Валери_Станков
1 420 резултата
ДО ДРУГИЯ ЖИВОТ
Отдавна знам, че съм си кръгла нула, на борсата не чиня пукнат лев,
съдбата с мен бе тигрова акула – зачеркна ме на кръст! – и на верев,
печален – и абсурден безполезник, от ръбест камък по-неприложим,
свръхзвуков, и от мене си изчезна Вълшебникът с вълшебния килим, ...
  517 
РОДИНА
... аз вече свикнах с лудналия свят – и пътят ми по него да е грапав,
да вадя мед – пчелица в летен цвят, а други със черпака да го лапат,
додето цял ден бачкам на парче, а те крадат – окото им не мига! –
да гледам как от БНТ тече по устните им сладострастна лига, ...
  890 
САМОТЯГА
... аз нямам нищо общо със света,
във който се натресох да живея.
Несръчните си рими му плета –
не съм на "ти" с дактила и хорея. ...
  235 
ИЛЮЗИЯ ЗА ДОМ И ТОПЛА СУПА
... когато сняг алеите затрупа
и въздухът от студ се вкочани,
мечтая си за дом и топла супа,
и да си моя в сетните ми дни, ...
  904 
МАМА БРОДИРА
... цяла нощ бродира мама кръстчета и колелца,
и от меката панама грейват вкъщи рой слънца,
с напръстниче и игличка, със гергеф от ХХ век –
мама – моя светла птичка, ме поглежда с поглед мек, ...
  244 
СИРОМАШКА МОЛИТВА
... едно поисках от света –
да пази свидните ми хора,
да милна с бяла доброта
котачето, заспало в двора, ...
  706 
БРАТЯ ПО ПЕРО
... когато си отида от света,
ще ме забрави цял полк от поети.
Пък аз обичах да си ги чета
и моята душа – от тях! – да свети. ...
  639 
ТАТУИРОВКА
Отмина пощальонът тая заран.
От теб отдавна нито вест, ни кост.
И иде ми да къртя тротоара
с две кирки, с три лопати, чук и лост. ...
  385 
ПРОСТА ПЕСЕН
... откакто се помня, живея така,
и тъй ще я карам, додето изчезна –
на всекиго с обич подавам ръка,
особено щом сгромоляса се в бездна. ...
  720 
САЙТ ЗА ЗАПОЗНАНСТВА
Нали бездруго мисълта ми странства
и рядко се завръща у дома,
ще се запиша в сайт за запознанства –
да ме хареса някоя мома. ...
  821 
ПЪТНИК В БЕЗКРАЯ
... не знам дали достатъчно живях,
но – мисля си, че пък живях красиво! –
със друмника в кълбуци пътна прах
делих тютюн, праханец, хляб, огниво, ...
  250 
... бях някога четящото дете,
нахлуло в градската библиотека,
в която вече никой не чете! –
ни Яворов, ни Гогол, ни Сенека,
треперех от Любов пред всеки том, ...
  881 
БАЩИНСКИ НАРАТИВ
На моя син Иван Станков
... аз вече си отивам, мили сине.
Бог ми навири своя среден пръст.
А болката по мен ще ти премине! – ...
  281 
СВЯТ БЕЗ ПОЕТИ
Животът ми е много странна каша
от страсти, мъки, обич и мечти –
до дъно пих Горчивата му чаша,
строших я! – и я стъпках със пети, ...
  812 
МЪЖЪТ С ОТВЕРТКАТА
Навярно аз съм странна птица, дошла от по-човечен свят,
протягам всекиму душица – и имам всекиго за брат,
злодей по своя друм да срещна, подавам му добра ръка –
молитва в черквата отсреща готов съм да му изрека, ...
  225 
МИСЛЕТЕ ЗА СМЪРТТА
Живея – и си мисля за Смъртта.
Тя просто всеки ден ми се навира.
Пред некролога, който го чета,
за скъп авер, политнал във Всемира. ...
  192 
БОГ СИ МИЕ ПРОЗОРЦИТЕ СУТРИН
Може би в милиарди компютри с топъл присмех на благи уста
Бог си мие прозорците сутрин? – да ни види по-чисти в света,
да сме хубави, благи и нежни! – къмто всяка добра живинка,
и да бъдем Любов и Надежди в свят без нито една светлинка! – ...
  699 
КОМПАРСИТА ЗА САМОТНИЦИ
... не съм дошъл да се харесам на никого във този свят,
живея – просто афоресан! – и Господ Бог не ми е брат,
за мене пет пари не дава – загадъчно цял ден мълчи,
осъдил ме е на забрава на стих – в добрите ви очи, ...
  449 
БЕЗГЛАГОЛНА ЛЮБОВ
Нес кафе от автомата.
Гара. Мирисът на влак.
И прощално сбогом в чата.
Път. Но не по Керуак. ...
  758 
ТЪРКАЛЯНЕ НА ДУМИТЕ
... защо не станах нявга футболист – да ритам топката на стадиона,
сега какво? – на празния бял лист търкалям думи – камъни по склона,
на гръб изнасям всякоя от тях, защото – щом е думичка, е болка,
над болките си цял живот се смях! – в поредната победна обиколка, ...
  192 
ДЪЛБОКО В НИЩОТО
... все по-дълбоко в Нищото дълбая
и в него хълтам – сякаш че в тунел.
Тъй не успях да свържа двата края –
похарчих всичко, дето бях го взел. ...
  275 
ПАСТИР НА ПАТКИ
... нали и мен зачеркнаха ме в щата, цаних се спешно патки да паса –
това за мен е работа позната – и тутакси я почнах! – начаса,
излизахме в люцерните край село, в кощрявата край есенния вир,
пасях си ги със честна пот на чело – и аз да ям бял хлебец най-подир, ...
  334 
АВТОПОРТРЕТ С КОСМИЧЕСКА ПРАШИНКА
... трябва спешно да се скрия от прекрасния живот,
нейде – в снежната кория, или в тъмен зимен вход,
в Гоби, Тар или Къзълкум – да не ме намерят век,
да избягам тихомълком – стар и грохнал туарег, ...
  239 
ДА ПОМЪЛЧИМ НА ДВЕ КАФЕТА
... додето с първото кафе си пушиш втората цигарка,
със джинсите от кадифе се смъквам някъде из парка,
и мисля – колко си далеч, и как да си ми по-наблизо,
без тебе хванах педя глеч и съхна като майски чироз, ...
  788 
ВЕЧНИЯТ МИГ
... някой ден във час на скука или в миг на самота
ще изхвърля на боклука непотребните неща,
кътани със постоянство по житейския ми друм –
тример, тапи от шампанско, стар визитник и албум, ...
  700 
БРАТ НА УТРИННИЯ БРИЗ
... попът тъй ме е записал във кръщелния ми лист –
да съм благ и чист на мисъл, и на тяло да съм чист,
черно слънце да ме жули, да се свличам гол в слани,
да не дишам злобни хули, чист – денят ми да дени, ...
  202 
МЪЖКА БАНЯ
Не знам дали си свиркате под душа
Бетовен, Брамс, Вивалди и Бизе.
Омаяни, съседите ме слушат
и вече са ме взели за мезе. ...
  946 
АВТОПОРТРЕТ С КОРАБИ
Мога да сравня този мъж със стадо диви свине.
Но и това му е малко.
Той яде три тави мусака,
пие бира със кофата. ...
  200 
Сняг на дрипи. Студ на буци. Въздухът се вцепени.
Зли – мелтемите с юмруци блъскат плажните стени.
Плажът дрипата си жълта просна в сумрачната глъб.
Гладен гларус ли ме глътна, или тъна в тиха скръб?
Вълноломът цял ден охка! – срещу бясната вълна. ...
  188 
АЗ БЯХ ЕДИН СЛУЧАЕН МИНУВАЧ
Поел на път по пътя неминуем, повярвай, че се случват чудеса!
Молитвите ти Господ Бог ще чуе, какво че ти е тихичък гласа?
Стократно от боклука ще се върнат от тебе сторените добрини.
И ще повярваш, че за теб тепърва отваря Бог най-благите си дни. ...
  841 
КАРТИНАТА
Отиде си.
И миг подир това
картината ми стана живописна –
полярен лед душата ми скова, ...
  797 
ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ
Нейде в сънните двори котараче се бори
със кълбото на баба в зори,
на купа́та с ластуна дядо сяда с тютюна –
и чибукът му дълго гори, ...
  393 
БОГОЯВЛЕНИЕ ’2023
... когато утре Бог ми се яви –
и аз, нали съм адски тъжен чичко,
ще му река: – Сполай ти! C 'est la Vie!
Благодаря ти, Господи, за всичко. ...
  438 
БЛУС ЗА ВЛЮБЕНИ
... когато в тихата ми стая засвири радиото блус,
започвам тихо да мечтая да милна кичура ти рус,
да вейна – вятърче в лагуна, палтото ти от кадифе,
да те прегърна – и целуна, да ти сваря едно кафе, ...
  426 
ДОБРАТА ДУМА ПЕТ ПАРИ НЕ ЧИНИ
... изглежда, съм тотално откачил,
или във мен душата се изкълчи? –
защо светът – за шепа хора мил,
за повече от нас е зъл по вълчи? ...
  235 
ALLEGRO MODERATO ЗА СМЪРТТА
... все още жив – без пукната пара,
не се и питам, дишам преблагато –
дали бедняк последен ще умра,
или ще легна върху крини злато? – ...
  266 
СПОМЕН ЗА БАЩИНИЯ ДОМ
... понякога се връщам у дома
като случаен гост от друга ера –
прозорците са с друга дограма
и хлебецът го няма във панера, ...
  737 
УСЕЩАНЕ ЗА ЖЕНА
... мечтая си да имам топла стая,
да те поканя в нея някой ден –
да пийнем чай – и да те пожелая
след чая на постелята от лен, ...
  812 
АЗ ВЕЧЕ ЗНАМ КАКВО МИ ПРЕДСТОИ
Законът на живота си е прост, во нине, присно – и от памтивека! –
на този свят дошъл съм като гост, и – гостенин, отивам си полека,
с прекрасното и славно "C 'est la vie" вървях си между двете крайни дати,
и нявга там – в крайградските треви, опечален, светът ще ме изп ...
  835 
ТАМ, КЪДЕТО МЪЖЕТЕ НЕ ПИШАТ ПОЕЗИИ
Скрий се под масата, иди в банята, набери познатия телефон,
ще го чуя – дори да съм пукнал в откачената зимна виелица,
ще ти дойда на рикша, на галера, със трена през Горна, на кон,
ние, истинските мъже! – пристигаме винаги изневиделица. ...
  748 
Предложения
: ??:??