pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) - Произведения

Пръстен с червен камък

Не, не съм от тези, които държат да се показват накичени със златни бижута! Винаги съм се чудила, когато видя високомерно или екстравагантно протегната ръка, носеща по един, че и по два пръстена на всеки пръст. За да дефилира с прекомерния си нарцисизъм пред изумения ми поглед ли го прави? Или за да ...

pastirkanaswetulki

Проза » Разкази

2021-11-09T15:27:56+02:00 1.7K 6 36

Бродира светлина лъчът

В живота тъжни сенки са се сплели,
под тях изстиват съкровени мисли.
На разума стрелките пак са спрели
да търсят светлината като истина.
Зазижда и ограбва тъмнината, ...

pastirkanaswetulki

Поезия

2021-11-04T15:54:46+02:00 1.4K 9 47

Събуди обичта си преди да заспи

Легнала съм от час в голямото ни легло и търся, както винаги, близкото до теб ъгълче на моята възглавница. Прегърнала съм я с ръцете си, свила съм единия крак и сякаш се готвя да скоча във водите на съня от трамплина на мислите. Но той се отдалечава и иска да играе с мен на криеница. Ядосвам му се и ...

pastirkanaswetulki

Проза » Разкази

2021-11-02T14:48:04+02:00 663 4 14

Детска радостна броилка с носорог и две камилки

Щом ще бъдеш в първи клас,
да броим. Започвам аз.
Носорогът сам живее.
Че един е му се смеят
две камили, три орлици. ...

pastirkanaswetulki

Поезия » За деца

2021-10-28T17:24:03+03:00 1.2K 4 22

Небесна виза

Когато и зелената пътека
е перпендикулярна на небето,
изкачвайки я в себе си, човекът
очаква нещо в него да засвети.
Възторгът ог пътуването свършва ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Пейзажна, Философска, Строги форми

2021-10-27T23:54:45+03:00 960 8 14

Люба, като любов

Вятърът се опитваше да усуче една къдрица от косата ѝ така, както съзнанието ѝ правеше със спомените. Люба искаше да спре да се фокусира над преживяното, но мислите помитаха като цунами това нейно желание. И пред погледа ѝ отново заставаше онова малко момченце, придържано от ръката на съпруга ѝ на п ...

pastirkanaswetulki

Проза » Разкази

2021-10-26T15:10:30+03:00 712 4 18

Тя

Тишината издигна стоманеносива стена
и зад нея остана душата – замлъкнало птиче.
Не разбрали защо, във конвулсии две рамене
на уплахата танца прощален заеквайки сричат.
И с прозрачния гланц на сълзата, която горчи, ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Пейзажна, Философска, Гражданска

2021-10-22T13:01:45+03:00 1.6K 11 31

Небе за кучета

Притварям очите си. Комшийският пес ме зове с лая си. Не ме е посещавал много отдавна. Може би, защото запушиха дупката в оградата. Каква е тази тежест в корема ми тогава? Така се чувствах преди да родя нашите кученца в студената зимна нощ. Стопанката ми успя да чуе техните гласчета и да се зарадва. ...

pastirkanaswetulki

Проза » Разкази

2021-10-15T20:28:11+03:00 1.3K 4 32

Три октави любов

В червената керамична саксия
на залеза едно ключе оставих.
От себе си поисках да го скрия
завинаги и там да го забравя.
До коренче изтръгна хоризонтът ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Любовна

2021-10-14T12:51:38+03:00 744 4 23

Надеждицата наша

Небето ще закърпи със сълзи
на щастието скъсаната роба.
Тъгата тържествуващо пълзи,
обрекла ни в безизходност до гроба.
Целебният дъждовен капков шев, ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Философска, Гражданска

2021-10-10T11:38:29+03:00 1.7K 6 36

Сълзи от многоточия

В деня на ослепялата въздишка
и разума, пиян от съжаления,
шампанското на залеза излишно
разлива незаспали привидения.
Пътеките от допира се кършат, ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Философска

2021-10-05T16:06:17+03:00 664 4 19

Корабът "Любов"

- Не е за тебе този мъж! Не е!
На дъното ще се намериш скоро!
Послушай ме! Веднъж ме чуй поне!
Разумните се вслушват в други хора.
- Но аз си имам, мамичко, сърце! ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Любовна

2021-10-03T17:13:15+03:00 1.3K 7 30

Дели Андрея

Не беше от мъжете, които ще си замълчат или ще се скрият в ъгъла. Приличаше на гордия си баща, пред който винаги заставаше с възхищение и синовна почит. Много трудности беше видял той в живота си, но стоеше гордо изправен дори и сега, наближавайки достолепна възраст. Така учеше децата си как да прев ...

pastirkanaswetulki

Проза » Разкази

2021-10-01T00:08:02+03:00 1.2K 3 24

Почти до Рая

"Отведи ме, където ръцете отпускат юмруци"
Цвета Иванова
Ние всички отдавна такова местенце желаем.
Дотежа ни да стискаме зъби и гневни юмруци.
Илюзорното щастие пак се е скрило в безкрая, ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Гражданска

2021-09-29T15:38:21+03:00 953 6 16

Нов адрес

Не обичаше да се мести от квартира на квартира. Беше го правила толкова много пъти, че вече не ги броеше. Стоя през нощта да опакова всяка вещ, приведена над поредния кашон. Плашеха я тези шумолящи опаковки, зад чиято бъбривост се сгушваха чувствата ѝ. Във всяка стая, превърнала се временно в неин д ...

pastirkanaswetulki

Проза » Разкази

2021-09-24T21:48:53+03:00 1.1K 1 18

Лакомница – мастър шеф

Каза ми, че закъснява
мама. Вън е вече здрач.
Никога не разрешава
друг да бъде шеф-готвач.
Слагам нейната престилка, ...

pastirkanaswetulki

Поезия » За деца

2021-09-23T09:51:05+03:00 2K 9 51

Трактат за Самотата

От хербарий на сухи сълзи пак си свива цигара
Самотата, наметнала пепелно сива тъга.
Тя старица без възраст е. Толкова, толкова стара,
че обърква от минало спомени с днес и сега.
И защото у мене си има запазено място, ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Философска

2021-09-21T14:37:21+03:00 709 3 11

Яйцето

Рекичката криволичеше край пътя и отвеждаше мислите на момичето право в селото. Шофьорът познавеше добре този път, но автобусът пъхтеше в завоите. Може би, защото беше вече старичък или
защото се чудеше накъде е тръгнало това младо момиче с голямата си пътна чанта.
Девойчето, седнало самичко на задн ...

pastirkanaswetulki

Проза » Разкази

2021-09-19T18:16:10+03:00 688 1 16

Златният наниз на обичта

На майка ми, баща ми
и моите обични сестри
Намирам се в гората на годините. Може би е сън, а може би сънувам лицето на истината, защото знам, че търся Пътеката. Тази на съдбата, свързала моите родители. През клоните на житейските им дървета е преминала буря. Не, две бури са се вихрили тук с онази по ...

pastirkanaswetulki

Проза » Разкази

2021-09-16T15:50:53+03:00 783 2 25

Среща със съдбата

Тръгна ядосана, защото майка ѝ се опитваше да я спре. Като момиче в десети клас, навършило вече седемнадесет години, не искаше да позволи на никой да я смята за малка. Макар, че в очите на родния ѝ баща нейният силен стремеж да я приемат вече като голяма изглеждаше различно и тя добре знаеше това.
В ...

pastirkanaswetulki

Проза » Разкази

2021-09-12T20:30:29+03:00 2K 6 39

Сърцето на бащата

- Да повозим ли децата на този файтон, ше бъдат много щастливи, какво ще кажеш? - попита мъжът.
- И без това разстоянието от гарата до града е голямо, а и автобусите са много нарядко?
Ваня беше оставила пътната си чанта до големия му куфар, но здраво
стискаше ръката на четиригодишния им син. Очите ѝ ...

pastirkanaswetulki

Проза » Разкази

2021-09-10T12:13:12+03:00 740 4 17

Лунно вино

Този лунен стакан от години до горе се пълни
с илюзорно красиви и светли мечти за любов.
Аз надежда издигах да пие от него до съмване,
но прокиснало вино нагарча от сълзи и зов.
Не усетила сладост, в кафеза на мислите влизах ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Любовна

2021-09-07T21:28:00+03:00 819 3 11

Пилешка супа от крилца

Питате ме в кое ресторантско меню можете да я намерите пилешка супа от крилца ли? Готвачът е с мангъровска шапка, вярва в здравословното хранене и препоръчва пиенето на много течности. А, да не забравя - и редовно отваряне на прозореца за проветряване. Помагало на мозъка да диша!
Аз не го послушах. ...

pastirkanaswetulki

Проза » Разкази

2021-09-05T23:27:38+03:00 1.6K 6 50

Таратор с краставици

Селското магазинче беше заключено. Дешка придърпа полата зад коленете си и седна на близката пейка. Реши да изчака момичето да отвори. И без това днес за никъде не бързаше. Дребничкото ѝ лице, станало още "по-морско" през лятото, беше забравило какво е да се усмихва. Труден и неравен е калдъръма на ...

pastirkanaswetulki

Проза » Разкази

2021-09-04T23:02:23+03:00 2.6K 9 42

Бягство

Тичаше... По стръмната урва на страха зад нея се свличаха камъните на вината, която не спираше да я гони като освирепяло куче. Понякога споменът камък я настигаше и заставаше пред нея с кривото лице на остаряла от чакане питанка. Тя беше загубила отговорите в бездънното море на въпросите си и единст ...

pastirkanaswetulki

Проза » Разкази

2021-09-03T14:33:01+03:00 1.4K 8 21

До безименния мъж

Открих във теб сърцето си. Но, Боже,
нали то в сейфа таен бе прибрано?
Заключих го. Не вярвах, че ще може
след трус повторен живо да остане.
Сега лети - щастлива пеперуда, ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Любовна

2021-09-01T00:24:37+03:00 992 7 25

Знамение

Гладните сенки се спряха в канавка крайпътна.
Вятърът беше съблякъл от нас радостта.
Пътят бе дълъг, посоката - сложна и мътна.
Кардиограма рисуваше права черта.
С мъка повдигнах очи и небето погледнах. ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Философска, Гражданска

2021-08-29T00:08:06+03:00 1.2K 9 28

Монолог от канавката

Пак сме в канавка безславна.
Въздух ли търсим, какво ли?
Пъплехме. Вярно, че бавно,
но пък е без главоболие.
Има и други до мене, ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Философска, Гражданска

2021-08-20T11:26:35+03:00 1.2K 5 20

Как порасналата Мина тръгна в детската градина

Татко ми каза: Голяма си, Мина!
Утре те водим на детска градина!
Колко уплашена слънцето чаках.
В тъмното скришом от другите плаках.
На сутринта бях с букет във ръката. ...

pastirkanaswetulki

Поезия » За деца

2021-08-18T09:39:35+03:00 3.1K 5 19

Жега

Два облака сме ние и гърмим
по-силно от светкавици през юли.
Събуден ураган души ломи...
А правехме се с тебе на нечули.
Гневът със стъпки котешки пред нас ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Любовна, Пейзажна

2021-08-03T11:45:59+03:00 891 8 25

In memoriam

На Ивайло Балабанов
"Честта е болна, съвестта пияна,
а ореолите - алъш-вериш."
Кой с българското стори днес подмяна?
Мечтите ни на вкиснато миришат! ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Гражданска

2021-08-01T22:05:40+03:00 1.6K 7 17

Дневникът на (НЕ!)беладжията - 35

Е П И Л О Г
Мама ми каза, че дълги години
дневник е водела. Още във скрина
пази бележника, ситно изписан.
Аз го открих и направо бях слисан. ...

pastirkanaswetulki

Поезия » За деца

2021-07-29T23:16:10+03:00 930 2 12

Дневникът на (НЕ!)беладжията - 34

Вече две сутрини тичам аз рано
покрай брега. И закусваме с мама,
след като душче си взема за свежест.
А като плувам в морето, изглежда
тя притеснена е и се страхува. ...

pastirkanaswetulki

Поезия » За деца

2021-07-23T09:45:18+03:00 781 2 10

Дневникът на (НЕ!)беладжията - 33

Все не остава за дневника време.
Дядо с колата дойде да ме вземе
и у дома ни ремонти направихме.
Таня и майка ѝ скоро отплаваха
на океански круиз да починат. ...

pastirkanaswetulki

Поезия » За деца

2021-07-16T15:37:01+03:00 826 8

С моливче от летен възторг

Небето бе изпъстрило зеници
с моливчето на светлия възторг.
И с грация крила на бели птици
рисуваха на слънцето чертог.
Сам вятърът от облаци направи ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Любовна, Пейзажна

2021-07-09T14:35:25+03:00 1.9K 14 68

Дневникът на (НЕ!)беладжията - 32

Мери и дядо са пак на морето,
винаги с куфар готов, общо взето,
те са. А аз съм в купето на влака.
Баба ми Койна отдавна ме чака,
станала в тъмно, момчето да срещне. ...

pastirkanaswetulki

Поезия » За деца

2021-07-09T00:30:57+03:00 628 2 7

Дневникът на (НЕ!)беладжията - 31

Юни приключи. Започнаха жегите.
Днес е неделя и, ако намерите
празно место до басейна за двама,
значи с късмет ви е раждала мама.
С бански в торбата и кърпа хавлиена ...

pastirkanaswetulki

Поезия » За деца

2021-07-01T20:48:19+03:00 608 1 9

Въздух подарен

С преклонение и благодарност към
всички медици, за които професията
е не само дълг, а и човещина!
Задъхва се животът интубиран
и моли се за въздух подарен. ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Гражданска

2021-06-30T07:11:32+03:00 601 6 19

Ангелски знак

На Теди
Прелиствах небето с каприза на поглед човешки
и в утрото румено изгрева чаках на кея.
А гларусът литна, едно показно без насмешка,
високо издигнал се, както отдавна копнея. ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Философска

2021-06-27T07:48:25+03:00 603 3 13

Дневникът на (НЕ!)беладжията - 30

Днес сме решили да ходим със Таня
здо нацъфтялата с билки поляна
зад недалечната малка горича.
Близко е, сигурно знаят я всички.
Еньовден било - напомни ми Мери. ...

pastirkanaswetulki

Поезия » За деца

2021-06-24T17:27:38+03:00 656 3 8