Стихи и поэзия современных авторов
Мост 🇧🇬
не щял да мре.
Препиващ чорбар -
на себе гробар.
Избор 🇧🇬
подлага човешките земни създания
на избор: с ума, към логични решения
или пък с душата – с духовни прозрения.
19 часът 28 ноември 2022
Et cetera 🇧🇬
Под кожата ти ярост се разлива
с първичен трус - помитаща вълна,
която може, знам, и да убива...
И ще погълне онзи първи вик, ...
По пътя няма други знаци 🇧🇬
Тревожни бликащи пчели
край вехта брюкселска дантела.
И липов цвят навред вали –
и птици пеят a capella. ...
С триста мелници на час... 🇧🇬
че най горчат преглътнати сълзи.
Понеже до безкрайност ме обичате,
ми учите душата да пълзи.
Ще хвърля двата пръстена – оброчните, ...
Момче на Морето 🇧🇬
Понякога момченцето, което до лудост беше влюбено в морето,
в душата ми завръща се на пръсти – и става тихо в светлия ми дом.
Седи на плажа, огънче си пали – и дълго гледа варненския залив,
все тъй върви по лунната пътека край стария, прегърбен вълнолом. ...
Дядото и феята 🇧🇬
/ Приказка за по-големи /
На село – горе до гората,
живее старец белобрад.
Макар че бяла е брадата, ...
Гаврош пред витрината на Вселената 🇧🇬
Полегнала на облачен креват.
Тя гледаше звездите със наслада
и грееше над малкия ни град.
Видях във Витлеемска нощ вълшебна, ...
Топлина 🇧🇬
И нима от студенина може ти да внасяш ведрина?
- Аз, детенце мило, с ръце съм претворило
моята любов голяма, както ме научи мама.
Тя от нейната си майка дар е наследила - ...
Помощ отвъд 🇧🇬
отупвам на китарата праха.
- Не си сама - забива се подкожно,
прозвънва с тиха нежност любовта.
- Разплакана в ръцете на вълшебник ...
Днес храмът ти вратите си отвори... 🇧🇬
и светлина вълшебна ме обгърна.
И творчески в небесните простори
най- синьото явление се върна.
Лицето на надеждата да зърна - ...
БлагоТвори 🇧🇬
създадена от две благо и твори.
Да дариш на някого една надежда,
да помогнеш на попаднал човек в беда.
Да дариш своята помощ на малко дете, ...
Момичето на спирка Патриарха 🇧🇬
Площад Славейков плуваше в мъгли.
Луната беше тънка като арфа.
А аз те чаках с третите петли
с трамвайчето да спреш на Патриарха. ...
Все някога денят ще порасте 🇧🇬
Или реши, че е измамен?
Светът престава да е необятен,
не е ли споделен от двама.
Събрах душата си в заплетен възел. ...
Душата ми се учи да се моли... 🇧🇬
в съмнение духът е разлюлян.
И този стих от болка тихо стене
и храмът свят сред тръни и бръшлян,
се гуши, както руините в мене, ...
Девойката в горите над Владая 🇧🇬
... по баира над Владая яко бях се запъхтял,
дъх на билки ме омая през косичника ти бял,
беше седнала на сянка вдън дълбоката гора,
и на горската полянка сякаш Господ ни събра, ...
Дали защото вън вали 🇧🇬
Дали защото съм сама,
дали защото вън вали,
в очите болка и тъга,
в очите парещи сълзи… ...
България 🇧🇬
дарена ни бе някога на българите от Бога.
За нея милея и любя, без нея аз не мога,
и ме радва и боли ме за участта и тежка!
С красивите си високи, горди планини, ...
За теб, Иисусе! 🇧🇬
радостна вест благовести,
че в града Давидов
Спасителят Христос се роди.
Слава във висините Богу ...
Твърде моя карма 🇧🇬
мълча, че сякаш иде Бог и краят.
А стаята кънти от звук и глас,
но пак е моя, твърде моя карма.
Почти. Почти се стичам в теб ...
Анатомия 🇧🇬
цяло е сърце.
Майките не с корем
раждат, но със сърце.
Не сбърквайте, жени, мъже, ...
Сурва, сурва! 🇧🇬
в пет и половина,
Снежко по пижама
духнал през комина.
Взел си студовете, ...
Пробуждам се... 🇧🇬
Явление си ти новородено
и силата ти нежна откровено
целува ме с надежда и с усмивка.
И силата ти нежна откровено ...