henryoliver (Ясен Крумов- Хенри) - Произведения

Сини влакове под сини небета

Синя гара.
Неделен следобед.
Синьо небе.
Пътниците пътуващи.
Уморените пътници, ...

henryoliver

Поезия

2006-07-26T19:01:30+03:00 686 7

Нощта на къртиците

Този път е различно.
Нощта
не докосва,
а дращи стоманено!
Ранява! ...

henryoliver

Поезия

2006-07-25T15:48:21+03:00 913 9

Потъвам в дванайстия цвят

Потъвам всеки ден.
По няколко пъти.
Потъвам в онази дълбока,
зелена вселена от яркост,
от блатно спокойствие. ...

henryoliver

Поезия

2006-07-25T10:22:26+03:00 867 13

Моето Човечество и луната...

"That's one small step for man, one giant leap for mankind."
Neil Armstrong - First Man on the Moon
Винаги съм се чудил чия е...
Луната.
Да,разбира се – ...

henryoliver

Поезия

2006-07-24T10:55:05+03:00 795 11

Последните старци,празнуващи...

Те днес празнуват.
Под сляпото,далечно слънце,
под облаци от светли спомени,
под капещите облаци, празнуват.
Във кръчма тясна, пият тихо. ...

henryoliver

Поезия

2006-07-23T16:53:58+03:00 679 10

Аз търся своята тревога!

Навън е външно –
прашно е навън.
Навън във странно лицемерие,
прегръщат се площаден ден и нощ квартална.
Навън е външно. ...

henryoliver

Поезия

2006-07-22T11:51:03+03:00 787 10

Помня . . .

Помня...
Онази бяла къща,помня.
Океанът,
твоя танц
и пясъка и песните и огъня... ...

henryoliver

Поезия

2006-07-21T10:46:04+03:00 908 13

В Палестина утре ще умрат...

Да, побиват ме тръпки понякога.
Ражда се всеки път Палестина.
Неуморна от страшни опити,-
неуморна да се сражава!
Да, писател съм, - ...

henryoliver

Поезия

2006-07-20T10:28:02+03:00 789 11

Коридорно мълчание в утрото

Утро и
тъмнина глуха.
Будя се.
Коридорно мълчание...
Затварям затвора си. ...

henryoliver

Поезия

2006-07-19T14:38:23+03:00 979 13

В името на мира!

Неспокойният свят е в монитора.
Войната се случва някъде .
През екраните виждам писъка,
зад екраните ,през екраните.
Ръмжи светът под небе пясъчно, ...

henryoliver

Поезия

2006-07-18T20:10:19+03:00 912 8

В очите на поета

Слушам онази прекрасна музика, зачетен в мъртвия поет. Казва ми много, но искам
още нещо.Гледам брадясалото му лице, бръчките му...Гледам лицето на корицата
–все още посрещащо мен. Лицето, посрещало всякакви гости,всякакви неканени
типове,с бутилки или без тях, всякакви отрепки, всякакви стари мъртъ ...

henryoliver

Проза

2006-07-18T09:59:48+03:00 1.2K 7

Усещаш ли ...

Усещаш ли...
Усещаш ли Земята?
Мръсна е тя.
Прашна е...
Децата залитат ...

henryoliver

Поезия

2006-07-17T20:50:42+03:00 837 7

Черно-бялото стълбище

Има стълбище там.
Старо.
Виещо се нагоре .
Стълбище, което прилича
на трудно изкачване. ...

henryoliver

Поезия

2006-07-16T20:19:34+03:00 972 11

Когато я карам, някак

Карам си.
- Как я караш – пита това момиче.
- Просто я подкарвам,някак си.
- На умен ли се правиш – пита същото момиче.
- Не. ...

henryoliver

Проза

2006-07-16T10:41:11+03:00 1K 2

Синьото и Денят

Синьо утро под синьо небе.
Смее се младото слънце.
Буди хората с усмихващо се мълчание,
и хората се будят мълчащи.
И пак. ...

henryoliver

Поезия

2006-07-15T17:40:33+03:00 892 12

Много кратко за една болест

Посърналата му същност се бори доколкото може с болестта. Гърдите му кашлят в тихата стая. Този човек е написал стотици разкази, говорил е пред огромни аудитории, защитавал е хора и каузи, правил е милиони неща, които е можел и да не направи, а сега умира сам в стаята над тихата улица.
Кашлицата, да ...

henryoliver

Проза

2006-07-15T10:51:55+03:00 1.2K 4

В протоколния ден / protos /

ЗаповяДайте
в протоколния ден!
Просякът сяда тихо
на тихата си, сива пътека.
Продавачи го поздравяват. ...

henryoliver

Поезия

2006-07-14T14:56:23+03:00 788 7

Ще те гледам...

Няма...
Няма нов ден.
И нощ нова няма.
Последните стъпки затварят врата.
В тишина... ...

henryoliver

Поезия

2006-07-13T16:32:13+03:00 1K 16

Номерата на годините

НЕокончателно решение на Човешкия въпрос
Години ...
...38,кристалната болка...век 20
нощ ...година 42, век 20
Сивият влак и вагоните. ...

henryoliver

Поезия

2006-07-12T22:32:17+03:00 820 7

Много кратко за един дъжд

Заваля онзи летен дъжд, който те кара да си спомняш. Хората извадиха чадърите си, за да опазят всичко в тях, което не желаят да бъде мокро. Облакът се усмихна, а Слънцето го помоли да се отмести.
- Този дъжд прилича на сбогуване – каза Хенри.
- Този дъжд е един от всички дъждове – усмихна се някой.
...

henryoliver

Проза

2006-07-11T11:20:39+03:00 1.2K 1

Ханкайку

Цветя на поляна от пролет.
Небето закрива очи.
Малък облак.

henryoliver

Поезия

2006-07-11T10:44:29+03:00 739 3

Рибарят говори

Той е старецът.
Рибарят с онази дълга брада.
Пие, говори:
- По следите на отминалото щастие,
днес се движат банда отрепки. ...

henryoliver

Поезия

2006-07-11T10:43:14+03:00 749 8

Бетон!

Бетон над
къщите,
блоковете,
черквите
хората ...

henryoliver

Поезия

2006-07-10T21:42:36+03:00 928 10

Булевардни въпроси

Булевардните странни очи,
разминават зеници...
Надолу са погледите.
Отново!
Тъмни глави, ...

henryoliver

Поезия

2006-07-09T19:31:25+03:00 701 6

Нощта е студена

Притваряш очи.
Нощта е студена.
Нощта е студена, -
не затваряй очи!
В бяг минавам край онези, ...

henryoliver

Поезия

2006-07-09T10:12:13+03:00 998 9

Трябва !

- Трябва да бъдеш усмихнат!
Трябва да бъда.
Трябва вените да се пукат докрай,
да пулсира главата,
да боли тялото, трябва! ...

henryoliver

Поезия

2006-07-08T14:58:42+03:00 950 17

Днешният Ден и Пръстта

Едно, две,три…
Стрелба!
Изстрели по телата.
Един,втори ,трети…
Свличат се. ...

henryoliver

Поезия

2006-07-07T17:34:17+03:00 806 7

Бели мисли в Бял свят

Мисли.
Прекалено много мисли!
Дяволски мисли,
А онзи ти вика в ушите:
- Раздавай го ведро!Усмихвай се! ...

henryoliver

Поезия

2006-07-07T10:52:05+03:00 942 11

Там,където Белите паяци помнят

Синьото.
И зората.
Росата.
Плаче тихият вятър,-
скимти зад вратата. ...

henryoliver

Поезия

2006-07-06T15:50:44+03:00 817 11

Адил и МАШИНАТА

Те тръгват.
Без да знаят дали ще се върнат,
Дали ще целунат отново
Децата си,
Жените си, ...

henryoliver

Поезия

2006-07-05T17:23:49+03:00 747 13

Мога да вървя!

Виж ме!
Мога да вървя.
Познавам хора,
които не могат като теб да тичат.
И не че са сакати, ...

henryoliver

Поезия

2006-07-03T13:51:04+03:00 927 15

СълзоТВОРНИЯТ ден

“Размирниците хвърляли камъни, столове и запалителни бомби по полицаите, които им отговорили със сълзотворен газ. Няма данни за арестувани или ранени.” Из стари новини
Денят говори монотонно -
Със дрезгав глас -
СълзоТВОРНИЯТ ден...
Неизтрезнял от нощното дежурство, ...

henryoliver

Поезия

2006-07-02T16:03:52+03:00 666 6

Последният,говорещ със Земята

Във нощ,
заслушан в тишината,-
В онази градска тишина,
която е различна от всяка друга,
която все още ми дава някой лев, ...

henryoliver

Поезия

2006-07-01T21:27:11+03:00 742 5

Днес е ден на самотника!

Той е болен.
Отдавна е болен и кашля.
Не се смее,-
на терасата пуши...
А долу- ...

henryoliver

Поезия

2006-06-30T17:28:40+03:00 916 7

Из дневника на съня ми

Опияненото ми искащо съзнание
Потъва в синя стая,наподобяваща
киносалон…
Седалките са меки,
И там е топло и съм лек. ...

henryoliver

Поезия

2006-06-30T08:48:43+03:00 882 10

Не помня Неговото име!

Не помня неговото име –
човечец някакъв,
завит в парцали.
Лежащ, но буден непрестанно...
Един от “странните” клошари. ...

henryoliver

Поезия

2006-06-29T16:51:17+03:00 818 12

Жената от Стария свят

Пак влиза онази жена,
която живее в стар свят.
Която всеки ден влиза,
Облечена “странно”.
Сяда на масата, ...

henryoliver

Поезия

2006-06-28T15:25:16+03:00 704 7

Убежище

Не ме чакай -
няма да се върна!
Ще пия тук, с момчетата, до рано,
ще пия силно, докато престана
да виждам тъжния ти поглед в огледалото. ...

henryoliver

Поезия

2006-06-28T09:16:05+03:00 794 13

Адил в зелената война

Минават конвоите,-
Зелените гущери,
Се влачат под жегата.
Един след друг “Хамърите”-
Чуковете на “победата”, ...

henryoliver

Поезия

2006-06-27T16:13:34+03:00 787 8

За Удобните влакове

По релсите на стария ти свят,
Днес влаковете не минават.
Днес тези нови влакове
по други пътища летят.
Новите влакове са удобни, ...

henryoliver

Поезия

2006-06-26T19:02:33+03:00 625 5