Ranrozar
542 резултата
"Българин ли си, ще търпиш!"-това беше научил от родителите на своите родители дядо Янаки.И това не беше примиреност, а съзнателно изграждана черта на рода Хайлазови в превратностите на живота. Така беше възпитан, така възпитаваше с поведението и децата си. Докато беше в Охридско, дядо Янаки срещаше ...
  229  13 
Животът е достатъчно значим, но недостатъчен,за да разберем ближния си.
България премина през страданията на Първата всемирна война, където загуби мечтите си да обедини в едно цяло земя и българи в едно Отечество.
След 1919 година Александър Стамболийски пое хомота на тежките репарации,но тръгна и у ...
  236 
И така Елен Хайлазов,вече ученик в Старозагорската мъжка гимназия,за да сбъдне мечтите си и тези на близките си се оказа в една среда,твърде близка до любознателната му природа.
Годините на младостта са характерни с нови запознанства,както с наученото в училище,така и с превратностите на узряване,в ...
  298 
Може би, вече е видно, че Еленко не замина с родителите си на село,а остана в Стара Загора при баба Мария и дядо Янаки.
Еленко се появи на този свят в Охрид през смутната за Македония 1903 година. Илинденско-Преображенското въстание както избухна като августовски пожар, запалил главите на българите ...
  322  11 
Хубава е нашата природа по Загоре!Равно е,до де дъх ти стигне, пък после, поглеж, някоя двугърба природна даденост, същински момински бюст!
-Тате, как се дума, ей онова бърдо? - попита Еленко, а тейко му, след мъдър размисъл го поучи миротворно, че е още дребен за похотливи мисли.
-Ама, тате! Бате Г ...
  370  11 
В нашия неголям провинциален град живеем както в останалите все още не обезлюдени селища с проблемите на държавата ни.Нали сме част от проблемите на обществото?
Един от талантливите обществени деятели,който цял ден(след пенсионирането си)разсъждаваше с другите кибици и търсеше разрешение на световни ...
  503  11 
Пътувам челно към себе си.
И понякога щастливо успявам.
Играта на любовни ребуси
е въпросителна без маска тогава.
И пътища колкото да търся: ...
  288  17 
Где няма песен - зрее тишина...
Там вятърът лежи в тревата.
И птиците мълчат в гнездата.
В покоя търся силуета на жена.
Да погледне и с жест да спаси ...
  183 
Сделката е уредена,
както казват: втасаха нещата!
Има-няма време
за проблема в клетка спяща.
Уж затихне, а избухва! ...
  177 
Хлебарят на селото умря.
Камбанен стон отронва църквата
с тъжен помен от погача дъхава.
Хлебарят на селото умря...
Сега кой ще ни нахрани ...
  185 
Доброто помня.
Злините забравям.
Старата стомна
помни отдавна.
Пръстта ѝ червена – ...
  243  22 
***
Като деца, залутани в градина
от мечти, ще събираме плодовете...
Така живота ни в търсене ще мине!
Но в душите ни ще зреят букети.
Букети-рацъфтели в топли сезони. ...
  202 
в памет на мама
Колко години отминаха от последната прегръдка...
Спомени-ехо изстинало! И тиха, безжизнена глътка.
Каквото имаше, раздаде: хляб и вино за залезна комка.
Има ли скръб отрадна? Или сълзата е топла отломка...
  271  11 
на ловците на Духове
Капаните са много.
Капаните са не един.
Природата гледа строго
с взор тих и неотразим. ...
  655  15 
Нещо ми каза: почакай.
Нещо ми шепне,недей!
Ако повярвам на мрака,
къде ли ще ме отведе?
Нали от слънцето родени ...
  728  10  24 
Отначало радост, възторзи
и вяра за път, и мечти!
Слънчево небе, тунел от рози:
това ли паметта ще наследи?
А после – неочаквана раздяла, ...
  217  17 
на Силвия Илиева
Ограбена и безприютна
нощта търси своята луна:
с мисъл за любов и утро,
със зов зове за светлина. ...
  635  18 
Ти помниш ли онези грозни патета
в реката на детството след летен дъжд?
И как срещнахме в очите си небесата;
и как политахме един към друг неведнъж!
Но пътища различни младостта зовяха... ...
  229  15 
Възмездието понякога закъснява,
като мечта преди сетен дъх;
в подножието на бездна към връх-
възмездието стъпките ни отброява.
И може в миг небето да се стовари ...
  608  16 
При трима човека се ходи при крайна нужда...
При свещеник,за опело.
При доктор, при запек.
При адвокат, за да защити хонорара си.
Останалите решения са с летален изход.
  303  13 
И така реших безусловно накрая:
чувствата си да оставя безутешни.
Каквото е било, едва ли ще узная,
след годините на епохални грешки.
Това,че живях в нашата епоха, ...
  283  13 
Туй е наше общо дело:
"който не мълчи – умира!"
Всите сме от наше село.
Четата, начело с бригадира.
Ако има нещо, дайте! ...
  850  18 
Под теб минава миналото: триумфи бляскави,
величави паради на суетата, победи опиянени
от могъщество, преди богатствата им да фалират.
Нали те въздигнаха да си свидетел на Историята?
Нима ще заплатиш, че си декор и сцена на живота, ...
  268  15 
По жадните пътеки неведоми,
след отдавна търсена среща...
Ти разби на светулки сърцето ми!
И сега събирам в душата горяща
спомени сиротни-ехо от болка. ...
  607  19 
Не е трудно човек да прочете китайската конституция.
В нея лесно стигнах до извода, че: който убива преднамерено, изнасилва,краде,поддава се на корупция и я практикува, независимо какъв пост в държавата заема:подлежи на съд!
И така, след като прочетох анализа на Министерството на вътрешните работи, ...
  765  15 
Ти ли ме погледна носталгично?
Или е синдром на любовта?
Две очи, които мигом заобичах!
Две души слети във една.
Есента край нас тихо ни променя. ...
  795  17 
Все по-оскъдни са дните ми есенни.
Отлетяха птиците на любовта.
Далечно ехо ли ми навява песните
или е мнима среща с младостта?
Все по-рядко ме докосва слънцето. ...
  758  16 
Този ще ни види сметката!
Живяхме почти безоблачно:
с толкова огнени петилетки
дишаме. Умираме предсрочно.
В нас любовни бури и омраза. ...
  594  15 
Есента ни разпиля,
почти картинно –
по била и по поля...
Ей така, невинно.
Есента ни разпиля ...
  398  10 
Възпявам електрическото тяло...
Уолт Уитман
Нещо ме запали днес да се замисля:защо човечеството използва откритията си толкова ирационално, за да не кажа разпиляно...
Вече разбрахте, че иде реч за електрическата енергия, която ни дарява сила и мощ, дори да злоупотребяваме с нейните неограничени възм ...
  953  13 
Смъртта ми-
тиха и безбрежна:
до главата ми приседна...
Защо си мислех,
че е стара,грозновата? ...
  301  12 
Небето есенно заплака...
А аз останах тъжен и сам.
И от никой вече не очаквам
в душата ми да запали плам.
А ти, къде си?Ти къде си?! ...
  264  15 
Дъждът ни посреща
сред зелените жита.
Селото моли горещо
за вестителната вода.
А вестта е хлебородна ...
  407  13  25 
Николай Фьодорович Трубецки беше навършил едва пет години, когато попадна в интернат за безпризорни деца в Ростовска губерния. За едно невръстно дете след години на изпитания тези пет години бяха един сън в който трудно можеше да се върне, но който понякога идваше нечакан и изпълнен с подозрение, че ...
  908  23 
Една радост, дълго жадувана се надипли в душата на бай Петко Славеев. Най-подир успя да намери расов мъжкар за неговата Лиза!Някакъв пенсиониран възрастен генерал от старото време имаше английски сетер и когато неговата Лиза се разгони той срещу заплащане я събра с Кинг...
Стояха в двора на генерала ...
  882  29 
В онези времена в полуразрушената от войната София беше трудно с квартирите. За радост на семейство Банкови къщата им беше незасегната от англоамериканската авиация;но за съжаление властта беше настанила в нея две семейства от Съветския съюз.Мъжете работеха като съветници към Министерството на вътре ...
  515  17 
Банко Банков беше потомствен финансист,наследник на семейство живяло в страната, но добило знания и преди всичко култура във Франция и Великобритания.
Дядото,банкер, чието име носеше Банко беше изучил баща му във Висше Търговско училище в Париж, за да го наследи,а майката,дъщеря на дипломат от карие ...
  477  21 
1.
Как живеят тези страхове?
Прииждат в мрака и те давят...
Сънуваш как те носят ветрове.
Един остров любовно изоставен. ...
  295  12 
И срещна Дяволу човека
и му рече:"Ти си мой!"
И тъй полека-лека...
Човек човеку стана свой.
Оттогава има-няма: ...
  412  10  29 
***
1.
Жените които обичам
с молитва ме опрощават.
Когато мама е била момиче:
време за любов не е оставало. ...
  291  16 
Предложения
: ??:??