Лошите мисли искам да спра -
да не ми идват на ума,
да фантазирам и мечтая само хубави неща,
а трудно е дори да повярвам, че мога.
Предчувствията се превръщат в болест ...
Раздира въздуха,с величествени ръце,
лети високо,по синьото небе,
със сянка плаши, всяко малко съществце.
Всички земи, зад него остават,
и всички живи,нему се предават, ...
И нежното цвете умира
Лист по лист, цвят по цвят увяхва
И нежната душа без сила остава
Чувство по чувство, обич по обич утихва
Желание по желание, надежда по надежда убягват ...
До студеното стъкло опирам ръка
И отново отварям очи за светлината на нощта
Над полето се стеле мъгла
Оцветена в лунна багра
Мълчат полята, мълчи и гората ...
Често казваш, че в приказки не вярваш
и на чудесата почит не отдаваш.
Как да ти повярвам, че не сънуваш любимите очи
и всичко ей така подминаваш и забравяш...
Често казваш, че в предсказания не вярваш ...
Отново тръгваш и завещаваш носталгия,
отнасяш безвъзвратно частица и от мен.
Всеки ден затваря изживяна страница
Всяка година пирамидата на живота расте.
Нижат се дните, плаче небе посивяло, ...
ПОСЛЕДНО ОТКРОВЕНИЕ
Не мога да опиша твоята красота,
но аз гледам в твоята душа.
Не гледаш сериозно ти на любовта,
защото не изпитваш изцяло обичта. ...
Залязва слънцето в далечните простори
на морските безбрежни ширини –
разстила тъмнина полите свои
над стихнали лагуни и скали.
Удавя се последния отблясък ...
Планината, поръсена с бели цветя,
изправя гордо чело към небето.
Мъгла е нейната копринена коса,
а камъкът сребрист и е сърцето.
Облякла свойта есенна премяна ...