Не се лети в такова време. Бурно.
Кой каза? И без друго ми се плаче.
Небесния кърчаг ще прекатурна,
светкавица ще свия на колаче.
Ще приютя и струите студени, ...
През рамото ми пак наднича юли,
донесъл ми е слънце и море,
очите му са сини пеперуди,
с усмивка на пораснало хлапе.
– Здравей, момче, отдавна ли ме търсиш? ...
Душата ми се рее виско в небето,
излита като птица и се завръща.
Бяла птица, радва на хората сърцето,
отива при тях и при мен отново се връща.
И сега отново вземам перото си в ръка, ...
Пулсиращ облак сини пеперуди
летящи мигове от вечността.
Животът скучен вече се събуди.
Родена е в безкрая светлина.
Усещаш ли, че времето го няма. ...
Увяхват на липите цветовете в мрака
и в тях се ражда крехък аромат...
Недей поглежда настрани, почакай...
Погледни... Не съм пореден непознат...
Позволи ми пак до тебе да поседна. ...
Виж, все още те има в мислите ми.
Понякога в нощното небе търся падащи звезди,
също като онези, които ти наричах преди време.
Може би четем една и съща небесна карта.
Или денем, на брега на морето, ...
Разнежвам те със устни в дъх на шепот.
По кожата ти влага засиява.
Гръдта ти се налива в мойте шепи.
И цялата тъй, тръпнещо узряваш.
А с колко нетърпение в ръцете ...
Нощта се спуска през звездното сито,
тихо обгръща до хоризонта простора.
Само кварталното куче там някъде свито
лае самотно и събужда покоя.
Светлините уморено примигват и гаснат ...
Лъжата програмирана е в гените.
В животните нарича се мимикрия.
А в тъмна нощ предметите са сенки -
не дават в същността им да проникнем.
И хората характера прикриват ...
Бръшлян отровен, тръни и чакъл,
а аз по равно и не съм вървяла,
на ток висок усмихната и в бяло,
какво, че ме изпраща поглед зъл?
Червилото – с отенък полумрак, ...
На родните държавни институции
така и не повярвах някой ден,
зачетен в постулати на Конфуций,
от бедност нечовешка унизен.
Родителите наши се разтапят, ...
Моя тъжна любов, ангел в мрак,
вкамених се от тонове пепел.
Не достигнах до белия сняг.
Изостави ме даже сърцето.
Сутрин чувствам вкуса на смъртта, ...
Поредната „една черта“ - блед образ,
те умаря от живота и света,
след надеждите - да срещнеш отказ
и все да бъдеш половин жена.
Явно, че пак няма да го бъде, ...
Нито сме честни, нито сме скромни.
Кой ни възпита така?
Смешни, двулични и с маски притворни -
шутове с крива ръка.
Клетвите в хляб наш насушний са чести. ...
В мига, във който позволих Ти да отрежеш
рева на всеизискващия и обсебващ аз,
чух как раздра се уловилата ме мрежа
и долових с наслада благородния Ти глас.
В мига, във който позволих Ти да отрежеш ...
Юлско чакано утро, ти отново дойде,
родено от целувката страстна
на небето с пенливото Черното море.
Бавно пристъпваш с ризата лятна
по стръмния бряг, сред треви и цветя. ...
И животът войнишки е с край...
След казармата – много пътеки,
но отличната диплома май,
не предвиждаше службици леки.
Приземих се в големият град... ...
Тя ме смени, ти едва ли разбра. Ето я, взира се в мене.
Нито е лошата, нито добра. Нито подгъва колене.
Сготвила, сгънала делника пран, с празни очи те поглежда.
Нито те пъди от нейната бран, нито те чака с надежда.
Бърза да скрие умората в шкаф. Сръчно замита трохите. ...
Клони шареха с пръсти по стъклото,
почукваха в началото тихичко, после
забиха острите си нокти във съня ми.
И нахлу кавалкада от диви конници,
като онези от първите четири печата. ...
От юни житно зрънце имам само
и капка в морско синьо по косата,
със звездния възторг в торба на рамо
и щастие, сред дните му посято.
Тих липов мирис с ореол на лято, ...
Аз съм звездна трева и раста по високите чуки,
вятър - скитник брадат, обикаля край мен и свирука.
Сред небесни поля се родих – златокоса девица,
тайно денем си търся жених, скрита в сянка на птица.
Вечер късно, когато земята притихне сънливо, ...
Боже....., тук ли си?... Чуваш ли ме?...
Аз съм тук.... Свила съм се в тъмнината!
Боже, тук ли си? Кажи ми!
Къде се дяна светлината?
Непрогледна тъмнина... ...
ПОД СПЯЩОТО КОПРИНЕНО ДЪРВО
Дъгата кротко в две реки нагазва
и пеперудите намират дом.
Пленила изгрев на зелена пазва,
трева превзема хълма мълчешком. ...
Бляскав юли, златен слънчев юли,
лутах се по виещите друми,
толкоз чаках за да ме прегърнеш,
да обгърнеш с топлите масури –
моята душа да спре да зъзне. ...
Светът отдавна станал е трамплин,
надскачат се глупци – летят високо
и кой ти гледа вярната посока,
и вярват си в лъжите до един.
Сърцата ни са с форма на пестник, ...