Валери_Станков (Валери Станков) - Произведения

Фрикасето на Мама

ФРИКАСЕТО НА МАМА
Понеже все се връщам отдалече,
стърча на ветровитото шосе –
и си мечтая мама – утре вечер,
да ми приготви пиле – фрикасе. ...

Валери_Станков

Поезия

2023-08-21T08:22:53+03:00 356 2 4

Автограф от плашило

АВТОГРАФ ОТ ПЛАШИЛО
Полегна вече слънцето на лакът
по заник – на баира да поспи.
А лятото вехнее все по-яко –
и дрипавеят старите липи. ...

Валери_Станков

Поезия

2023-08-20T18:42:12+03:00 340 3 1

Безглаголна вечеря на свещ

БЕЗГЛАГОЛНА ВЕЧЕРЯ НА СВЕЩ
Един мъж. И една Жена.
Тераса. Маса. И два стола.
Бутилка водка. И Луна.
По-криворога от гондола. ...

Валери_Станков

Поезия

2023-08-20T15:56:54+03:00 355 3 3

Дете на Бога

ДЕТЕ НА БОГА
... дали защото праведно живях – и с Божието слово писах книги,
дори и да умра – не ме е страх! – отвъд ще пея с летните авлиги,
със бъдещето време съм на "ти", със миналото тъй добре се знаем,
че се надявам – Бог да ми прости? – което дадох и го взех назаем, ...

Валери_Станков

Поезия

2023-08-19T15:45:59+03:00 355 3 2

Светулката на варненския плаж

СВЕТУЛКАТА НА ВАРНЕНСКИЯ ПЛАЖ
... понеже нас съдбата ни разделя – но все не смогва да ни разделѝ,
пак ще те чакам в събота, в неделя да седнем с теб на черните скали,
да те погледам колко си красива! – да ми се вейне роклята ти клош,
за теб и стихче – във това ме бива, да ти напиша в тази свята нощ! – ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2023-08-18T20:00:58+03:00 398 4 3

Старчето на варненския плаж

СТАРЧЕТО НА ВАРНЕНСКИЯ ПЛАЖ
... нали съм жив – тринайста петилетка,
пък и за пенсийка натрупах стаж,
си купих днес момчешка тротинетка! –
и смъкнах се на варненския плаж. ...

Валери_Станков

Поезия

2023-08-18T11:27:12+03:00 308 2 5

Новините на България

НОВИНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ
... аз нямам никаква вина в това, че с мен светът е грозен,
и всяка гнусна новина започва с тоя Христо Грозев? –
потеглил в Англия на лов – и Путин все да му е черен,
в добавък – с Алексей Петров! – и с натрошения му череп. ...

Валери_Станков

Поезия

2023-08-17T09:27:16+03:00 441 3 4

Мъжът в мъглата

МЪЖЪТ В МЪГЛАТА
... обръсна вятър сухите бърда, валмата тръни погна с яки пръти,
в разпърцаните щъркови гнезда яйца мъглата сякаш взе да мъти –
развлачиха се мокри тишини – намокриха тютюна ми в чибука,
тъй кротичко и в мен заесенѝ, че даже чух как мравката щипука, ...

Валери_Станков

Поезия

2023-08-16T20:36:34+03:00 343 3 4

Девойчиците смъкват се на плаж

ДЕВОЙЧИЦИТЕ СМЪКВАТ СЕ НА ПЛАЖ
... когато почне слънцето да жули – а то с това натрупа трудов стаж,
девойчици по чехли със пискюли се смъкват пак на варненския плаж,
в торбичките си носят плажно масло, червило и шишичка със вода,
а аз край тях изглеждам тъй ужасно! – със моята разчорлена брада, ...

Валери_Станков

Поезия

2023-08-15T08:48:34+03:00 336 2 2

Господи, сторѝ ме светла птица?

ГОСПОДИ, СТОРЍ МЕ СВЕТЛА ПТИЦА?
... лятото ми вече се изниза – съска вятър в сухия камъш.
Ветролея бялата си риза по брега – един скиталец мъж.
Гларуси по дирите ми кротки грозно грачат горното си ре.
Сядам под обърнатите лодки – да погледам бурното море. ...

Валери_Станков

Поезия

2023-08-14T11:51:20+03:00 338 3 2

Рисунка в пещерата

РИСУНКА В ПЕЩЕРАТА
Аз не станах човек по собствена воля – баща ми
е поискал да хлътне като звяр в тишините на мама.
Ей ме, на – в пещерите с лък и копие – миг за реклами! –
аз рисувам с чертички господа над полегнали дами. ...

Валери_Станков

Поезия

2023-08-14T08:12:13+03:00 344 1 1

Възхвала на Думите

ВЪЗХВАЛА НА ДУМИТЕ
Защото всяка думичка е връх,
след който са покоите на Бога,
катеря се по думите без дъх,
а на върха ще грохна в изнемога. ...

Валери_Станков

Поезия

2023-08-13T22:39:09+03:00 342 3 3

Зеленото човече от Варна

ЗЕЛЕНОТО ЧОВЕЧЕ ОТ ВАРНА
... навярно съм Зеленото човече, от Космоса за миг при вас дошло? –
за да ви каже, че светът е вечен! – пък и съвсем не е прогнил от зло,
че хората съвсем не са зловещи – Бог вдига дом в човешката душа,
тъй кротка е вечерята на свещи за всеки гост! – дотътрил се пеша, ...

Валери_Станков

Поезия

2023-08-12T18:47:06+03:00 377 3 1

Поезията – моята Жар-птица

ПОЕЗИЯТА – МОЯТА ЖАР-ПТИЦА
... с Поезията – моята светулка,
два века вече дишам на света.
Душата ми ликува – и трептулка! –
когато рими пиша и чета. ...

Валери_Станков

Поезия

2023-08-12T09:49:21+03:00 388 3 3

Мадона в парка

МАДОНА В ПАРКА
... и – ако има някой връх,
до днес непокорен от тебе,
това е простичкият дъх
в гръд на Жена! – с кърмилче бебе, ...

Валери_Станков

Поезия

2023-08-11T21:03:55+03:00 940 4 2

Попътна песен

ПОПЪТНА ПЕСЕН
Дали ще ме остави на света,
или ще си поиска да ме вземе,
готов съм да приема участта
да бъда миг от Божието време. ...

Валери_Станков

Поезия

2023-08-11T11:32:53+03:00 426 2 2

Кенарена кърпа за Мама

КЕНАРЕНА КЪРПА ЗА МАМА
Нали е градска бабичка от село,
щом вечер от морето духне бриз,
излиза мама с кърпата на чело –
пред входа – да подиша въздух чист. ...

Валери_Станков

Поезия

2023-08-10T19:03:17+03:00 385 4 6

Късо любовно писмо

КЪСО ЛЮБОВНО ПИСМО
... със малкото си врабчово перце от джоба на протритата си риза
ще ти напиша кратко писъмце – за лятото, за слънцето, за бриза,
ще ти разкажа как на моя плаж се люшка нощем сухата тръстика,
и как с "Помагай, Боже, Отче наш!" рибарите потеглят във ачика, ...

Валери_Станков

Поезия

2023-08-09T18:35:23+03:00 965 3 2

Писмо от идещата есен

ПИСМО ОТ ИДЕЩАТА ЕСЕН
... връзва паякът хамаци на бодил, леска и клен –
есента ми праща знаци, стара севда – бди над мен,
облаците мъкнат прежда – значи дълго ще вали,
бавна светлинка се сцежда през гевгир като че ли, ...

Валери_Станков

Поезия

2023-08-09T09:06:02+03:00 390 1 2

Рисунка на асфалта

РИСУНКА НА АСФАЛТА
... в мига преди да завали,
красива, шеметна и малка,
момиче с дрипави поли,
те нарисувах на асфалта – ...

Валери_Станков

Поезия

2023-08-08T08:48:36+03:00 874 2 4

Възхвала на бодливите трохи

ВЪЗХВАЛА НА БОДЛИВИТЕ ТРОХИ
Животът следва своя верен ход –
под небеса – илюзия за стряха,
край мене оглупя бая народ
и много малко хора поумняха. ...

Валери_Станков

Поезия

2023-08-07T12:17:31+03:00 874 2 3

Бавни рани

БАВНИ РАНИ
... и все по-ниско слънцето кърви, мелтемите си Август ветролее,
с печалното и страшно "С 'est la Vie" денят от мен си тръгва ненадеен,
навървиха се птичите ята – безкрайни и безмълвни вързуници,
а аз оставам! – пиша и чета, и ви изпращам рими – дълги птици, ...

Валери_Станков

Поезия

2023-08-07T09:29:24+03:00 476 3 4

Стената

СТЕНАТА
Каква ужасна тишина.
И аз за никъде не бързам.
Пред мен стена. Зад мен – стена.
И аз между стените – вързан. ...

Валери_Станков

Поезия

2023-08-07T07:36:25+03:00 425 4 3

Старчето на детската площадка

СТАРЧЕТО НА ДЕТСКАТА ПЛОЩАДКА
Понеже младостта ми беше кратка –
до днес така не се и наиграх! –
се залюлях на детската площадка
на люлката, потънала във прах. ...

Валери_Станков

Поезия

2023-08-06T19:09:15+03:00 332 2 3

Синът на Тихата вода

СИНЪТ НА ТИХАТА ВОДА
... все по-навътре в същността на зверски млъкналия камък
дълбая с тъпите длета – и не хвърчат искри и пламък,
плющят над моя черен хляб цял ден сахарските самуми,
каторжник, мъкна – сам и слаб, неизговорените думи, ...

Валери_Станков

Поезия

2023-08-06T12:40:38+03:00 433 3 8

България е ялова хранилка

БЪЛГАРИЯ Е ЯЛОВА ХРАНИЛКА
... дали защото лятото си тръгна, и – да се върне нявга, обеща? –
търкулна се над мен Луната кръгла с надежда да обиколи света,
и аз проводих своя чорлав залез на хълма с подивелите треви,
в небето се подписах с показалец и пожелах си – карай, да върви! – ...

Валери_Станков

Поезия

2023-08-05T20:49:24+03:00 330 1 2

Негово Величество Глупакът

НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ГЛУПАКЪТ
... разсмива ме глупакът, но не бих си позволил на стих да го осмея,
вървя край него с обич – благ и тих, по-лек дори от вятърче по кея,
дори си го прегръщам като брат! – прочел от мене повече романи –
щастлив е той във своя глупав свят, а аз – мъдрецът, мъкна живи рани, ...

Валери_Станков

Поезия

2023-08-05T09:56:39+03:00 342 1 6

Eнергии

ЕНЕРГИИ
Аз целият съм вик. Кълбо от нерви.
Бук – сцепен от светкавици на две.
Изпращам положителни енергии
към времена. Пространства. Светове. ...

Валери_Станков

Поезия

2023-08-05T09:33:34+03:00 334 3 2

Криеница

КРИЕНИЦА
... нали на дните ми се вижда краят, преди да си изчезна яко дим,
на криеница със смъртта играя – и засега съм тъй неуловим! –
отлагам – знам ли как? – но още мога – за утре неизбежните неща,
събрал пети, да се кача при Бога, преминал през финалната черта, ...

Валери_Станков

Поезия

2023-08-04T14:37:04+03:00 580 1 2

Девойките от варненския плаж

ДЕВОЙКИТЕ ОТ ВАРНЕНСКИЯ ПЛАЖ
На плажа съм си утринна звезда, направо съм панел на три етажа,
най-горе – голо теме и брада – под нея няма нищо! – да ви кажа,
избиха се за селфита със мен! – девойки ме връхлитат на орляци –
и черните ми плувки всеки ден отлитат по различни дестинации, ...

Валери_Станков

Поезия

2023-08-03T09:19:38+03:00 399 1 2

Едно комунистическо паве

ЕДНО КОМУНИСТИЧЕСКО ПАВЕ
... додето тръпно чаках комунизма,
но комунизмът тъй и не дойде,
аз гледах как животът се изнизва
като вода! – през пукнато биде. ...

Валери_Станков

Поезия

2023-08-02T12:44:04+03:00 458 3 3

Лети, момче!

ЛЕТИ, МОМЧЕ!
... отново се завръщам в дните детски,
промъквам се във тях като крадец.
И приказки чета – за Баби Мецки! –
един, почти забравен, Дядо Мец. ...

Валери_Станков

Поезия

2023-08-01T19:59:30+03:00 333 2 4

Спомен за родната казарма

СПОМЕН ЗА РОДНАТА КАЗАРМА
Когато бях във родната казарма –
войниче с манлихера на гърди,
изпрати ме, в сълзи обляна, Варна,
но не и таз, която ме роди. ...

Валери_Станков

Поезия

2023-08-01T11:21:34+03:00 465 4 10

Писмо от Сивата планета

ПИСМО ОТ СИВАТА ПЛАНЕТА
... щом хоризонтът опне черен ръб, и аз – поет със другите поети,
примъквам сутрин изгрева на гръб и моля се със обич да ни свети,
отвъд проводил хиляди слънца, да гледам как във лятната омая
се пличкат във фонтаните деца! – красиви като ангелчета в Рая, ...

Валери_Станков

Поезия

2023-07-31T19:57:34+03:00 340 1 2

Момичето, с което бях във Рая

МОМИЧЕТО, С КОЕТО БЯХ ВЪВ РАЯ
От старите черешови градини
с по две черешки бели зад ухо
момичето с очи ужасно сини
дойде при мен – и казах си: ...

Валери_Станков

Поезия

2023-07-31T18:14:34+03:00 376 1 4

1000 лева в шепите на Бога

1000 ЛЕВА В ШЕПИТЕ НА БОГА
... започнах да се готвя за отвъд –
хиляда кинта скътах в гардероба,
три ризи дадох да ми изперат,
на нощна турих житото и боба. ...

Валери_Станков

Поезия

2023-07-31T08:53:41+03:00 304 3 2

Тиха Обич

ТИХА ОБИЧ
... аз ще си тръгна влюбен от света –
във хората, във птиците, в цветята.
Премина ли през Райските врата
Земята ще ми става все по-свята! ...

Валери_Станков

Поезия

2023-07-30T11:57:01+03:00 938 3 2

Една шепа Живот

ЕДНА ШЕПА ЖИВОТ
... навярно Бог така ми очерта живота между двете крайни дати? –
да дишам с блага Обич към света, във който Той за кратко ме изпрати,
да съм щастлив във всеки литнал миг – и да си вярвам, че ще се повтори,
и в своя ден – по-късичък от вик, да дишам като в шеметна love story! – ...

Валери_Станков

Поезия

2023-07-29T18:23:42+03:00 324 2 4

Живея из красивите неща

ЖИВЕЯ ИЗ КРАСИВИТЕ НЕЩА
... да дишам из красивите неща, с които ми остана да живея –
със спомена за моя стар баща, със детството, политнало от кея,
с видения, от книгите дошли, и хлътнали в безмълвните Вселени,
с Жените, тихо вейнали поли, и тръгнали си – тъй далеч от мене, ...

Валери_Станков

Поезия

2023-07-29T13:06:07+03:00 356 3 4

Автопортрет с тояга

АВТОПОРТРЕТ С ТОЯГА
... каквото ми е писано на мен, на другиго едва ли ще се случи –
като че ли танцувам всеки ден последното танго на Бертолучи,
скандален, вакханален – и добър, поко́рен на стихиите мъжага,
ако се влюбя, значи е до смърт, разлюбя ли, сбогувам се веднага, ...

Валери_Станков

Поезия

2023-07-29T10:22:33+03:00 393 3 2