Александър7 (Мариян) - Произведения

Аз не съм поет

Аз не съм поет
и не ще мога
красиво да те слъжа.
Месецът си взе
и двата рога. ...

Александър7

Поезия » Любовна

2021-10-09T17:14:23+03:00 807 2

Жичка

Александър7

Фотография » Предмети, Макро

2017-11-06T11:42:47+02:00 2.1K 2 2

До покрив да се сбъдне

Стени недостроени,
а вградени сенки.
Дом за теб и мене
не беше таз любов.
Излиняла нежност, ...

Александър7

Поезия » Любовна

2017-02-23T00:04:21+02:00 728 1

Писмото ти в градината зарових

Писмото ти в градината зарових,
че от него вкъщи не можех да се скрия.
Думите ти пуснаха си корени,
за да не останат само на хартията.
Със силата, с която ме разплакаха ...

Александър7

Поезия

2016-10-03T17:25:53+03:00 1.6K 1 3

Ева до безкрая

Кажи ми, ако знаеш!
Кажи ми, за да знам,
че когато те желая,
съм повече в капан
и по-малко в Рая ...

Александър7

Поезия

2015-09-25T07:55:20+03:00 871

Metro

В първия момент усещаш силно въздушно течение. Косата ти започва да бяга във всички посоки. Докато подвижните стълби бавно те свалят в подземието, по неподвижните до теб прехвърча река с двупосочно течение. Продължаваш бавно да слизаш към долната земя. Някой те намушква с рамо, за да те пререди. Не ...

Александър7

Есета » Социални

2014-07-20T21:04:24+03:00 1.8K

Рестарт

Вече на устните
едва задържат се думите -
сякаш са лодка отвързана.
Нека ги пуснеме!
Да разбинтоваме мумиите ...

Александър7

Поезия

2013-08-14T19:01:57+03:00 991 2

Някакъв дъжд... и след него

някакъв дъжд...
… някакви стъпки
събира се вода
земята преглъща
някакъв дъжд орехов забравен ...

Александър7

Поезия

2013-04-06T12:26:23+03:00 884 1 3

(С)мисъл

Как до утрешния ден да изминеш разстоянието,
като каменният мост на смисъла пропада?
Как пред себе си да спазиш обещанието
за смисленост? С мисъл само пак си гладен.
С мисъл смисъл мога ли на себе си да вдъхна? ...

Александър7

Поезия

2013-02-02T10:53:59+02:00 877 2

Има нещо в този залез

Има нещо в този залез -
докрай не е открит.
Вярвам, малки тайни пази
в кутийки от кибрит.
Оранжево-розови ...

Александър7

Поезия

2013-01-17T00:42:52+02:00 856 1

Любимата ми рокля

Облякла си любимата ми рокля -
аквамаринена, копринена.
Синееш цялата искрящо
и си толкова… сапфирена.

Александър7

Поезия

2013-01-15T17:56:08+02:00 841 3

Посред нощ отивам на поляната

Посред нощ отивам на поляната.
В левия ми джоб -
циферблат от часовника на дядо.
В десния – време.
Тревата, сресана се кипри за щурците, ...

Александър7

Поезия

2013-01-03T22:13:40+02:00 897 6

Селски мемоари

Много се радвам, че докато растях, често съм ходил на двете си села и въобще за това, че имам село. Мисля си, че ако нямах, щях да пропусна много.
Обичам да си припомням горещите дни на село. Не зная защо. Някак свързвам селото с картината на обедно горещо слънце.
За едното си село си спомням дни, в ...

Александър7

Проза

2012-11-25T00:33:39+02:00 1.1K 2

Игра на ластик

И сме близо, и малко по-далеч…
... и после близо пак.
Изкушени от далечни светове,
разтягаме тази връзка между нас.
Аз се затичвам към единия край на кълбото, ...

Александър7

Поезия

2012-09-16T20:08:33+03:00 1.5K 1

Обичам те понякога

Обичам те понякога.
Друг път обичам те и повече.
Обичам те всякога и всякаква.
Обичам те! Обичам те!
Обичам те, по дяволите! ...

Александър7

Поезия

2012-09-04T15:43:10+03:00 1.9K 4

Бяла стая

Светлина. Всичко около нея светеше в бяло. Стените и таванът на просторния апартамент бяха бели, подът – също. Беше постлан тънък пухкав бял килим. Канапетата бяха от бяла кожа, а останалите мебели от бяло дърво. Масата беше висока, с изящни детайли – бяла. Завесите изглеждаха толкова леки – снежноб ...

Александър7

Проза » Разкази

2012-08-10T18:07:14+03:00 1.2K 4

* Искам да бъда намерен

Искам да бъда изгубен.
Искам да бъда намерен.
После цялата лудост
някого друг да обсеби.
Искам да бъда охулен, ...

Александър7

Поезия

2012-07-28T10:58:38+03:00 899 3

На ръба

- Скачам!
- Хайде, давай! Чакам.
- Сериозно говоря. Решил съм го!
- Да… А аз съм Свети Петър.
- Ще скоча като нищо, чуваш ли ме! ...

Александър7

Проза

2012-05-13T21:16:27+03:00 1.2K 7

Кучето Джаф и заекът Байо

“”
- Уаф! Уаф! – обади се кучето.
- Пу! – заекът, треперещ, си плю в пазвата. – Триста зелки! Не ме плаши така, Джаф!
- Спокойно, зайо Байо. Само тренирам рефлексите ти.
* * * ...

Александър7

Проза

2012-05-06T23:27:40+03:00 1.9K 1

Гледам как заплита баба

Гледам как заплита баба
песен в свойта прежда.
Също както меси хляба,
думички нарежда.
Шарени конци избира ...

Александър7

Поезия

2012-04-23T09:59:53+03:00 1.3K 5

Димна завеса

Димна завеса
Той бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади сребриста табакера. Отвори я и с умел жест си взе ръчно свита цигара и я прегърна с устни. Придърпа ръждивия свещник на масата пред себе си и запали цигарата. Дръпна от нея страстно и дълбоко със затворени очи. На отсрещния край на мас ...

Александър7

Проза » Разкази

2012-04-04T14:01:31+03:00 1.6K 4

Палечка

Иска ми се в шепа да те сложа
и тъй винаги да си при мене,
като вълшебна фигурка от восък -
истинска и толкова неземна.
В мисъл да те скрия, ако можех, ...

Александър7

Поезия

2012-02-28T14:22:12+02:00 1.4K 4

Разпробита

Ако търсиш рани по мене -
близала съм ги котешки
и съм ги скрила.
Което искаш от мен да вземеш,
съм раздала на просяци ...

Александър7

Поезия

2012-02-22T10:30:02+02:00 1K 5

Колко много слънца

Колко много слънца, а още е тъмно.
Колко много сърца, а още самотно.
Има толкова думи, а още е тихо.
Открито е всичко, а всичко е скрито.
Трябва ни звездица, но във сърцето. ...

Александър7

Поезия

2012-02-10T13:39:12+02:00 904 1

Тези дрехи днес ги мразя

Тези дрехи днес ги мразя,
те са толкова ненужни.
Същите са като вчера
и каквито ще са утре.
Като чуждите са също, ...

Александър7

Поезия

2012-01-28T12:28:30+02:00 932 1

Гледам хубав филм и си мисля

Гледам хубав филм за отминало време и си мисля: животът не е нещо извън нас. Изглежда много явен извод, нали? Дори какъв извод?! Въпреки че несъмнено сме наясно с това, често имаме усещането и правим нестихващи опити да се убедим, че не е точно така. Признайте, не сте ли си помисляли, че животът ви ...

Александър7

Есета

2012-01-26T10:31:05+02:00 1.4K 1

Вечното изкуство

Четки от багрило
по платно се спускат -
сълзите си изкусно
художникът прикрил е.
В капки от мастило ...

Александър7

Поезия

2012-01-22T22:14:49+02:00 928 2

Най-тъжната дума на света

Най-тъжната дума на света
„- Пак ли плачеш, мамо? – загрижено по детски попита босото момиче. Защо?
- Заради една дума, миличка. Тя е… Това е най-тъжната дума. - сподави тя.”
„17 Ноември. Четвърти ден без теб. Този ден прилича на вчерашния. Той на миналия, а миналият на предния. Но никой от тях не п ...

Александър7

Проза

2012-01-04T13:53:10+02:00 1.4K 4

Българка

Ръцете ти – загрубели
от тежки менци и от жътва.
Ръцете ти – отмалели
да палят свещи и се кръстят.
Ръцете ти знаят сърпа, ...

Александър7

Поезия

2011-12-30T19:36:47+02:00 916 1

Тайните градини

Портите им все отключени стоят,
ала през тях и слънце не минава.
Може би не знае то за този кът,
потънал в мъх от лепкава забрава.
В него самотата мъчно се протяга. ...

Александър7

Поезия

2011-12-21T08:57:22+02:00 972 2

От любов не се умира

Не се погубвай неумело,
ако решил си го веднъж.
Ако искаш да си мъж,
не стреляй в свойто чело.
Туй за храброст се не смята ...

Александър7

Поезия » Философска

2011-04-03T22:28:27+03:00 1.4K 5

Сладко

СЛАДКО
Нека заключим го
в килера на тъмно -
времето кратко,
дето вечно тича. ...

Александър7

Поезия

2010-06-01T12:12:38+03:00 1.4K 3

Песента на лалетата

Песента на лалетата
Ще чуем как лалетата говорят,
може би понявга да попеят,
когато аз съм тъжен, тъмен корен,
когато ти си златен прах развеян. ...

Александър7

Поезия

2010-04-23T23:26:41+03:00 1.1K 2

Жадуване

Един звук, забулен
във мъгла от шепот...
Един стих изгубен,
неизречен...
Жажда силна, ...

Александър7

Поезия

2009-12-02T22:23:19+02:00 991

Полуистория

Полуистория
Полумрак от цветове.
Танцувам в полукръг.
Полупразни редове.
От полупаднали звезди ...

Александър7

Поезия

2009-10-31T01:24:58+02:00 1.1K 3

Той пъпли...

Той пъпли по грапавия път нагоре.
Намира начини, ако ли не - причини.
Отърква се о хлъзгавите подобия на хора
и не спира се земята ни да пори.
Тя - проядена като сиромашко сито ...

Александър7

Поезия

2009-10-29T00:38:15+02:00 919 1

Майсторът

Майсторът
Що ли той ме нарисува,
майко, с тез' бои?
Криле на пеперуда
ми измайстори. ...

Александър7

Поезия

2009-07-14T20:42:30+03:00 1.1K 3

Всяко зло за добро

Всяко зло за добро
Клепките му залягат пак
като в миг пред удар най-жесток.
В очите му спотаен е страх,
че се оглежда в поглед грозноок. ...

Александър7

Поезия

2009-07-05T17:42:17+03:00 1K 1

Слънцето се самопогребва

Слънцето се самопогребва.
Ослепяват слънчогледите.
В дъното на прозорците
е много черно.
Ако сълзите избуят, ...

Александър7

Поезия

2009-06-12T01:10:07+03:00 938 8

Вечното изкуство

Четки от багрило
по платно се спускат -
сълзите си изкусно
художникът прикрил е.
В капки от мастило ...

Александър7

Поезия

2009-04-07T21:04:20+03:00 925 2