Написах това стихотворение за родното ми село, което живее в сърцето и е вдъхновението на много от моите стихотворения. Споделям го с вас и се надявам да ви хареса! :)
На север е сгушено
село красиво,
сред хълмове горски
живот е дарило. ...
And so, I decompose inside the autumn air,
And so the night behold my Neverland;
The fireflies are just enlightenments of despair -
Inside the jail of screams one little dent.
There deeply in the darkness, down below, ...
От толкова прегъване поканата,
по ръбовете май чернилка хвана.
Каляските са само за избраните –
по балове не канят парцалани.
И феята е нейде запиляла се, ...
I fly in river of astral homeostasis,
Lost among wings of raven flight -
Catharsis through lycanthropy phases -
Macabre howl in the veil of night.
Under the cold and distant glare ...
Та-та-та-та! Та-та-та-та!
Как настойчиво чука на вратата съдбата!
А там,седнал до пианото старо,
завил се в студа с одеало
беден,прегърбен,отхвърлен, ...
Душата спи в гнездо на жълта овесарка
и под крилцето мъката ѝ свряна е
поле сънува, златно жито, слънце жарко,
но този дъжд студен, като закана е.
Ни помен от отава и косачи, ...
Девет бури във мене си скрил
и загладил си с шепа морето.
Девет гряха за мен си платил -
да ме пуснат при теб на небето.
Девет нощи забравил си ти, ...
1206 година, земите на замъка Балморал
Шотландия. Зелено. На карета.
МакЛауд, пети граф по потекло,
намъкнал килт, нахлупил и барета,
войн е див, в типично облекло. ...
Реши дъбът, задъхал се от скука,
че вече е готов за нежен блян.
Подаде кичест клон на млада бука
и пламна целият от свян.
Помоли вятърът за помощта му, ...
Бях капка. Но така е притъмняло...
Очите режат с писък тъмнината.
Разпадам се на атоми, а цяла
не съм била от миналото лято.
Загубих се в измислени светлици. ...
Чудесата случват се понякога,
изпълнени с любов и малки стъпки,
Чудесата случват се понякога,
Изскачайки от глупави заблуди,
Приказни вълшебства има на света, ...
Ти не си единственият,
а пък аз за теб съм една от многото.
Не ти е до мен мястото…
Пък и аз отдавна научих своето.
Не можеш да ме спасиш от самота, ...
Онзи ден си мислех за своя собствен упадък
Рано е да се предавам
Но твърде много време се търся
под дърво и камък
Може би като си мисля колко всъщност животът е безсмислен ...
Протяга ръцете си градският страж,
от каменна кула тиктака, не спира.
Натрупа години, за пенсия стаж.
Часовници стари, кой пенсионира?
Да бъде на място и все да брои ...
Помежду ни - ничия земя.
От моите до твоите пръсти.
Топи се ледникът след засушаване,
ако греша е непростима мъст.
Тлее земетръс в пластовете от мълчание. ...