8 385 резултата
На Сириус, звездата, която изгря над мен и осветява пътя, който ме приканва на пътешествие...
Думите ти са като капка роса върху устните ми и сега аз ти подарявам моите лъчи, лъчите на ИНТИ - Слънцето в душата ми... които събудиха твоя дух, който отдавна бе прекрачил границите на всичко човешко...
С ...
  2072 
Светът на илюзията е необятен, както безгранична е и мечтата, и дава сили на човека, надхвърлящи реалните, и изгражда възможността човекът да се чувства свободен. В света на илюзиите човек разгръща чувства и мисли, но често пъти действията му се разминават с действителността. Това е естествено, защо ...
  27380 
'Светът във мен'
Светът във мен е различен, ту - буен, ту - плах.
Като птица мисълта лети, от клон на клон и все така до безкрайността. Илюзии различни, каквито пожелая, понявга неприлични, че даже сам не се трая. Но животът е такъв, какъвто е, туй всеки знае го добре, но аз живея ден за ден - това ...
  2112 
Аз трябва да бъда самата себе си!
Не мога повече да пречупвам себе си заради вас. Ако можете да ме обичате заради това, което съм, ще бъдем по-щастливи.
Ако не можете, аз все пак ще се опитам да заслужа вашата обич. Няма да крия своите предпочитания или неодобрения. Дотам силно ще вярвам, че дълбоко ...
  1652 
Беше време за сбогуване.
Мразеше сбогуванията, но бе приела, че са част от живота й. Запознаваше се с хора, които после изчезваха от живота. Беше писано да изживее живота си така, както би искала, а не както някой й е повелил. Всички усмивки, мъки, сълзи, радости, неволи и щастия бяха само за нея. Т ...
  1989 
Любовта и Омразата
Защо си губя времето в спомени и мисли за теб? Как да си те върна, като всичко пак ще е фалшиво? Защо съдбата ни срещна? Ти ме оплете в мрежите на своята нежност и ме остави да повярвам, че имаме бъдеще заедно. Донесе ми само страдание и ме нарани дълбоко. Замина си, без дори да с ...
  895 
„Добродетелните хора са еднообразни, а порочните – разнообразни” - Аристотел
Няма съвършен човек. Всеки е единствен и уникален, всеки е носител на собствената си индивидуалност, дарен е с шанса да се развива, да се учи, да се поправя, сам да избира в коя посока да поеме. Доброто и злото сочат своите ...
  7125 
На прага пред нищото... стоя сама... и се чудя да вляза ли? Или да продължа да се боря... вече съм сама... кой ли ще ми помогне... вече няма смисъл да се залъгвам... бавно душата ми разбира, че съм по-сама... като тежка присъда си винаги в сърцето ми и не мога да избягам... уморих се от жалките опит ...
  1923 
Миналата седмица прочетох в един вестник коментар: „Не е важно каква кола караш, а каква душа носиш!"
Вероятно малко хора са съгласни с това твърдение. Вярно е, че днес по дрехите посрещат и по дрехите изпращат. В забързания и хаотичен делник, където властва лицемерието, хората заприличаха на гробни ...
  2783 
Представи си
Представи си, че си по средата на една огромна река.
Представи си, че си на един огоромен камък,
там по средата на реката.
Представи си, че там, където си, ...
  1827 
Едва ли има по-вдъхновяваща, не само в изобразителното изкуство, но и в литературата, тема от природата, с нейните необятни и неповторими превъплъщения.
Безбройни са примерите, както на тихи и романтични кътчета, където човек намира търсените от него вътрешен покой и хармония, така и смразяващите се ...
  7557 
Добронамерените хора са еднообразни, а порочните многообразни - Аристотел
Всеки човек има свои собствени качества, които го различават от другите. Те го формират като индивидуалност, различават го от другите. Оттук идва и сентенцията "Всеки човек е различен свят".
Но въпреки различията помежду си, х ...
  4020 
Свободата е нещото, което по начало се полага на всички ни. Всеки човек се ражда свободен по закон и повечето от нас остават такива до края на живота си. Хората, които са били преди нас, са се борили за свободата още от незапомнени времена. Народите са се опитвали да се освободят от обсадата на друг ...
  14033  10 
В една стая със самотата
Пак съм сама. Стаята е пълна с тишина... сърцето – с болка. Още чувам думите ти, онова безчувствено “сбогом”... И всичко - пропаст е вече пред мен... Спомени като на филмова лента преминават... Хубав филм с не толкова приятен край, чиято главна героиня съм аз. Спрете! Спрете ...
  5623 
Написах това есе на 21.11.2007 г., но идеята да го напиша ме измъчва доста време. Сигурна съм, че то ще бъде като хвърлен камък в блато. Защото на повърхността му е тихо, понякога искрящо зелено, цъфтят водни лилии, но когато хвърлиш камък, разбираш, че отдолу има тиня, зловоние и неминуемо ще опръс ...
  6112 
Обичам те, да можех да ти го кажа, но не мога, защото нямам смелостта да го направя.
Страхувам се да не разбиеш сърцето ми... Страхувам се да призная, че се събуждам и че заспивам с мисълта за теб.
Ти си пламъка в сърцето ми, Ти си причината да плача, като малко дете, Ти си сълзата в очите ми, Ти си ...
  2804 
" На Валерия с Обич"... от Сириус
Престъпвайки отвъд реалността... емоциите се превръщат
в безкраен вихър от цветове... нови... непознати за Човек...
и всичко зад теб губи предишния си смисъл... Поредната
крачка... поредната усмивка... врата и свят... поредната ...
  1669 
"Това, от което човек зависи, винаги ще му се изплъзва... "
С. Лазарев
Ами да, когато зависим от нещо, ние сме като с вързани ръце... Трябва да се съобразяваме с него (каквото и да е то - дълг, условности, очакване - дори за нещо хубаво...) Ние не се наслаждаваме, а мислим как да избегнем последици ...
  5479 
Есе
Не съм свикнала да пиша есета. Пишем такива по литература, по философия, по английски, а понякога и по други предмети. Все пак не съм свикнала. Още по-малко такива, свързани с мен самата, а не с възгледите ми по определени въпроси. Все пак, след като трябва да напиша есе, и то неминуемо трябва д ...
  10234 
За пореден път посягам към огледалото... Не знам дали искам да погледна в него... Страх ме е, че там отново няма да бъде моето отражение, а нейното... на момичето, в което неволно се превърнах, без дори да съм го искала... Вече не познавам себе си, не познавам и нея, онази, която ми открадна живота, ...
  1350 
Здравей,
Днес успях ли да докосна погледа ти с усмивка или пак пропуснах момента? – не ми казвай, просто безмълвно стаи своят дъх и слушай!
Отнемаш от гърдите ми тихата тъга, когато нощта отвори обятията си и в мрак потънат мислите ми. Взимаш хиляди думи само с една усмивка, а мрачната тишина в гърд ...
  2462 
" Благодаря ти за всичко, Скъпа Валерия..."
... от Сириус
Животът е като влакче на ужасите... плащаш и се качваш,
потапяйки се във вихъра... времето спира. Тогава... мисля,
че всеки един от нас открива себе си в онези преплитащи се ...
  2179 
Свободата - висша ценност на всяко живо същество на Земята, а любовта най- силното чувство, което човек изпитва през живота си. И ето, човек е изправен пред своята дилема, коя от двете посоки да избере - тази на свободата или на любовта и щастието. Макар, че идеята за вярната посока непрекъснато го ...
  6110 
Да запазиш детето в себе си
Които успяват, са благословени. Нима има нещо по-очарователно винаги да носиш в себе си онази невинност, радост от малките неща, любопитството, удивлението. Казаха ми, че когато човек престане да се изненадва, той вече е изстискан от живота. Разбира се, не всички хора съх ...
  1503 
Чувствам тъгата ти като своя! Чувствам ръцете ти, преплетени с моите и същевременно толкова далечни... Обичам феерията на красивите ти коси, но дори не помня как изглеждаха... Желая да те целувам, но всъщност не познавам ласките ти... Отпивам от теб като от живителна река, а дори не знам какво ми но ...
  3992  25 
Какъв е Дон Кихот? Той е мечта, той е илюзия и дори измислен герой, той е това, което много хора биха искали да бъдат и което не могат да бъдат, той е този побъркан човек в още по-побъркания свят на още по-побърканите илюзии, мечти и себеподобни понятия. Нужен ли ни е Дон Кихот и днес или всички тря ...
  18935 
Осъзнавате ли, че чак когато дойде краят, разбираме всъщност какво са означавали за нас хората, които сме изгубили за съжаление безвъзвратно. Чак тогава осъзнаваме грешките си, делата или думите, които сме могли да спестим, но сме казали в момент на ярост.
Идва моментът, в който се чудим дали въобще ...
  1684 
13 стъпки към раздялата...
Не ги правете...
1. Една телефонна грешка.
2. Една пропусната среща.
3. Една преглътната обида. ...
  2096  10 
Когато всичко свърши, осъзнах какво наистина съм направила. Разбрах, че грешките, които съм допускала, не са засягали само мен... Животът ми тотално се бе преобърнал и аз не знаех как да се изправя отново на краката си... как да погледна в бъдещето, без да се замисля за всичко от миналото. Бях наран ...
  3825 
Това есе прикрепих към документите за кандидатстване в проекта 1000 стипендии. Ще призная, че му дължа много сълзи и безсъние... пък струвало ли си е - тепърва ще узнаем:)
ЕСЕ
Какво да кажа за себе си? Мисля, че не се познавам достатъчно добре... Още съм в търсене на себе си. Тук е мястото да се док ...
  19053  14 
Празникът...
Ден, в който всички любими хора се събират и отбелязват определн случай. Утре е Патронният ни празник. Всички ние, учениците, ще се съберем в двора на гимназията, за да принесем венци и цветя в памет на св. Климент Охридски.
Празникът още не е настъпил, а вече нямам търпение. Колкото по ...
  5699 
Съвременна приказка
Без главни герои... Както се казва - всяка прилика е случайна...
Един сайт. Всички потребители в него се регистрират с псевдоними. Даже не е задължително да посочат истинските си имена. Удобно за мнозина. Дава свобода. Свобода да изразиш мислите си в стихотворна форма, като разка ...
  2717  16 
Искаш винаги истината за себе си, търсиш я, сигурен ли си обаче, че не я знаеш вече, погледна ли във себе си, какво чакаш, мъчиш се, гледаш, гледаш и заради мен правиш това усилие, виждам страха ти, поглеждам те със съчувствен, нежен поглед, искам да те избавя от тежестта, която носиш, защото съм тв ...
  3340 
Събудих се към 10 часа и си погледнах часовника. Той тиктакаше бавно и тихо, отброявайки живота ми секунда след секунда... Отидох до бюрото си и седнах на един от столовете. Пред мен стоеше незавършено стихотворение. Беше добро. Беше мое... Взех го в ръце, прегледах отново римите и когато погледът м ...
  2121 
Ето, че най-накрая съм тук... Стоя на ръба, разперила ръце и усещам как вятърът гали цялото ми тяло. Да, на ръба съм, но не ме е страх, ни най-малко даже... та нали винаги съм искала това - да летя, да летя като птиците, да бъда истински свободна като тях...
Толкова е хубаво да стоиш на ръба... Не м ...
  1413 
Омраза. От какво ли е породеня тя? Или пък, може би по-точното определение за това чувство е завист. Защо трябва да се мразим и обиждаме? Защо трябва да задминаваш по улицата хора, с които до "вчера" си споделял добро и зло? Не можем ли да сме малко по-добри, да се усмихваме по-често, а не да се воз ...
  1810 
Днес реших да приема за себе си една истина. Нямам желание да търся доказателства. От този момент (за протокола - 16 ноември 2007, 01:02), това ще бъде идеята на моя живот. Не е никак лошо да променяш житейската си философия от време на време...
Моята лична истина е, че в малкия ми свят (светът на П ...
  4159 
Единственото сигурно е, че няма нищо сигурно
Плиний Стари
Дали онова, което виждаме е всичко, което съществува? Дали нещата, които възприемаме, са такива, каквито ни изглеждат? Има ли загадки, които не можем да разгадаем, колкото и да се стремим? Къде е нашето място и каква е нашата роля тук, на Зем ...
  14635 
Отварям очи.
Светлината ме кара конвулсивно да ги затворя.
Той се е събудил преди мен и ме гледа с големите си наивни, детски очи.
Напушва ме на смях – див, ироничен...
Искам да запаля цигара, търся си запалката и удобна причина да си тръгна по-бързо. ...
  1197 
Затварям очи... и за миг отново се пренасям в рая. Онова малко градче... красивите плажове, безкрайния океан... онова спокойствие, което сякаш витае из въздуха и омагьосва всеки, който си поеме дъх от него...
Пак вървя по онази малка уличка, хората ми се усмихват и само една от тези усмивки ми е дос ...
  4744 
Предложения
: ??:??