Елишка
364 резултата
Рисувай ме със дъх. Ще оживея.
Невидима съм в листовете. Бяла.
А после... научи ме да се смея.
Сърце ми дай и вече ще съм цяла.
Ще мога със ръце да те докосна. ...
  3095  43 
Измислих си пространство.
За да дишам.
Измислих си и
стълбата - живот.
Изкачвам се към ...
  927  32 
Стъпка по стъпка отивам си. Свиквам.
Малко ми трябва да тръшна вратата.
Вече е късно. (И не, че го искам).
Просто натиснах погрешка бравата.
Може би грешка или шесто чувство. ...
  1265  34 
Обичам да се крия в монолози.
Така ми е спокойно. И се слушам.
Понякога светът е много грозен
и в себе си на сигурно се сгушвам.
Нерядко ми се случва да заплача. ...
  1245  38 
Угасна Слънцето.
След него вярата.
Звезди валят като
градушка, пръснати.
Безумни гласове ...
  885  22 
Не искам име. Само по човешки,
когато ме погледнат да познават,
че аз съм тази, с хилядите грешки.
А който може - нека ми прощава.
Не искам рамки. Аз съм съвместима ...
  1121  37 
Засвири вятър. Завъртя парчетата.
На хълма се издигна облак прах
и храмът божи разпиля в полетата.
Не се замисли, че това е грях.
Безкупoлната църква днес е дрипава. ...
  844  40 
Сънувам пак онази пролет,
разцъфнала внезапно. С теб.
Потъващ теменужен поглед.
Превързан с панделка букет,
набран от неразумна страст. ...
  892  29 
Оставих си сърцето.
Там, на прага.
Между радост и
сълзи, накуп събрани.
Под миглите ...
  902  24 
В очите ми изтекоха реки.
Извираха нечакани и буйни.
От радост, непозната допреди.
Родена със надеждата за утре.
В очите ми изтекоха реки. ...
  1245  32 
Отбий се в мен.
Аз чакам те, вековна!
По стъпките
познавам, че си тук.
Не си отивай! ...
  1143  31 
Едно е "днес", заключено в момента.
А утре друг момент ще ме посрещне.
И всеки ден е като кадър в лента.
А стъпките - и правилни, и грешни!
Едно е "днес", със вчерашната сянка. ...
  1076  30 
Закотвях се винаги
в чужди крайбрежия.
Не търсех уютен
мираж в хоризонти.
Студени вълни във ...
  845  25 
Заглаждам неизшлайфаните ръбове,
но спъвам се в една и съща дата.
По ствола на живота врътнах кръгове.
(А днеска ми е ред и ми се пада).
Ще черпя от коктейла. За годините. ...
  1248  42 
Последна вечер
и тръпчив тютюнев дим.
В очите - залез
и пожари от раздяла.
Дори се лъжем ...
  1480  53 
Запомни ли онази нежна музика?
Аз никога не прозвучах баладна!
Сега съм зимно-пролетна. Илюзия.
Останах в неизпятата тоналност.
Не можеше да ми напишеш в рими ...
  924  29 
Когато замълча, е просто нужда.
Една от всичките. Но ми е важна.
И всяка дума е безкрайно чужда.
Отвътре не ми идва да я кажа.
Когато ме е страх, копая дупки. ...
  962  37 
Високо съм.
В измислената кула.
Градих я със години.
До върха.
Не твойто "съжалявам" ...
  781  28 
Със прилива прииждай. На талази.
Брегът ми е като човешка длан.
Във шепата ми спри. Ще те запазя.
Ръката ми за тебе ще е храм.
От Слънцето напуках се, гореща ...
  1000  34 
Луната е цяла. До пръсване.
С повърхностно бляскави лудости.
Каратово златна и лъсната.
Измамно богата на будности.
В очите и дремят хипнозите ...
  992  34 
Ти знаеше,
че винаги съм тук!
Защо не позволи
да те намеря?
Заглъхвах постепенно, ...
  1196  35 
Отгоре някой драсна ли чертите ни?
Не вярвахме, че с теб сме запланувани!
В случайното се срещнаха очите ни.
Преди да се познаем... пак сбогуване.
Отгоре някой с нас ли си играеше, ...
  1002  36 
Не ме искай. Само минавам.
Ураганно... причинявам щети.
След мен е потоп и удавяне.
Не тръгвай. Аз нямам следи.
Не ме чакай. Идвам неканена. ...
  3700  39 
От бяла надежда се раждах с крила.
Със всеки мой полет умирах въздушна.
Във тази, крещяща без теб, синева
събуждах се трезва и някак бездушна.
Отпивах водата от облаци - жадно, ...
  2371  34 
Дори и да сгрешиш, ще ти простя!
(Обичането ми е като прошката).
Когато ме боли, докрай крещя!
Но винаги съм аз онази - лошата,
чиито писъци отнемат тишината. ...
  1141  32 
От зимните остатъци в душите ни -
далечни и безстрастни свечеряваме,
а бяхме с тебе някога разлистени
и пролетни, когато си повярвахме.
От вярата запалихме си пламъка. ...
  1035  26 
Aneta_kz (Анета Джурова)
и
Елишка (Елица Стоянова)
Не те ревнувам. Mного са жените.
С изкушенията мога да се справя. ...
  789  21 
Оттатък винаги е тъмно. Плашещо.
Със крадени души пируват сенките.
И малкото във мен е многозначещо.
(Дано не ме очакват още пейките).
Присядала съм там, но не за дълго. ...
  867  36 
Създаде ме за
себе си, най-влюбена
и аз като творение...
те срещнах.
Познах те по очите. ...
  1137  34 
Разравях се дълбоко, като почва,
и истини садих - за плодородие.
В завършеност отново се започвах
и жънех се веднъж на полугодие.
А облаците често ме спохождаха ...
  2187  30 
Замина рано. Беше на разсъмване.
Със мен заплака празната неделя.
А стъпките откатови на тръгване,
забиха се отляво, сякаш стреляха.
Събуждането ми улучиха от упор. ...
  903  26 
Изрязах от очите си картините
със сивите нюанси на раздялата.
Останаха ми само драскотините
от сляпата любов - неоцелялата.
Онази, без която съм измислена. ...
  1099  30 
Отдавна асфалтирахме душите си
и валячно загладихме неравното.
По мярка безразличие ушихме си.
Какво като красиво е фасадното?
Рушим се ежедневно зад усмивките, ...
  1081  38 
Затваряш ме във думи. Не боли!
В стените им прозира същността ти.
Сбогувах се със нашето "преди".
Не помня как звучеше любовта ти.
Започна да ме пееш. Но сгреши. ...
  1155  32 
Белязах те с очи. Да те запомня.
И виждам те, когато ослепявам.
Прераждам се във месеци. Сезонна.
И в себе си докрай те изживявам.
Белязах те със устни. Да те вкуся. ...
  3641  43 
Изживях те, загадъчно истински
и с наивност се радвах на утрото.
А в очите ти - слънчеви пристани,
се завръщах измислено хубава.
Отначало се влюбих в смеха ти, ...
  814  26 
Как пронизваш до кости. От взиране.
И притихвам, преди да простя.
Всеки поглед вещае умиране...
Всяка нощ не успявам да спя.
Полудявам, събрана в очите ти. ...
  1232  24 
В залеза на дългото обичане
от Слънцето крадяхме със очи.
Късно е сега да бъдем вричане.
Разцепихме небето си почти.
Не бяха равни късовете синьо. ...
  952  31 
От рози с повод ми е втръснало.
По празници ли все ще ме обичаш?
Едно "Обичам те", до голо лъснало.
Вземи си го! На тебе не прилича.
Червеното на розата е моят дом. ...
  1130  32 
" ... но във тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
животът да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш." ...
  1022  24 
Предложения
: ??:??