8 385 резултата
„Сумракът по клубовете не ми е достатъчен, за да се откъсна от заобикалящата ме реалност, затова затварям очи и оставям единствено слуха да ме води. Често, дори забравям да дишам. Усещам как цялото ми тяло изтръпва, сърцето ми бие много по-силно и учестено, а косъмчетата по ръката ми настръхват. Сам ...
  5926 
... и замълча безмълвно. Започна да се оглежда, напрегна сетивата си, за да долови някакви звуци, но... нищо. Тогава започна да си прехвърля на ум всички мисли. Какво точно се случваше? Или не се е случвало никога? Някакво странно чувство на неразбиране премина през него. Знаеше, че е там, знаеше, ч ...
  1357 
Наричат я вълшебство... приказка... - сън... - онази приказна нощ, в която снежинките танцуват своя ефирен танц в чест на своята принцеса - зимата. Очарователно бяла и невинна, ослепително блестяща и разкошна, уютно топла и безмилостно сурова, тя е тук с цялото си противоречиво обаяние. Тази сурова, ...
  12677 
Губя съзнание,
времето избледнява…
сякаш ме няма,
сякаш съм спомен.
Болката ме разтърсва, ...
  1133 
Любовта в нас
Есе
"В живота има само едно щастие,
да обичаш и да бъдеш обичан."
Жорж Сан ...
  13921 
...И така, той пое по своя път. В началото не знаеше къде отива, не знаеше накъде водят всичките тези пътища, не знаеш къде всъщност би искал да отиде.
Но продължи. Не се обърна назад. Смело продължи някъде към нещото... И така ден след ден той откриваше нови пътища. Харесваше си един и тръгваше по ...
  1764 
Случайни срещи, глупави раздели.
Стоя на прага.
Призрак от усмивка.
Лицето ми витае наоколо.
Студените ми очи умоляват за нещо забравено някога. ...
  2813 
... седиш сама, в същата онази стая, която беше и преди. Всички красиви спомени изплуват. Пак си там, откъдето тръгна. Не съжалявай, просто недей, това ще е най-голямата грешка. Оглеждаш се и пак не знаеш към кого да се обърнеш, на кого да кажеш всичко, няма кой да те разбере, всички просто си тръгв ...
  1401 
Очакването...
Очакването може да бъде клопка, която сами залагаме на пътя си...
Най-трудно ми е да се освободя от очакването... Как да усвоя изкуството да не очаквам нищо? За да мога да се наслаждавам с пълни сетива на всичко, което ми се случва... Разочарованието ми е право пропорционално на степен ...
  3111 
Един разказ е истински, а разказваческото майсторство - автентично, само когато историята, която чуваме, съдържа в себе си трудност за ума и разрив в чувствата.
Митът за Тантал, сипилският цар, дохожда от един различен свят и затова е удар по обичайния възглед, чийто немощен дух, едва ли е способен ...
  3474 
Немският писател Фридрих Шпилхаген казва: "Самотата е като аромат на отровно растение: приятен е, но замъглява съзнанието и след време става пагубен и за най-силните хора." Загубим ли човешката си опора, губим и себе си. Затъваме в блато на противоречия, конфликти с действителността, страхове и най- ...
  2880 
„Защо точно самотата и страданието? Защо не любовта и щастието?” – това е един от въпросите, които най-често се случва да си задавам през повечето дни от скучния ми и еднообразен живот. Въпрос, чийто отговор за мен остава все още забулен в тайна...
Самотата и страданието са въвеждащото начало в живо ...
  10605 
- Идвам, идвам, мамо. Но този път не съм сама.
- С кого си?
- Със Страховете, които зачена в утробата на детският ми ум...
Небето реши най-после да е на моя страна. Разтвори широките си гърди и... заваля. Между капките дъжд, странен шепот отекваше в главата ми. А ехото му ме обгръщаше натрапчиво и б ...
  1472 
За мястото на границата -
Всеки очертава територия, дето царува неговият си талант - шивачът - в шивачеството, аритметикът - в трупането на цифри. Най-грозните недъзи откриват своето дефиле и своя прожектор в профилирания гений.
----
Там, където дарбата се изчерпва, започват човешките права.
---- ...
  1729 
Сами наказваме сърцата си!
Пищя, разкъсвайки земята. И сривам се върху раздраната й гръд да прося милост за съня си, откраднала от нечий свят. Нощта не стига, за да спра дъха си и да поема глътка жар. От устните политат само замръзналите колелца. Те с трясък се разбиват на малки стъкълца. И да говор ...
  1109 
Познавах едно момиче с толкова чиста душа, че чак ангелите вярвам, че са й се вьзхищавали, и знаете ли вярввам, че всеки от нас е бил такав, преди да се изправи пред трудностите, които да го омърсят по някакъв начин. А те защо ли идват? Моят отговор е, за да опознаем характерите си по този начин и д ...
  2236 
Войната се отнася към тези вечни драми, които никога не изчезват от корените на човешката цивилизация. Потвърждение на това са документите, установяващи в течение на историята около петнадесет хиляди войни.
Какви ли не войни има: справедливи и несправедливи, колониални и освободителни, агресивни и г ...
  6611 
Днес плаче моята душа... Душата я боли от твоето отсъствие!
Днес плачат моите очи... Очите ги боли от непрекъснатото търсене на твоето присъствие!
Днес Всичко мое вече е в сълзи...
Днес Болката говори вместо мен...
Днес аз съм като празна стая, която те очаква да се върнеш! ...
  1986 
От където е валяло много, няма да вали.
Където е валяло малко, пак ще прокапе.
***
От бащата майка не става, както и от майката баща.
*** ...
  2377 
Боли ме, защото мръсният въздух на заобикалящия ме свят, задушава сетивата на душата ми.
Боли от самата мисъл, че някога мога да изчезна, без да оставя следа, като предците ми.
Боли ме, че не съм значима в настоящия момент, а живея с надеждата, че някога ще бъда.
Боли ме, че съм синоним на измислена ...
  2023 
Под светлината на луната, под сенките на нощта гледах как пламъкът танцуваше, огнен океан бушуваше... А на мястото на този океан някога имаше един цял живот, пълен с мечти.От тоя живот и тия мечти бе останало само пепел и доизарящ огън. Всичко се случи толкова бързо...
Имало едно време едно момче... ...
  1996 
Понякога ми се иска да можех да върна времето назад. Иска ми се да преживея всичко отново, за да поправя грешките си, да върна думите си назад или просто, за да преживея всичко наново. Иска ми се да превъртя лентата, да изтрия няколко кадъра, да ги заменя с няколко други, за които тогава съм нямала ...
  1866 
Никога няма да разбереш какво е да искаш да върнеш назад един определен миг, в който си допуснал най-голямата грешка. Никога няма да разбереш какво загубих, когато се научих да дишам. Никога няма да усетиш и капка от болката, която изпих в мига, когато загубих желание за живот. Никога няма да разбер ...
  2728 
Най-голямата болка, е когато загубиш човек
който си обичал, на който си държал,
който те е разбирал и поткрепял,
но точно когато ти трябва най-много,
той просто умира пред очите ти... ...
  5450 
Не знам къде съм, кой съм. Защо съм тук, какво правя с живота си? Какво правя с живота на другите? Умирам и се раждам по хиляди пъти на ден.
Имам ли душа? Да, имам душа. Луда е моята душа. Къде се лекуват луди души? Не в лудницата. Не знам къде. Понякога се събуждам без дъх. Някой е притиснал гърдит ...
  1243 
Кой от нас не си е задавал поне един път през живота си въпроса за смисъла на живота, за смисъла на страданията, каква е целта на съществуването и на развитието на природата? Намираме мъдрост и логика във всяка жива клетка, целенасоченост във всяко едно от действията и, но не виждаме абсолютно нищо ...
  7097 
Ще призная за тъгата в сърцето ми... Ужасно боли да знаеш, че човекът, който обичаш, е с друга... че прегръща нея, че целува нея... че жадува за нея... тежко е да... боли ме... плача, но какво от това? Проливам сълзи и не спира да боли. Всяка вечер сгушена във възглавницата си мисля за него... за то ...
  2145 
„Боже, колко мъка има по този свят, боже!"
Й. Йовков
До този ден не знаех нищо за сина му...
Той седеше на пейката пред кооперацията и беше обхванал с ръце побелялата си вече глава. Нещо, явно, много му тежеше, защото, когато минах край него, не си вдигна главата, не ме спря, не ме закачи както обик ...
  2442 
Защо да не плача, когато болката, събрана в мен, трябва да излезе. Защо да преглъщам скапания винено-горчив вкус на ежедневието, което ме изморява. Защо да не плача, когато само сълзите ми разбират и чувстват болката. Защо да не плача свита на кълбо на пода вкъщи, съвсем сама, лишена от въздух, прод ...
  2147 
?
Не се замисляй върху това, което ще прочетеш! Не е ново откритие, нито добре подредена мисъл... просто едно голямо лутане. Навън и навътре. Бягство и догонване. Мълчание и болезнен вик. До самозабрава. Никога не се замисляй за това, което излиза през устните ми, когато съм с теб... сама с теб. Прост ...
  1350 
Истина е - не ти пука. Нито за мен, нито за това, което чувствам към теб. Прие ме като даденост, която винаги ще имаш... Е, ще трябва да те разочаровам - Не съм! И никога повече няма да бъда! Не защото не искам, а защото не трябва.
Изненадан ли си?
Не мислеше, че някога ще го направя, нали? Аз трябв ...
  3063 
Трудна дилема
Един приятел сподели:
- Имам право на избор - жена или лудост...
И започна дилемата му...
ЖЕНАТА - непредсказуема, капризна, омайваща, но ИСТИНСКА - от плът и кръв... Стават двама... Заедно... ...
  2274 
Красива страна е България. И жалка държава. С жалък народ. И безжалостно нежелана слава. На един пресечен балкански компот...
Всеки плюе. Лесно е. И ефектно. Особено ако имаш лош дъх. А хигиената... далеч не е сред плюсовете на “нацията” ни... Нормално, хигиената предполага поддръжка на чистотата. П ...
  1818 
Боли... Боли ... Боли...
Сълзи... Сълзи... Сълзи...
Липсваш ми... Липсваш ми ... Липсваш ми...
Само болка и сълзи от липсата ти...
Само болка и сълзи от спомените с теб... ...
  2105 
Когато си замина, ти ще ме търсиш. Всички ще знаят, че ще се върна някога, но ти единствен ще си разбрал истината, че съм си заминала завинаги... и че никога няма да се върна. Ще бродиш ти черните пътеки да ме търсиш и ще стигнеш бялата плоча, на която ще видиш моя тъй влюбен образ. Влюбен в теб! Ще ...
  2429 
Ще ми се да напиша нещо за едно момиче, което винаги е било до мен... и това е братовчедка ми. Тя ми е като сестра! Когато съм имала нужда от нея, тя винаги е била насреща. Карали сме се много, но винаги сме се сдобрявали. Преживели сме много заедно... преодоляли сме всички спънки по пътя ЗАЕДНО. Не ...
  12012 
Понеделник се събуждам с мисълта за теб, моя любов.
Вторник броя звездите и всяка, която угасне, е част от теб и мен, част от изгарящата ми любов и от мига, в който копнея да те целуна.
Чакам с нетърпение срядата да те докосна, да погаля твоите устни, да ми разкриеш любовта!
Четвъртък отминава с мис ...
  2737 
И ТАНГРА МУ СЕ ВЪЗХИТИ
Да си призная тази история със „сакралното" убийство на Кан Крум ме занимаваше доста дълго време. Споделих идеята си с баща ми, той, естествено, я възприе, но ме посъветва да изговоря тези неща с чичо Георги Казанджиев. И беше прав - кой друг, ако не той е „най-на ти" с Истори ...
  1765 
Животът е сапун - хлъзгав и миризлив.
Животът е дете - палав и същевременно ужасно сладък.
Животът е жена - нежен, прелъстителен, дързък, нахален, но и стеснителен, неразговорлив.
Животът е стъкло - тънък и прозрачен.
Животът е вода - безвкусен, течен и утоляващ. ...
  3449 
Усещам, че имам нужда да пиша за всичко, което ми се случи... за любов, която така и не се превърна в реалност... за човек, когото не можах да имам, а го обичах ужасно много, обичах го така, както не съм обичала до сега. Чувствах, че нищо друго няма значение... нуждаех се единствено от прегръдките и ...
  7645  11 
Предложения
: ??:??