(Епикур: Където сме ние, смъртта още
не съществува, а където е смъртта,
там нас вече ни няма!)
Да, ето идва прокоба, надвиснала заплаха.
И защо ме интересува истинност такава... ...
На разсъмване...
Все такава да ме помниш -
още непогалена от слънчево събуждане,
тихо приютила нежен дъх във шепите ти...
Неизречените думички да са напътствия ...
Оковите скъсани в краката ти,
очите ти вързани за сетивата ми,
когато летях с птиците - ти падаше
с поглед палех те - след капризи бягаше.
Мойта омраза - прашинка в душата ти, ...
Поглеждам през прозореца навън,
ти седиш сам на празния подлез
и сякаш това е един ужасен сън,
на фона на красивия залез.
Не виждам във живота смисъл, ...
Уморих се да се обръщам назад,
за да опитвам да събудя спомена.
Непосилно е като да възродиш загубен град,
забравен далеч в старинни времена.
Затова смирена и все така добра, ...
Ужасно трудно е да си играчка...
Да бъдеш кукла в нечии несигурни ръце...
Да те погалят, да те гушнат... после да те смачкат...
Какво пък толкоз!?... Няма още кукла със сърце!
И всеки път, щом пак във самота потъват, ...
Измамен е света, пълен със пари...
Измамен и коварен, все някой го боли...
Във фалша на дните сиви живеем
без време да се посмеем.
Лутаме се в нищото, чакайки промяна... ...
Живот във безгранична пустота,
живот със мигове безброй, неизживяни,
тъй тежък е товарът на гърба,
ръцете са от лед сковани.
Блуждае погледът навън, ...
Посегна Тя към Него - да отнеме
очите му и потъмняха те,
но миг преди душата му да вземе,
целунах го и тя за миг се спре:
- Коя си? Как посмя да дойдеш тука? ...
Научи ме да чупя стъкло,
с треперещи пръсти да пръсвам съня си
на малки прашинки от бляскав брилянт.
Да превръщам мечтите си в бляскави рани,
блещукащи нощем на мен и над теб. ...
Ти помниш ли песента на щурците
и мириса на окосена трева.
Над нас с теб бяха само звездите,
в сърцата ни тогава узря любовта.
Докосвах те сред зелени листа, ...
Отново на българска земя!
За България днес е щастлив ден,
медиците ни се върнаха от плен.
След толкова години в заточение,
чак сега усетиха какво е удовлетворение. ...
Не искам да мога да свиря, да пея,
не искам и стихове свои да пиша,
не искам за обич и нежност да тлея,
аз знам, че и мене все някой обича!
Не искам да страдам от чуждите думи, ...
Оставяш я и идваш ти при мен,
казваш, че била съм по-красива.
Красиво лъжеш и попадам пак в плен
на усмивката ти толкова игрива.
Хващаш ме отново за ръка ...
Исках да съм вятър - буен вятър!
Да се нося, да притихвам, да вилнея...
Исках да съм буря - страшна буря!
Да руша, вълнувам и пилея...
Исках да съм сянка - тиха сянка... ...
Не знам дали се случва на някой, но ако в определен момента бедрата настръхват от силната вълна на усещане и стават като кожата на крокодил, то тогава ще разбере текста на песента
приспивна песен на един малък крокодил
леко плувам по водата
бавно стъпвам по тревата
колко шарен е света ...
Орлови нокти забити в душата,
като че ли искат да се борят за моята свобода!
И кръв се лее по земята,
в името на вечността!
И ето орелът издига се в небето, ...
Точно в онзи стар квартал се бях изгубила -
в едно мечтано мое друго измерение...
Внезапен спомен, или вятърна илюзия
натам понесе мен, Зелената?...
Не зная. Но помня - не мислех за връщане. ...