Други - Проза

Психиатърът и прокурорът – 3

Александър: Мъжът се представи като Иво Илиев. Бях виждал снимката и името му по вестници и знаех, че е приближен на известен бизнесмен, един от най големите босове на подземния, престъпен свят. После посетителят съобщи с подчертана самоувереност, че именно въпросният бизнесмен го изпраща при мен.
М ...

ГаляБорисова

Проза » Други

2019-05-11T23:02:15+03:00 1.3K 3 1

Психиатърът и прокурорът – 2

Александър: Точно тази вечер – не. Исках да бъдем двамата. Да си поговорим по мъжки, както се казва. Та така. Значи-и-и... си припомни истинските зими.
Мартин: Точно такива зими като тази, са в спомените ми от ученическите години, когато студовете бяха толкова сурови, че се налагаше да ни пускат в и ...

ГаляБорисова

Проза » Други

2019-05-11T14:22:50+03:00 1.2K 2

Съперници

Двете царствени особи от света на цветята,
и двете служителки на висшата красота,
неподвластни на външния шум и суетата
с много финес и смирение си поделиха успеха на две
Без да изпитват гняв и съперничество ...

LuluSana

Проза » Други

2019-05-09T23:13:38+03:00 585

Психиатърът и прокурорът – 1

Действащи лица:
Александър, адвокат към Софийска адвокатска колегия, бивш прокурор от Главна прокуратура на Република България, на 52 години, вдовец и баща на тринадесетгодишна дъщеря. Живее в Княжево, квартал на София в подножието на Витоша.
Мартин, брат на Александър, две години по възрастен от не ...

ГаляБорисова

Проза » Други

2019-05-09T17:44:29+03:00 1.4K 3 2

С повея на бриза...

Напомняш ми на нощи, оглушели от тишина. На трепети от едно забравено сърце. На мисли, побъркали се да плетат. И на ръце, останали в протягане.
Напомняш ми на Нашето. Ухаеш на море. Вълни и сол. Ти си горещ трепет. Неугасващ и през зима. Там... в представите ни за изминалото е винаги лято. И сякаш з ...

written-springs

Проза » Други

2019-05-09T11:22:49+03:00 1.3K 7 6

Натам и насам - 9./край/

Както е казал Ерих Кестнер: „Всичко си има край, само саламът има два края“.
Та и на нашето пътуване един ден дойде краят. Пак с нискотарифната авиокомпания. До летището отидохме с влака. Така пътувахме с автобус, трамвай, влак. Видяхме градския транспорт в разновидностите му, само за такси пари не ...

генек

Проза » Други

2019-05-08T08:27:08+03:00 705 3 9

Какво е любовта

Любовта е вятър, незнаещ своят път...
Не можеш да вържеш вятъра!
Не може да го затвориш!
Да му заповядваш!
Да го насочваш! ...

Eipril

Проза » Други

2019-05-06T11:24:49+03:00 568 1 1

Натам и насам - 8.

Няколко думи за детайлите. Сред които за туристите са местните жители. Да си признаем – целта на пътуванията ни най-често е да видим. Страната, музеите, забележителностите… А хората минават в миманса – екскурзоводи, сервитьори, магазинери, просто минувачи…
Е не твърдя, че съм опознал поляците. Не ги ...

генек

Проза » Други

2019-05-06T11:00:06+03:00 647 3 6

Нощен етюд

Чувствам се в безизходица. Толкова е трудно да продължаваш да вярваш, когато пред теб е една бездна. И от глътката въздух-боли. И тялото- боли... Наранено егото се бори за надмощие. Желае да му угодиш. Чувствата са вълни от променящи се сезони. Радостта е като гларус, появява се само през лятото.
А ...

Аnna

Проза » Други

2019-05-03T23:27:50+03:00 1.2K 4 13

Щраусовата страна

Първо, искам да поясня, че не става въпрос за някоя африканска страна или Австралия. Нито пък за Австрия с валсовете на Йохан Щраус!
В дивата природа на нашата България няма щрауси, поне не сега! Да, птици няма, но има хора-щрауси, по-скоро повечето хора ужасно напомнят в поведението си на щрауси! А ...

Елка

Проза » Хумористична, Други

2019-05-03T11:47:06+03:00 1.3K 6 11

Натам и насам - 7.

А синът ми проведе бързи преговори с един собственик на корабче и двамата се качихме на „Портокал“, така се превежда името на съдината. Час по Висла…
Впрочем, по реката се носят поне десет туристически кораби – различни по вид и размер, даже ресторанти на вода има. Най-голямо впечатление ми направих ...

генек

Проза » Други

2019-05-03T07:54:41+03:00 746 5 28

Разходка до магазина

Прохладно… обля ме, или по-точно ме пое лекият полъх щом излязох от входа на блока. Вратата зад мен се затръшна, едва подпомогната от автомата за меко затваряне… ръждясали му бяха отдавна обноските…
като на някой, който вече няма никакво желание да бъде кавалер поради някаква отдавна забравена причи ...

Burns

Проза » Други

2019-05-01T12:48:43+03:00 1.5K 7 11

Натам и насам - 6.

За Вавел специално на човек чу трябва поне седмица. При това – ако бърза. Дворецът е разпрострян на грамадна площ, има за гледане много, а предизвикващи размисъл места – още повече.
Като почнете от металната скулптура на дракона /наричан още Смок/, която е издигната до брега на Висла. И пуска огън о ...

генек

Проза » Други

2019-05-01T06:50:17+03:00 685 2 5

Натам и насам - 5.

Краков е исторически град. Музей – не само в центъра, където е Старият град. Там има два търговски площада – голям и малък, маса църкви, музей, Ягелонският университет, галерии, театри, изложбени зали…
Тръгваме рано за оглед. Нали сме в центъра – модерния, близо ни е до Стария град. Сградата, в коят ...

генек

Проза » Други

2019-04-29T08:36:25+03:00 688 3 13

Българско хоро

Не се кóсете! Не се тревожете!
Пусти ядове ги забравете!
И за ръ́це здраво се хванете!
Наше ' оро, българско тропнете!

Eipril

Проза » Други

2019-04-29T00:34:23+03:00 576 3

Точно сега, веднага...

Усещаш ли погледа ми?
Виждаш ли пламъка в него? Гориш ли се? Искаш ли да бъдеш опарена...
Искаш ли да станем от масата и да го направим... Искаш ли да се махнем? Искаш ли да се скрием от целия този цирк... От... хммм... ох...
Както и да е, нали...
Господи, колко си красива тази вечер! Желая те. Бих ...

written-springs

Проза » Други

2019-04-28T21:41:48+03:00 1.3K 7 11

Натам и насам - 4.

Снахата изпуснала сина, той хукнал по сайтовете и ми звъни. Имало пътуване до Краков, евтина авиокомпания, направил заявка за хостел , осигурил всичко, аз му трябвам само за компанията…
Бе, не ми се пътуваше – таман се прибрах от Бяла Слатина. И, казано честно – краката трудно издържат, диабетът бие ...

генек

Проза » Други

2019-04-26T06:53:58+03:00 770 3 8

Натам и насам - 3.

Тръгвам си и казвам „Довиждане“ на роднина, работеща в един магазин. Бивша жена на един братовчед, ама си останаха в добри отношения, пък и ние се разбираме. Не е по нашенските нрави, ама…
Пътем пожелавам успех сред момчетата на помощничката й – младо дребосъче. А то вика: „Какви момчета? Няма вече ...

генек

Проза » Други

2019-04-24T06:49:45+03:00 661 4 11

Приключение с нинджи

2016-та година. Още прясно загаджена на няма и 2 месеца връзка, предложих на възлюбения си да отидем в Индия и той взе, че се нави. Ей, това честно не го очаквах и даже лекинко се притесних, защото не си спомням от кога не бях имала 2 месечна връзка, пък да не говорим за 4 месечна... Ехее, а до пъту ...

Розенкранц

Проза » Други

2019-04-23T23:57:56+03:00 1.2K 5 5

Котешка игривост на ума

Гледам играта на котетата, невинни и свободолюбиви... Притварям очи и мечтая... За пролетното лято и за онова чувство за безгранично докосване на сетивата от любовта... Телефонен звън прекъсва летящото ми Аз и ме връща в реалността. Поредният клиент, вечно оплакващ се от несправедливостта на живота. ...

Аnna

Проза » Други

2019-04-23T22:41:57+03:00 1K 1 1

Натам и насам - 2.

Автобусът от Плевен за Бяла Слатина. Питам: „Колко е да отидеш?“. Шофьорът казва, че е 6 лева…
„А да излезеш от Бяла Слатина?“…
„Пак толкова…“
Съмнявам се… Май е много, мног по-скъпо. И не се заплаща само с пари…
хххх ...

генек

Проза » Други

2019-04-22T10:48:47+03:00 696 3 14

Докосване

Свечерява се. И си на терасата. Заслушана в трафика, допиваш изстуденото бяло вино. То те отнася там, където искаш да бъдеш. На някой топъл остров. С широка ивица и лек полъх между листата на палмите. В ярък залез от онези, които винаги се помнят. Отпиваш и отпускаш глава. Оставяш се монотонността н ...

written-springs

Проза » Други

2019-04-21T21:48:18+03:00 792 4 4

Честито

Скъпи сънародници,
вие сте само закачалка
за шапките на политиците.
Дръжте се, както подобава
на една закачалка! ...

Eipril

Проза » Други

2019-04-20T00:01:06+03:00 579

Натам и насам - 1.

Поразходих се до Бяла Слатина и Краков. И, разбира се – доста неща има за разказване…
Два дена в Бяла Слатина бях гостенин на един приятел. Не ми се стоеше у тях – зная добре в какво състояние е 90-годишната му майка. Меко казано – като малко дете. Само дето хлапето осъзнава, че е недорасляче, че е ...

генек

Проза » Други

2019-04-19T12:08:47+03:00 842 3 12

Спасение за кратко

Стоиш пред прозореца и гледаш, гледаш, но не виждаш нищо или поне не искаш да видиш нищо, просто мислиш, колкото и да не ти се иска. Палиш цигара след цигара. В главата ти е пълен хаос. Защо? Защо се случват тези неща, с каква причина, защо минаваш през всички тези препятствия. Боли те, много те бол ...

Вътелина

Проза » Други

2019-04-18T00:35:02+03:00 749 1

Моето момиче

Аз бях, едно момче от далечната провинция, скромно и не много красиво, но лудо влюбено в моето момиче, от слънчевото морско градче.
Отново бях там, в това прекрасно градче, за да си почина и с надежда да се срещна с моето слънчево момиче.
И ето уговорихме си среща, и аз като кавалер, стоя пред входа ...

1088

Проза » Други

2019-04-17T22:11:44+03:00 992

Никога повече нямаше да има покой

В сърцето му никога повече нямаше да има покой Сърцето му беше пусто.
- Обичам теее! - беше извикала с последни сили, когато той се обърна и си тръгна завинаги. Обичаше го, въпреки, че той й беше отнел усмивката.
Тези нейни думи щяха да останат завинаги в сърцето му. Какво беше сторил?
Не му оставаш ...

kleopatrasv

Проза » Разкази, Други

2019-04-17T07:55:19+03:00 1.2K 2

The rapist

Изтънчен вид, добри маниери, галантност, Христо гледаше устните на девойката, с която бе излязъл. Тя отпиваше бавно от питието и го гледаше право в очите. Този мъж ѝ харесваше, строго лице, изразени мускули под сакото, личеше си, че има и възможности. Вдигна плахо чашата си с питие и прошепна:
-Назд ...

honesty

Проза » Други

2019-04-17T07:54:59+03:00 819 4

Поетът и любовта

Студена, зимна нощ. Морският бриз гали лицето му и го моли да му отвърне със същото. Поредна молба. Невинен поглед и ето, че се съгласява. Отвръща му със същата страст, с която го чувстваше и преди. Морето... Нищо не се бе променило. Морската вълна се отронва и пада безмълвно в краката му. Моли го. ...

kleopatrasv

Проза » Разкази, Други

2019-04-16T09:06:59+03:00 1.4K 2

Стон...

Оставяш думите си върху сърцето ми. И чертаеш върху него със стонове. Тихи. Дълбоки. Болезнено красиви. Караш ме да се влюбвам. Всяка минута все повече. Как се целуваш... толкова ми харесва. Устните ти са толкова плътни и меки. Целувай ме, целувай ме...
Как потъвам. Как потъвам в очите ти. Поемай ме ...

written-springs

Проза » Други

2019-04-14T19:48:33+03:00 1.2K 10 5

Отронени кристалчета любов

Снегът отронва кристалчета любов, които се стичат по ледените висулки на косата ми. Плъзгат се и падат, очаквайки допира на кожата ми, където ще се превърнат в преживяна приказност. И потъвайки в топлината ми, ще се утешат поне за малко, припомняйки си безмълвно минали болки.
Дали са съвършени тези ...

kleopatrasv

Проза » Разкази, Други

2019-04-14T15:54:24+03:00 1.2K 1

Дъждовни макове

(импресия)
Капките дъжд звъняха нежно и безтегловно навън, като се стремяха да не се докосват. Падаха бавно и плавно, потъвайки в жадната земя. Наоколо стърчаха макове, хиляди червени макове. С мирис на пламнали огньове, бяха навели виновно глава. От ситният дъждец главичките им бяха натежали и се п ...

kleopatrasv

Проза » Разкази, Други

2019-04-13T23:38:50+03:00 1.5K 2 2

Регистрация - край

Дзън – Принцеска -Коментар към публикация 2
Усмивчица ще сложа тук...
Защото ми прилича на боклук
А няма как направо да го кажа
И Гларус ще ми се аз да накажа ...

Блу

Проза » Други

2019-04-12T10:57:13+03:00 1.2K 8 14

Еврика

Дайте ми по-дълъг (голям) лост (пост)
и опорна точка
(на жълта плочка)
и аз, ще повдигна (преобърна) Земята (България)
(надолу с главата)! ...

Eipril

Проза » Други

2019-04-10T12:24:06+03:00 538 2 5

Напред-назад към светлото бъдеще!

България понастоящем е трагикомична гледка. Напикаващи се баби и дядковци с потропващи ченета, които при първото покашлюване изпадат или на масата или на неравно асфалтираните пътища на БойкоБориСе. За бабите както и да е. Ще приемем, че това им е едно предимство, предвид меките венци, за мечтано фе ...

vega666

Проза » Други

2019-04-08T12:01:29+03:00 536 1 2

Милувката на тишината

Понякога, когато мислите ми ме задушават, когато динамиката на задълженията ми ме обърква, а възможността от провал ме хвърля в отчаяние, аз просто затварям очи. Пренебрегвам както кресливите гласове-мъчители в главата ми, които с обезумели очи и отворени уста се взират в мен, така и тлъстата им сам ...

МилДар

Проза » Други

2019-04-04T02:46:33+03:00 1.8K 1 1

Тя

Тя стъпва бавно, сякаш никога не бърза.
Защо да бърза, щом даже времето е склонно да я чака?
Дори и то пред нея се прекланя. Годините – те, просто са заспали.
Очите й са топли, бурни.
Способни да те изгорят без огън. ...

Йофиел

Проза » Други

2019-04-03T23:50:39+03:00 799 2

Как ще обясните музиката на глух човек?

- Музиката, приятелю, е дом. Звуците и нотите, които се преливат с част от текста, създава усещане за комфорт на ума, тялото и въображението ни. Всеки, обаче, си има своя представа за "най-доброто'' и свой начин на изразяване. Все с това има толкова различни жанрове, които трябва да изслушаш първо и ...

jontess

Проза » Разкази, Други

2019-04-03T08:32:40+03:00 860 1 1

Ин вино веритас /криминален/

- Мила, трябва да тръгвам, не ме чакай, сутринта трябва да сме в Букурещ - се провикна към жена си в спалнята и тръгна към банята. След няколко минути се върна в хола, изгаси лампата, приглушено затвори вратата и излезе.
Мила стана, така се казваше жена му, много удобно и за обръщение, и поименно, и ...

palenka

Проза » Разкази, Други

2019-04-02T16:56:51+03:00 640 9 20

***

Не стъпвайте тежко по пръстта!
Не я ровете! Не я мърсете!
В нея са починалите ви близки!
Тя е бъдещият ви вечен дом!

Eipril

Проза » Други

2019-04-01T10:07:42+03:00 417