teodoralindemann
156 резултата
> ∞
>
>
>
> Нервно се въртях пред голямото огледало в стаята си. Навън се лееше поредната великолепна слънчева утрин. Преди малко си бях изпила кафето и се приготвях да отида в къщата на Римън. Никога не бях ходила там и предстоящото посещение ме изпълваше с остро, непонятно вълнение. Бях излъгала ( ...
>
>
>
> Нервно се въртях пред голямото огледало в стаята си. Навън се лееше поредната великолепна слънчева утрин. Преди малко си бях изпила кафето и се приготвях да отида в къщата на Римън. Никога не бях ходила там и предстоящото посещение ме изпълваше с остро, непонятно вълнение. Бях излъгала ( ...
483
> ∞
>
>
>
> От смъртта на Велвет бяха минали няколко години, а сестра ми ставаше все по-красива. Това бе Ориста – безсмъртието, предизвикано от загубата на любимия й, я разхубавяваше до болка за нейно наказание и за наказание на всички около нея. ...
>
>
>
> От смъртта на Велвет бяха минали няколко години, а сестра ми ставаше все по-красива. Това бе Ориста – безсмъртието, предизвикано от загубата на любимия й, я разхубавяваше до болка за нейно наказание и за наказание на всички около нея. ...
546
1
За нощта в очите бленувам
под ониксовия й плащ да се приютя,
карминени шарки по тебе рисувам,
бледа бисерна сълза.
Сребърни лунни лъчи, ...
под ониксовия й плащ да се приютя,
карминени шарки по тебе рисувам,
бледа бисерна сълза.
Сребърни лунни лъчи, ...
250
2
∞
> Това се случи много отдавна. Още преди Студеният дъжд да се изсипе над Земята на Книгите и да отнесе единствената любов, която Малена някога е имала като Орисана.
>
>
> ...
> Това се случи много отдавна. Още преди Студеният дъжд да се изсипе над Земята на Книгите и да отнесе единствената любов, която Малена някога е имала като Орисана.
>
>
> ...
522
2
Импровизация по "Nebel" ("Мъгла") на Rammstein (Рамщайн)
Der letzte Kuss ist so lang her
der letzte Kuss...
er erinnert sich nicht mehr...
Последната целувка отдавна отнесена, ...
Der letzte Kuss ist so lang her
der letzte Kuss...
er erinnert sich nicht mehr...
Последната целувка отдавна отнесена, ...
385
2
32.
Вървях замислен по залезно-синеещата улица. Малко преди да изляза, бях открил отдавна забравената, недовършена дърворезба с лика на Мирабела. Спомних си как пламъците в камината бяха обхванали бавно лицето й.
А после я забравих. И въздъхнах. И пак почувствах равномерната болка в душата си. Неле ...
Вървях замислен по залезно-синеещата улица. Малко преди да изляза, бях открил отдавна забравената, недовършена дърворезба с лика на Мирабела. Спомних си как пламъците в камината бяха обхванали бавно лицето й.
А после я забравих. И въздъхнах. И пак почувствах равномерната болка в душата си. Неле ...
674
2
1.
Спомням си всичко като че беше вчера...
Реших пропусна яденето и да се захвана с домашното.
Съвсем скоро щях да се махна оттук. Оставаше още една седмица, за да се уредят документите. Докато се качвах към спалните помещения, главата ми беше пълна с разнообразни образи. Нямах идея какво е да живее ...
Спомням си всичко като че беше вчера...
Реших пропусна яденето и да се захвана с домашното.
Съвсем скоро щях да се махна оттук. Оставаше още една седмица, за да се уредят документите. Докато се качвах към спалните помещения, главата ми беше пълна с разнообразни образи. Нямах идея какво е да живее ...
956
1
1
По "Hilf mir" ("Помогни ми") на Rammstein (Рамщайн)
Immer wenn ich einsam bin,
zieht es mich zum Feuer hin...
Огънят ме обича -
в душата ми проникнал ...
Immer wenn ich einsam bin,
zieht es mich zum Feuer hin...
Огънят ме обича -
в душата ми проникнал ...
301
Прочетох за теб в отдавна забравена изповед,
усетих вятъра насред прашните листове,
спомен се накъдри в прашна мъгла,
заспала надежда повдигна глава.
Да забравя, на себе си да простя, ...
усетих вятъра насред прашните листове,
спомен се накъдри в прашна мъгла,
заспала надежда повдигна глава.
Да забравя, на себе си да простя, ...
1572
3
5
Напоследък спрях да пиша стихотворения...
Изпитвам непонаятно, лепкаво чувство, подобно на мъка, когато понеча да навляза в ефрината материя на кратките, звънки тонове.
Прозата ми се струва като необятен, сапфиреносин океан, в който можеш да се гмурнеш, да потънеш, да разпериш ръце и да изчезнеш сре ...
Изпитвам непонаятно, лепкаво чувство, подобно на мъка, когато понеча да навляза в ефрината материя на кратките, звънки тонове.
Прозата ми се струва като необятен, сапфиреносин океан, в който можеш да се гмурнеш, да потънеш, да разпериш ръце и да изчезнеш сре ...
635
1
Каквото и да потърся -
в тебе е скрито,
какво ме разтърси -
душата с ледени краски обвита.
Заспивам със тебе, ...
в тебе е скрито,
какво ме разтърси -
душата с ледени краски обвита.
Заспивам със тебе, ...
560
1
3
Търся те през вятъра,
като дим от напразни надежди
търся те в душата си,
като болка от миражи изчезнали...
Оставам да пея за миналото - ...
като дим от напразни надежди
търся те в душата си,
като болка от миражи изчезнали...
Оставам да пея за миналото - ...
292
60.
Разсеяно се взирах в матовото лице на младата маникюристка, докато сръчните й ръце пиляха ноктите ми. Говорехме си общи неща и тъкмо се смеехме на някаква случка от миналата седмица в един бар, когато вратата на студиото за красота се отвори.
Освен маникюристка, тук имаше още козметичка, гримьор ...
Разсеяно се взирах в матовото лице на младата маникюристка, докато сръчните й ръце пиляха ноктите ми. Говорехме си общи неща и тъкмо се смеехме на някаква случка от миналата седмица в един бар, когато вратата на студиото за красота се отвори.
Освен маникюристка, тук имаше още козметичка, гримьор ...
1078
40.
Вървях замислен по залезно-синеещата улица. Малко преди да изляза, бях открил отдавна забравената, недовършена дърворезба с лика на Мирабела. Спомних си как пламъците в камината бяха обхванали бавно лицето й.
А после я забравих. И въздъхнах. И пак почувствах равномерната болка в душата си. Неле ...
Вървях замислен по залезно-синеещата улица. Малко преди да изляза, бях открил отдавна забравената, недовършена дърворезба с лика на Мирабела. Спомних си как пламъците в камината бяха обхванали бавно лицето й.
А после я забравих. И въздъхнах. И пак почувствах равномерната болка в душата си. Неле ...
872
1.
Спомням си всичко като че беше вчера...
Реших да пропусна яденето и да се захвана с домашното.
Съвсем скоро щях да се махна оттук. Оставаше още една седмица, за да се уредят документите. Докато се качвах към спалните помещения, главата ми беше пълна с разнообразни образи. Нямах идея какво е да жи ...
Спомням си всичко като че беше вчера...
Реших да пропусна яденето и да се захвана с домашното.
Съвсем скоро щях да се махна оттук. Оставаше още една седмица, за да се уредят документите. Докато се качвах към спалните помещения, главата ми беше пълна с разнообразни образи. Нямах идея какво е да жи ...
1051
2
"Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха - "
Димчо Дебелянов, "Да се завърнеш в бащината къща..."
За кънтяща тишина мечтая,
бурна и светла като пъстрия ден, ...
що безутешни дни ти завещаха - "
Димчо Дебелянов, "Да се завърнеш в бащината къща..."
За кънтяща тишина мечтая,
бурна и светла като пъстрия ден, ...
351
Отново вдъхновено от Rammstein (Рамщайн)
По "Wilder Wein" ("Руйно вино")
На края на нощта -
там, където ражда се денят,
чакам, от светлината осветена, ...
По "Wilder Wein" ("Руйно вино")
На края на нощта -
там, където ражда се денят,
чакам, от светлината осветена, ...
533
7
Копнежът се спотайва във мрака -
от остри зъби люто ранен.
Болката прегръща душата -
гняв безсилно спотаен.
Понякога те чувствам близо във съня ...
от остри зъби люто ранен.
Болката прегръща душата -
гняв безсилно спотаен.
Понякога те чувствам близо във съня ...
325
1
3
Дали аз избледнях, или споменът се избистри,
дали ме видя, или за мене помисли,
дали се промъквам в сънищата ти потайно,
или стоиш буден - съзерцаващ безкрая...
Дали и ти потъваш, гориш и се въздигаш, ...
дали ме видя, или за мене помисли,
дали се промъквам в сънищата ти потайно,
или стоиш буден - съзерцаващ безкрая...
Дали и ти потъваш, гориш и се въздигаш, ...
383
3
Свободна импровизация по "Das alte Leid" ("Старата мъка") на Rammstein (Рамщайн)
Ужасно създание към безумието ме тегли,
заспивам със сълзи, нощите са дни,
съдбата подхвърля куклите си като перли,
млада усмивка - похабени лъчи. ...
Ужасно създание към безумието ме тегли,
заспивам със сълзи, нощите са дни,
съдбата подхвърля куклите си като перли,
млада усмивка - похабени лъчи. ...
394
1
Два дни преди края седя на ръба на Нищото и се взирам в безкрайната пустиня.
Два дни преди края не чувствам болка, не чувствам гняв или копнеж.
Два дни преди края душата ми е замръзнала, скована от полунеосезаем ужас, ледена тишина и приглушено отчаяние.
Два дни преди края небето е матово-стоманено, ...
Два дни преди края не чувствам болка, не чувствам гняв или копнеж.
Два дни преди края душата ми е замръзнала, скована от полунеосезаем ужас, ледена тишина и приглушено отчаяние.
Два дни преди края небето е матово-стоманено, ...
559
Той ли...?
Той е между Рая и Ада, между Мен и Себе си.
Той...?
Понякога ми се струва, че въздухът е замръзнал в очакване на появата на светлите му очи.
Никога досега не бях спотаявала гняв дълбоко в душата си. До него. До докосването ми с Невъзможността и Забраненото. До осъзнаването, че е станал Ча ...
Той е между Рая и Ада, между Мен и Себе си.
Той...?
Понякога ми се струва, че въздухът е замръзнал в очакване на появата на светлите му очи.
Никога досега не бях спотаявала гняв дълбоко в душата си. До него. До докосването ми с Невъзможността и Забраненото. До осъзнаването, че е станал Ча ...
693
1
Ако целунеш вятъра, дали ще усетиш шепота на хилядите изминали секунди?
Ако докоснеш времето, дали ръката ти ще се вкамени под тежестта на хилядите забравени, но съществуващи мигове?
Ако се влюбиш в някого, дали няма да си по-щастлив, ако любовта остане несподелена?
Ако любовта е нещастна, дали няма ...
Ако докоснеш времето, дали ръката ти ще се вкамени под тежестта на хилядите забравени, но съществуващи мигове?
Ако се влюбиш в някого, дали няма да си по-щастлив, ако любовта остане несподелена?
Ако любовта е нещастна, дали няма ...
555
Безсмислен свят - любов изпепелена,
смътен копнеж - мъка изгорена,
безплътни очи - стар океан,
омайна глътка - молитва за блян.
Пробудени истини - лъжи диамантено красиви, ...
смътен копнеж - мъка изгорена,
безплътни очи - стар океан,
омайна глътка - молитва за блян.
Пробудени истини - лъжи диамантено красиви, ...
320
2
Много свободна импровизация по „Sehnsucht” („Копнеж”) на Rammstein (Рамщайн)
Копнеж – бисерна болка над сълзата,
копнеж – пробляскваща луна в далечината,
копнеж – над палмите лъскава звезда,
копнеж – безразлично синя приливна вода. ...
Копнеж – бисерна болка над сълзата,
копнеж – пробляскваща луна в далечината,
копнеж – над палмите лъскава звезда,
копнеж – безразлично синя приливна вода. ...
285
2
Бледи улици в синкавия здрач,
шепот на сенки по глъхнещия бряг,
малко пламъче - обречена искра,
бисерно-мълчалива обичаща сълза.
Ромон на спомени - объркани дни, ...
шепот на сенки по глъхнещия бряг,
малко пламъче - обречена искра,
бисерно-мълчалива обичаща сълза.
Ромон на спомени - объркани дни, ...
273
2
Лепкава скука,
блудкав, равен гняв,
лунно-светлинна пролука
пуст, безразличен площад.
Думи горящи, ...
блудкав, равен гняв,
лунно-светлинна пролука
пуст, безразличен площад.
Думи горящи, ...
372
3
Сладка нега във вените се лее,
малко пламъче в ирисите зеленее,
сякаш огън стопля моето лице,
сякаш съм насред нощно, звездно небе.
Тръпчива нежност - блян недостижим, ...
малко пламъче в ирисите зеленее,
сякаш огън стопля моето лице,
сякаш съм насред нощно, звездно небе.
Тръпчива нежност - блян недостижим, ...
304
1
Да заспиш и пак да се събудиш,
да избягаш, болката да излекуваш,
да не можеш да дишаш, да чувстваш вина,
да потъваш, да умираш в безкрайна празнота.
Да се нижат дни покрай теб, ...
да избягаш, болката да излекуваш,
да не можеш да дишаш, да чувстваш вина,
да потъваш, да умираш в безкрайна празнота.
Да се нижат дни покрай теб, ...
327
1
Блудкав гняв - от всичко отегчена,
не мога да заспя - от себе си изморена,
избутвам малкото късче тъга,
прибирам невидими, прекършени крила.
Странна умора - трупана сякаш векове, ...
не мога да заспя - от себе си изморена,
избутвам малкото късче тъга,
прибирам невидими, прекършени крила.
Странна умора - трупана сякаш векове, ...
456
Лутам се между две сенки, обвили като с кадифени ръкавици душата ми.
Залитам ту към прекрасната грива на зрелия лъв, ту към гъвкавите движения на младия.
Царят подпалва сърцето ми, осмисля дните ми.
Младият подчинява мислите ми, властва над разума ми.
И вълнението се удавя на спирали някъде дълбоко ...
Залитам ту към прекрасната грива на зрелия лъв, ту към гъвкавите движения на младия.
Царят подпалва сърцето ми, осмисля дните ми.
Младият подчинява мислите ми, властва над разума ми.
И вълнението се удавя на спирали някъде дълбоко ...
613
От известно време не мога да спя.
В мен бушува странен, опустошителен и все пак безмълвен ураган.
От известно време не мога да спя.
Равна, постоянна, извечна като времето скръб се таи в гърдите ми. Куха болка бавно разяжда душата ми.
От известно време не мога да спя. ...
В мен бушува странен, опустошителен и все пак безмълвен ураган.
От известно време не мога да спя.
Равна, постоянна, извечна като времето скръб се таи в гърдите ми. Куха болка бавно разяжда душата ми.
От известно време не мога да спя. ...
649
1
Може би и ти ще бъдеш от онези хора. Хората, които се вмъкват в живота ти и оставят дълбоки, вечно личащи, неболезнени, но грапави белези. Хората, които изпращат медени, топли искри в сърцето ти. Хората, чието огорчение не можеш да гледаш без изпепеляваща мъка в душата...
Обичам те, знаеш ли, че без ...
Обичам те, знаеш ли, че без ...
567
2
Разчупих остатъка вечен копнеж,
изхвърлих усмивката, обвита във скреж,
обърнах се, въздъхнах на глас,
засмях се, забравих очите ти аз...
Помня колко дълго душата ми се скита, ...
изхвърлих усмивката, обвита във скреж,
обърнах се, въздъхнах на глас,
засмях се, забравих очите ти аз...
Помня колко дълго душата ми се скита, ...
353
Колко бурно бе в душата ми,
колко отдавна тя занемя,
колко копнежно плачеха сълзите ми,
колко бледа беше моята луна.
Отдавна сърцето ми вече не бие за теб, ...
колко отдавна тя занемя,
колко копнежно плачеха сълзите ми,
колко бледа беше моята луна.
Отдавна сърцето ми вече не бие за теб, ...
258
Понякога човек трябва да се обърне, за да разбере, че зад него няма нищо.
Понякога трябва да погледнем залеза, за да разберем, че изгрева не си струва.
Понякога трябва да отворим очи, преди да ги затворим.
Понякога е нужно само да ти изкрещят истината в лицето.
Понякога осъзнаваш всичко в един миг, ...
Понякога трябва да погледнем залеза, за да разберем, че изгрева не си струва.
Понякога трябва да отворим очи, преди да ги затворим.
Понякога е нужно само да ти изкрещят истината в лицето.
Понякога осъзнаваш всичко в един миг, ...
395
2
Събудих се в перленото утро с кристално ясен образ във все още подвластния си на съня ум.
Той.
Дъждът тихо потропваше по перваза, оставяйки усещането, че десетки гълъби сноват по него в очакване на трохи хляб. Опитах се да подремна още малко, но не успях дори да затворя очи. Вълнение, можещо да се с ...
Той.
Дъждът тихо потропваше по перваза, оставяйки усещането, че десетки гълъби сноват по него в очакване на трохи хляб. Опитах се да подремна още малко, но не успях дори да затворя очи. Вълнение, можещо да се с ...
595
Усетих влизането на очите ти като полъх на горчиви билки и смола.
Забравих да се обърна и погледнах право в душата ти, зареяна на светлинни години от мен. Забравих да се запитам какво чакам все още. Вече не помня. От толкова много време не задавам този въпрос. Прекалено наосталгичен и изпълнен с кех ...
Забравих да се обърна и погледнах право в душата ти, зареяна на светлинни години от мен. Забравих да се запитам какво чакам все още. Вече не помня. От толкова много време не задавам този въпрос. Прекалено наосталгичен и изпълнен с кех ...
543
Заспах тихо на прозореца, но после изведнъж се събудих.
Беше студено и някак екливо-безмълвно. Не беше точно ти. Може би споменът, несъществуващото минало, наситено с нюансите ти, ме изтръгна от съня. Обърнах глава, очаквайки да зърна прелестните ти стоманени очи, но там беше само едно смътно отраже ...
Беше студено и някак екливо-безмълвно. Не беше точно ти. Може би споменът, несъществуващото минало, наситено с нюансите ти, ме изтръгна от съня. Обърнах глава, очаквайки да зърна прелестните ти стоманени очи, но там беше само едно смътно отраже ...
362
3
Днес пристигнах точно навреме, за да видя как влизаш.
Беше един обикновен, малко сив, малко замислен ден.
Както винаги, очите ти не се засмяха с очакваната топлина. Ти просто прекрачи прага и стоманените ти ириси се плъзнаха по мен като по хубава, но все пак без стойност картина. После потъна в собс ...
Беше един обикновен, малко сив, малко замислен ден.
Както винаги, очите ти не се засмяха с очакваната топлина. Ти просто прекрачи прага и стоманените ти ириси се плъзнаха по мен като по хубава, но все пак без стойност картина. После потъна в собс ...
734
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
