yotovava
2 515 резултата
ПОНЕДЕЛНИК СУТРИН
Последният вечерен силует
премина по оградата прегънат.
Будилниците ще изригнат в пет.
и ще взривят кварталчето по тъмно. ...
  205 
ПОСЛЕДНАТА ГЛЪТКА ВЪЗДУХ
Не по мярка кроих любовта си.
И поръбих я – малко накриво.
Дирих дълго магия за щастие.
Колко рядко била съм щастлива! ...
  207 
ОМАГЬОСАНИ СЪНИЩА
Сиви облачни пастири юркат призрачни стада.
Бог ли слънцето натири татък ледните бърда?
Вятър в близката кория гони тръни на валма.
Иде ми да си го скрия до напролет у дома. ...
  287 
МОЛИТВА ЗА ЗАВРЪЩАНЕ
Край недовършени строежи,
в ръждясалата арматура
се напластява безадеждна
прахта от есенната угар. ...
  300  11 
ПОСЛАНИЕ ВЪРХУ БРЕЗОВА КОРА
Крещяла съм, когато е боляло.
И мислех си, че някой ще ме чуе.
Безумна тишина и снежнобяло
очите ми пленяват, ала всуе! ...
  266  12 
НЕОЧАКВАН СНЯГ
Някой беше отчупил от хляба си
и оставил пред къщния праг
седем-осем измръзнали залъци –
тиха радост за брат – и за враг. ...
  240 
Аз не знам от кого са написани
правилата на тоя живот –
как да съмне, кога да се плисне
светлината през нощния борд,
нито колко да бъдат в неделите ...
  241  11 
СЕПТЕМВРИ ДЕБНЕ В ШИПКОВИЯ ХРАСТ
А ябълките още са зелени –
надничат през листата срамежливо.
Надявах се, че имам още време –
да дишам любовта – и да съм жива. ...
  211 
  323 
У МЕН НОЩУВАТ АНГЕЛИ
Не знае никой пътя на душата –
как идва, как оттук си тръгва, страда ли...
Когато сняг затрупва необята,
аз зная, че у мен нощуват ангели. ...
  226  14 
ТЪЛКУВАНЕ НА ТИШИНАТА
Сглобена съм накриво и без снадки,
разпадам се – когато завали.
Да бъда твърда случва ми се рядко.
И всеки изгрев дълго в мен боли. ...
  628  12 
Рукна дъжд и във възлести корени
впримчи стария сринат сайвант.
Побеснели табуни от облаци
овършаха до корен ръжта.
Спотаи се селцето сред сенките ...
  255  10 
СЪБУЖДАНЕ ОТ ЗИМЕН СЪН
Стадо звездни коне запрепуска из черната угар.
Колко бяс, колко страст, колко гриви сред скреж и пръхтеж.
Побелява земята. И дълго пръстта ще сънува
как в дървото кръвта се завръща с обилен цъфтеж. ...
  255  10 
Обичам есента – дали защото
смирение ми носи и с позлата
бродира филигранно небесата,
преди да посивеят с неохота?
Щом тишината с кестенови къдри ...
  310  10 
Сойка – птица присмехулка,
шавна в клюмналия орех.
Пита медена търкулна
здрачът, вместо да говори.
Блесна пламнала свещица, ...
  244 
ПЪТЕКАТА КЪМ РАЯ
Аз вярвам в Бога още от дете.
А случи се да бъде забранено.
Но мракът щом звездите насмете
и отнесе ги в тъмната вселена, ...
  209 
ДРЕБНИ НЕЩИЦА
Все още съм неопитомена,
а моят ден към заника върви.
Дали ще ми остане малко време –
за да нагазя в росните треви, ...
  242 
ОБЪРКАНО ТАРО
Сякаш котка – сърдита на целия свят –
профуча покрай мене денят, издими се.
Вече зная, че няма ни Рай, нито Ад
и душата тежи колко люспица бисер. ...
  733  17 
СНЕЖЕН ЧОВЕК
Тежи снегът, застинал като лава,
ще тръсне клонче смръзналият глог.
А снежният човек наподобява
един прекрасен ренесансов Бог. ...
  410 
  367 
  282 
ВЪГЛЕНЧЕ ПО ДИМИТРОВДЕН
Прибирам ралото на сушина,
дървата в купчинка – за огрев.
Къщенцето – в мъглата сгушено,
пушляви тихичко и кротко. ...
  213  14 
БЕЗСЪНИЦИ
Слънцето залезе – мрачно и разбито.
Господ долу слезе – легна сред тревите.
Много бързо мръкна – някак нелирично.
И градчето млъкна – твърде непривично. ...
  473 
КРЪГОВРАТ
На залеза в дланта пропадам.
Какво е залез, ако няма длани
и не залее хълми и поляни
с жарта от буйната си клада? ...
  173 
НАПУК
Из безлюбовните поля
бе времето неблагодарно.
Каквото ме боля, боля! –
на всяка болчица аз вярвам. ...
  184 
БЕЗМЪЛВЕН СОНЕТ
Знам – бяла смърт и думите застига.
И те тънеят! – чути, неразбрани.
Щом нейде пее пролетна авлига,
веднага я огракват хищни врани. ...
  317 
ЗИМЕН ВАЛС
Не мисля, че остава много време,
светът да бъде цветен и лъчист.
Виелицата щом деня превземе
и вятърът обрули всеки лист – ...
  576  11 
СНЕЖЕН СОНЕТ
Да бъдем тук, се случва по веднъж.
Не пиша чернова – да я поправя.
Подвластни и на страсти, и на нрави
пилеем времето – шиник със ръж. ...
  552 
ОГЛЕДАЛО ЗА ОБРАТНО ВИЖДАНЕ
Не съм дошла на свят да се преструвам
и благославям всяка светлина.
Аз с много малко хора другарувам.
Издигам си понякога стена, ...
  401 
ЗАЩОТО МЪЛЧАХ
Реката, из която дирех брод,
тече през мене – кървава и мътна.
Излиза тъй, че цял един живот
опитвам да се правя на безсмъртна, ...
  654  15 
СЪЛЗА ПО РЪБА НА ЗИМАТА
Отвъд полята, в шупналите хълми
брезите ронят есенното злато.
Душата ми с любов по теб се пълни,
очите – с цветове и аромати. ...
  206 
Заесени. Омрежват се стъклата.
И паякът е виснал на бесило.
От вчера вятър присмехулник мята
захвърлено и дрипаво хвърчило.
Пустее булевардът, жълта шума ...
  534  11 
ПО ПЪТЯ НЯМА ДРУГИ ЗНАЦИ
Тревожни бликащи пчели
край вехта брюкселска дантела.
И липов цвят навред вали –
и птици пеят a capella. ...
  595  14 
  545  10 
Не бе ли огънят ми благодатен?
Или реши, че е измамен?
Светът престава да е необятен,
не е ли споделен от двама.
Събрах душата си в заплетен възел. ...
  488 
  390 
  724 
Днешният ден е знаменателен за мен – на тази дата преди 35 години сключих брак. Естествено настъпих и мъжа си на церемонията, но щом ме е издържал до днес, явно е имало защо. Гледам слънцето навън и си спомням, че и тогава денят беше прекрасен и слънчев въпреки зимата. Гледам и 20-годишния си син и ...
  1118  37 
ПРЕМЪЛЧАН СОНЕТ
Тишината след дъжд ми разказа:
– Аз съм тук като болка и лек.
Но – да люби, или пък – да мрази
в този свят може само човек. ...
  592 
ПРЕД РОЖДЕСТВО
Закъде си забързал, от умора пиян,
всяка дума е възел от мисловен гердан,
всяка тиха въздишка – кратък миг благослов.
Любовта ти е нишка в по-голяма любов. ...
  216 
Предложения
: ??:??