Подкатегории:
8 386 резултата
Дъждовните капки падаха от небето и попиваха в кожата ми. Вместо да охладят плътта ми, те я горяха. Всяка една капка оставяше отпечатък по кожата ми и напомняше за себе си, като мъничко парещо удоволствие. Държах ръката ти в своята и усещах пареща болка. Изведнъж дланта ми започна да гори. Подложих ...
1494
2
Лесно е, когато искаш да можеш и много трудно, когато съзнаеш, че възможностите ти стигат до един определен момент. От там следва разруха. Разрухата на всичко, което някога е било и може да бъде познато. Същата тази, където някога си бил сътворен в мрака и светлината. Там, където не е имало нищо дру ...
42860
6
Когато истина и измислица се смесят в една реалност, не ми остава нищо друго, освен да затворя очи и да започна да ги разделям имагинерно. Разделям моменти, изгубени във времето, моменти, необходими ми да забравя и моменти, каращи ме да се усмихвам. Усмихвам се на всичко и всички. Смея се на себе си ...
2161
2
Обичам те толкова многооооо.
Аз съм щастлива така, непознавайки те,
но съм развълнувана, че някой ден ще те срещна
и ще зная, че си ти.
Радвам на всеки миг, в който живея, защото е изпълнен с нови моменти, ...
Аз съм щастлива така, непознавайки те,
но съм развълнувана, че някой ден ще те срещна
и ще зная, че си ти.
Радвам на всеки миг, в който живея, защото е изпълнен с нови моменти, ...
1071
Истината е като заобикаляща, задушаваща те и притискаща невидима стена, а ти си заслепена от чувствата си, от мислите си и от грешните представи, които колекционирам като мръсни, дори смешно по-малък номер чорапи. Истината те обвива, гали и докосва, а ти си мислиш, че те държи в плен, че ще получиш ...
2378
1
Стоя си в стаята сама и мисля за своята съдба!
Защо ли Господ ме наказва да те обичам и желая във всеки миг от вечността.Искам да те забравя завинаги вече, да съм щастлива сега,
но твоят лик не ще напусне моята ранена душа.
Мина много време и всеки е вече с друг,
но още помня твоя поглед и мечтая за ...
Защо ли Господ ме наказва да те обичам и желая във всеки миг от вечността.Искам да те забравя завинаги вече, да съм щастлива сега,
но твоят лик не ще напусне моята ранена душа.
Мина много време и всеки е вече с друг,
но още помня твоя поглед и мечтая за ...
1299
1
Край! Свърши се!
Загубих теб и малкото, което имахме.
Душата ми гори и изпепелява всичко вътре в мен!
Защо позволих това да се случи с теб и с мен? Нима тогава не се страхувах?
Да! Страхувах се! ...
Загубих теб и малкото, което имахме.
Душата ми гори и изпепелява всичко вътре в мен!
Защо позволих това да се случи с теб и с мен? Нима тогава не се страхувах?
Да! Страхувах се! ...
1633
2
И вървях в тъмното, и се спъвах, и падах, и ставах, и продължавах. Вървях, защото се налагаше да продължавам. Спъвах се, защото трябваше да се науча да падам. Падах и не исках да ставам. Ставах и продължавах само напред, без да погледна зад гърба си, без да отдам чест. Продължавах, защото имах нужда ...
2052
4
Не съм сигурна, че ще спра някога да се влияя от чуждото мнение. От това скапано като изгнил плод обществено мнение. Слагащо ме в някакви ограничителни граници. Поставящо ми рамки с които трябва да се съобразявам. Няма да стане. Отказвам да приема изгнилата същност на вашето общество. Където приемат ...
1711
4
Пак опирам лицето си в твърдия плат на възглавницата. Тъмнината е превзела стаята ми и е обладала завивките на леглото ми. Опитвам се да заспя, докато теб те няма. Искам да заспя бързо, за да дойде утре и пак да видя най-красивите очи на земята. Отново да потъна в техния захлас и да се усмихна като ...
5243
6
Защо човекът е човек, след като живее без отговорите, които са му нужни? Защо обича така силно, след като любовта му е болка? Защо и мислите чужди влияят тъй силно и човекът посредствен тъне в своята заблуденост? Защо сме хора и човеци се наричаме, след като сме безсилни пред смъртта, пред Бог, всъщ ...
1421
2
Вън в откритото
5... 4... 3... 2... 1... Отлитаме!
Не е ли това мечтата на всеки?
Веднъж завинаги, да загърби света,
загърбвайки оковите земни. ...
5... 4... 3... 2... 1... Отлитаме!
Не е ли това мечтата на всеки?
Веднъж завинаги, да загърби света,
загърбвайки оковите земни. ...
764
1
За "моето утре"
Не съм готова за моето утре, не съм готова да го погледна в очите. Не помня как погледнах вчерашния ден и днешния. Нарочно ли го забравих?! Молех се онези дни, в който плаках да изчезнат и тях наистина ги няма. И, мислих, че ще видя "утре" и ще го сграбча, и ще го сграбча и то ще бъд ...
Не съм готова за моето утре, не съм готова да го погледна в очите. Не помня как погледнах вчерашния ден и днешния. Нарочно ли го забравих?! Молех се онези дни, в който плаках да изчезнат и тях наистина ги няма. И, мислих, че ще видя "утре" и ще го сграбча, и ще го сграбча и то ще бъд ...
3135
3
Здравей, Любов!
Как се чувстваш днес? Имаш ли малко време за мен? Искам да чуеш сърцето ми и думите, излизащи от неговите недра. Искам да усетиш как ме лиши от онази топлина, която някога преди смразяваше сетивата и светоусещането ми. Погледни в очите ми и нека светло кафеникавите ми зеници ти покаж ...
Как се чувстваш днес? Имаш ли малко време за мен? Искам да чуеш сърцето ми и думите, излизащи от неговите недра. Искам да усетиш как ме лиши от онази топлина, която някога преди смразяваше сетивата и светоусещането ми. Погледни в очите ми и нека светло кафеникавите ми зеници ти покаж ...
4905
2
Когато потънеш в тъмнината на очите ми, усещаш ли студенината на мрака в мен или просто чувстваш топлината на страстта, която изпитвам към теб?! Когато сърцето ти не спира бързо да тупти, заради мен ще се доближиш ли, за да спреш дъха ми и да преобърнеш света ми?! Ще се жертваш ли, ако не можеш да с ...
1476
1
Зимата на отиващата си любов бе последвана от лишения на чувства. Нямах желания и мечти, съзнанието ми повтаряше само едно: "Искам те обратно"! боледувах от мислите си по теб, моя никога не притежавана любов. Или може би те притежавах, но ти не се чувстваше като вещ за мен. И не беше вещ за мен, а н ...
2424
1
Всеки твой поглед е поглед към рая. Може би любов е това.
Всеки твой поглед е болка,
Беда,
Съдба. Нима страх е това?
Всеки мой поглед е обзет от диви, ...
Всеки твой поглед е болка,
Беда,
Съдба. Нима страх е това?
Всеки мой поглед е обзет от диви, ...
2044
1
Ето пак ме оставяш... и отиваш при нея... Казваш, че на мен държиш... Стискаш силно ръката ми... Но когато аз я протегна към теб... когато искам да те прегърна вечер... теб те няма... Тя минало била... Дали? Питаш нея дали можеш да излезеш, триеш разговорите с мен... и съобщенията... да не види Тя.. ...
2298
2
Черната кутия
Обръщение към себе си и към всички, на които им изглежда познато...
Живееш си в своите илюзии тихо и кротко... Или в още по-добрия вариант - заедно с тях и позволяваш нещата да се случват в действителността... Събираш усещания и емоции, докато не настъпи катастрофа в битието ти и се на ...
Обръщение към себе си и към всички, на които им изглежда познато...
Живееш си в своите илюзии тихо и кротко... Или в още по-добрия вариант - заедно с тях и позволяваш нещата да се случват в действителността... Събираш усещания и емоции, докато не настъпи катастрофа в битието ти и се на ...
1899
Нощ, тъмнина и мирис на озон. Мръсна стая, пълни пепелници и мълчание. Думите се подреждат някак глупаво върху меката хартия. Прозрачен синкав дим се разстила навред като мъгла и образува хиляди небивали фигурки. Дори музиката звучи някак отвеяно, като призрачно, далечно ехо. И аз изглеждам необичай ...
1105
Всичко минава толкова неусетно... Минути и животи някак си се сливат в хаоса на вселената. С бодра крачка, устремени към нулата, вървим незнайно къде, незнайно защо, незнайно с кого. Вървим, без да се спираме, заради някакви безсмислени всекидневни ужаси. Обхождаме уж съзнанието и в същото време не ...
1006
1
Вече втори ден усещам хладната пареща болка в гърдите си. Нищо не може да ме върне към светлината и топлината, който усещам с твоето присъствие. Единствено се опитвам да свикна с мисълта, че вече втори ден те няма, но ще се прибереш. Някой ден - когато тогава, ще разкриеш пред мен тайните, които очи ...
2719
1
Ако някой ден изчезнеш от мен... Ще те гледам, докато очите не изсъхнат, ще се моля да намеря път към теб, за да се завърна там, където се чувствам у дома. Ще се моля, слънцето да те топли и луната да осветява пътя, докато аз съм далече от теб. Ще търся устните ти сред хилядите тъмни лица, в надежда ...
1809
1
Очите ти - най-горещите брегове, които някога едно човешко съзнание може да сътвори. Горят под краката ми, а пясъка се забива дълбоко между пръстите. Потъвам в пясъчни ями на твоята любов. Горя сърцето си с мисли за теб. Всеки ден се моля, парещото "хлъц" да отмине, за да мога да си поема глътка въз ...
1624
2
Липсваш ми! Не вярвах, че е възможно някой да ми липсва толкова силно. Не и след последния път. Но определено този път се моля за дъжд. Искам капките да изтрият липсата по теб и ти да се върнеш някъде, след бурята от студенина, нахлуваща в мен. Да се върнеш, Любов – там, където винаги си била и ще б ...
1586
Скъпа Любов...
Разперих крилете на демон, които бях затворила в себе си и пак се върнах към старите си навици. Прелитам над едни и същи места, убивам едни и същи безсмъртни всеки ден. Боря се за дъжд, когато само мъглата може да бъде непобедимия щит на сърцето ми. Желая тъмна и гъста мъгла, а се бор ...
Разперих крилете на демон, които бях затворила в себе си и пак се върнах към старите си навици. Прелитам над едни и същи места, убивам едни и същи безсмъртни всеки ден. Боря се за дъжд, когато само мъглата може да бъде непобедимия щит на сърцето ми. Желая тъмна и гъста мъгла, а се бор ...
1556
1
Оплитам се в изречените на ден хиляди думи. Не помня как съм започнала деня, нито как съм свършила предишния. Опиянението ми е толкова силно, че привикнах към едни и същи навици всеки ден, ден след ден. До такава степен станах специалист, че сега и на сън мога да изредя дневните си задължения. Събуж ...
2033
1
1
Аз
(Есе )
Аз съм Роза. Никога Роска, непоглезена. Едно необикновено момиче, шестнадесет години скитало от дом на дом, от кой по-чужд, от мащеха на мащеха, коя от коя по-сурова.
Аз съм само едно име в досието на дома за деца и юноши, подарено от жената, която ме родила и ме обрекла на незаслужено нещ ...
(Есе )
Аз съм Роза. Никога Роска, непоглезена. Едно необикновено момиче, шестнадесет години скитало от дом на дом, от кой по-чужд, от мащеха на мащеха, коя от коя по-сурова.
Аз съм само едно име в досието на дома за деца и юноши, подарено от жената, която ме родила и ме обрекла на незаслужено нещ ...
2528
2
Нищото, което се родило от нищо, което от своя страна се родило от нищо... Се изморило да бъде нищо. И започнало да мечтае да бъде нещо. Така, малко по малко, нищото започнало да привлича частици към себе си. Въображаемите частици от това, което то мечтаело да бъде. То продължавало да ги придърпва к ...
1223
Важното е всеки да си знае мястото... Ако не го знае, да го намери... Дали това не е битка (непрекъснати диалози) между хищното его и щедростта на душата?! Едни са свити и плахи, други – обратното – невъздържани и много емоционални. Има и такива, които са някъде по средата. С една дума – всеки е уни ...
2654
3
Всичко свърши... Остави ме... каза ми, че няма смисъл от връзката ни... че не искаш вече да си с мен... Колко са лесни за теб нещата... просто ме отписваш и продължаваш напред с високо вдигната глава... а аз... отново паднах толкова ниско да ти се моля... да плача... но не мога... не мога да те върн ...
1738
2
2
Здравей, Иван-чо!
Спомняш ли си, така те наричах още в началото, когато започнахме да си пишем?! Ах, какви дечковци бяхме... Не мислиш ли, че вече сме малко пораснали, за да вършим детинщини?! Вярвай ми, последните ти съобщения ме огорчиха много! Знам, че никак не ти е лесно. Но ако искаш, мога да т ...
Спомняш ли си, така те наричах още в началото, когато започнахме да си пишем?! Ах, какви дечковци бяхме... Не мислиш ли, че вече сме малко пораснали, за да вършим детинщини?! Вярвай ми, последните ти съобщения ме огорчиха много! Знам, че никак не ти е лесно. Но ако искаш, мога да т ...
2015
Искаш или не, понякога просто трябва да се примириш...
Искаш или не, понякога просто трябва да спре да те боли...
Искаш или не, понякога просто трябва да започнеш да се усмихваш... отново!
Всичко, което чувстваш в сърцето си, покрито или не с красиви фрази, само ти можеш да усетиш. Само ти можеш да ...
Искаш или не, понякога просто трябва да спре да те боли...
Искаш или не, понякога просто трябва да започнеш да се усмихваш... отново!
Всичко, което чувстваш в сърцето си, покрито или не с красиви фрази, само ти можеш да усетиш. Само ти можеш да ...
1612
1
Една стара притча, интерпретирана от мен и скромно допълнена и поокрасена от мен, че бяха изпуснати фундаментални цветове, което ме наведе на размисъл “защо аджеба?”
Преди много, много хилядолетия цветовете започнали кавга. Всеки казвал, че той е най-важен и най-красив, най-предпочитан и най-полезен ...
Преди много, много хилядолетия цветовете започнали кавга. Всеки казвал, че той е най-важен и най-красив, най-предпочитан и най-полезен ...
1722
1
Много мислих дали да ти го кажа но... не издържам повече! Не знам и аз какво искам! Обичам те, но не мога да продължавам повече така! Разстоянието е най голямата пречка между нас, а оттам идват и ревността и недоверието. Искам да знаеш, че много те обичам, но не мога да продължавам повече. Искам люб ...
3971
1
4
Повярвах в една красива приказка. Станах част от нея, без да помисля, че всичко има край. Господи, защо повярвах?! Защо приех ти да си моя свят, а любовта мислех, че няма край.
Знаеш ли какво е болка? Жестока, изгаряща болка, която унищожава сърцето ми. Обичам те толкова много, че се моля на Бог ник ...
Знаеш ли какво е болка? Жестока, изгаряща болка, която унищожава сърцето ми. Обичам те толкова много, че се моля на Бог ник ...
2387
3
Отчаяна, да. Отчаяна съм и на какво да се радвам. Погледни. Погледни през прозореца навън. Не виждаш ли?! Не виждаш ли очите на хората?! Не виждаш ли колко много мъка и болка има по лицата им?! Животът е хубав, ми казваш? Не, ти явно не виждаш добре. Грозното, пошлото и сивото в нашия живот ежедневи ...
2004
1
Обичам те, ти си всичко за мен. Ти си човекът, който ми дава сили да продължа да живея и да се боря със всичко и всички.
Никога не съм предполагала, че мога да обичам толкова силно и толкова
истински. Много по-различно е, когато усещам същата любов и от твоя страна. Много пъти сме имали трудности, н ...
Никога не съм предполагала, че мога да обичам толкова силно и толкова
истински. Много по-различно е, когато усещам същата любов и от твоя страна. Много пъти сме имали трудности, н ...
2288
2
5
Залъгваме се... Всяка сутрин като се събудим и всяка вечер като си легнем, лъжем себе си. Опитваме се да живеем с идеята, че светът не е толкова лош, че това не се случва и че всичко е под контрола на всеки друг, но не и под нашият собствен. Губим времето си в капана на ежедневието, който сами сме п ...
1506
2
Вече слушам едни и същи песни! Нашите песни! Сега те звучат различно! Толкова различно, че дори не правя усилие да ги различа от останалата музика! Свикнах без теб! Дори болката си отиде! Не усещам самота, нищо, че те няма! И станах по-силна... Още по-силна от преди! Образът ти, който ме изгаряше, в ...
1207
9
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
