Валери_Станков (Валери Станков) - Произведения

Първа пролетна песничка

ПЪРВА ПРОЛЕТНА ПЕСНИЧКА
Вятър блатните папури с два шамара прекатури.
Сам-самин под върбалака стар жабок заквака.
Дъжд над сухите тръстики метна копия и пики.
Връз къртичите хралупи щърк краче пречупи. ...

Валери_Станков

Поезия

2023-03-19T09:29:45+02:00 353 1 4

Красива си на пролетния припек

КРАСИВА СИ НА ПРОЛЕТНИЯ ПРИПЕК
Как искам да съм малък таралеж, додето още листи се гората! –
на някоя пътечка да ме спреш във шумата със есенна позлата,
да ме погали бялата ти длан и да ме вдигнеш в топлите си шепи,
без шала ти със мирис на шафран намръзнах яко в зимите свирепи, ...

Валери_Станков

Поезия

2023-03-18T18:17:11+02:00 322 1 1

Алтернатива

АЛТЕРНАТИВА
... преди да хлътна в ледената угар, Бог светъл път пред мене очерта –
алтернатива просто нямах друга! – освен да мина с песен през света,
безхлебен, леко трезвен, безпаричен? – навярно ще напусна този свят,
но пък щастлив, че всекиго обичах, и го обичах! – като роден брат, ...

Валери_Станков

Поезия

2023-03-17T10:45:55+02:00 302 1 1

Птича песен по изгрев

ПТИЧА ПЕСЕН ПО ИЗГРЕВ
... седя без теб в припадащата вечер и гледам отминаващия свят
с илюзията, че съм в него вечен, че все така – и утре, ще съм млад,
че с всичките измъчени жълтици в кесийката, които си спестих,
небесен хляб от фурната за птици ще натроша в нетрайния си стих, ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2023-03-17T07:20:54+02:00 354 1 3

Чакам следващите 100

ЧАКАМ СЛЕДВАЩИТЕ 100
... седемнадесетгодишен, як за трима, тъп за сто,
тъжни стихчета не пишех, свирех с крушово листо,
със мустачките наболи, дявол с ангелски крилца,
бях си луд за три околии с прилежащите селца, ...

Валери_Станков

Поезия

2023-03-16T15:23:25+02:00 762 1 1

Семеен албум

СЕМЕЕН АЛБУМ
... в горчивото пладне на моя живот,
поседнал на прага на дългата зима,
разглеждам в албумите челяд и род –
и става ми светло, че, все пак, ме има, ...

Валери_Станков

Поезия

2023-03-15T16:38:42+02:00 341 1 1

Свят без Поети

СВЯТ БЕЗ ПОЕТИ
.
.. в дълбоките недра на Вечността, съм сигурен, цари голяма скука –
там няма нито книги да чета, ни изворче в съня ми ще бълбука,
там сенките на скъпия ти род край теб ще отминават – непознати, ...

Валери_Станков

Поезия

2023-03-15T12:45:17+02:00 853 2 2

Най-лошото момче да те обича

НАЙ-ЛОШОТО МОМЧЕ ДА ТЕ ОБИЧА
… аз някога бях лошото момче, в което ти безпаметно се влюби,
и позволи му – да те завлече! – в горите със светулкови коруби,
в зениците ти – в синята им глъб, да чезна из Господните недели,
и да забравиш мировата скръб, която във пространствата се стели, ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2023-03-15T10:00:10+02:00 660 2 2

Един варненец в София

ЕДИН ВАРНЕНЕЦ В СОФИЯ
... пролетта във „Младост 4” се изсипа изведнъж,
с благо вятърче проветри гардероба ми на мъж,
хвърлих шапка, шал, кожуси, скрих сетрета и палта,
взех на две девойки – руси, стихчета да им чета, ...

Валери_Станков

Поезия

2023-03-14T23:56:54+02:00 514 1 1

Молитва за моето момиче Влада

МОЛИТВА ЗА МОЕТО МОМИЧЕ ВЛАДА
Тя е много красива, щом се барне със бялата рокля,
и надене – за мен ли? – прозирния клин от ликра.
Много искам в дъжда от глава до пети да я мокря! –
да се нежа край нея – и във нейната Обич добра. ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2023-03-14T10:08:06+02:00 1K 2 3

България, която си мечтая

БЪЛГАРИЯ, КОЯТО СИ МЕЧТАЯ
От всичките държави на света
една е на сърцето ми любима.
В пресветлото ѝ име ще чета! –
световната Любов, доде ме има. ...

Валери_Станков

Поезия

2023-03-13T09:15:02+02:00 590 3 3

Лека нощ, деца!

ЛЕКА НОЩ, ДЕЦА!
Когато "Лека нощ, деца!"
ни пожелава Господ вечер,
а най-щастливите слънца
от нас са все така далече, ...

Валери_Станков

Поезия

2023-03-13T07:02:33+02:00 899 2 2

Вълчи свят

ВЪЛЧИ СВЯТ
... дали добър бе – или лош, за мене стиснал два юмрука,
скиталец късен тази нощ на портичката ми почука,
отворих му – и го познах, мой брат по ужас, скръб и вопли –
и той прегърна ме без страх с Надеждицата – да се стопли, ...

Валери_Станков

Поезия

2023-03-12T23:21:25+02:00 330 1 3

Отлетели думи

ОТЛЕТЕЛИ ДУМИ
... бродяга съм си по душа, където тръгнал съм, ще стигна –
скиторя цял живот пеша – над мен луната вейва мигла,
отвъд проводил рой слънца, вървя си праведно по Пътя,
Бог ми приши безброй крилца! – и мисълта ми не помътя, ...

Валери_Станков

Поезия

2023-03-12T15:02:26+02:00 297 1 1

И нека бъде, Господи, неделя!

И НЕКА БЪДЕ, ГОСПОДИ, НЕДЕЛЯ!
... понеже свършват земните ми дни, а Бог ми обеща добра неделя,
една мечта душата ми плени – във по-човечен свят да се преселя –
където всеки срещнат ми е брат, където никой никого не мрази,
и никой в новините по обяд не ми се вре с министри и джамбази, ...

Валери_Станков

Поезия

2023-03-12T11:41:46+02:00 660 1 1

Скиталецо, бъди ми брат!

СКИТАЛЕЦО, БЪДИ МИ БРАТ!
... скиталецо, щом вятър те издуха
из Нищото – пешак по пътя чер,
за теб ще е солчицата ми суха –
и топъл! – хлябът в стария панер, ...

Валери_Станков

Поезия

2023-03-11T18:51:09+02:00 536 2 2

Прости рими

ПРОСТИ РИМИ
Не знам какво ще стане след години, когато вече няма да съм тук? –
навярно небесата ще са сини? – за щъркелите! – идещи от юг,
от злост и мъст светът ще се проветри и ще надене пролетния кларк,
и нощите навярно ще са светли за влюбените в стихналия парк, ...

Валери_Станков

Поезия

2023-03-11T12:54:00+02:00 326 2 3

Божественият миг човещинка

БОЖЕСТВЕНИЯТ МИГ ЧОВЕЩИНКА
... навярно ще приема други форми и други очертания след век,
дано антрополог да ме изкорми! – и да признае, че съм бил Човек,
че съм ловил светулчици през юни – и любих се със хубави Жени,
че писах невъзможните си руни със слънчеви въртопи светлини, ...

Валери_Станков

Поезия

2023-03-11T08:42:31+02:00 321 2 3

Немската овчарка на съседа

НЕМСКАТА ОВЧАРКА НА СЪСЕДА
... моят мил съсед из парка цял ден вестници чете,
двама – с немската овчарка, ще прехвърлят и стоте,
той с луличката си пуши сред алеите с цветя –
тъй живеят, двама души – той със вестника, и тя, ...

Валери_Станков

Поезия

2023-03-10T16:11:48+02:00 874 1 4

Свят за Братя

СВЯТ ЗА БРАТЯ
... понякога забравям, че живея два века вече в този скапан свят,
и просто нямам никаква идея защо Човекът спря да ми е брат? –
защо се нерви и защо се дразни, когато му река, че е сгрешил,
като че ли съм тъпият поразник, какъвто никога не съм и бил, ...

Валери_Станков

Поезия

2023-03-10T08:35:18+02:00 328 1 2

Понеделникът на Бога

ПОНЕДЕЛНИКЪТ НА БОГА
... когато е създавал този свят, Бог сигурно е мислил и за мене? –
да хапна хляб и риба на обяд, след туй да стелне одъра ми ленен,
да спя – и да сънувам до зори как птиците ми идат от Египет,
и как, додето залезът гори, пръстта дълбая с мравките на припек, ...

Валери_Станков

Поезия

2023-03-09T18:58:30+02:00 320 1 1

Звездният безполезник

ЗВЕЗДНИЯТ БЕЗПОЛЕЗНИК
... от времето на майчината пазва Вселената жестока е към мен –
с безмълвията свои ме наказва – и аз чета ги всеки Божий ден,
записвам ги на бялата хартия и смислите им сякаш къртя с чук,
дали не всуе винцето си пия, какъв и кой съм? – и защо съм тук, ...

Валери_Станков

Поезия

2023-03-09T07:26:51+02:00 514 1 3

Кучето ми Чарли

КУЧЕТО МИ ЧАРЛИ
Във мен се влюби старо градско псе.
Тъй не разбрах защо, пък и не питам.
Със лапички край старото шосе
то мереше сърдечния ми ритъм. ...

Валери_Станков

Поезия

2023-03-08T16:04:45+02:00 948 1 2

Какво си ти?

КАКВО СИ ТИ?
Ще те попитам някой ден
дали си трън, дали си цвете.
Дали растеш – трева за мен,
в която да си развъртя конете. ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2023-03-08T07:35:47+02:00 1.1K 2 1

Горно ре

ГОРНО РЕ
... понякога, когато с теб се любим – девойчица! – и старец белобрад,
се питам върху своя дрипав губер с какво заслужих тази благодат? –
дали над светлото ти сутиенче на фокусник да се престоря много як,
или да си отворя бира – кенче! – и да ми мине мъжкият мерак, ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2023-03-07T19:59:40+02:00 319 2 2

Девойката, с която бях щастлив

ДЕВОЙКАТА, С КОЯТО БЯХ ЩАСТЛИВ
... девойката, която ме опѝ със своите убийствени парфюми,
ухаеше на пролетни липи! – остави ме без дъх и ум, и думи! –
направо беше за рret-a-рorter на Лагерфелд и неговата "Prado",
и аз я гледах – влюбено дете, макар да съм си старче белобрадо, ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2023-03-07T11:46:16+02:00 358 1 2

Помнете ме, бях звездният клошар

ПОМНЕТЕ МЕ, БЯХ ЗВЕЗДНИЯТ КЛОШАР
... от старите клошари на града научих се да дишам пестеливо –
не случа ли на изворна вода, да мина някой ден на светло пиво,
да милна припека със блага длан, и облака, надиплил бяла прежда,
и да не бъркам в мръсния казан, ако във него няма стрък надежда, ...

Валери_Станков

Поезия

2023-03-07T07:30:30+02:00 1K 2 2

Вчера

ВЧЕРА
Седя си кротко – трезвен, сам и стар –
случаен гост, дошъл от друга ера.
И сякаш не в притихналия парк,
животът ми остана нейде вчера. ...

Валери_Станков

Поезия

2023-03-06T16:00:33+02:00 1.2K 3 4

Човек на Бога

ЧОВЕК НА БОГА
Сред всичките несъвършенства
на този наш побъркан свят
ми даде Бог да благоденствам,
бедняк! – на обич бях богат. ...

Валери_Станков

Поезия

2023-03-06T12:16:18+02:00 325 5 4

Когато ослепява Мойсей

КОГАТО ОСЛЕПЯВА МОЙСЕЙ
... понякога си мисля, че светът е път, по който трябва да премина,
че радостите ми ще бъдат кът, ако не делна хляб – поне с двамина,
че песничките, дето ви ги пях, за някого дано не бъдат ужас? –
и аз – смирен във Нищото монах, на Святата Поезия ще служа, ...

Валери_Станков

Поезия

2023-03-06T07:34:21+02:00 363 2 2

Благодаря ти, Боже, че съм жив!

БЛАГОДАРЯ ТИ, БОЖЕ, ЧЕ СЪМ ЖИВ!
Животе мой единствен – и последен, какво ми даде? И какво ми взе?
Днес се събудих на шейсет и седем! – ще пийна две-три бири без мезе.
След миг ще си възседна колелото, на буните ще сляза – за сафрид.
И – ако Бог съгледа ме с едното, ще види, че щастливец съм на вид. ...

Валери_Станков

Поезия

2023-03-05T06:42:25+02:00 377 3 8

Леко трезвен

ЛЕКО ТРЕЗВЕН
... като си мисля, няма за кога да вярвам, че от утре ще живея –
с девойчица да сляза на брега – и да я милна тихичко на кея,
да рошна благо снопчето коси, като ѝ смъкна белия косичник,
да ѝ река: – Момиче, просто си девойчица, по-хубава от всички! ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

2023-03-04T15:27:05+02:00 381 1 1

С молив на ухото

С МОЛИВ НА УХОТО
Не зная кой – Хосе, или Ортега? –
или пък тяхното братле – Гасет,
ми рече тая заран: – Ей, колега,
ти, май, се взе серьозно за Поет! ...

Валери_Станков

Поезия

2023-03-04T07:37:09+02:00 375 1 2

Родина

РОДИНА
Защото става все по трудно в пристъпи ужасни
дванайсти път* да викам името ти във глухите уши на необята,
от урва на урва и от век на век*,
защото – даже лозето си да копая под облаци, ...

Валери_Станков

Поезия

2023-03-03T09:30:00+02:00 577 1 6

Портативният Демон на Врубел

ПОРТАТИВНИЯТ ДЕМОН НА ВРУБЕЛ
... ще изчезна в дъжда, който тихо над Варна вали –
по-печален дори от дълбокия Демон на Врубел,
и – додето си гледам как през локвите съскат коли,
ще си мисля за теб – благо старче с душица на пубер. ...

Валери_Станков

Поезия

2023-03-03T08:38:49+02:00 350 1 1

Извайвам тихи светове

ИЗВАЙВАМ ТИХИ СВЕТОВЕ
... тъй както старият резбар говори тихо на дървото,
и го превръща във олтар, огрян от благата му кротост,
с внимателното си длето с любов дълбае същините,
и доверчиво гледа то в ръцете своя повелител – ...

Валери_Станков

Поезия

2023-03-02T17:43:56+02:00 365 4 4

Когато Пролетта върви към мен

КОГАТО ПРОЛЕТТА ВЪРВИ КЪМ МЕН
... защото пролетта върви към мен, девойка сиротинчица – тъй плаха,
ще си я взема вкъщи някой ден – да грейне в миг самотната ми стряха,
в добрите лястовичи ветрове край мен да вейне роклица в квартала,
да нареди възглавка – сетне две, в постелята ми – пуста опустяла, ...

Валери_Станков

Поезия

2023-03-02T12:16:30+02:00 393 3

Преливане на бащиния гроб

... в парцелите с пълзящата трева, където и баща ми спи от лани,
на камъка му прислонил глава, говорим си под грачещите врани,
аз казвам – този свят е оглупял, не съжалявай, тате! – че те няма,
един на друг си правим рядка кал и всяка глътка въздух е измама,
будалкат ни, че, уж, вървим напред, но ут ...

Валери_Станков

Поезия

2023-03-02T07:48:35+02:00 1.3K 7 2

Къщичка на хълма

КЪЩИЧКА НА ХЪЛМА
... защо си нямам къщичка на хълма, в която да провождам своя ден,
и кухнята ми вечер да е пълна с приятели, дошли да пийнат с мен? –
да ги обичам – прости, тъй красиви, като че ли от други свят дошли,
и да зачеркна мрачното си CV! – обрасло с непреминати бодли, ...

Валери_Станков

Поезия

2023-03-01T18:21:52+02:00 277 2 1

Невъзможен свят

НЕВЪЗМОЖЕН СВЯТ
Защото аз отказвам сто години
да вярвам в невъзможни чудеса,
че дните ми от утре ще са сини,
и моля се – поне за вас да са! – ...

Валери_Станков

Поезия

2023-03-01T10:11:20+02:00 298 1 1