Тлях години наред все по теб
и в мислите ми беше непрестанно.
Мечтаех да сме заедно навред,
а сърцето ми обичаше те всеотдайно.
Защо съдбата коварна от мен те отне ...
Може би, ако не се бяхме срещнали, сега щях да съм щастлива с друг.
Дали?
Може би, ако не те бях обикнала, сега нямаше да се давя в сълзите си.
Дали?
Може би, ако те обичах малко повече, нямаше да изгарям от болка, че те загубих. ...
Писах за любов, за щастие безмерно,
хората край мен, с живот мизерен.
Писах със молива леко и омайно,
в гнездо и сам бях господар.
Късичък моливът стана и износен... ...
Протоколно с теб се запознахме.
Не помнех даже твойто име.
По сценария съдбовен заиграхме,
той предвиждаше съвместно да вървиме.
А пътят беше дълъг, черен... ...
Към теб се връщат мислите ми свити,
открили в теб най-чудните криле.
Политат във съня на спомените,
и нищичко не може да ги спре.
Прелитат време - разстояние в очите, ...
Длани се докосват, сливат се в една
и разбита на парчета умира мечта.
Устни се сливат, спомени загиват,
в съня си нови пътища разкриват.
Очи се поглъщат, с обич отвръщат, ...
Когато китарата свири...
И китарата свири, не спира,
а струните са изтъкани от спомени красиви.
Душата покой и мира не намира,
солисти сме аз и ти - млади, необуздани и диви. ...
В собтсвената си измама затъваме,
по калния си път се препъваме,
и живеем без да осъзнаваме
как навътре в мрака пропадаме.
На лоши навици се подчиняваме, ...
Колкото да те отричам, Боже,
толкова по-лесно те намирам
в истерично-смелата рапсодия,
на дъжда, искрящ като секира.
В тъмнина - петмезено сгъстена, ...
Много пъти си мислех защо живея,
защо, по дяволите, се опитвам да оцелея,
сърцето ми тревожно стене,
искам пак да си до мене.
Хиляди пъти на Господ се моля ...
Адът и раят в едно се сляха...
И родиха живота, моята забравена минута живот...
Опитах се да го удържа с усмивка...
Да не бърза толкова, да поспре...
Но той се процеди през пръстите... ...
Знаеш, че от чувства изгарям,
когато наградиш ме със целувки.
Но не мога и не искам да понасям,
горчива нежност или преструвки.
Мога напълно необятна да стана ...
Снощи исках да плача, да ридая безспир. Исках да забравя.
Да забравя теб, да забравя мен, да забравя всичко.
Споменът за теб ме изгаря! Искам да забравя!
Искам най-накрая да ме залее вълна от емоции,
която да потуши пожара, запален от теб в моята душа. ...
Припада здрачът в ъгъла на стаята.
Като съпрузи часовете се припират
за сантиметър територии - панел.
Под шарките на старите тапети
новородени сенките надничат, ...
Не можах да улуча сърбежа ти.
Но изобщо, трябваше ли да го правя?
Щом не виждаш по-далечe от себе си -
то е ясно какъв ще е краят.
Разпиляхме се - птици в пространството, ...
Древен храм сред горските дървета.
Виждам пред очите си, в съня си.
По вълнички, в езеро се носи,
шепотът на горските... медузи?!
Горските медузи, не в морето, ...
Мислих много - доста дълго време...
Сън сънувах и изгарях във ръцете ти,
но сънят в реалност го превърна ти -
целуваше ме нежно и нашепваше ми с устни -
с мене остани. ...