Валери_Станков
1 589 резултата
СТРАНАТА НА РАЗБИТИТЕ МЕЧТИ
... лъжата, че живея си щастливо с три бири и лула каба тютюн
връхлита ме, жестока като бивол и по-свирепа даже от тайфун,
не зная вече на кого да вярвам – дали на някой властен политик,
и като гракне пролетният гарван, да си посрещна бъдещето с вик, ...
  824 
СРЕД 7 000 000 000 СВЕТЛИ ПТИЦИ
... на път поел с разпъната душа, която знае две – и помни двеста,
започнах все по-често да греша в мълчанията, в думите, във жеста,
тъй нелогичен и несъвместим, дори на стих, с препускащото Време,
в един живот без маска и без грим! – седя и чеша голото си теме – ...
  796 
ЛЮБОВНИ ЗЕМЕТРЪСИ
... когато дъжд качулката ми ръси и скитам се във София без цел,
мечтая си любовни земетръси! – със теб във някой столичен хотел,
да каже благият администратор: – Добре дошли във стая № 3! –
да ни направи бодигардът вятър с: – Обичайте се, хора, до зори! ...
  242 
УЧИТЕЛЯТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
... никога до днес не съм се питал бил ли съм наистина щастлив? –
май, веднъж, когато бях учител – с дневник, тебешир и чер молив,
с бял чепик, сако и вратовръзка! – грейваха ме тридесет слънца,
и – дъската с гъбата излъскал, питах с обич: – Как сте днес, деца? – ...
  687 
ЛЪЖА
Не знам какво от утре предстои на всички мои братя и сестрици –
живота – в светли розови бои! – рисуват ни го цял куп политици.
И всички те са толкова добри, и как си вярват в бъдещето леко! –
но всички – до един са маскари! – с печата на Щастливеца Алеко. ...
  551 
МАМА
... навярно всичко друго е измама,
освен в часа на Третите петли
да се завърна някой ден при мама
и да забравя, че светът боли, ...
  257 
СИНЪТ НА СВЕТЛИНАТА
Не съм бил роб на ни една химера.
Или слуга на нечий интерес.
Забравих вече кой бях аз до вчера.
Живея невъзможното си днес. ...
  265 
ПОГЛЕД В ПОЛИТИЧЕСКАТА КОЧИНА НА БЪЛГАРИЯ
Колчем сутрин отворя уши, и чувам – гороломно ехти, вулканично клокочи, лицемерно гъргори, лакомо сумти, гнусно мляска и цигански ври поредното предизборно грухтене в политическата кочина на България. Дигнали на възбог отдавна втръснали на всяко бедно и чест ...
  966 
И НЕКА БЪДЕ, ГОСПОДИ, АПРИЛ!
… понякога се случва и това, особено – когато съм кефлия,
да тръгна бос по меката трева – и светлина от изгрева да пия,
да вдъхна дъх на момина сълза, едно врабче да ми изчурулика,
и сладък сок от бялата бреза да ми смълчи – поне за миг, езика, ...
  229 
КАЖЕТЕ ДУМАТА СИ ДНЕС
Понеже бездната влече,
а утрето е все химера,
навярно друг ще изрече
от теб неказаното вчера, ...
  255 
ПРЕДИ ДА ОТПЪТУВАМЕ ПО ЛЕТА
... събуди ли те гукане на гълъб,
или пък грак на гларус призори,
животът ти ще бъде много дълъг
и пътищата ти ще са добри! ...
  240 
ЕСКАДРОНИТЕ НА ПРОЛЕТТА
... в утрото на светла ера се измъкнах от килера –
пролет, слънце, атмосфера, свят за обич и мечти,
в парка цял орляк момчета карат леки колелета
и над Синята планета техният смешец ехти! – ...
  258 
БАЩА И СИН
В памет на моя баща Петър Станков
... посочи ми тревите, в които ще легна при теб,
може би ще ти дойда на гости през идната пролет,
твоят бащински поглед понякога беше свиреп – ...
  259 
ВЕЧЕРЯ ЗА МОИТЕ СИНОВЕ
... момчетата ми вече остаряха, край тях и аз си взех петте пари,
не ги привлича родната им стряха – и други са им мъжките игри,
понякога – от дъжд на вятър, идат при мене за една лопатка жар –
прекрасни матадори след корида! – за раните си да подирят цяр, ...
  314 
ЛЮБОВНА САЛФЕТКА
Жените – най-красивите Богини, ме карат да се чувствам странен тип,
пред тайнството под техните бикини какво ли крия в мъжкия ми слип? –
въпрос на анатомията гола – взаимно непостигната мечта,
в различията между двата пола се крие красотата на света! – ...
  269 
В КРАСИВАТА ИЛЮЗИЯ ЗА ВЕЧНОСТ
... душата ми е къщичка на припек, отворена за всекиго в зори,
щом птиците се връщат от Египет, и хорицата стават по-добри,
когато благо слънчицето грейне, аз си открехвам пътните врата
и ви очаквам – братя ненадейни, дошли при мен от края на света, ...
  239 
КРАСИВ Е СМАХНАТИЯТ СВЯТ
Защо не смогнах този свят да го превърна в светла къща? –
и всеки да ми бъде брат? – и с обич да си го прегръщам,
да хапнем – ако хляб дал Бог, постеля блага да му стелна,
да пийнем чаша гроздов сок, кафенце – в утринта неделна, ...
  229 
WEEKEND ЗА 6 000 000 СПЯЩИ БАБАИТИ
... нали по цял ден скитам се по плажа и гледам озверелите вълни,
комай, и аз звяр станах! – да ви кажа, особено в неделните си дни,
синджири късам, пранги и каишки, троша кепенци – и дера юзди! –
и вярвам, че от дните ми предишни в мен Свободата пак ще загнезди, ...
  840 
БЛАГОВЕЩЕНИЕ
... когато тихата трева нароши вятърът на хълма,
и Божията синева с Любов душата ми изпълва,
и тихо птиците над мен ми пейнат леките си трели,
и ветролейна ризка – лен, след болките си отлетели! – ...
  220 
ТВОЙ ЗАВИНАГИ ВАЛЕРИЙ
... със сако и вратовръзка щом се барна някой ден,
мъж във силата си лъвска, ще се влюбиш пак във мен,
с гъвкавата ми походка, с прясно вапцания кларк,
ще те водя на разходка вечер – в стихналия парк, ...
  752 
ЕДИН РИМУВАЩ ИДИОТ
... понякога се мъча да съм благ дори и с най-големите простаци –
човек ли е, на мен не ми е враг! – и вълк във глутница от върколаци,
готов съм кротко да го приютя дори и в най-зловещите си доби,
постеля да му стелна на цветя! – нали живеем за едната Обич? – ...
  281 
АЗ, ЛУДИЯТ ПОЕТ НА ВАРНА
... тъй носи градската мълва, че съм пияна откачалка,
че спя в таванче три на два, и пенсийката ми е жалка,
че хляб на вересия ям – с три бири! – пак на вересия,
че влизам в килнатия храм – парите в дѝскоса да свия, ...
  845 
ГРЕБНЕТЕ СИ ОТ МЪДРАТА ВОДА
... от кладенеца тих на мъдростта и аз си гребнах мъничко черпаче,
тъй се научих болки да чета, щом благ човек край мене горко плаче,
да се зарадвам с умния човек – със обич да погледна на глупака,
или да го отмина с присмех мек – от мене той едва ли друго чака, ...
  239 
НАДПИС НА КИТАЙСКАТА СТЕНА
... и понеже животът ме забърка по-як от бетон,
и ми вкара в душата безпощадната си арматура,
ни веднъж не подирих из бурите кротък заслон –
и ги срещах по-здрав от самата Байкушева мура, ...
  225 
ЖЕНА ЗА МИСЛЕНЕ
Излъжи ме красиво, че още си влюбена в мен.
Ще повярвам на твоите, толкова хубави, думи.
И, додето ти гледам прекрасната рокля от лен,
ще мълча, по-загадъчно даже от древния Руми. ...
  908 
НЕ ВСЕКИМУ СЕ ДАВА ОТ НЕБЕТО
... не всекиму се дава от небето
да остарее благо като мен –
във моето шейсет и седмо лето
белее ми се ризката от лен, ...
  248 
ПЪТЯТ СЛЕД БОГА
Аз никога не си кривя душата.
До своя край така ще продължа.
За мене всяка Истина е свята.
Не я заменям никога с лъжа. ...
  653 
ЧОВЕК ОТ СВЕТОВНИЯ УЖАС
Уморен съм. До смърт уморен.
Нямам сили за нищичко вече.
На матрака си – вехт дунапрен,
се извъртам – печално човече. ...
  411 
ТАЙНОПИСИТЕ НА ВЕЧНОСТТА
... тайнописите звездни чета – от далечни, човечни Вселени –
нейде в другия край на света скъп приятел си мисли за мене,
рой проводили млади слънца, синовете се кротват първица,
и реди ми добри писъмца кротко влюбена в мене Женица, ...
  216 
РЕФЕРЕНДУМ ЗА КОЛЕКТИВНАТА ОВЦА
На избори мръсниците възкръсват.
И няма срещу тях полезен ход.
Един от тях да ти направи мръсно,
и ти вгорчава целия живот. ...
  819 
ВТОРА ПРОЛЕТНА ПЕСНИЧКА
... Топъл вятър през гората в сто кълбета се премята,
скърцат с дънери и стволи голите тополи.
Край една бодлива шипка Зайко Байко цял ден припка,
в дупката на Баба Меца свърши се медеца. ...
  890 
ПЪРВА ПРОЛЕТНА ПЕСНИЧКА
Вятър блатните папури с два шамара прекатури.
Сам-самин под върбалака стар жабок заквака.
Дъжд над сухите тръстики метна копия и пики.
Връз къртичите хралупи щърк краче пречупи. ...
  251 
КРАСИВА СИ НА ПРОЛЕТНИЯ ПРИПЕК
Как искам да съм малък таралеж, додето още листи се гората! –
на някоя пътечка да ме спреш във шумата със есенна позлата,
да ме погали бялата ти длан и да ме вдигнеш в топлите си шепи,
без шала ти със мирис на шафран намръзнах яко в зимите свирепи, ...
  236 
АЛТЕРНАТИВА
... преди да хлътна в ледената угар, Бог светъл път пред мене очерта –
алтернатива просто нямах друга! – освен да мина с песен през света,
безхлебен, леко трезвен, безпаричен? – навярно ще напусна този свят,
но пък щастлив, че всекиго обичах, и го обичах! – като роден брат, ...
  196 
ПТИЧА ПЕСЕН ПО ИЗГРЕВ
... седя без теб в припадащата вечер и гледам отминаващия свят
с илюзията, че съм в него вечен, че все така – и утре, ще съм млад,
че с всичките измъчени жълтици в кесийката, които си спестих,
небесен хляб от фурната за птици ще натроша в нетрайния си стих, ...
  239 
ЧАКАМ СЛЕДВАЩИТЕ 100
... седемнадесетгодишен, як за трима, тъп за сто,
тъжни стихчета не пишех, свирех с крушово листо,
със мустачките наболи, дявол с ангелски крилца,
бях си луд за три околии с прилежащите селца, ...
  673 
СЕМЕЕН АЛБУМ
... в горчивото пладне на моя живот,
поседнал на прага на дългата зима,
разглеждам в албумите челяд и род –
и става ми светло, че, все пак, ме има, ...
  256 
СВЯТ БЕЗ ПОЕТИ
.
.. в дълбоките недра на Вечността, съм сигурен, цари голяма скука –
там няма нито книги да чета, ни изворче в съня ми ще бълбука,
там сенките на скъпия ти род край теб ще отминават – непознати, ...
  734 
НАЙ-ЛОШОТО МОМЧЕ ДА ТЕ ОБИЧА
… аз някога бях лошото момче, в което ти безпаметно се влюби,
и позволи му – да те завлече! – в горите със светулкови коруби,
в зениците ти – в синята им глъб, да чезна из Господните недели,
и да забравиш мировата скръб, която във пространствата се стели, ...
  549 
ЕДИН ВАРНЕНЕЦ В СОФИЯ
... пролетта във „Младост 4” се изсипа изведнъж,
с благо вятърче проветри гардероба ми на мъж,
хвърлих шапка, шал, кожуси, скрих сетрета и палта,
взех на две девойки – руси, стихчета да им чета, ...
  424 
Предложения
: ??:??