Стихи и поэзия современных авторов
Мисионери 🇧🇬
Той - огнена тъма, прикрита зад кротка Луна;
преминаваха така през вселенската шлифовка,
учейки истини за живот и прераждания.
2. Два пламъка близнака с огромно его, ...
Надежда за мир 🇧🇬
очите шарят по витрините
и сякаш се надяват сред някой от долапите
просто да открият себе си.
Градът е млад и млада е надеждата, ...
Летен трепет 🇧🇬
слънцето във тебе гали
намери ли тревичка в мене
куп огньове ще запали.
В небето виждам птиче ято ...
Опиянение 🇧🇬
Вино, любов, надежди и страст,
обич греховна, целувки в захлас.
Нощ озарена, луната блести,
очи се чернеят, дяволът не спи. ...
На педя от спомен 🇧🇬
при живия корен на село.
Там облаци пускаха млада брада
и свиреше вятър на чело.
Зад клоните вечер узряла луна ...
Как си 🇧🇬
Искам да говорим пак!
Да е кратко! Няма време…
Просто дай ми знак!
– Чакай! Аз ще те прегърна ...
Така живея, тате 🇧🇬
баща ми се надвеси върху мен и тихо ме попита: – Как си, сине? –
смален под чорлавите небеса, към мен слетяха бащините думи,
събрани в мъдра капчица роса, мълчана сякаш от Мевляна Руми,
и аз душа протегнах на Възбог, и тихо промълвих – д ...
Благодаря 🇧🇬
тя молитва е кратка, безценна –
ако изричаш я ти от сърце –
грее чисто и пълно със вяра твойто лице!
Дума, която носи духовно богатство, ...
Момиче 🇧🇬
и все пак си толкова различна.
Но за мен си на китарата струните
и във света най-поетичното.
В мелодията моя си тази, ...
Без интернет 🇧🇬
и опънахме нерви като струни.
Нелечима зависимост се оказа
електронната връзка помежду ни.
Помислих, че пипнал е вирус ...
Очи човешки 🇧🇬
Говорят с глас, болезнен и вечен.
Обръща се болката в черна сълза,
когато ненужен си, сам и обречен.
Свят един цял за онзи разкриват, ...
На дребно се пилея 🇧🇬
не влагам в туй ни знание, ни мисъл
и сякаш друг куплетите е писал,
среднощ. И е будувал до зори.
А изгревът в очите не гори ...
Жълтите листа летят 🇧🇬
хризантемите цъфтят!
Някак странно, мълчаливо
жълтите листа летят.
Във душата ми е мрачно, ...
Като птица загубила ятото 🇧🇬
дреме, провисна просторът.
Двата скореца отвънка не млъкват,
може би се обичат и спорят.
Помнят листата звън на авлига, ...
Реален живот 🇧🇬
инфаркта два прекарах.
Сърцето се разхлопа,
бъбрекът притропа.
Простотата ме блъсна, ...
Писмо от един Валери 🇧🇬
не станах ни известен, ни богат, сях жито, жънах щир и паламида,
от съмнало до тъмнало ви пях – и сричах невъзможните си рими,
и при това с volume-то на max, солист в капела Фейсбук-херувими,
презрял навеки фалша да съм пръв, осъмвах ...
Мачкане на дните 🇧🇬
Не мога вечер да заспя.
А времето така ме сèче,
но да ме сгъне не успя.
Вървя по пътя си с тревога ...
Слънчогледов оптимизъм 🇧🇬
последните лъчи на лятото.
Сега са в разцвета на живота си
и дружно греят като за последно.
Защото знаят, че животът кратък е - ...
Карамелена луна 🇧🇬
Със пръстите на пролетна трева.
Обичам те със нежността проблясваща
По устните на карамелена луна.
Обичам те като дихание на славеи, ...
Историята не се повтаря, но се римува 🇧🇬
щом ние я забравяме, когато
хората предпочитат войните -
богатствата от опустошаване.
Не ни интересува в днешно време ...
Сърдечен зов 🇧🇬
Обгръщам с поглед тук и там.
И сякаш съм в Ермитажа
поглъщам с поглед замечтан.
Магията на градските кафета, ...
Непразнично 🇧🇬
Гневен и страшен е, с бронежилетка и каска.
В храма почернени майки, дечица, съпруги…
тихо преглъщат най-тъжното свое причастие.
Този Великден сърцата от злост не пречисти. ...
Хляб за братя 🇧🇬
замръкне ли върху парчето хляб? –
дали ще се прекръсти с радост плаха,
че Бог го е споходил – сам и слаб,
дали ще натроши на някой гълъб ...
Сърцето ми вземи с обич 🇧🇬
погубят чувствата във мен…
Когато образи красиви
изчезнат с идващия ден…
Сърцето ми вземи със обич, ...