8 385 резултата
Никога няма да те забравя...
ти ще останеш завинаги в сърцето ми като хубав спомен,
като момчето, с което не можех да бъда!
Вярвах, че с времето ще изчезнеш от мислите ми...
надявах се, че ще спре да боли, но все още те искам и няма да спра до края на живота си... а може би и след това... ...
  1969 
Понякога, ала много много рядко, ти се струва така сякаш времето е спряло. И ти си там, в това безвремие, а нищо друго не съществува. Земята не се върти, стрелките на часовника са спрели, вятърът не духа. Като че ли се намираш в свой собствен свят, далеч от този на другите. Свят, в който сам избираш ...
  1593 
Има неща, които те поглъщат... изцяло. И те правят силен. Или безсилен, твърде безсилен пред тях самите. Така е със силните чувства, с безкрайно силните и безсилни (пред света) усещания. Да им се подчиниш ли? Или да ги убиеш в себе си жестоко и необяснимо, безмилостно и непонятно. Може би от страх.. ...
  959 
... Няма те... Отиде си... Без дори да кажеш сбогом... Но защо? Аз ли бях виновна? Аз ли с нещо те обидих? И ако бе така... С какво? Но теб те няма... И аз стоя сама...
Накъде да тръгна... Няма те... Ти бе моята посока... С теб се чувствах сигурна и защитена... А сега стоя на кръстопът... Чудя се ко ...
  2300 
Задръж пръста ми върху паузата. Хвани ръката ми и седни с мен да си почина. Спри ме да живея. Поговори с мен, обичай ме! Прегърни ме истински и не ме пускай докато заспя. Извади листа да нарисуваме съдбите си... Ти знаеш ли твоята? Би ли ми повярвал, ако ти кажа, че не знам името си, че живея твоя ж ...
  1091 
Какво за нас е образованието? В днешно време образованието ни е доста различно от онова в Атина, Рим, периодите на Елинизма и Средновековието. Днес на всякъде като вървим и се оглеждаме и виждаме едно недоволно общество. Общество, което е наситено с духът на образованието, тъй като в днешно време на ...
  5492 
Омразата много повече хитрува, отколкото се бори с препятствията, които заобикалят неудържимите й амбиции. Докато любовта гледа на своите въжделения безпрепятствено; затова и любовта е твърде неамбициозна.
То е като историята на онова врабче, което не можело да каца. Не знам, дали става дума за няка ...
  3067 
Скоро се возих в градският транспорт. Беше вече късно, хората се прибираха от работа. Вгледах се в лицата им, повечето бяха тъжни, умислени, уморени... усмихвайте се повече! Влизаш в рейса, сядаш. Поглеждаш хората до, зад, около теб и няма нито една усмивка, нито едно щастливо лице... Животът е тежъ ...
  1584 
Дилема (Многолема)
"Да бъдеш или да не бъдеш?"... Едва ли Хамлет е първият, който си е задавал този въпрос. "Дали е по-достойно..." ама какво всъщност е достойнството? Какво е чест? Ами истина? Хората гледат на едно и също по различен начин, всеки има своята истина... Какво е лъжата? Всеки претендир ...
  1554 
Бягаш от реалността като си представяш някакви цели. Представяш си бъдещето, чакаш го да дойде и игнорираш настоящето. Спираш да дишаш и пазиш дъха си за друго време, за по-добро време... И чакаш, и чакаш и пак чакаш... Тъкмо се нагласиш, тъкмо си помислиш, че това е твоят момент, че вече можеш да у ...
  3244 
Знам, по света не съм единствената, която страда.
Знам, че по-нещастни от мене има, защото винаги
може и по-зле да бъде. Само болка и сълзи, толкова
много, че миг на радост, дори и прост, ми изглежда
като велико чудо ! ...
  1249 
Седиш на бюрото, гледаш палавото отражение на светлината, приличащи на огнени пламъчета, играещо по тефтера ти. Замислено седиш и се чудиш къде останаха онези дни, които ни правеха толкова игриви като самите пламъчета. Обръщаш се назад и виждаш усмивки на стотици хора, които с радост милват косите т ...
  1088 
Опит да намеря чрез опит пътя си...
„Най-тежко е да побеждаваш себе си... да казваш „не", когато всичко в теб крещи в съгласие, да спираш сълзите, когато те сами се стичат, да се усмихваш, когато отвътре най-много те боли..."
Трудно е, колко е трудно понякога, да вървиш напред, с високо вдигната гла ...
  2286 
Седенката на българското образование е на път да се разтури. И да се превърне в тлака - демек да се затлачи. Не че има виделина на хоризонта, но в лошо и дъждовно време какво да прави българското село, освен седенки и тлаки. На тлаката, знае се, момите и ергените са разделени - едните гледат под веж ...
  2541 
Пак ли нямаш време... Нямаш време за любов...
Не искаш ли да ме погледнеш, да ме погалиш? Просто да бъдеш с мен? Не искаш ли да те целуна?
... А може би щяхме да бъдем щастливи... Как може да си толкова далеч, а всъщност да спиш до мен?
Обещай ми, че ще ме прегърнеш... Там... Някога, когато имаш вре ...
  3265 
За стачката и тъжните момичета
Трета седмица стачка. Стачка като стачка. С всичките й справедливи искания, всенародната подкрепа, дори с лицемерното съчувствие от противоположната страна на преговорите. Много се изписа, много се изприказва. Уж синдикална, но аха да прерасне в политическа. Впрочем вс ...
  3340  13 
Медено Огледало и Пълни със Светлина очи
(Есе)
Поспри замалко, пътнико, странстващ и скитащ през собствените си стремежи и мъгли. Поспри да чуеш и преживееш песента на децата, за да усетиш топлината на разбиращата усмивка.
Също като Слънцето, което напролет разлиства дърветата, наесен вятърът се ова ...
  1146 
В този твой свят болката е тъй присъща, тук, където мечтите ти не стават реалност и бавно падаш надолу, губиш цялата си мощ, тук съм, ти не ме нарече свой приятел, а предпочете да си ми враг, убиваш ме със своето безпокойство.
Когато чуя името му, червата ми се обръщат, защото след това негово име, ...
  1296 
Не ми припомняй, че някога те обичах. Не ми припомняй, че някога за тебе аз умирах. Не връщай онези мигове на самота. Не връщай болката, както преди. Моля те, иди си, не ми го причинявай... Сълзи, тайно ще се стичат... Тайно ще си спомням... И пак тайно ще шептя: „Обичам те!"
Вървя със затворени очи ...
  2184 
И сега накъде?...
Имаш любов, имаш пари,
имаш щастие дори.
Но защо не си щастлив,
защо така си завистлив? ...
  2055 
Ще те забравя, за да продължа да живея...
Липсваш ми! Часовникът в стаята ми е спрял, но дори не му обръщам внимание. Вече няма защо да го навивам... За последно те видях толкова отдавна... Преди си мислех, че може би те обичам, но сега вече съм сигурна! Искам да те видя... не, не искам! Трябва да т ...
  2831 
Още от древни времена хората са гадаели с помощта на звездите своите съдби. Те са вярвали, че всеки човек има своя пътеводна звезда, която е определяла всеки миг от неговия живот. А дали това е така? Дали наистина звездите оказват влияние върху нашите мисли и чувства? Дали тези малки пламъчета знаят ...
  4094 
>>>> Koe e първо – кокошката или яйцето
Дали първо се е появила кокошката или яйцето? Това е въпрос, който не спира да занимава философи, учени и обикновени хора и все още няма конкретен отговор – може би, защото религията и науката си противоречат, може би защото всеки има различно мнение, или пък, ...
  5459 
Сродна душа
Несъвместима съм, знам, но няма значение, защото вярвам. Вярвам, че един ден ще те намеря. Ще бъде трудно и ще е дълго, но ще те търся, и ще вярвам. Ще съм сама, но ти ще дойдеш. Ще си ме търсил и ти, ще си страдал и ти, но заедно ще бъдем едно.
Захвърлена, нежелана, с много болка отвътр ...
  5817 
За мен приятелството е едно от най-ценните и най-хубавите неща в живота, който човек е длъжен да изпита поне веднъж. Хубаво е, когото имаш до себе си доверен човек, който да бъде до теб, когато си тъжен или пък да се радва заедно с теб, а не да ти завижда и да те предава.
Не знам защо, но моята (бив ...
  4367 
(Внезапни усещания за предателството...)
Когато те предаде приятел!... Надига се в теб сеизмична активност... Тогава чак забелязваш задрямалия кратер. Но лавата вече те помита без предупреждение. Колко много натежават крилата! Всички цветове загубват блясъка си... Дори не можеш да закрещиш... Грабли ...
  1463 
„Не искам да пиша повече, не искам, не искам..." Думите сякаш сами се подреждат в редици по листа. Танцуват, играят, смеят се, плачат. Почти мога да видя лицата им. Усмихват ми се и ме гледат. Казват: „Ти ни доведе тук. Ти!" Сочат ме заканително и се мръщят, когато ги трия или поправям.
Нижа безспир ...
  2621 
Понякога мълча. Гледам встрани, не те целувам, не ти обръщам внимание. Не се сърди, моля те. Такава съм си. На моменти мислите ми спират и чувствам, че съм сама, няма никой. Тогава се изолирам от всичко, не забелязвам какво става около мен. Не знам защо го правя.
Просто имам нужда от тези мои си мом ...
  1380 
За теб
Де да знаех какво става... Да знаех какво да правя... Искам всичко да знам, но не мога. И знаеш ли защо? Защото съм сляпа и глуха вече. Ослепях от усмивката ти, от пронизващия ти поглед, а оглушах от думите, които ми казваше, и обещанията, които ми даде.
Да, ти много такива ми даваше, и даваш ...
  2910 
Ако пътувате от север на юг към Керб Ал Аллах /Кербала/ в Ирак, на около 10 - 12 километра от града, отстрани на шосето ще видите една табела, която сочи, че ако завиете наляво ще стигнете до Вавилон... Най великият град на света, създаван някога от човешката цивилизация!
В момента той представлява ...
  1436 
Как може едно нещо да е толкова просто и в същото време толкова сложно...
Как може едновременно да обичаш, но не и да искаш да си с обичания човек?
Как може да си болен, да искаш да оздравееш, но да не търсиш нужния лек?
Как искаш да си щастлив, но да не се усмихваш на деня ?
Как искаш да опознаеш х ...
  1260 
Орелът
Над скалистите възвишения, сред скоростните въздушни течения, сам в небесната шир се носеше той - скалният орел, единствен обитател на небето в този късен следобед. Издигнал се на високо и отпуснал се в прегръдката на вятъра той се рееше в синьото небе. Накланяйки се на ляво и на дясно, спуск ...
  1799 
"... трябва да четете разказа, като се оставите да ви понесе въображението. В никакъв случай като ребус за разгадаване."
Милан Кундера из книгата му за "Изкуството на романа"
Сънувам, че седиш на една маса - аз сядам до теб, а пред нас има прозорец. Шороко отворен, надникват слънчеви лъчи, и далечни ...
  1439 
Някои събират точки за пенсия, но въпреки големия трудов стаж, не им достигат... Аз с точките нямам проблем! Както е казал другарят Сталин (перифразирам леко): "Има точки - има проблем, няма точки - няма проблем". Колкото и стаж да имам, едва ли някога изобщо ще събера точки за пенсия, затова си съб ...
  1856 
Когато думите са най-големият ни враг, когато всичко е загубено, когато не сме сигурни в себе си в чувствата си, тогава какво ни остава?
Един бял лист, лист, който ще побере поредната история за живота ни, за живота ми, поредният лист, изписан и с радостна тръпка, поредният лист, попил в себе си аро ...
  2267 
Накъде отиде животът ми... кой вярва в мен вече... какво стана с любовта, в която се кълняхме и двамата... къде отиде приятелството, което си обещавахме, че ще е вечно... какво стана с хората, които ме обичаха... какво стана с мен??? Стоя сама в празната стая... поглеждам в очите на кучето си и вижд ...
  1868 
Колко лъжи проплаках, колко истини отбягнах... Всичко заради теб. Дали бях права или това беше поредната ми грешка... Ще си остане въпрос, в миналото, без отговор...
Ето как започна всичко...
Бях малка, бях глупава. Слушах всеки и всички... Мислех, че всичко е една красива приказка без край... Но ср ...
  1683 
Когато бях до теб, желаех завинаги да сме заедно, бях оплела мечтите ни в красива паяжина без край. Дните ни бях превърнала в бели облаци и лазурни светлини, които галеха с цветовете си целия ми ден. Когато те виждах, всичко беше пленително, сякаш отново и отново се връщах в онзи момент на първата н ...
  2046 
Някога... някога там, сред дърветата, красотата на въображението чертаеше безброй пътища за душата ми...
Някъде навътре сред горските пътеки има свят... свят без заповеди, окови, без затвори и пътища.
Там вятърът разпилява косите на времето, гали нежно стръкчетата поникнала надежда.
Това е свят, нос ...
  1104 
Наистина е приятно да усещаш топлината на смокиновото лято, вплетеният мирис на грозде и кестени, на натежалите спомени, особено когато се чувстваме заедно с тебе, моя любов...
От бръчиците покрай очите ни вече се вият ята на потъмнели птици, от устните ни, недоизказали още всички съкровени слова на ...
  3158 
Предложения
: ??:??