BuRn_AliVe
193 резултата
Лежа изопнат на паважа,
по гръб, с опразнени очи.
Посред прахоляк и сажди
трупът ми бездиханен спи.
Лежа спокоен, неподвижен. ...
по гръб, с опразнени очи.
Посред прахоляк и сажди
трупът ми бездиханен спи.
Лежа спокоен, неподвижен. ...
550
Все тъй безжизнен е пейзажът
на тоя пуст, задушен град.
Тъгата – мълчаливата ни стража –
бди, докато всички други спят.
Врязани в познатия паваж ...
на тоя пуст, задушен град.
Тъгата – мълчаливата ни стража –
бди, докато всички други спят.
Врязани в познатия паваж ...
508
5
навярно бих могъл
да се погълна
някак в себе си
и в тая до полуда
сигурна обител ...
да се погълна
някак в себе си
и в тая до полуда
сигурна обител ...
436
3
Ела, ще ти покажа де живея.
Портретите - с избодени зеници;
душата ми до купчина костици
тук в ъгъла оглозгана линее.
Стените са с неравните ми думи ...
Портретите - с избодени зеници;
душата ми до купчина костици
тук в ъгъла оглозгана линее.
Стените са с неравните ми думи ...
512
5
Празнуват нашир и надлъж -
поетът е мъртъв. Поета убили!
Безумната песен веднъж
и вовеки с кинжал покосили!
Затрили глупеца! И зная - ...
поетът е мъртъв. Поета убили!
Безумната песен веднъж
и вовеки с кинжал покосили!
Затрили глупеца! И зная - ...
486
2
заглъхва пирът
щом тя се яви
и жадно следят я
хищни очи
и е толкова тихо ...
щом тя се яви
и жадно следят я
хищни очи
и е толкова тихо ...
519
2
Ще бъде свършено,
всред полет спомени
снага прекършена
извият ли над клоните.
Ще се стаи един, ...
всред полет спомени
снага прекършена
извият ли над клоните.
Ще се стаи един, ...
453
3
и бяхме
земята разтворена
захвърлено
бяхме небето отгоре ù
и бяхме две ...
земята разтворена
захвърлено
бяхме небето отгоре ù
и бяхме две ...
397
1
Размътени трептят черти,
на времето в потока уловени,
и втренчено невиждащи очи
насреща вперени са в мене.
Те умират. Без утеха пак. ...
на времето в потока уловени,
и втренчено невиждащи очи
насреща вперени са в мене.
Те умират. Без утеха пак. ...
468
2
Слова, горещи като кръв,
когато неусетно рукнат,
заклевам се - най-вътре
ще те пари всяка буква.
И белег ще личи, където, ...
когато неусетно рукнат,
заклевам се - най-вътре
ще те пари всяка буква.
И белег ще личи, където, ...
540
3
покосен
от неизбежното
но неизбягал
и аз ще рухна
в сетния си ден ...
от неизбежното
но неизбягал
и аз ще рухна
в сетния си ден ...
448
1
Навярно бледен и невзрачен
неведнъж съм ви се сторил.
Своето раздадох ви обаче,
даже, мисля, мъничко отгоре.
Защо са ми метафори хиляда? ...
неведнъж съм ви се сторил.
Своето раздадох ви обаче,
даже, мисля, мъничко отгоре.
Защо са ми метафори хиляда? ...
425
Безумен би екнал смехът,
вопъл сподавил на болка.
В небето отправен, отвъд,
утихнал би скоро. И толкоз.
Величав, би увиснал обесен. ...
вопъл сподавил на болка.
В небето отправен, отвъд,
утихнал би скоро. И толкоз.
Величав, би увиснал обесен. ...
445
1
с мъжа си макар
да живееш отсреща
в събота сутрин
привикнах да чакам
писмата ти ...
да живееш отсреща
в събота сутрин
привикнах да чакам
писмата ти ...
477
2
неудържима е
химерата на спомен
неканена дошла
целува и убива
ала по-жадувана ...
химерата на спомен
неканена дошла
целува и убива
ала по-жадувана ...
502
2
Привечер прага
преметоха, клети,
и свещ на перваза
остана да свети
ужким случайно ...
преметоха, клети,
и свещ на перваза
остана да свети
ужким случайно ...
1063
1
шосето пустее
вятър премита
глухи дворове
от жълти фасади
изтупва прахта ...
вятър премита
глухи дворове
от жълти фасади
изтупва прахта ...
537
5
душата на мъж
решиш ли
да скършиш
в петите
недей се цели ...
решиш ли
да скършиш
в петите
недей се цели ...
496
2
с коси-усойници
разпуснати по раменете
и роклята
захвърлена небрежно
върху стола ...
разпуснати по раменете
и роклята
захвърлена небрежно
върху стола ...
506
3
две-три глътки
евтин алкохол
отлежават
нецелунати
до изгрев ...
евтин алкохол
отлежават
нецелунати
до изгрев ...
562
3
Лунно късче да заключи
в стария фенер тя може
и, намерила удобен случай
да влезе в сънното ти ложе,
внезапен вик ще изплете ...
в стария фенер тя може
и, намерила удобен случай
да влезе в сънното ти ложе,
внезапен вик ще изплете ...
521
5
Пръстта ако не ме докопа,
на вратите незалостени
ще чуя как накрая хлопаш,
бледна, уморена, гостенко.
Разбудени от тежка дрямка, ...
на вратите незалостени
ще чуя как накрая хлопаш,
бледна, уморена, гостенко.
Разбудени от тежка дрямка, ...
1107
2
ако пропадна
вдън земя
ще сложиш ли
на гроба ми
свещица и цветя ...
вдън земя
ще сложиш ли
на гроба ми
свещица и цветя ...
677
5
тя е толкова
уморена и тъжна
нещастната
Кралица на купите
и вечно се чуди ...
уморена и тъжна
нещастната
Кралица на купите
и вечно се чуди ...
430
1
Тъгата ù отива, казват,
като бяла плащеница,
скрила в нежни пазви
две угаснали зеници.
Поспри и я послушай! ...
като бяла плащеница,
скрила в нежни пазви
две угаснали зеници.
Поспри и я послушай! ...
485
2
Косите ми, безкрайна есен,
беляза ли с невидим знак?
Сломен, дъждовната ми песен
доведе ме пред твоя праг.
Блести прозорецът и ясно ...
беляза ли с невидим знак?
Сломен, дъждовната ми песен
доведе ме пред твоя праг.
Блести прозорецът и ясно ...
459
1
И пак се вдигам срещу себе си.
Мълча, когато искам да крещя.
Изгубвам се из нерешени ребуси,
безсънен скитам надалеч в нощта.
Стъпки ако днеска се разделят, ...
Мълча, когато искам да крещя.
Изгубвам се из нерешени ребуси,
безсънен скитам надалеч в нощта.
Стъпки ако днеска се разделят, ...
541
2
Безброй ята проводих,
на тоя свят откак
изпървом съм ридал.
Човешки лик едва ли,
братко, днес у мене ...
на тоя свят откак
изпървом съм ридал.
Човешки лик едва ли,
братко, днес у мене ...
459
Насън небе окървавено
да сее адски плам съзрях.
В пустош, от живот лишена,
вървях, вървях, вървях.
Земята, алчно-ненаситна, ...
да сее адски плам съзрях.
В пустош, от живот лишена,
вървях, вървях, вървях.
Земята, алчно-ненаситна, ...
505
2
На позлатена ладия качен,
сред тия океани от печал
вечност цяла да живее кой
глупак нечуван би желал,
щом някой всеки божи ден ...
сред тия океани от печал
вечност цяла да живее кой
глупак нечуван би желал,
щом някой всеки божи ден ...
542
2
Почакай за миг.
Да пламне септември.
Калта да пробуди
чедата си черни.
Да вдиша асфалтът ...
Да пламне септември.
Калта да пробуди
чедата си черни.
Да вдиша асфалтът ...
572
Безмълвие. В есенна нощ.
Гонят сърдито клепки съня.
В стъклото опирам чело
и моята малка зелена луна
шепти ми на странен език. ...
Гонят сърдито клепки съня.
В стъклото опирам чело
и моята малка зелена луна
шепти ми на странен език. ...
644
4
Напускаш ме? Тъй скоро?
Нима настъпи тоя ден
- стъпките ти уморено
да заглъхнат вън, на двора?
Отиваш ли си? Е, сполай! ...
Нима настъпи тоя ден
- стъпките ти уморено
да заглъхнат вън, на двора?
Отиваш ли си? Е, сполай! ...
477
1
Ела и ме вземи такъв.
Не ми подхождат чужди роли.
На тоя свят не съм дошъл
да се преструвам. Ни да моля.
На някой прашен кръстопът ...
Не ми подхождат чужди роли.
На тоя свят не съм дошъл
да се преструвам. Ни да моля.
На някой прашен кръстопът ...
665
13
Ще бъда пръстта
под нозете ти.
По устните твои
ще бъда кръвта.
Комета ще бъда. ...
под нозете ти.
По устните твои
ще бъда кръвта.
Комета ще бъда. ...
550
1
За мъничко, страннице, нека,
нека забравим света.
Нощта е безмилостно кратка —
слушай ти само дъжда
как вечно трепти по паважа! ...
нека забравим света.
Нощта е безмилостно кратка —
слушай ти само дъжда
как вечно трепти по паважа! ...
661
9
На черквата ни
старите камбани
- години рой,
откак мълчат.
И зеят портите - ...
старите камбани
- години рой,
откак мълчат.
И зеят портите - ...
533
2
Вратите нека да залостят.
От страх обзети, нека
срутят всички мостове.
Човек да бяга от човека.
Настават вълчи времена! ...
От страх обзети, нека
срутят всички мостове.
Човек да бяга от човека.
Настават вълчи времена! ...
866
10
Идвам, смъртни брегове.
Откъсвам се със вик
от бездните на океана.
Сега съм сякаш сън -
жадуват чистото небе ...
Откъсвам се със вик
от бездните на океана.
Сега съм сякаш сън -
жадуват чистото небе ...
633
7
Мисля си, не ù е никак лесно.
Не ù е вечно на гърдите леко.
Дали зова я "майко", или "сестро",
- скита все по стръмните пътеки.
Но нека днес, на тоя ден поне, ...
Не ù е вечно на гърдите леко.
Дали зова я "майко", или "сестро",
- скита все по стръмните пътеки.
Но нека днес, на тоя ден поне, ...
568
1
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
