BuRn_AliVe

193 резултата

Градът на мъртвите

Пепел загробва града
и пие невинната кръв,
а долу изгниват в покой
могили от мъртви тела.
Нечия чиста и лека душа ...
938 6

Щурците някъде пригласят...

Сезоните преливат своя бяг
на времето със буйната река.
Когато неусетно думите заспят,
ще поемем мълчаливи по брега.
Скришом в сенките ни дебне, ...
1K 12

Марш към безкрая

Плаче южнякът в полята
с гласа на самотно дете -
цвете, посечено сляпо
от някой безимен палач.
Преследвайки страшния такт, ...
815 9

Отвъд пожарите на Стикс

Оставете ме на плъховете.
И те във свойта немотия
ще гризат човешката ми плът,
човешката ми кръв ще пият.
И седем пъти ще премина, ...
950 21

Нощ

Без дъх по горските пътеки
ти, нощ, се спускаш босонога –
шума на стъпките ти леки
уви, да чуя аз не мога.
Наметка тънка, черносвила ...
1.3K 15

Двадесет и деветимата

Двадесет и деветима
във онези дни дарени
с власт и сила бяха,
и за майчината си земя
вериги тежки изковаха... ...
725 9

Винаги се връщаме

Износени от дълго скитане,
пребродили в неначертаното
безброя девствени вселени,
споделяме секунди... в бъдеще.
Кръстосали сме сякаш ...
954 11

Името ми Свобода е

Свойта красота смутено
под мъглив воал прикрива
младата разголена зора.
Ала осквернена някак -
като светла майчина сълза, ...
970 21

Реквием за утрешния ден

Преплитаха се пръстите
смразени в тъмнината,
над тях в красиви форми
гаснеха последните искри...
И не усещах сякаш страх. ...
1.1K 16

Среднощно

На сънищата сред покоя
огряно е лицето ти сега.
А някъде ехтят камбани -
отминало е полунощ едва.
Разстила се над улиците ...
868 11

Бариера

Нима си истинска и чиста?
Нима усещам пулса ти
забързано и живо да тупти
оттатък тази нерушима,
прозрачно-ледена стена? ...
1.1K 14

Празни страници

Забравен във прахта
на някой древен скрин,
животът ни е книга с
празни пожълтели листи.
За човешката ръка ...
931 14

Мигове

От Burn_Alive (Александър) и MrN (Ивелина)
Дори да ме убиваш,
угасвайки, аз пак
и пак "Обичам те..."
ще шепна тихо... ...
789 6

Там долу, под леда

Безжизнено-сковани,
сетивата ми сънуват
наскърбени небеса -
смразени чувства,
осъмнали облечени ...
805 9

Гробовен пасианс

Да погребеш под пепелта
отминалите дни. И после
да забравиш, че повярвах.
Ще бъда тежка тишина.
Защото зная, да простиш ...
969 13

Както преди

Догаря септември.
И тръгва си лятото,
а сякаш бе вчера
нашето "както преди".
Не гледам през рамо. ...
980 16

Ездачът на комети

Деца на звездите.
Това ли сме ние?
Аз виждам единствено
ходещи купища прах.
Отдавна в асфалта ...
969 15

Кръвта вода не става

Благодаря ти. От рано
ме научи да те мразя,
добро от злото да деля.
Над тебе ще застана
край смъртния ти одър ...
1.4K 12

Нашето съвремие

Нашето съвремие е
полъх на бензин,
който усещаш,
преди да осъзнаеш,
че гори домът ти. ...
937 8

На трона на страданието

Вдъхновено от "Зеленият път"
на Стивън Кинг.
"Последни думи?" Няма смисъл.
Аз все, тъй и тъй, ще си замина.
Пък и мълчаливо, все си мисля, ...
912 13

Когато в снимките светът бе сив...

Сбогувам се със залеза.
И със последната цигара.
Не ще ги върна - пътник
сам на опустяла гара.
Не ще и влакът да пристигне, ...
1.4K 14

Обречени

Не се страхувай.
За всички някой ден
смъртта ще дойде.
Застани до мен.
Не се предавай. ...
785 8

Нероден

Родени са ръцете
да прегръщат.
Да носят мир.
А не вериги.
Родени устните ...
762 5

Кръстопътища

Ето ни. Застинали
отново на ръба
на нашето безвремие.
Но като че аз... вися.
Не ме изпускай. ...
830 12

Защо?

Защо ни е да спим,
когато можем цяла нощ
да се оглеждаме
в очите си?
Защо ни е да дишаме, ...
1.1K 23

Завещание

На палача си
оставям
оковите на
съвестта -
със здраве ...
1.7K 16

Дете

Аз тръгвам. Сбогом!
Не тъгувай, роден кът!
Сълзи не ще ме върнат,
щом зове ме моят път!
В джобовете закърпени ...
1.1K 12

Утопия

(от старогръцки "utopos" - място, което не съществува)
Даряваш ме с желание,
ти, лятно плачещо небе!
От дълбините ти отпивам
с търсещи, очакващи ръце! ...
865 9

Анархично

Обичам да руша.
Стени и тишини.
И мавзолеи от
човешка слепота.
Обичам да броя ...
955 19

Агония (редактирано)

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=153311 - оригиналът... или вдъхновението?
Вървя. Но пусто е.
Боли да нямам цел
(затуй понякога дори
завиждам на Сизиф...) ...
876 10

Не си ми нужна

Не са ми нужни дънки
поизтъркани на коленете,
нито пък ми трябват
тежък грим и шантава коса!
Не са ми нужни думи, ...
883 9

Като за последно

Свещ съм. Запали ме
сякаш за последно.
А после, ако искаш,
остави ме да горя.
И когато си отидеш, ...
1K 12

Художник

Опитах да рисувам
по кожата ти бяла.
Да те откривам бавно
сред палитра ласки.
Цяла. ...
3.4K 5 22

Пантомима

Нека съм затворник
- звяр във клетка -
от дихания кутия.
Очите нека гаснат.
Зад гримиран фалш ...
912 17

В окопите

От кръв морета.
Уморих се вече.
Тегнат и клепачи.
Аз знам - ще питаш
защо душата ми ...
938 10

Стига ми това

Стига ми да съм край теб,
да бдя, когато засънуваш
и веднъж поне да чуя
името ми как бълнуваш.
А в свежо хладно утро ...
1.1K 18

Изход

Умират мигновенията.
Други ще ги заменят.
Нека си текат! Не могат
болката ми да смекчат.
Отвъд стените сетих те ...
804 11

Бялата кралица

Студена си понякога.
И опустяла. Сякаш
самотна стара къща
на върха на хълма,
в края на декември. ...
955 9

Феникс

От пепелищата роден съм.
И нарекоха ме с много имена.
Но бог не съм. Не ми се кланяй
- изгарят просто моите крила...
В пустинята е моят "рай", ...
900 2 10

Сам

Поеми си дъх.
От святата омраза пак
вдишай със открита гръд.
Светлината вече не търси
- мрачен ще е твоят път! ...
994 17