Morgana
188 резултата
Изстинал зов, безпътно отекващ
в смачкан лист с неизписани думи.
Замряло мълчание в косите простенва,
от неизвървени любови, от изгубени друми...
Нечакащо тръпна в безконечно желание. ...
  483 
Бели сенки се скитат в мрачна нощ...
в своята светлина прегръщат черния разкош.
Тихичко проблясват в мрака звезди, някъде цигулка свири...
Красота прелива от две души...
А часовника бие полунощ... ...
  776 
Тихичко проблясват в мрака звезди,
в огън изгарят затворените ми очи.
Душата ми се къпе в черна прокоба
и на малки глътки отпива от чашата с отрова.
В черен затвор заклещих сърцето, ...
  463 
Изчакващо мълчание, провиснало в кристал от шепа прах...
Притиснато стенание, счупено от каменните сълзи на онзи грях...
Измислена мечта, излъгана заспива в преспа сняг...
Уплашена душа скита в планина от самота...
Изпусната сълза потича с ледена снага ...
  517 
Изминах дълъг път със теб.
Изминах дълъг път без теб.
И сега, тук, на белия лист
умира моята любов,
посипана от черния ти лед. ...
  1224 
Тази вечер ще пия...
и банално да звучи,
тази вечер безпаметно ще се напия,
мъката в алкохола ще уталя...
И цигара след цигара ще паля, ...
  685 
Ти виждал ли си как залеза се къпе
в своята кървава светлина...
Виждал ли си как в агония умира...
и за миг превръща се в проблясваща звезда...
И изчезва зад хоризонта... ...
  603 
Безпощадното желание да те видя
разкъсва ме всеки миг,
а гордостта ми все не стига,
да изпищи, да кресне с вик...
да каже "Спри!" ...
  641 
Когато дъждът започне да пада
и тихично заплаче небето...
А звездите са леко забулени
в своята потайност...
Спомни си за сърцето, потънало ...
  544 
Твоите истини така жестоки,
душата ми режат - сякаш черни ножове...
Твоите истини като камшици,
лицето ми удрят, оставят ми рани дълбоки...
и знаеш ли, боли... ...
  645 
Много бързаш, Време...
Спри поне за миг,
да мога дъх да си поема
и да сподавя оня вик,
проклинащ цялата вселена... ...
  483 
С рими реших деня си да започна...
Да попиша малко... за теб... за мен...
Сърцето си за миг да стопля...
Та, по-светъл да е днешния ми ден...
И на теб стиха си посвещавам... ...
  552 
Тишина, обгърната от мрака...
Тишина от спомени...
Тишина от мечти...
Тишина, оплетена от самотата...
И очакване... тихо очакване... ...
  503 
Обади ми се в полунощ,
каза, че ти липсвам.
И в гласа си скрил молещ се зов,
с мен среща поиска.
Каза ми: Ще пием кафе, ...
  597 
Подготвям се... за среща със себе си...
Един непроведен разговор между мен и мен...
Един разказ без край... облян с измислени сълзи...
И на кръстопътя на утрешния ден...
ще чакам себе си... да си разкажа за мечти и спомени... ...
  633 
Дарявам ти тази нощ своето тяло...
Дарявам ти себе си, своята душа...
Изпълни ме... докосни ме...
превърни ме в ефирно цвете бяло...
От сълзите ми пий... ...
  599 
Политат мечтите ми към Рая!
Заслужена почивка имат!
Своята свобода получиха.
Пускам ги в небето да се реят...
Аз нямам нужда от тях! ...
  484 
Гарван в сърцето ми грачи
и с похотливи, грозни слова
кълне опетнената ми душа...
Гарван, по-черен от нощта,
разказва ми мрачна приказка ...
  733 
Съдбата ми е безмилостно жестока,
съдбата в клетката си ме заключи.
Съдбата отвори ми рана и обърка моята посока.
Съдбата взе ми всичко... и своя дял получи...
И гордостта я няма вече, ...
  457 
Егоизъм от чувства света е обгърнал
и тихо в мрака душите в лед е превърнал...
Няма ги онези предишни чисти и красиви мечти...
Отдавна всичко е погубено сред море
от неизплакани солени сълзи... ...
  561 
Мислех, че успях да избягам от миналото,
мислех, че спасих крехкия си свят,
мислех, че сглобих разбитите парченца,
мислех, че намерих онзи дълго търсен спасителен бряг.
Мислех, че сълзите са пресъхнали, ...
  1158 
На възглавницата червена роза...
лежи тихо сред онемяла белота...
Поглед тъжен... сърце разкъсано...
Червена роза напомняща за празнота...
Мисъл тъжна... лице разплакано... ...
  526 
Когато чуеш думите "Обичам те",
когато съзреш погледа изгарящ,
когато чуеш ритъмът на едно сърце,
тихо сгушено с мрака вледеняващ...
тогава за миг ти ръка му подай, ...
  643 
Страхувам се от толкова неща,
страхувам се да погледна отвъд
тази проклета самота...
Страхувам се спомените да пусна,
да ги оставя да си тръгнат... ...
  465 
В пурпурния залез открих душата си,
отиваше си тя, умираше...
в агонията на слънчеви лъчи...
Разпръсквайки моите мечти сред мократа земя...
Показвайки всичко с нечовешка красота... ...
  488 
Казваш ми, че съм красива,
милваш ме нежно.
С очи ме изпиваш,
гледаш ме с надежда.
Нима не разбираш?! ...
  531 
Отрони се една сълза...
сълза събрала болка, страх, тъга...
Отрони се и падна на тревата,
сля се със росата...
Отрони се една сълза... ...
  1021 
Изгубих и последните сълзи...
всичко в мен тъне в празнота...
самота, болка, тъга...
ужасяваща, раздираща рана...
Сърцето разсечено е на части... ...
  495 
Самота, моя Самота...
приятелко добра...
само ти ми оставаш накрая...
само ти не ме предаваш...
Как винаги си ми вярна, Самота... ...
  691 
Някога обичах да мечтая,
някога преливах от мечти,
някога усмихвах се, без да зная,
че днес сърцето ще боли.
Някога усещах Светлината, ...
  456 
Но пазят тайни... мили, страшни...
чувства, желание... прокълнати и ужасни...
Спомен... скитник подъл... навява самота...
Любов... изсъхнал клон... празнота...
Тайни за едно сърце... ...
  519 
Липсва ми обичта ти, онази,
която никога не можах да имам...
Липсва ми онзи нежен поглед,
който на нея си дарявал...
Липсват ми топлите ти длани, ...
  1053 
Дълго тичах сред въображаеми мечти,
дълго търсих те сред изречените лъжи.
Дълго време попадах в капани,
дълго време изричах нежни думи,
но увиснали във мрака оставаха неразбрани. ...
  670 
Бъди проклет негоднико...
взе ми всичко... сърцето... душата... всичко е твое...
Защо го направи... защо взе и последния лъч надежда и си отиде... скри се... избяга...
Какво ти сторих, по дяволите, че уби и последната ми истиснка усмивка...
Къде сгреших, Господи... какво направих???... ...
  1098 
Горчи вкуса на самотата
в безмилостно напиращ вик.
И в кънтящия звук на тишината
потапя се преминалия безметежно миг.
И в разкъсаните бели листи ...
  815 
Проклинам те, Любов, проклинам те
и теб, и всички чувства.
Забравям те, Любов, забравям те
не би ме спряла от тез безумства.
Довиждане, Любов, довиждане, ...
  945 
В безвремието потопих желанието за борба,
потънала е силата ми в нежелана летаргия,
спокойствие нервно обляло е изтощената ми душа,
няма я и неуморната ми воля да се боря със света...
Чувство на ограбване ...
  665 
В измисленото щастие на своите мечти,
в изречените тежки лъжи,
в хаоса от мисли и желания
изгубих себе си в онези
заклеймени нощни терзания. ...
  640 
Случайни срещи и раздели...
случайни мисли и желания.
Случайно миговете са се разпилели,
сред случайните нoщни терзания...
Случайна ли беше любовта ми? ...
  508 
Сред хаоса на ежедневието сиво,
сред измислените ни спомени,
забравила съм аз дните предишни,
спомням си само моите лъжи така излишни...
За кратко само бяхме луди. ...
  675 
Предложения
: ??:??