Разкази - Проза

Винаги ще те обичам - седма част

Изминаха няколко седмици след раздялата и с Виктория. Всяка вечер от тогава Алекс сънуваше целувката м/у Вики и идиота, който и беше отнел любовта. Всяка сутрин тя се будеше разплакана. Алекс сега живееше при Мартин, който се грижеше за нея.
Виктория беше мрачна, не се интересуваше от нищо, не ходеш ...

az-sum-az

Проза » Разкази

2012-01-10T16:02:16+02:00 670 1

Монах Селестиян

Снегът беше навсякъде. Бяло, бяло, бяло… Колата ми беше здраво закъсала в преспите, нямах достатъчно гориво и вече се виждах как замръзвам като новогодишна ледена висулка в този пущинак. Някъде нагоре трябваше да е онази махала, към която бях тръгнал. На гости на един стар приятел, с който не бяхме ...

lubara

Проза » Разкази

2012-01-10T15:53:28+02:00 803 4

Недобито куче

Не успях да запитам…
Преди да отворя уста…
Плаче! Опитва да протегне ръка. Не може.
Плаче! Кълне! Нарежда:
- Проклет да е! Защо си отиде? Защо ме изпревари? На кого ме остави? Защо не ми каза, какво да правя? За какво ни беше всичко? Защо? Мълчи! ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

2012-01-10T15:35:42+02:00 861 5

Жената, която го обичаше

Седемдесет коли, мили Боже!... Седемдесет, не шейсет и девет или петдесет… И този прекрасен есенен ден, погален от слънцето, вместо голямо „благодаря” за избора на дата. Днес всичко е бизнес.
И цветя, колко много цветя… Какво разточителство!... Бих си купил мезонет, ако ги продам на някоя сватба на ...

Romanov

Проза » Разкази

2012-01-10T15:07:54+02:00 1.4K 10

Гоненица

Аз гоня, ти бягаш. Глупава игра. Защо трябва да те гоня? Казваш "Защо не?". Защото не искам, ето защо. И пак не мога да спра. Тичам и тичам, а ти се подаваш с усмивка зад ъгъла и побягваш на някъде. Глупава игра...
Лежах в леглото и дишах тежко. Погледнах отново часовника. Точно седем. Аз самия бях ...

Chaoscore

Проза » Разкази

2012-01-09T01:18:51+02:00 1.8K

Без капка цвят

Без капка цвят
Бледа слънчева светлина пробива оловните облаци и придава очертания на бетонните фасади. Сутрешната мъгла е хвърлила своя воал върху града. Всичко е сиво. Ставам с неимоверни усилия от леглото, треперя от студ, но това сякаш не ми прави впечатление. Тътрузейки крака, отивам до кухнята ...

ovod

Проза » Разкази

2012-01-09T00:53:49+02:00 1.3K 8

Окъс(н)ели разкази - 4: Зимни мисли

Още един окъснял разказ...
Рисунката е пак от първите ми опити с компютърното
рисуване.
Б.
Избутвам с ботушите снега от дървените стъпала на стълбата.Тук някъде трябва да е греблото, дето служи за тая работа, но сега не го виждам… А! Да! Ей го де е преместено! Но сега няма да се връщам да го взема! ...

kalin8

Проза » Разкази

2012-01-09T00:45:37+02:00 775 2

The Butterfly

Напълно разбираемо е Вашето любопитство, преди да започнете да четете по-долу написаното, кой съм аз, що за „птица” съм и заслужава ли си да отделяте, или по-точно да изгубите безвъзвратно част от тъй-скъпоценното Ви време, за да се потопите в поредната литературна помия. Казвам „разбираемо”, защото ...

Baltasar

Проза » Разкази

2012-01-08T19:05:25+02:00 1.1K

Изумрудените острови (продължение - част)

ОГНЕНО НАПАДЕНИЕ
Повелителят на огъня Жар забелязал огнената красота на Дениса. Той живеел недалеч на огнен остров. Там никой не припарвал. Било горещо и каменисто. Растения и животни не виреели на това място. Жар препускал с огнената си колесница в небесното пространство и видял себеподобна красави ...

irena-docheva

Проза » Разкази

2012-01-08T18:22:25+02:00 1.1K 1

Когато домът ти стане гробище (2-ра и последна част)

Макар и толкова малка, Румяна поне знаеше телефона на полицията и адреса си. По принцип служителите на реда пренебрегваха обажданията от деца, мислейки, че са шеги. Този път обаче нещата изглеждаха сериозни и скоро двама полицаи бяха пристигнали на мястото.
Румяна им отвори вратата плачеща и почти н ...

Arogarn

Проза » Разкази

2012-01-08T15:38:24+02:00 1K 1

Авторът винаги има право (10) Мечти за осиновяване

Авторът винаги има право
(10)
Мечти за осиновяване
Мила Мария,
Днес в Испания също е голям празник. Не, не е Йордановден, не е и Ивановден. Шести януари е денят на тримата влъхви, (източните царе, които видели витлеемската звезда и тръгнали да носят дарове и се загубили, естествено, нали са мъже и м ...

bojilova1

Проза » Разкази

2012-01-07T00:15:41+02:00 1.3K 10

Бартер

Аз - Продай ми тая прашка!
Той - Струва скъпо...
Аз - Колко?
Той - 1000.
Аз - Да речем я изгубиш и аз я намеря, ти ще платиш ли толкоз? ...

Volter

Проза » Разкази

2012-01-06T22:21:57+02:00 828 2

Щастие

Дядо и неговият внук се разхождали в обраслата нагъсто с дървета и храсти гора, когато момчето изведнъж с любопитен поглед попитало: „Дядо, какво е щастие?”. Старият човек замислено огледал мястото, на което се намират, търсейки лъчовете светлина, които пробиват преградата на листата. Леко заслепен ...

EleazarC

Проза » Разкази

2012-01-06T22:07:34+02:00 1.1K 2

Той, Тя, Доверието и Любовта

Той и Тя бяха заедно отдавна. От 12 години обаче бяха и официално съпруг и съпруга. Животът им бе низ от перипетии - преминали през силни емоции, през непоправими нещастия и през какво ли още не, те останаха заедно. Връзката им ту изтъняваше, ту се заздравяваше, ту се оплиташе с други връзчици - е, ...

Daytona

Проза » Разкази

2012-01-06T21:59:39+02:00 1.2K 3

Когато домът ти стане гробище (1-ва част)

Когато домът ти стане гробище
Не може цял живот да търпиш и да чакаш.
Действай! Действай!
Тя вървеше в тъмното на път за вкъщи. Много необичайно, но Румяна не носеше нито ръкавици, нито шапка. Ръцете ù изтръпваха от зимния студ. Държеше ги свити в джобовете си. Знаеше, че скоро ще се прибере вкъщи и ...

Arogarn

Проза » Разкази

2012-01-06T13:47:12+02:00 1.1K

Празната картина

Беше късна есен. От ония, в които паяжините се влачеха като ленти из въздуха. Околността беше украсена с шам от дебела скреж, а студът хапеше дори в представите. Градът беше сив, небето – смесено със земята, и реалността се намираше там, където човек смяташе, че е стъпил – на мръсна тротоарна плоча, ...

seleria

Проза » Разкази

2012-01-06T13:28:53+02:00 540

Нищожна случка

НИЩОЖНА СЛУЧКА
Понякога сравнявам щастието с висока стълба. И виждам там как на първите стъпала обилно се разлива нискокачествен алкохол, придружен с примитивно задоволени страсти и натъкмени за тях чалги.
Погледна ли нагоре, докъдето ми стигат очите, го оприличавам на съвършената музика. Но за жало ...

DokosvaneM

Проза » Разкази

2012-01-06T13:14:33+02:00 1K

Винаги ще те обичам - шеста част

Момичетата седнаха на масата в кухнята. Вики опита да докосне ръката на Алекс, но момичето отдръпна своята.
- Алекс, той ме целуна, повярвай ми, моля те!!! - с насълзени очи каза Вики.
- Разбираш ли колко много ме нарани? Осъзнаваш ли каква болка ми причини. Сякаш сърцето ми се разби на милиони парч ...

az-sum-az

Проза » Разкази

2012-01-06T09:48:13+02:00 744

Последният български Лев (антиутопия)

Мамка Му здраво стискаше последния си Лев, останал в джоба му. Стискаше го и си мислеше: "Мамка му, преди години що стотинки и левчета дрънкулкаха из джобовете ми!... А сега?... Кво да правя с тоя Лев? Къде да го инвестирам?... Дали да не изпия едно кафе... с късметче?... Не-е, не съм чак такъв прах ...

MarinTachkov

Проза » Разкази

2012-01-05T20:33:28+02:00 727 2

Пантерата

*Разказът е отличен с Втора награда в Националния литературен конкурс, посветен на творчеството на Никола Вапцаров, град Благоевград – декември 2011г., в раздел Проза.
Кой му лепна този прякор, не се разбра. Ала се оказа като втора кожа за буйния тинейджър с непокорен характер. Не бе любимец нито на ...

inakrein

Проза » Разкази

2012-01-05T19:10:56+02:00 1.9K 18

Светлина

Тя беше дъщеря на Севера - с нежна кристална душа, скрита в крехката обвивка на леденото ѝ тяло. Денем обичаше да бъде сред снежните полета на бащината империя и да участва в играта на ветреца по разпилялата се навред безкрайност. Нощем се прибираше в двореца, завиваше се с космическия студ, сковал ...

ГФСтоилов

Проза » Разкази

2012-01-05T17:45:52+02:00 910 2 1

Дъбова шума

Дъбова шума
5.
Мъглата се спусна по баирите, потече от капчуци и водосточни тръби и се разля по улиците на притихналия град. Слънцето се опита за кратко да ѝ противостои с отслабнали лъчи, след което с едно последно вяло проблясване се скри зад платото на запад. В настъпилия млечно сив сумрак градът ...

UmbraNoctis

Проза » Разкази

2012-01-05T13:28:38+02:00 1.7K 13

Толкова много кръв

Седем часа, сутринта е. Слънцето свенливо наднича през тесния прозорец. Усещам с цялото си същество нежната му ласка и с радост установявам, че светлината му вече изобщо не дразни очите ми. Как съм могъл да пропускам красотата на деня, без да се спирам, за да ú се насладя. Приемал съм я за даденост. ...

smelo_sarce

Проза » Разкази

2012-01-04T15:59:33+02:00 1K 1 2

Да съблечеш камион

Ръцете ù са месести, а лактите - заоблени като самуни. Ловко чевердисва огромния къс тесто. Подхвърля го нагоре, той пада върху ламаринения плот. „Пляс” изохква от болка, а тя като че ли иска да стрие и костите му - грабва го отново. Мачка, усуква, върти, закръгля, после разточва и разстила върху пл ...

Romanov

Проза » Разкази

2012-01-04T14:06:12+02:00 1.2K 2

Един пропуснат петък

Един петък, един сън и един единствен въпрос
Този следобед, след училище, се разхождах по плажа. Беше късна есен, но времето беше слънчево, а вятърът не ме пронизваше през тъмнозеленото ми палто. Вълните на морето се плъзваха с типичния си съскащ звук по пясъка, но не достигаха краката ми. Ходех с м ...

thewriter92

Проза » Разкази

2012-01-04T00:35:16+02:00 1.5K 1

Да докоснеш женичка

Можеше да гледа жени дълги часове наред, без да помръдва. Гледаше ги търпеливо, унесен в лениви мисли, съсредоточено, като художник, който иска да запомни всичките им движения и черти, преди да ги е нарисувал. Гледаше ги с неподправен интерес, както плахо дете вижда мечтана играчка, както се разглеж ...

svdonchev

Проза » Разкази

2012-01-03T22:18:43+02:00 1.7K 6

Здравословен начин на живот

Сигурна съм, че повечето от вас знаят колко е полезно да се живее здравословно.Но много хора пренебрегват този факт и то най-вече от мързел. Аз лично съм се убедила, че най-доброто, което човек може да направи за себе си, е да се погрижи за добрата си физическа и психическа форма, именно водейки здр ...

hristam

Проза » Разкази

2012-01-03T20:53:25+02:00 4.4K 4

Сватба

- Пушката!... Тенчо иска пушката – крещи някой на пожар и удря по пътната врата.
Децата замряхме - Тенчо е баща ни.
Мама и баба застинаха - беше млад сватбарин от друго село.
- За к'во ти е пушка? - пита баба през притворената врата.
- На мен не ми тряба… - запахна момъкът. ...

Volter

Проза » Разкази

2012-01-03T20:07:03+02:00 876 1

Широко отворени очи

Събудих се рязко, както винаги, когато сънувам кошмар. Приседнах в тясната кушетка, разтрих очи и изругах наум. От няколко години съм в армията, а кошмарите продължават, макар и рядко, да ми прекъсват съня. Подсъзнанието е коварно нещо. Затваряш очи с надеждата да си починеш, но вместо това си прину ...

StunDamage

Проза » Разкази

2012-01-02T18:45:19+02:00 810 1

Авторът винаги има право(9) Нова Година

Авторът винаги има право
(9)
Нова Година
–Мъничкото ми то!-суетеше се около масичката Искра.- Ако не бях те донесла тук, ония чичковци, градинарите, щяха да те изхвърлят! Нали видях как намятаха всичко окастрено в камиона!...Приличаме си с теб, знаеш ли, ни корени, ни връх...Не увесвай бодлички, сви ...

bojilova1

Проза » Разкази

2011-12-31T16:05:32+02:00 1.3K 10

Мъникът 2

Мъникът 2
Ервант Дилоян беше белязан от природата още при своето раждане. Роди се “седмаче” и като че ли това предопредели съдбата му. Всички други деца от Каршиака бяха родени на деветия месец от бременноста на майките си, само Ервант беше избързал, за да се бави след това през целия си живот. Той ...

gudman

Проза » Разкази

2011-12-31T12:13:43+02:00 964 3

Слабост

Мрак. Тишина, от която оглушаваш. Тръпки. Поглед, забит в нищото. Изправяш се бавно. Навеждаш се, за да вземеш падналият лист хартия и усещаш пронизваща болка - точно отляво. Позната, за жалост. Затваряш очи, докато болката изчезне. И тогава виждаш отново Онези очи - познати, любими, желани. Изгубен ...

heartless-girl

Проза » Разкази

2011-12-31T11:59:55+02:00 1.5K 4

Огледална любов

Огледална любов
Беше 07:00 часа. Гара “Павлов” беше пълна. Жени, мъже, деца тичаха наляво и надясно и поглеждаха към таблото с разписанията на влаковете, за да се ориентират. Всички носеха куфари и сакове, издути като балони. Влачеха колички, чанти и чадъри. Сблъскваха се един в друг, без да им прав ...

cola-cola

Проза » Разкази

2011-12-31T11:52:34+02:00 855 1

Вкусът на бонбон - преработка

*
Татко - Другарят Димитров…
(Втренчихме очи в баща ми да чуем какво е казал Вождът!)
… умрял!
Всички - …! ...

Volter

Проза » Разкази

2011-12-30T20:16:56+02:00 690 1

Чудото на новата година

Случи се последната нощ на декември – нощта срещу Нова година. Вечерта бе спокойна. През отворения прозорец нахлуваше хладен и приятен въздух. Заедно с него проникваха и нотите на онази нежна и леко тъжна мелодия. Звукът галеше тялото и душата на младото момиче, заслушало се в нея и го караше да зат ...

liubomira97

Проза » Разкази

2011-12-30T19:47:15+02:00 990

Винаги ще те обичам - пета част

Вики опита още няколко пъти да се свърже с Алекс, но телефонът ú все още беше изключен. Тя реши, че трябва да я потърси. Беше към 17:00 часа, вече започваше да се стъмва. Вики обиколи целия град, но никъде не успя да намери приятелката си. Чувстваше се ужасно, но повече се притесняваше как се чувств ...

az-sum-az

Проза » Разкази

2011-12-30T18:28:40+02:00 644

Защо плачеш?

Колегата ми е влюбен.
Симпатяга е, с десет години е по-малък от мен, но понеже е бил ученик на наш семеен приятел, все го имам за момче. А, всъщност, е хубав млад мъж, много лъчезарен, все усмихнат и готов да се пошегува. Сестра ми наскоро го зърна и доста си падна по него, всъщност - по усмивката м ...

hristam

Проза » Разкази

2011-12-30T16:41:15+02:00 1K 6

Мъникът

Мъникът
Часовникът на кулата на Сахат тепе удари полунощ. Една тъмна сянка се плъзна покрай сградата на Радиото и се запъти към стария Житен пазар. Беше късна есен, ръмеше ситен дъжд, по улиците нямаше даже котки. Нощта беше тъмна, студена и влагата пронизваше костите на дребното човече което се дви ...

gudman

Проза » Разкази

2011-12-30T16:09:37+02:00 834 1

Дори и само за миг

Високо, много високо, на края на деветото небе, се намираше Бялото кралство на снежинките. Там живееха в мир и любов малките, пухкави създания. Всички бяха еднакво облечени с прозрачни, бледосинкави пелеринки, а на краката им блестяха атлазени пантофки. По цял ден се въртяха на пръсти с грация и фин ...

valia1771

Проза » Разкази

2011-12-28T23:05:49+02:00 1.7K 47

Разходка

РАЗХОДКА
По обяд есенната мъгла и облаците, които покриваха плътно през последните дни градчето, изведнъж се стопиха и белият свят бе огрян от слънце. Четях в леглото, когато майка ми ме повика на терасата. Веднага се облякох и радостен излязох на навън. В хубави дни обичах да вървя повече, затова с ...

Ipolit

Проза » Разкази

2011-12-28T16:18:25+02:00 671 5