Стихи и поэзия современных авторов
Всички цветя 🇧🇬
Всички цветя ще запазя за тебе,
всички цветя ще ти пратя във дар.
Чакай ме само в безкрайното време,
в тихата улица с обич и жар! ...
Ял съм всякакви гадини 🇧🇬
Ако трябва да разчитам
насекоми да яда,
аз - хлебарки предпочитам,
те са истинска храна! ...
Поезията е триумф 🇧🇬
... понякога и моето перо върху листа проскърцва тъй фалшиво! –
и римите ги ръсвам на ангро – пилея си ги като дим през кривол,
не зная до кого ще стигнат те, дали изобщо някой ще им вярва? –
и аз съм дълго лъгано дете – и затова ги грача! – черен гарван, ...
Играта не свършва дотук 🇧🇬
ти - ловец, тя- сърничка ранена,
и жена ти, откакто разбра,
в мантията на зла Мелпомена.
Обеща й цъфтяща гора, ...
Апева „Студио Х“ 25 🇧🇬
Н и к и Т е х н и к а –
с него преспа
жена ми
в едно ...
Огън 🇧🇬
Блести и пулсирай ти в мрака смолист !
Сияйна звездица, букет от искри
магия незрима, неспирно гори!
Орисана с пламък кръвта ми кипи, ...
Моите отлетели приятели 🇧🇬
Приятелите взеха да си тръгват.
Един след друг.
Без сбогом.
Мълчешком. ...
Часовникът 🇧🇬
надежда отмерват неговите стрелки.
В днешни дни още чувам неговите тактове.
От бездната долитат, далечното минало да напомнят.
И личат, изтичат секундите като реки от съвсем остаряващи, ...
Батко ще съм 🇧🇬
грейна цялата земя,
слънчице нослето вирна,
вятърко с уста подсвирна.
А пък аз от лъч облян, ...
Не знаеш 🇧🇬
Не знаеш, че мечтите ми са още живи.
Не знаеш, че те обичам...
Не знаеш, че плача, че мислено крещя,
а пред тебе усмивка блести. ...
Наздравица от влюбени мечти 🇧🇬
съблече с устни женския ми свян.
Нощта ми се закле, че ще е наша,
а въздухът – от щастие пиян.
Страхът у мен изхвръкна като тапа ...
Нова сутрин 🇧🇬
бяхме разделени
от вътрешните си неволи,
но един поглед върна те при мене.
И когато се огледах ...
Четвъртък 🇧🇬
изтъркан…. Комерсиален.
Четвъртък настъпва с мъгла,
тъне в мъка нечия душа.
Четвъртък е като сърдита медицинска сестра, ...
Чудесата навред ще протегнат зелени филизи 🇧🇬
за сирашки сълзи и дъждът от любов ще е кът,
семенца не поникнали, моите думи ще паднат,
в зли понори, но знам, че и там ще цъфтят.
Колко още да сбирам сърцето по тръни крайпътни, ...
Сезонът, в който няма да ме има 🇧🇬
Когато се стопяват снеговете
в прегръдката на снегояда дързък,
умиращата зима запомнете –
с това, че беше кратичка и бърза. ...
Спомен за бабините катми 🇧🇬
... когато вятър зашуми
в купите сечена ластуна,
и баба опече катми
на сач връз огън от горуна, ...
Канава 🇧🇬
Тих
вятър
в платната.
Памучен облак. ...
Навлизане във зимата 🇧🇬
своите решетки
от вледенена нежност.
В сезона на ледените ветрове,
на деликатно боцкащи снежинки, ...
Мило мое дневниче! 🇧🇬
... понякога тя идва на кафе
и кротко сяда в малката ми стая.
Палтото ѝ от черно кадифе
е със разпрано подгъвче по края. ...
Избор 🇧🇬
Дяволска жена без съзнателен ред, печална и сама,
постъпва в свят на тъга.
Бог с ръка я милва и намалява тъгата, дава й надежда.
В безсънни нощи с очи вперени и натежали, ...
Сол за из път 🇧🇬
Както преди.
Време е. Свършва се.
В кръг ни върти.
Случва се. Счупва се. ...
Мълчах, додето бе възможно 🇧🇬
са небесата, като вас.
Там няма слънце, птичи трели,
там властва думичката: Аз.
Каква е тази горделивост? ...
Турболенция на вероятността 🇧🇬
не се измерва с метри, грамаж!
Не може човек от съдбата да бяга,
дори да я срещне да няма кураж.
Което е писано, това ще се случи ...
Вече съм на седем 🇧🇬
баба сутринта
с обич ми изпрати
празнични слова.
Да съм жива, здрава, ...
Делириум с баща ми 🇧🇬
... понякога, когато съм пиян –
туй напоследък ми се случва рядко,
да пийне с мен – във моя стар таван,
като че ли от Рая слиза татко. ...