Тяхната приказка кротна се в своя логичен,
най-ежедневно окастрен от плам епилог.
И заживяха си... В радост. Без пик романтичен.
С много надежди за утре в съня си дълбок.
Само забравили бяха за мъдрост от века, ...
Разкъсвам се, разкъсвам се на две.
Сърцето ми обител е на тайнство.
И изнемогвам вътрешно обзет
от най-мъчителното постоянство.
Изгубих сън, изгубих сетния покой. ...
Метлица имам, вярна като куче,
за книжки, сестро – няма да се случи,
за друго не, мишлетата жалея,
стомахче ще ги заболи от нея.
А знаеш – Купидон от мене бяга, ...
Този мъж, който срещнах в подмола на моята младост,
бе посипан с барут и ми стигаше драска с кибрит –
да взривя есента и в пръхтящи от дим листопади
да изригнат телата ни с порив, старателно крит.
А сега ми го връща животът – изгърбен и смачкан, ...
Искам този мъж в моите дни... в моите нощи.
Искам да заспива, да се буди до мен.
В дните светли да обича и кара усмивката ми да блести.
В тъмни нощи да прегръща нежно, да вълнува и обсебва съня.
Искам този мъж да държи моята ръка, ...
Последна капка вино... и последната чаша привършва...
а след това, горещи, топли и опиянени – нямаме тайни един от друг.
Посрещни отново горещата ми плът и както виното в кръвта,
опиянявай жадната ми душа.
Докосни ме... остави ръцете да те водят. ...
Гледам се в огледало от блестящ кристал...
виждам се, такава, каквато съм – гола, чиста, нежна.
Дяволски красива – аз съм "порядъчната" твоя жена.
Виждам го в отсрещната страна, огледалото показва в мен промяна.
Стоя, изправена пред греха, а той на теб прилича, ...
Не поглеждай назад към годините минали
всяка болка и страх в тях натежават.
В тях е кодиран животът, но имаме
спомени, които кръвта нажежават.
Забрави за вините, не търси вина в никого, ...
Обич свята си за мен, Родино мила,
хубост древна в пазвите си скрила,
твоите гори и планини са най-зелени,
бистрите ти извори и езера са най-студени,
волни птички пеят в китните поляни, ...
Кога ли ще пристигне любовта,
тя не признава времена, сезони.
Връхлита като приливна вълна,
намери ли те няма да я гониш.
Тя прилив е на звезден прах, ...
Видение на каменните стълби
със синя рокля и разбъркана коса
върви към мен и ме обгръща с поглед,
това е краят или пък началото на вечността.
Загубен съм, захвърлен в празнотата, ...
Реших че ще мога...да загърбя ,тъгата
да преглътна горчивия хап.
И да кажа че съществувам в реалния свят.
На млади години си дадох обет...
на първата имаща нужда ...
Макар и заобиколена от хиляди звезди, пръснати из небосвода,
луната, сякаш празна и глуха, чувстваше нощта.
Бе по-самотна от скитник,
не знаеше какво е щастие — само тъга.
Но някъде там далече имаше нещо. ...
Сезоните в проза
Зимна магия
Забързани в сивите делници сякаш не забелязваме красивия зимен пейзаж. Минаваме ли с чувството за отдих сред лоното на природата? Привлича ли ни зимният пейзаж с белоснежна красота? Сякаш природата се е готвила дълго за това ново съжителство. Клоните на дърветата са увис ...
Още помня, какво е препускане…
Помня още, какво е любов…
Но какво от това, че ги помня?
Знам -отнесе ги живота суров…
Женската страст загуби се някъде… ...
Момиче стройно и красиво срещнах аз.
С къдрава коса, червена като огъня в нас.
С рокля шарена като дъга.
С усмивка грееща като звезда.
И питам се сега, да не е това ангел с крила. ...
Огледай се, любов! Кога посърна,
усмивката с гримаса как смени?
Денят – надве -натри, едва загърнат,
очите ти – помръкнали луни.
Въртиш дома, (а беше просто къща), ...
Знаем, че тялото ни е дадено в заем,
а душата е тази, която трябва да пазим.
Но е чудно, че правим всякакви експерименти
със тялото свое и на моменти
правим груби грешки и своеволия. ...
В душа се влиза тихо и на пръсти
без корист и без капчица злина
Не чакаш и не молиш-тамте пускат
Оставаш полъх в кръг от тишина
Тогава се докосваш ти до Бога ...
Топло-февруарско-приказливо
влиза в малкия ми ден, щастлив,
слънчеви минути се разливат
сладостно без таен, скрит мотив.
Толкова е хубав февруари – ...