jantreya
240 резултата
На Димитрова (Лилия Нейкова)
с благодарност за коментара и!
Картините са мъртви съзерцания.
Въздействат на зениците единствено.
Не носят страх и хлипове ридание. ...
с благодарност за коментара и!
Картините са мъртви съзерцания.
Въздействат на зениците единствено.
Не носят страх и хлипове ридание. ...
495
6
3571
16
1626
14
2112
13
1529
17
2052
9
2006
19
2660
18
Бях охлюв.
Черупка останах.
Спираловиден въпрос,
свил се по края на рана,
лъскав, изящен и прост. ...
Черупка останах.
Спираловиден въпрос,
свил се по края на рана,
лъскав, изящен и прост. ...
755
26
1873
23
2591
23
3805
32
Не, аз не тичам към морето,
а то към мене тича.
Нахвърля ми се, за което
отдавна го обичам.
Прегръща ме и с мокри устни ...
а то към мене тича.
Нахвърля ми се, за което
отдавна го обичам.
Прегръща ме и с мокри устни ...
796
27
Мъртъв сезон за думите.
Свидливо е на чувства времето.
Окъселите обещания
сгъвам в куфари,
с които няма да тръгна за никъде. ...
Свидливо е на чувства времето.
Окъселите обещания
сгъвам в куфари,
с които няма да тръгна за никъде. ...
718
15
Някъде там.
В другия край на нощта
утрото спи,
преди да пропеят петлите.
Какъв ще е новият ден ...
В другия край на нощта
утрото спи,
преди да пропеят петлите.
Какъв ще е новият ден ...
844
22
Спешно е!
Да отворя отново очи.
Да ги хвърля навън -
там където бушува животът.
Обезсмислих се някак. ...
Да отворя отново очи.
Да ги хвърля навън -
там където бушува животът.
Обезсмислих се някак. ...
744
29
Разлюляха прозрачни чадъри медузите
под изящния мост на Бургас.
Тънък вечерен бриз си надуваше бузите,
а вълните танцуваха валс.
Полудяха сребристите рибки, пияни ...
под изящния мост на Бургас.
Тънък вечерен бриз си надуваше бузите,
а вълните танцуваха валс.
Полудяха сребристите рибки, пияни ...
900
27
Посрещнах Го.
Без хляб и без сол.
С чаша бира в ръка Го посрещнах.
На балкона, на плажния стол,
срещу бриза, прогонващ горещото. ...
Без хляб и без сол.
С чаша бира в ръка Го посрещнах.
На балкона, на плажния стол,
срещу бриза, прогонващ горещото. ...
6373
1
33
Пак е кръгла луната.
Като дребна и жълта монета.
Пак банално търкаля в небето
балонна осанка.
Няма мисли в главата ми. ...
Като дребна и жълта монета.
Пак банално търкаля в небето
балонна осанка.
Няма мисли в главата ми. ...
717
19
Липово. Толкова липово!
Плътен е въздухът. Сипва се.
От аромат съм замаяна.
Лепне по устните сладост.
Клипове. Погледи - клипове. ...
Плътен е въздухът. Сипва се.
От аромат съм замаяна.
Лепне по устните сладост.
Клипове. Погледи - клипове. ...
869
17
Пуснах корени в тази земя.
Надълбоко в плътта ѝ съм впита.
От копнежи съвсем онемя
в мен душата, преди да политне.
Мимолетно разпервам листа. ...
Надълбоко в плътта ѝ съм впита.
От копнежи съвсем онемя
в мен душата, преди да политне.
Мимолетно разпервам листа. ...
1125
7
45
В магазинчето малко,
на крачка от къщи,
край което невидими стъпки отекват,
приюти ме съдбата
да изкарвам насъщния. ...
на крачка от къщи,
край което невидими стъпки отекват,
приюти ме съдбата
да изкарвам насъщния. ...
876
30
Умората ме пие като смок.
Усещам възрастта като прокоба.
Пределът като летва е висок.
Засилвам се да скоча. Като проба.
Не мога да започна пътя нов, ...
Усещам възрастта като прокоба.
Пределът като летва е висок.
Засилвам се да скоча. Като проба.
Не мога да започна пътя нов, ...
1400
21
Изпепели желанието дните ни.
Изтекоха във празни обещания
годините очакване, напити
от устните на режещо терзание.
Повяхнаха амбиции и чувства, ...
Изтекоха във празни обещания
годините очакване, напити
от устните на режещо терзание.
Повяхнаха амбиции и чувства, ...
781
30
Жените будуват,
наметнали черния мрак.
Подреждат си мислите
в старите прашни килери.
Мъжете изпиват ...
наметнали черния мрак.
Подреждат си мислите
в старите прашни килери.
Мъжете изпиват ...
2000
1
41
Пристигна май,
разцъфнал и тържествен,
възторжен, ароматен и красив.
Пристигна, очароващ и божествен.
Прегърна ме и влезе мълчалив. ...
разцъфнал и тържествен,
възторжен, ароматен и красив.
Пристигна, очароващ и божествен.
Прегърна ме и влезе мълчалив. ...
1151
1
22
Този южен вятър къса
страниците на тъгата.
Нощите са вече къси
роклички на светлината.
Бялото е пак на мода. ...
страниците на тъгата.
Нощите са вече къси
роклички на светлината.
Бялото е пак на мода. ...
1210
28
Изплетоха я твоите ръце.
Те, бели като гълъби, подскачаха
по мекия ти скут.
С метални човки
кълвяха преждата и я заплитаха ...
Те, бели като гълъби, подскачаха
по мекия ти скут.
С метални човки
кълвяха преждата и я заплитаха ...
636
23
Извън водопада на чувствата,
далеч от полетата на виденията,
зад планините от сънища,
светът съществува непредсказуем.
Как често протягам ръце ...
далеч от полетата на виденията,
зад планините от сънища,
светът съществува непредсказуем.
Как често протягам ръце ...
711
24
На новородената ми внучка Никол
Ти толкова си мъничка. Изваяна
от нежни и изящни молекули.
Ти ангел си, дошъл при нас от Рая.
По-сладък глас от твоя не сме чули. ...
Ти толкова си мъничка. Изваяна
от нежни и изящни молекули.
Ти ангел си, дошъл при нас от Рая.
По-сладък глас от твоя не сме чули. ...
1337
1
22
Идно ми й пролетну. Пучти шъ цъфна.
Тривичкъта зилену ми съ смей.
Ветрецът кату кучи мъ поръфна.
В нибету - слънце кату полюлей.
Идно ми й никакву, неадекватну. ...
Тривичкъта зилену ми съ смей.
Ветрецът кату кучи мъ поръфна.
В нибету - слънце кату полюлей.
Идно ми й никакву, неадекватну. ...
1050
22
Не търся черното под ноктите на мрака.
(Той сам по себе си е твърде тъмен),
но моята звезда ми се оплака,
че все изгрява миг преди да съмне.
Току да се напъне, за да блесне, ...
(Той сам по себе си е твърде тъмен),
но моята звезда ми се оплака,
че все изгрява миг преди да съмне.
Току да се напъне, за да блесне, ...
909
22
В капилярите
на дръзките желания
вля се струйка
пролетна мъзга.
Зимните, ...
на дръзките желания
вля се струйка
пролетна мъзга.
Зимните, ...
712
20
Днес си различна - празнична и светла.
Ухаеш на усмивки и цветя.
Разчупваш всички делнични клишета.
Обличаш най-изящната мечта.
Красива си чрез женската си сила. ...
Ухаеш на усмивки и цветя.
Разчупваш всички делнични клишета.
Обличаш най-изящната мечта.
Красива си чрез женската си сила. ...
1273
22
Чувам тъмния глас на земята,
разлюляната кръв на дърветата.
Чувам бунта зелен на водата,
на врабците гълчавата весела.
Чувам в топлия напор на вятъра ...
разлюляната кръв на дърветата.
Чувам бунта зелен на водата,
на врабците гълчавата весела.
Чувам в топлия напор на вятъра ...
1102
23
Два остри камъка брашно не мелят.
МливОто ни остана недомляно.
Искри свистящи дните ни населиха
с опарени от тях, болящи рани.
Но времето с пилата си устойчива ...
МливОто ни остана недомляно.
Искри свистящи дните ни населиха
с опарени от тях, болящи рани.
Но времето с пилата си устойчива ...
971
26
Зачеркнах зимата, но не астрономически.
В душата си аз сложих и черта.
Пристигна Март. Посрещнах го езически.
Тъй както се посреща пролетта.
Сама съеших бялото с червеното. ...
В душата си аз сложих и черта.
Пристигна Март. Посрещнах го езически.
Тъй както се посреща пролетта.
Сама съеших бялото с червеното. ...
868
24
Пораства с него месец февруари.
На четири години, но пораства.
Набъбват с него всички календари.
И времето чрез него се напасва.
Полезен ден за всички неуспели ...
На четири години, но пораства.
Набъбват с него всички календари.
И времето чрез него се напасва.
Полезен ден за всички неуспели ...
772
23
Морето е сиво. Нагази го облакът сив.
Боята му, доста нетрайна, остана в морето.
Днес вятърът даже на пясъка спря мълчалив.
Не му се играе с вълни, с върхове на дървета.
Морето е равно. Опънато гладко платно. ...
Боята му, доста нетрайна, остана в морето.
Днес вятърът даже на пясъка спря мълчалив.
Не му се играе с вълни, с върхове на дървета.
Морето е равно. Опънато гладко платно. ...
816
26
Завръщам се от дългото мълчание.
Заседналите в гърлото ми думи,
задавени от глътки отчаяние,
лекувах до припадък сред безшумие.
Дали обаче те са излекувани? ...
Заседналите в гърлото ми думи,
задавени от глътки отчаяние,
лекувах до припадък сред безшумие.
Дали обаче те са излекувани? ...
861
30
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
