Ranrozar
683 резултата
Твърде нередовно ни бият! А това е мъчително!
Кога "сърмите ще ни свият" от свирепо необичане?!
Съвсем случайно ме удари... на пролетни чувства...
Картина от пейзажа обагри цената на безизкуството.
Или пък някой те нацели с две-три дози (не рози) дрога... ...
  71 
в памет на Михаил Ив. Георгиев
В паметта на този пролетен ден... Слънцето зад облаци притихна.
Денят събужда спомените в мен. И днес ги събирам в два-три стиха.
Нима животът е небе без предел? Виж пролетта:в спомен тих остава,
щом небесен е пътят. И тебе отвел в покоите на небесната държава...
  79  11 
Преди много години...
Мама умря в ръцете ми,на Първи април...
Търсех жадно любовта!Едва сега разбирам,
че когато в есента мама по залез ме родила...
Невинността в този ден е била моя закрила. ...
  145  18 
От библейски времена до днес...
В очакване на светлина живеем:
небесни птици и ангели да запеят.
И Архангел Гавраил да донесе вест,
че между нас разцъфтява любовта ! ...
  185  17 
Беше талантлив. Пишеше, разкази, поезия, рисуваше пейзажи и имаше собствено студио в местната кабеларка. В нея изповядваше младите таланти. Канеше в предаванията си гости, все хора на изкуството, било то музиканти, композитори и други творци от столицата и страната.
Това беше отбелязано подобаващо о ...
  139 
на новите хъшове
Ха наляво, хем надясно, мили драги, сестри и братя!
В механата вече е тясно! "Не щем пари и богатство!"
Пак хайдушки песни пеем: бързо виното налейте!
Лъкатушим – неизтрезнели със римувани куплети... ...
  94 
Човек е жив докато добрува: с птици, небеса и хора.
Но наивно му се струва, че идат добрини в простора...
Добрина и благи вести, май само слънцето подарява!
За другото-няма лесно, щом смъртта е жива забрава.
Илюзиите на съдбата: още живеят във вехто време. ...
  133  11 
От всичките им козни* пих.Но с Дяволите съм още
на нож!И в неписан стих:чувствата будуват нощем.
Притворства,маски и грях!Блюда и напитки греят
в Гетсимански парк.И смях измамен в очите живее.
От прегръдките им наранен.И от целувки отровен-- ...
  259  20 
Като в стара трагедия, като отзвучал романс...
Трудно ми е да пея: сезоните са вече в миманс!
Сутрин Аврора* буди върховете в плавен каданс...
Навярно Исус и Буда отново са в мистичен транс?
Пролетта мълком говори. Пролетта, зрее в нас сега, ...
  163 
Разпъването в кръг и на квадрат:
какво е искал да ни дари Леонардо?
Пропорциите човешки в този свят
или хармония между душа и тяло?
А другото?Къде остава скрито днес? ...
  216  13  17 
В душата на този свят отново зреят революции.
И Арес отново е богат! И Арес живее в хралупата
на кървавия небосвод... Колко ли още ще ни има...
Нима светът е некролог, запленен от тиха зримост?!
Слънцето – далеч от нас, едва ли ще ни съжалява... ...
  256  20 
Ако се абстрахираме от изводите на миналото, значи да нагазим неподготвени в реката на живота.Днес настъпват епохални промени в устройството на цивилизацията.И ако разсъждаваме заедно, ще се убедите, че сме свидетели на глобален катаклизъм в цивилизационен,климатичен, но преди всичко в екзистенциале ...
  180  14 
В музея на българската слава,
е съхранена пепел от битки.
Кой ще ни упрекне, че оттогава
на покруса все сме свикнали?
Кой ще тръгне да опровергава ...
  172  13 
Прошка моля! Прошка давам! Магия за добро.
На мегдана пак се люшна живително хоро!
Ако съм сгрешил, прощавай! Не е за първи път.
Прошката не се забравя. Но доброто търси път
към душата на човека. Милостта крепи света. ...
  194  10  26 
***
Пази, Боже... От забогатели роби!
***
Робството е придобит имунитет за оцеляване.
*** ...
  165  14 
Успех за нас е всеки следващ ден.
Щом изгрев слънце ни събуди.
Щом твоята усмивка възвестява,
че животът ни взаимно продължава.
И всеки детски смях за нас е чудо: ...
  138  10 
​​​​​​И пак в подножието на безсмъртието ти
ще се поклоним. Венци ще поднесем.
Признание увиснало на твоето бесило.
Ще търсим мълком гузно извинение
за отминалите под робство поколения. ...
  215  14 
на поета Деньо Денев
Шепнат калдъръмените улици
на подбалканските градчета...
Там живеят спомени забулени
за сто войводи и за чети. ...
  194 
Когато вече си част от пейзажа-
в годините дарени от небето...
Ти все пак искаш да покажеш
съкровищата скрити в сърцето.
Сезоните се трупат носталгично ...
  156  14 
Толкова си непредвидима,че ме изненада неведнъж.
Цъфваш в изтерзана зима,плачеш с пролетния дъжд.
Пееш с цветовете на есен.Страдаш в лятната тишина.
Носталгичната ти песен живее в мъжки сън за жена.
Хаоса на чувствата витае всеки божи миг на твоя път. ...
  199  19 
Оставила си на подноса само нож.
Без Библия. Липсва и револвер.
Нима съм безнадеждно лош,
щом любовта ни е несрета?
Дори да вярвам, че не е така, ...
  181  13 
***
Има ли по-освежително пътуване:
от раждането към любовта?
***
Учеха ни да вярваме безпрекословно. ...
  193  19 
От изгрева до залеза последен.От първи вик и до сакрален дъх.
Живота ни:до мигове звездни,е светла орбита,кацнала на връх.
От този връх ние ще се спуснем в неочакван за самите себе час.
Слънчеви лъчи със топли устни,ще ни потърсят в залезен екстаз...
Душите ни,отдавна закопнели,ще са спокойствието н ...
  190 
"Бюджетът ми се вижда малко тънък"- каканиже Теменуга!
"Ден след ден живея в недомлъвки!,Но нали съм вече друга..."
Росен-потен!Изведнъж нарежда:"Братя,да се видим по-късно!"
Пък старите поколения с надежда вярват,че Ленин възкръсва!
А бюджетът цифрово е безнадежден.Нищетата с гняв живее! ...
  245  12 
на Георги Мишев
От дългите студени зими
през нощите със летен смях:
с лирична необходимост
в сезоните под небето побелях. ...
  194  14 
Нали знаеш: всичко се пише със слово или на гръб...
Докато се помолим свише, и вече си обречен на ръб!
И времето тече на капки. И всяка капка е удар нов!
Животът е недомлъвка. Но понякога е твърде суров...
И тръгваме, без да мислим. Но се събужда съвестта. ...
  203  13 
в памет на проф.Тончо Жечев
Оглеждам се:и изведнъж
откривам-поглед ме следи...
Жена ли е или пък мъж?
Навикнал съм от по-преди ...
  236 
Сред рояка от кокошки...
Два наперени петела
не зачитат мир и прошка
в любовните си цели.
Единият зове се Геро. ...
  217  13 
Приятели, карайте внимателно.
Животът е винаги на път.
Ако не бързаш за отвъд;
ако не си тръгнал окончателно.
Знам, че бързате за някъде. ...
  243  10 
Всяка минута е нерв скъсан.
Всеки миг носи инфаркт.
Затова дните са къси,
а нощите-безсънен факт.
Прицелени в нас безумства ...
  288  21 
***
Силата на словото е тайнство.
То възкресява или тихо убива.
Над нас са звездните пространства.
Под нас земята не заспива.
В нея греят светлите ни чувства. ...
  170 
на Иван Гранитски
Каквото съм написал,съм написал!
Всичко е без някаква стара умисъл.
Израстване в труд и житейска орис.
Животът е непредсказуем порив... ...
  256  10 
Откакто си счупих часовника
съм щастлив.
Стана неочаквано.
Ами сега?
Как така в безвремие? ...
  245  15 
в памет на генерал Владимир Вазов-командир
на 9-та пехотна Плевенска дивизия
Не ме утешавай с ракия!Тя ще бъде добавен етикет.
Ще съжалявам,щом се напия; и бъдат дните ми в ред.
И ще пропусна салюта с песни за миналите ми дни... ...
  193  11 
Да бъдеш министър днес е чест голяма...
Народът зимно дефилира:"С твойта мама!"
***
Голяма е радостта ти,мой обичан народе!
Хранят те с илюзии.Живееш в пародия. ...
  298  15 
В един отдавна търсен момент.
В една отдавна търсена посока...
Тръгнах през декемврийския ден
по пътеката на съдбата строга.
Тя е стръмна; и загадъчно мълчи! ...
  253  13 
Слънцето на младите ми дни
потъва в зимната панорама.
Останали сами с теб,двамата
се питаме:кой от нас се промени?
И искат ли чувствата ни днес ...
  266  16 
Не искате, но време е.
Хайде да си вървите, време е.
Нощта ще ви запомни, време е.
Е, вярно, желаете с добро -
вървете си с добро! Време е. ...
  246 
Преднощ.Венера пак е тук.
Нали под знака й съм роден:
хоризонта е останал без звук
в кървава жарава пред мен.
Бих искал да ти се извиня! ...
  255  11 
Потъва слънцето далеч.На запад.
Не че нещо ще промени.
Орбитата на любовта пропада
между сънни нощи и дни.
А дните са всеотдайни,вън... ...
  284  11 
Предложения
: ??:??