pastirkanaswetulki

450 резултата
  • Мастилен цвят

    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki
    Поезия » Пейзажна
    МАСТИЛЕН ЦВЯТ
    Дървото е замислено и тъжно,
    мастилен цвят през клоните протича.
    Успя небето пак да го излъже,
    че ще го топли и ще го обича. ...
      540  14 
  • За хитреците и вимето

    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki
    Поезия » Гражданска
    ЗА ХИТРЕЦИТЕ И ВИМЕТО
    Мечтите ли загубихме по пътя,
    препъна ли ни трудният живот
    или в уплашен миг накриво стъпи
    страхът ни пребледнял, потънал в пот? ...
      346  11 
  • Глас от площадите

    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki
    Поезия » Гражданска
    ГЛАС ОТ ПЛОЩАДИТЕ
    Не дойдохме от хубаво тук.
    Нас ни води гладът и несретата.
    Как не чухте гласа, оня звук
    на последната дупка - деветата? ...
      806  37 
  • Любов в три четвърти

    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki
    Поезия » Любовна
    ЛЮБОВ В ТРИ ЧЕТВЪРТИ
    Валсираха в три четвърти сърцата
    преди да ме поканиш ти на танц.
    Докосна ме молитвено с ръката,
    лицето бе притихнало до гланц, ...
      577  21 
  • Наивници

    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki
    Поезия » Гражданска
    Н А И В Н И Ц И
    През
    зъбите
    на
    времето ...
      418  13 
  • Белот

    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki
    Поезия » Гражданска
    Б Е Л О Т
    Днес животът играе белот
    с поизмачкана цветна надежда.
    Цепи картите този живот
    и към старата дама поглежда. ...
      594  18 
  • Когато страхът коленичи

    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki
    Поезия » Гражданска
    КОГАТО СТРАХЪТ КОЛЕНИЧИ
    Не беше орисан за чудо животът ни.
    И приказност липсваше. В двете посоки.
    А дните течаха безгласно, безропотно.
    В душите ни драскаше ужасът с нокът. ...
      485  22 
  • Куфар

    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki
    Поезия » Философска
    К У Ф А Р
    Във дървения куфар на живота
    съдбата дните ми по цвят подрежда.
    Аз белите и черните без ропот
    обличам. Но покълне ли надежда, ...
      743  14 
  • Там, зад ъгъла

    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki
    Поезия » Любовна
    ТАМ, ЗАД ЪГЪЛА
    Гласът ти натежава от сълзи.
    Простенват недогонените стъпки.
    След тебе само сянката пълзи.
    Душата ти е осланена пъпка. ...
      562  27 
  • Надеждата-спасител

    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki
    Поезия » Гражданска
    НАДЕЖДАТА-СПАСИТЕЛ
    Денят ни се изприщи от безмълвие,
    приклекнал върху сянката на времето.
    Като дете, наказано във ъгъла,
    разбрало, че и детството му вземат. ...
      511  18 
  • Бяла магия

    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki
    Поезия » Любовна
    БЯЛА МАГИЯ
    Куршумена вода, мълчано биле,
    пред изгрева - с усмихнати очи.
    В ръцете восъчно крило от пиле.
    Филиз маслинен, но да не горчи. ...
      589  18 
  • Непроцедурно питане

    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki
    Поезия » Гражданска
    НЕПРОЦЕДУРНО ПИТАНЕ
    Пресипна ли гласът на времето,
    или забравихме гласа си?
    Защо, когато ни отнемат,
    обезглавяваме въпроса? ...
      371  15 
  • Височини

    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki
    Поезия » Гражданска
    В И С О Ч И Н И
    "... свестните у нас считат за луди..."
    Христо Ботев
    Научени на ниското
    да казваме високо, ...
      527  28 
  • Сама до невъзможност

    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki
    Поезия » Любовна
    САМА ДО НЕВЪЗМОЖНОСТ
    Не заспивам. Броя тишина.
    Тя се стича секундно край мене.
    Черни капки самотност в една
    незапълнена с нищо потребност. ...
      566  19 
  • Млада любов

    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki
    Поезия » Философска
    МЛАДА ЛЮБОВ
    Тя не познава във нивата с думите плевела.
    Още не знае какво е пожар или сеч.
    Морз от светулки изпраща по тъмно и ревностно
    пази гърба си от стара любов и от меч. ...
      675  24 
  • Трънче в надеждата

    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki
    Поезия
    ТРЪНЧЕ В НАДЕЖДАТА
    боса пета,
    болка с пулсации в бяло.
    Някой руши
    всеки мит за света. ...
      443  22 
  • ххх

    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki
    Поезия » Философска
    До отворен прозорец-надежда
    зъзне моята вяра в доброто.
    Може слънце в кръвта да отглеждаш,
    без да стоплиш дъха на живота.
      773  23 
  • Трохи

    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki
    Поезия » Любовна
    ТРОХИ
    Търся те - в тъмното път.
    Гълъби храниш - с надежда.
    Чувства камбанно звънят.
    С птиците се нареждам. ...
      499  12 
  • Изрусява небе

    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki
    Поезия » Любовна
    И З Р У С Я В А Н Е Б Е
    Стъпвам боса, без страх по росата на влюбени думи.
    Утринта е разплела косите си сънна жена.
    Изрусява небе, светлооки мечти ме целуват
    и орисват челото на изгрев, повит с пелена. ...
      393  16 
  • Командно дишане

    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki
    Поезия » Любовна
    КОМАНДНО ДИШАНЕ
    Апаратът е включен. Последни секунди до края.
    Диагнозата стряска. Под маска животът е заем.
    Пропищява надежда - сирена от влака последен.
    Огнестрелни куршуми от думи... Сърцето е ледено. ...
      600  12 
  • Вече

    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki
    Поезия » Любовна
    В Е Ч Е
    Вече е трудно
    аз примирена
    пак да навеждам глава.
    Той ме събуди ...
      399 
  • Сеизмичен дом

    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki
    Поезия » Философска
    СЕИЗМИЧЕН ДОМ
    От брега на сърцето си камъче хвърлям. Отново.
    В сеизмичния кръг плува чувството с цвят на олово.
    Неизказани думи зазиждат тунела на мрака
    и оставам без слънце, без право да вярвам и чакам. ...
      397  10 
  • Двубой

    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki
    Поезия » Философска
    Д В У Б О Й
    Ще го хвана за гушата аз този ден,
    че от него ми идва до гуша!
    С остарели забрани е пак применен.
    Режисьори не иска да слуша. ...
      351 
  • На кръстопът

    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki
    Поезия
    НА КРЪСТОПЪТ
    Не питай светофара накъде
    да тръгнеш, щом достигнеш кръстопътя.
    Забоден в теб, въпросът ще боде
    уплашен и несигурно безпътен. ...
      584  20 
  • Бъдещето с мъдрост да напишем

    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki
    Поезия » Гражданска
    БЪДЕЩЕТО С МЪДРОСТ ДА НАПИШЕМ
    На 3 юли 2008 г. София се разлюля
    от взривовете на запалени боеприпаси.
    Небето се събуждаше за изгрев,
    събрало своя страх в една въздишка, ...
      612  19 
  • Да сътвориш следа

    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki
    Поезия
    ДА СЪТВОРИШ СЛЕДА
    "Вземи парите, сине, и учи!"
    Павел Матев
    Прегръщам те с усмивка. Виж - небето
    заплака от самотност вместо мен. ...
      595  21 
  • Без грим

    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki
    Поезия
    Б Е З Г Р И М
    През май родих се. На брега на Тунджа.
    Съвсем не съм типичният телец,
    но свободата за бика е нужна.
    Троша окови с песен на звънец. ...
      407  15 
  • Крайпътен дънер

    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki
    Поезия » Философска
    КРАЙПЪТЕН ДЪНЕР
    Като крайпътен дънер онемяваш
    след профучалия край тебе ден.
    В очите ти въпросите остават,
    без отговор в кръвта превъплътен. ...
      495  23 
  • Недоизказаност... И реквием!

    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki
    Поезия
    НЕДОИЗКАЗАНОСТ... И РЕКВИЕМ!
    Плисирано небе. Звезди - мъниста.
    Нагъната, сгъстена тишина.
    В очите на мъжа - жена разлистена.
    Недоизказан вик за светлина. ...
      601  16 
  • Небесен ъгъл

    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki
    Поезия » Философска
    Н Е Б Е С Е Н Ъ Г Ъ Л
    В мълчаливото лято на високото слънцестоене
    и в тъжната сянка на есенни птичи крила,
    стисках в шепи душата, изправена, че на колене
    пред надеждата само като в храм на Христос съм била. ...
      431  15 
  • Когато съвестта е трик

    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki
    Поезия » Философска
    КОГАТО СЪВЕСТТА Е ТРИК
    Дори и кожата тежи,
    пришита върху съвест чужда.
    Наметнал тънките лъжи,
    ти дефилираш, но ненужен ...
      408  11 
  • Свидетел

    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki
    Поезия » Философска
    С В И Д Е Т Е Л
    За трийсет сребролунника съблече
    и дрехите, и кожата под тях.
    Нощта си тръгна с чувство на посечен,
    а аз със мисълта, че Юда бях. ...
      395  21 
  • Дадох ти прошка, Тъга

    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki
    Поезия
    ДАДОХ ТИ ПРОШКА, ТЪГА
    Денят закичи златната си брошка,
    погледна ме със грейнали очи.
    Тъгата с реверанс поиска прошка
    и си отиде. Вече не горчи ...
      473  17 
  • Спасителят

    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki
    Поезия
    С П А С И Т Е Л Я Т
    Сърцето ми - великденско яйце -
    съдбата боядисва с цветни пръсти.
    В палитрата на моето сърце
    аз виждам тихо Божие присъствие. ...
      456  28 
  • Април

    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki
    Поезия » Пейзажна
    А П Р И Л
    Плисна в прозорците
    слънце април.
    Грее дъгата в стъклата.
    Вятър танцува ...
      397  13 
  • Реанимация на небе

    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki
    Поезия » Любовна
    РЕАНИМАЦИЯ НА НЕБЕ
    Заоблачи се нежният ти глас.
    Зад тишината мълнии прииждат.
    Небето спря да диша... Мътен час...
    Защо се скри? С душата си те виждам. ...
      426  20 
  • Под пръстите на вятъра

    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki
    Поезия
    ПОД ПРЪСТИТЕ НА ВЯТЪРА
    Презрамките на вечерта се свличат
    под пръстите на вятър-ухажор,
    а тя го гледа с поглед на момиче,
    прескочило във чужд момчешки двор. ...
      417  14 
  • Самозащита

    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki
    Поезия
    САМОЗАЩИТА
    Реших да прескоча,
    надвила с ръмжене
    доброто, заселено в мен.
    Зовът на кръвта ми ...
      504  11 
  • Чичопей

    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki
    Поезия
    Ч И Ч О П Е Й
    На клонче неразцъфнало в душата
    е кацнал този странен чичопей.
    Храна не иска, не е на заплата,
    а как безгрижно птиченцето пей. ...
      412  12 
  • Безкрайно...

    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki
    Поезия
    Б Е З К Р А Й Н О...
    Безкрайно равновесен ден!
    Със риторично целомъдрие
    виси грехът ми нероден,
    обесен в лявото предсърдие.
      322 

© 2003-2020, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.