв усмивките на много хора,орисана съм да прегърнанадеждата и да отворясърцето си и непреклонноза обичта си да се боря,дори когато отмалявамот загуби и неудачи,дори когато ме смаляватзли думи и горчиво плача,защото писаното не променямечтите ми и не успявада ме прекърши, всичко ...
Вдъхновено от „Душата ми е мъртъв вятър..." на Napolitano
Макар изсъхнал, вятърът продиша...
Задъхано раздира мрака.
Душата трънено въздиша,
а гарвани там някъде проплакват... ...
Чувам тъмния глас на земята,
разлюляната кръв на дърветата.
Чувам бунта зелен на водата,
на врабците гълчавата весела.
Чувам в топлия напор на вятъра ...
Те никога не идваха за дълго.
И аз не бях убежище за тях.
И някак безболезнено си тръгваха...
Мъжете, на които не държах.
Любимите си лъжеха небрежно. ...