И как искам да бъда пак дете,
да забравя за болката и сълзите…
Да гушна старото мече,
да повярвам, че сбъдват се мечтите…
И искам на невинните лъжи пак да вярвам, ...
Когато причудливите, разсеяни светулки
се извисят с божествени крила
и стаените ти чувства стапят се в дрънкулки,
окачени на безрадостната ти елха...
Kогато нихилизмът в суетата сива, ...
Вървя притихнала
в божествената светлина на залеза.
И в миг душата ми полита над света
и осъзнавам красотата на мига
и да ме няма, всичко пак ще е така - ...
Тъжни, часовете проклинат свойто време
и злата невъзможност на вечния си миг.
Отново красотата светът ще им отнеме
със наглия си, жаден за грозни сцени лик...
Мислите ми са като камбани,тихичко в главата ми звънятвсеки миг, каквото и да стане,ми напомнят и за теб шептят.
И наричам всичко с твойто име,всяка вещ и всеки мой предмети по-детски може би, наивноси представям, че си тук, до мен.
Но ми липсваш в будните ми нощи,липсваш ми в напрегнатите днии прег ...
Да плисне дъжд. И цяла да ме скрие.
Косата ми да стане мокра, мокра...
И моето сърце, което жадно бие,
да се стопи от тоя дъжд. А мойта рокля
във танц дъждовен да се слее цяла ...
Вятър шепне в клоните на дърветата.
Навява спомени за отминалите дни.
Разказва приказки за безкрайни мигове.
В спомена потъвам, затворил очи.
И ето връща се пак нашето лято, ...
Чуй сърцето как се търкаля и те обръща.
Върнах искрите в изгарящи чинии на страстта.
Ти си като светещо огънче, а частица от мен остана в теб.
Омотах се не веднъж с дъждовните капки.
Плениш ли ме, аз ще те опаря. ...
Назад!... Назад!... Крещяха всички,
тълпата път направи,
във бяло мина тиха колесницата,
отправяща се към запалената клада.
Свалиха, влачейки, една порочница, ...
Стоя, но чакам слънцето да ме огрее.
И силният му вятър косите да разроши.
Дъждът да плисне,
трева зелена да покара,
цветята пролетни тъгата с мириса си да разсеят. ...
Обичам да се разхождам по брега.
В краката ми са свели сенки своите линии.
И страшната прокуда на нощта
ме дебне със своите бездни сини.
И вият се самотни стъпки по брега. ...
Приготвила си бях да засадя на "ранчото" си в цветната градина
различни по вида си куп цветя, но не успях, че есента отмина.
Какво пък, във саксии у дома ще си ги сложа! Казах и реших!
И още ненаписала това, подготвих се и си ги засадих.
Сега ме радват, почват да цъфтят - зюмбюл, лале и нарцис самов ...
А сякаш се е случвало преди...
В променливите мигове на здрача,
щом разумът започне да се взира,
задачата е за Сърцето ясна,
защото то единствен път избира ...
От разчоплените гънки на съзнанието,
безчет клокочат язви и отрови...
И всички вкупом, със старите терзания
разпъват чувствата с Голготи нови...
От семената кървави на хорската омраза ...
Тя влезе тихо, стъпвайки на пръсти,
във стаята, изпълнена със синкав мрак.
Не искаше да го събужда...
та сънят му нима е покорен от женския й свян?
Приседна плаха, досами вратата, ...
Едно докосване, по-нежно от дихание.
И поглед, който тегли в дълбините.
Където има радост и страдание.
Където рай и ад в едно се вплитат.
Едно сънувано и чакано видение. ...
Понякога не искам да си спомня
и спомена за своето лице...
Когато гордостта ми е огромна,
зачерквам свойте пътища с ръце.
И стъпките изглеждат непонятни - ...
Откривам се в усмивката на слънцето,
с звездите нощем си говоря,
на ум със другата във мене споря
и все по-трудно се намирам цяла .
Една частица в мен крещи, ...