Валери_Станков (Валери Станков) - Произведения

Балада за отлитащото Време

БАЛАДА ЗА ОТЛИТАЩОТО ВРЕМЕ
Аз остарявам бавно. И – полека.
И все по-скъп ми става всеки миг.
През мен се извървяха двата века –
след късичкия мой родилен вик. ...

Валери_Станков

Поезия

2023-07-03T07:15:30+03:00 1K 1 2

Игуменът

ИГУМЕНЪТ
Понеже съм красив, пък съм и умен,
и съм наясно с Божия Всемир,
мечтая си да стана аз игумен
във някой малък женски манастир. ...

Валери_Станков

Поезия

2023-07-02T14:46:56+03:00 474 2 2

Санитарен полуден

САНИТАРЕН ПОЛУДЕН
Днес имах санитарен полуден –
изкъпах се – и, лек като фламинго,
изпрах си два чаршафа – бял сатен,
във кофата със три пакета „Бинго”. ...

Валери_Станков

Поезия

2023-07-01T14:26:24+03:00 1K 2 3

Спомнете си за мен

СПОМНЕТЕ СИ ЗА МЕН
... смирих се с невъзможните неща,
с които цял живот бях в тиха разпра –
да си мълча, когато глупостта,
наместо да малее – с кеф нараства, ...

Валери_Станков

Поезия

2023-07-01T08:08:17+03:00 913 2 1

Спомен за Жени

СПОМЕН ЗА ЖЕНИ
... откакто спрях да вдигам самолета,
животът ми съвсем се промени –
видях – пред мен! – тече реката Лета.
Зад мен притихна цял рояк жени. ...

Валери_Станков

Поезия

2023-06-30T19:47:37+03:00 872 1 2

Един забравен Роналдиньо

ЕДИН ЗАБРАВЕН РОНАЛДИНЬО
... не знам какво е пролетна умора,
пък и не ми се мисли въобще! –
с хлапетата мачле разцъквам в двора
и като тях съм – слънчево дете. ...

Валери_Станков

Поезия

2023-06-29T12:08:50+03:00 836 1 1

Червено вино снощи пих

ЧЕРВЕНО ВИНО СНОЩИ ПИХ
Червено вино снощи пих
на пейка сред площада.
И вятър галеше ме – тих! –
с къдриците на Влада. ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2023-06-29T09:00:44+03:00 1.2K 1 2

И кой съм аз?

И КОЙ СЪМ АЗ?
... ако ме хване някой ден склерозата,
и аз забравя кой съм в този свят –
кой е написал "Името на розата"
и кой е Данте? – с неговия "Ад", ...

Валери_Станков

Поезия

2023-06-28T07:24:55+03:00 859 2 2

Добре дошли сте в моята палатка!

ДОБРЕ ДОШЛИ СТЕ В МОЯТА ПАЛАТКА!
... живее ми се нейде на палатка – щастлив да се събуждам призори,
на островче в Егея, на Камчатка, или – вдън Тилилейските гори! –
далеч от моя гнусен телевизор, подгизнал от фалшиви новини,
че – видите ли, Раят е наблизо, и там ще стигнем след броени дни, ...

Валери_Станков

Поезия

2023-06-27T08:56:00+03:00 788 3 1

Вечерен шепот

ВЕЧЕРЕН ШЕПОТ
... доде белеех на брада и кичури пилеех – гъсти,
изтече толкова вода през моите широки пръсти,
не скътах бели пет пари за черните си дни в килера,
и моят дух не се смири, разпънат между днес и вчера, ...

Валери_Станков

Поезия

2023-06-27T06:48:59+03:00 329 2 2

Когато мине покрай вас Поет

КОГАТО МИНЕ ПОКРАЙ ВАС ПОЕТ
От дол на рид, от трън на глог
печална слава ме преследва,
че тъй живея – както Бог
е писал в своята наредба, ...

Валери_Станков

Поезия

2023-06-26T20:44:20+03:00 444

Господи, пратѝ ми котараче?

ГОСПОДИ, ПРАТЍ МИ КОТАРАЧЕ?
... нявга ще си взема котараче – пухкаво и рижаво на цвят,
привечер, когато ми се плаче, ще го милвам тихо като брат,
ще го викам с благо "Писи-писи!" да закусим с гъшия пастет,
покрай всички мои ръкописи може би ще стане млад поет? – ...

Валери_Станков

Поезия

2023-06-26T12:01:53+03:00 1K 2 1

Между 2 и 200

МЕЖДУ 2 И 200
Каквото Бог ми даде, си го взе.
Животът ми бе истинска фиеста.
Преди да ми рече едно: – Блазе! –
научих се да дишам с 2 – и с 200. ...

Валери_Станков

Поезия

2023-06-25T14:34:34+03:00 475 4 3

Квартална история

КВАРТАЛНА ИСТОРИЯ
И тъй, след девет години затвор най-после на свобода излезе и Танито, мръсникът от нощните побои в Гръцката махала, човекът, който можеше да удря шамар с крак, тарторът на големия обир в Обсерваторията, момчето, което се спираше да иска огънче от мирните граждани само тогава, когат ...

Валери_Станков

Проза » Разкази

2023-06-25T08:14:24+03:00 1.1K 1 2

Чай за двама

ЧАЙ ЗА ДВАМА
... наместо да се лутам из Балкана,
снага изправил в синия Безкрай,
реших на Еньовден да ти пристана! –
и ти да ми свариш в котлето чай. ...

Валери_Станков

Поезия

2023-06-24T20:33:57+03:00 874 1 1

Иглата на Бога

ИГЛАТА НА БОГА
... започнах да се мисля за излишен, доде редя куплет подир куплет –
уж, Господ Бог диктува ми ги свише, а този свят чете ми ги през ред,
едно говоря в тях – излиза друго! – и много често предизвиква смях –
пък сея ръж във есенната угар? – а всяко лято жъна туфи прах, ...

Валери_Станков

Поезия

2023-06-24T11:38:16+03:00 1.1K 5 3

Дете на Радостта

ДЕТЕ НА РАДОСТТА
... и – ето ме! – с Отвъдното смирен,
събрал се като стихче в тиха флашка,
със Обич жаждам всеки идещ ден
и пак със блага Обич го изпращам. ...

Валери_Станков

Поезия

2023-06-23T20:08:19+03:00 821 1 1

Сто метра до хоризонта

СТО МЕТРА ДО ХОРИЗОНТА
Живеем във епоха некултурна
и аз – нали съм прост и адски тъп,
когато във морето се цамбурна,
крещя: – Вампор! Вампор! – ...

Валери_Станков

Поезия

2023-06-23T06:34:20+03:00 1K 2 3

Напуснат Храм

НАПУСНАТ ХРАМ
Кой отсече кестена на двора – да си топли задника зимъс?
Циглите отмъкна от стобора и от храма – килнатия кръст?
Кой открадна светлите икони и дамгоса притвора с дамга?
Кой божественото в нас прогони ...

Валери_Станков

Поезия

2023-06-22T20:33:37+03:00 937 1 1

Прочит на прокълнатите Поети

ПРОЧИТ НА ПРОКЪЛНАТИТЕ ПОЕТИ
... понякога с търсача на монети седим върху напечения плаж,
четем си прокълнатите поети – и пием си тютюнеца яваш,
обича той Вийон, а аз си падам по Едгар По, Верлен и по Рембо,
а Шарл Бодлер е смъкнал право в Ада ведно със мен, и земното кълбо, ...

Валери_Станков

Поезия

2023-06-21T19:05:27+03:00 1.2K 1

Звездна песен

ЗВЕЗДНА ПЕСЕН
... когато си затръгвам от света,
повикан от звездата си полярна,
ще се сбогувам с няколко неща –
и първото от тях ще бъде Варна, ...

Валери_Станков

Поезия

2023-06-21T11:45:46+03:00 526 2 4

Благодаря ти, Боже, че живях

БЛАГОДАРЯ ТИ, БОЖЕ, ЧЕ ЖИВЯХ
... благодаря Ти, Боже, че живях! – и Ти по своя друм не ме заряза –
пилях се в леки рими – звезден прах, и не таих в сърцето си омраза,
простори дишах в благи синеви, добричък бях със хорица и птици,
и отминавах с кротко "C'est La Vie!", настигна ли по пътя си мръсници, ...

Валери_Станков

Поезия

2023-06-21T06:51:36+03:00 662 1 2

Сенокос

СЕНОКОС
... и всеки ден и всяка нощ
да сричам мъдрите си книги,
забравил простия разкош
да спя под летните авлиги, ...

Валери_Станков

Поезия

2023-06-20T15:48:19+03:00 338 2 1

В крайчеца на мъжкото ми лято

В КРАЙЧЕЦА НА МЪЖКОТО МИ ЛЯТО
... когато остарея – и когато нахълтам в твоя спомен някой ден,
във крайчеца на мъжкото ми лято дали ще спреш на пейката до мен,
случайница, слетяла – тъй красива, в последните ми утринни роси! –
със роклицата, дето ти отива, с две панделки във своите коси, ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2023-06-20T09:21:53+03:00 410 1 1

Един забравен Мъж

ЕДИН ЗАБРАВЕН МЪЖ
... вятър свири на дудуци, люшка плажния камъш.
И вълната на кълбуци тръшка се – нашир и длъж.
Сякаш срязани консерви, скърцат черните скали.
Облакът над тях се нерви – много дълго ще вали. ...

Валери_Станков

Поезия

2023-06-19T13:07:07+03:00 832 1 1

Аварийно кацане

АВАРИЙНО КАЦАНЕ
Черни чембери пороите свлякоха,
черната – болна от дъжд, се поду,
гаргите – по-неразбрани от всякога –
грачеха грозно арийско урду, ...

Валери_Станков

Поезия

2023-06-19T07:18:27+03:00 411 3 3

Преброяване на Лудите

ПРЕБРОЯВАНЕ НА ЛУДИТЕ
... не знам какъв гигантски катаклизъм
ще трябва да се случи изведнъж,
че най-подир да разбера – излизам
от възрастта, в която аз бях мъж, ...

Валери_Станков

Поезия

2023-06-18T12:27:45+03:00 576 5 5

Яж, момче!

ЯЖ, МОМЧЕ!
... додето във купето си мълча –
един печален варненски бараба,
до мен старица стелна си бохча
и сиренце извади подир хляба, ...

Валери_Станков

Поезия

2023-06-17T20:42:12+03:00 518 1 2

Съседката ми свири на пиано

СЪСЕДКАТА МИ СВИРИ НА ПИАНО
... съседката ми свири на пиано, започва сутрин някъде към пет,
събужда ме – и нищо, че е рано, старая се да бъда мил съсед,
понякога ми иде да ѝ трясна един ритник – на входните врата,
но музиката нейна е прекрасна! – и като нея няма на света! – ...

Валери_Станков

Поезия

2023-06-17T18:35:02+03:00 574 1 1

Най-мократа Жена на този свят

НАЙ-МОКРАТА ЖЕНА НА ТОЗИ СВЯТ
... ти помниш ли, когато изведнъж небето върху Варна се нагрочи,
и как се срути пролетният дъжд връз спуканите тротоарни плочи,
и как залепна роклята ти – лен, и мигом как красиво! – те оформи,
и аз те гледах – светло изумен, със две ченгета с мокри униформи, ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2023-06-16T09:06:23+03:00 1K 6 1

Във вихрите на варненския дъжд

ВЪВ ВИХРИТЕ НА ВАРНЕНСКИЯ ДЪЖД
Небето е готово да заплаче – и, свит на плажа в туфите камъш,
стишава се душата ми – котаче, в очакване на варненския дъжд,
дерат вълните белите си ризи, пред мене нито бряг, ни хоризонт,
и облаците идат на дивизии! – и сякаш ми отварят Втори фронт, ...

Валери_Станков

Поезия

2023-06-15T18:12:45+03:00 380 1 2

Сиромах в световните жита

СИРОМАХ В СВЕТОВНИТЕ ЖИТА
... осмислям всички глупости, които и аз по своя път ги натворих –
сях вятър, подир туй не жънах жито, освен във откачения си стих,
и мъжката ми жътва бе кахърна, и – празен, зейна моят стар долап,
в световния хамбар не сипах зърно – и черен беше белият ми хляб, ...

Валери_Станков

Поезия

2023-06-15T07:02:54+03:00 985 2 2

Автопортрет на 105

АВТОПОРТРЕТ НА 105
... някой ден, когато стана, да речем – на сто и пет,
младо гадже ще си хвана! – нищо, че съм стар поет,
в тих букет несръчни рими ще я милвам до зори,
ще ми казва тя: – Любими, моля ти се, вече спри! – ...

Валери_Станков

Поезия

2023-06-14T18:03:14+03:00 730 1 3

Вик

ВИК
Мъдрец и роб на страсти първобитни
живеят си във мене – две в едно.
Заспивам – принц, и се събуждам – скитник,
в Божествените ясли със сено. ...

Валери_Станков

Поезия

2023-06-14T11:41:30+03:00 318 2 1

Залутан сред детайлите

ЗАЛУТАН СРЕД ДЕТАЙЛИТЕ
... дали в детайлите живях, или във цялото – не помня,
във нишата ми на монах трапезата запомних – скромна,
запомних жълтите треви, що тъпках в моето възглаве,
и как на пръсти Бог върви край мен като до Богоравен, ...

Валери_Станков

Поезия

2023-06-13T20:51:56+03:00 347 1 1

Старецът и басейна

СТАРЕЦЪТ И БАСЕЙНА
Ти беше тъй загадъчна и бледа,
и аз бях тъй непоетично плах –
направо ми изпада „Бленд-а-мед”-а! –
когато край басейна те видях. ...

Валери_Станков

Поезия

2023-06-13T18:23:14+03:00 332 1 1

Оглупяващо човече

ОГЛУПЯВАЩО ЧОВЕЧЕ
Взех вече да не виждам надалече, дори спрях заран вестник да чета.
Живея – оглупяващо човече! – с най-простите си радости в света –
да седна с рой старчочета във парка и в благата им гмеж да помълча,
да си запаля скришната цигарка – щом хапна хляб на своята бохча, ...

Валери_Станков

Поезия

2023-06-13T07:50:34+03:00 617 2 1

Eдин пропуснат миг

ЕДИН ПРОПУСНАТ МИГ
... навярно – в себе си вглъбен, пропускам мигове красиви? –
да зърна – в роклица от лен, Жена, развяла светли гриви,
хлапето, вързало с канап хвърчилце, литнало над парка,
клошаря, който – сам и слаб, тъй мило проси си цигарка, ...

Валери_Станков

Поезия

2023-06-12T19:43:18+03:00 336 3 5

Стихотворение, забранено за Мъже

СТИХОТВОРЕНИЕ, ЗАБРАНЕНО ЗА МЪЖЕ
Сабахлен взех си леко хладен душ.
Намазах се с балсам и със помада.
И – тъй като момче съм окумуш,
наточих се и аз за гей парада. ...

Валери_Станков

Поезия

2023-06-12T12:07:05+03:00 863 2 1

Eдин печален вейхайвей

ЕДИН ПЕЧАЛЕН ВЕЙХАЙВЕЙ
... дали в детайлите живях, или във главното? – не зная,
на стих между сълза и смях тъй и не свързах двата края,
един печален вейхайвей, изтърсил ви се в час на скука,
с любов пошепнал ви здравей, и изфирясал от Фейсбука, ...

Валери_Станков

Поезия

2023-06-12T04:31:39+03:00 378 2 2