BuRn_AliVe

193 резултата

Трябва да съм мъртъв

Лежа изопнат на паважа,
по гръб, с опразнени очи.
Посред прахоляк и сажди
трупът ми бездиханен спи.
Лежа спокоен, неподвижен. ...
660

Тъгата

Все тъй безжизнен е пейзажът
на тоя пуст, задушен град.
Тъгата – мълчаливата ни стража –
бди, докато всички други спят.
Врязани в познатия паваж ...
603 5

Толкова

навярно бих могъл
да се погълна
някак в себе си
и в тая до полуда
сигурна обител ...
539 3

Покана

Ела, ще ти покажа де живея.
Портретите - с избодени зеници;
душата ми до купчина костици
тук в ъгъла оглозгана линее.
Стените са с неравните ми думи ...
604 5

Поетът е мъртъв

Празнуват нашир и надлъж -
поетът е мъртъв. Поета убили!
Безумната песен веднъж
и вовеки с кинжал покосили!
Затрили глупеца! И зная - ...
610 2

Докато изчезна

заглъхва пирът
щом тя се яви
и жадно следят я
хищни очи
и е толкова тихо ...
631 2

Ще бъде свършено

Ще бъде свършено,
всред полет спомени
снага прекършена
извият ли над клоните.
Ще се стаи един, ...
528 3

Ярко

и бяхме
земята разтворена
захвърлено
бяхме небето отгоре ù
и бяхме две ...
493 1

Днес не ми се съществува

Размътени трептят черти,
на времето в потока уловени,
и втренчено невиждащи очи
насреща вперени са в мене.
Те умират. Без утеха пак. ...
559 2

В своето безумие

Слова, горещи като кръв,
когато неусетно рукнат,
заклевам се - най-вътре
ще те пари всяка буква.
И белег ще личи, където, ...
634 3

Избледняване

покосен
от неизбежното
но неизбягал
и аз ще рухна
в сетния си ден ...
540 1

Без остатък

Навярно бледен и невзрачен
неведнъж съм ви се сторил.
Своето раздадох ви обаче,
даже, мисля, мъничко отгоре.
Защо са ми метафори хиляда? ...
523

Проклятие

Безумен би екнал смехът,
вопъл сподавил на болка.
В небето отправен, отвъд,
утихнал би скоро. И толкоз.
Величав, би увиснал обесен. ...
535 1

Тишина

с мъжа си макар
да живееш отсреща
в събота сутрин
привикнах да чакам
писмата ти ...
566 2

Подкожно

неудържима е
химерата на спомен
неканена дошла
целува и убива
ала по-жадувана ...
598 2

Жътва

Привечер прага
преметоха, клети,
и свещ на перваза
остана да свети
ужким случайно ...
1.2K 1

Щастие

шосето пустее
вятър премита
глухи дворове
от жълти фасади
изтупва прахта ...
634 5

Душата на мъж

душата на мъж
решиш ли
да скършиш
в петите
недей се цели ...
610 2

Гибел

с коси-усойници
разпуснати по раменете
и роклята
захвърлена небрежно
върху стола ...
611 3

Краят на въжето

две-три глътки
евтин алкохол
отлежават
нецелунати
до изгрев ...
673 3

Безименно

Лунно късче да заключи
в стария фенер тя може
и, намерила удобен случай
да влезе в сънното ти ложе,
внезапен вик ще изплете ...
618 5

Не те познах

Пръстта ако не ме докопа,
на вратите незалостени
ще чуя как накрая хлопаш,
бледна, уморена, гостенко.
Разбудени от тежка дрямка, ...
1.2K 2

Ще се изгубя

ако пропадна
вдън земя
ще сложиш ли
на гроба ми
свещица и цветя ...
761 5

Стенания

тя е толкова
уморена и тъжна
нещастната
Кралица на купите
и вечно се чуди ...
552 1

Тъгата ù отива

Тъгата ù отива, казват,
като бяла плащеница,
скрила в нежни пазви
две угаснали зеници.
Поспри и я послушай! ...
608 2

Дъждовна песен

Косите ми, безкрайна есен,
беляза ли с невидим знак?
Сломен, дъждовната ми песен
доведе ме пред твоя праг.
Блести прозорецът и ясно ...
562 1

Непента

И пак се вдигам срещу себе си.
Мълча, когато искам да крещя.
Изгубвам се из нерешени ребуси,
безсънен скитам надалеч в нощта.
Стъпки ако днеска се разделят, ...
635 2

Изпят

Безброй ята проводих,
на тоя свят откак
изпървом съм ридал.
Човешки лик едва ли,
братко, днес у мене ...
557

На забавен (де)каданс

Насън небе окървавено
да сее адски плам съзрях.
В пустош, от живот лишена,
вървях, вървях, вървях.
Земята, алчно-ненаситна, ...
598 2

Над смирената земя

На позлатена ладия качен,
сред тия океани от печал
вечност цяла да живее кой
глупак нечуван би желал,
щом някой всеки божи ден ...
674 2

Димът на септември

Почакай за миг.
Да пламне септември.
Калта да пробуди
чедата си черни.
Да вдиша асфалтът ...
669

Безмълвие

Безмълвие. В есенна нощ.
Гонят сърдито клепки съня.
В стъклото опирам чело
и моята малка зелена луна
шепти ми на странен език. ...
738 4

Отричане

Напускаш ме? Тъй скоро?
Нима настъпи тоя ден
- стъпките ти уморено
да заглъхнат вън, на двора?
Отиваш ли си? Е, сполай! ...
589 1

Неумолимо

Ела и ме вземи такъв.
Не ми подхождат чужди роли.
На тоя свят не съм дошъл
да се преструвам. Ни да моля.
На някой прашен кръстопът ...
760 13

Теория на хаоса

Ще бъда пръстта
под нозете ти.
По устните твои
ще бъда кръвта.
Комета ще бъда. ...
638 1

Буря

За мъничко, страннице, нека,
нека забравим света.
Нощта е безмилостно кратка —
слушай ти само дъжда
как вечно трепти по паважа! ...
749 9

Реквием II

На черквата ни
старите камбани
- години рой,
откак мълчат.
И зеят портите - ...
641 2

Вълчи времена

Вратите нека да залостят.
От страх обзети, нека
срутят всички мостове.
Човек да бяга от човека.
Настават вълчи времена! ...
963 10

Пробуждане

Идвам, смъртни брегове.
Откъсвам се със вик
от бездните на океана.
Сега съм сякаш сън -
жадуват чистото небе ...
711 7

От днес до края на света

Мисля си, не ù е никак лесно.
Не ù е вечно на гърдите леко.
Дали зова я "майко", или "сестро",
- скита все по стръмните пътеки.
Но нека днес, на тоя ден поне, ...
666 1