Есета на различни теми
8.6K резултата
Когато всичко свърши...
Когато всичко свърши, осъзнах какво наистина съм направила. Разбрах, че грешките, които съм допускала, не са засягали само мен... Животът ми тотално се бе преобърнал и аз не знаех как да се изправя отново на краката си... как да погледна в бъдещето, без да се замисля за всичко от миналото. Бях наран ...
4.2K
1
3
Есе... за себе си (1000 стипендии)
Това есе прикрепих към документите за кандидатстване в проекта 1000 стипендии. Ще призная, че му дължа много сълзи и безсъние... пък струвало ли си е - тепърва ще узнаем:)
ЕСЕ
Какво да кажа за себе си? Мисля, че не се познавам достатъчно добре... Още съм в търсене на себе си. Тук е мястото да се док ...
ЕСЕ
Какво да кажа за себе си? Мисля, че не се познавам достатъчно добре... Още съм в търсене на себе си. Тук е мястото да се док ...
19.7K
14
Празникът...
Празникът...
Ден, в който всички любими хора се събират и отбелязват определн случай. Утре е Патронният ни празник. Всички ние, учениците, ще се съберем в двора на гимназията, за да принесем венци и цветя в памет на св. Климент Охридски.
Празникът още не е настъпил, а вече нямам търпение. Колкото по ...
Ден, в който всички любими хора се събират и отбелязват определн случай. Утре е Патронният ни празник. Всички ние, учениците, ще се съберем в двора на гимназията, за да принесем венци и цветя в памет на св. Климент Охридски.
Празникът още не е настъпил, а вече нямам търпение. Колкото по ...
6.2K
1
Съвременна приказка
Съвременна приказка
Без главни герои... Както се казва - всяка прилика е случайна...
Един сайт. Всички потребители в него се регистрират с псевдоними. Даже не е задължително да посочат истинските си имена. Удобно за мнозина. Дава свобода. Свобода да изразиш мислите си в стихотворна форма, като разка ...
Без главни герои... Както се казва - всяка прилика е случайна...
Един сайт. Всички потребители в него се регистрират с псевдоними. Даже не е задължително да посочат истинските си имена. Удобно за мнозина. Дава свобода. Свобода да изразиш мислите си в стихотворна форма, като разка ...
3.1K
16
Диалог с истината
Искаш винаги истината за себе си, търсиш я, сигурен ли си обаче, че не я знаеш вече, погледна ли във себе си, какво чакаш, мъчиш се, гледаш, гледаш и заради мен правиш това усилие, виждам страха ти, поглеждам те със съчувствен, нежен поглед, искам да те избавя от тежестта, която носиш, защото съм тв ...
3.8K
6
Защо пиша?
Събудих се към 10 часа и си погледнах часовника. Той тиктакаше бавно и тихо, отброявайки живота ми секунда след секунда... Отидох до бюрото си и седнах на един от столовете. Пред мен стоеше незавършено стихотворение. Беше добро. Беше мое... Взех го в ръце, прегледах отново римите и когато погледът м ...
2.5K
1
3
На Ръба
Ето, че най-накрая съм тук... Стоя на ръба, разперила ръце и усещам как вятърът гали цялото ми тяло. Да, на ръба съм, но не ме е страх, ни най-малко даже... та нали винаги съм искала това - да летя, да летя като птиците, да бъда истински свободна като тях...
Толкова е хубаво да стоиш на ръба... Не м ...
Толкова е хубаво да стоиш на ръба... Не м ...
1.9K
3
ОМРАЗА
Омраза. От какво ли е породеня тя? Или пък, може би по-точното определение за това чувство е завист. Защо трябва да се мразим и обиждаме? Защо трябва да задминаваш по улицата хора, с които до "вчера" си споделял добро и зло? Не можем ли да сме малко по-добри, да се усмихваме по-често, а не да се воз ...
2.3K
3
Слънцето и слънчевите очила
Днес реших да приема за себе си една истина. Нямам желание да търся доказателства. От този момент (за протокола - 16 ноември 2007, 01:02), това ще бъде идеята на моя живот. Не е никак лошо да променяш житейската си философия от време на време...
Моята лична истина е, че в малкия ми свят (светът на П ...
Моята лична истина е, че в малкия ми свят (светът на П ...
4.8K
4
Съмнението
Единственото сигурно е, че няма нищо сигурно
Плиний Стари
Дали онова, което виждаме е всичко, което съществува? Дали нещата, които възприемаме, са такива, каквито ни изглеждат? Има ли загадки, които не можем да разгадаем, колкото и да се стремим? Къде е нашето място и каква е нашата роля тук, на Зем ...
Плиний Стари
Дали онова, което виждаме е всичко, което съществува? Дали нещата, които възприемаме, са такива, каквито ни изглеждат? Има ли загадки, които не можем да разгадаем, колкото и да се стремим? Къде е нашето място и каква е нашата роля тук, на Зем ...
15.2K
1
3
Моят Рай
Затварям очи... и за миг отново се пренасям в рая. Онова малко градче... красивите плажове, безкрайния океан... онова спокойствие, което сякаш витае из въздуха и омагьосва всеки, който си поеме дъх от него...
Пак вървя по онази малка уличка, хората ми се усмихват и само една от тези усмивки ми е дос ...
Пак вървя по онази малка уличка, хората ми се усмихват и само една от тези усмивки ми е дос ...
5.2K
3
Музиката - неуловима магия
„Сумракът по клубовете не ми е достатъчен, за да се откъсна от заобикалящата ме реалност, затова затварям очи и оставям единствено слуха да ме води. Често, дори забравям да дишам. Усещам как цялото ми тяло изтръпва, сърцето ми бие много по-силно и учестено, а косъмчетата по ръката ми настръхват. Сам ...
6.4K
3
... и замълча безмълвно
... и замълча безмълвно. Започна да се оглежда, напрегна сетивата си, за да долови някакви звуци, но... нищо. Тогава започна да си прехвърля на ум всички мисли. Какво точно се случваше? Или не се е случвало никога? Някакво странно чувство на неразбиране премина през него. Знаеше, че е там, знаеше, ч ...
1.6K
4
Зимна красота
Наричат я вълшебство... приказка... - сън... - онази приказна нощ, в която снежинките танцуват своя ефирен танц в чест на своята принцеса - зимата. Очарователно бяла и невинна, ослепително блестяща и разкошна, уютно топла и безмилостно сурова, тя е тук с цялото си противоречиво обаяние. Тази сурова, ...
13.3K
2
Любовта в нас
Любовта в нас
Есе
"В живота има само едно щастие,
да обичаш и да бъдеш обичан."
Жорж Сан ...
Есе
"В живота има само едно щастие,
да обичаш и да бъдеш обичан."
Жорж Сан ...
14.4K
4
Скитникът
...И така, той пое по своя път. В началото не знаеше къде отива, не знаеше накъде водят всичките тези пътища, не знаеш къде всъщност би искал да отиде.
Но продължи. Не се обърна назад. Смело продължи някъде към нещото... И така ден след ден той откриваше нови пътища. Харесваше си един и тръгваше по ...
Но продължи. Не се обърна назад. Смело продължи някъде към нещото... И така ден след ден той откриваше нови пътища. Харесваше си един и тръгваше по ...
2.2K
1
Онази стая
... седиш сама, в същата онази стая, която беше и преди. Всички красиви спомени изплуват. Пак си там, откъдето тръгна. Не съжалявай, просто недей, това ще е най-голямата грешка. Оглеждаш се и пак не знаеш към кого да се обърнеш, на кого да кажеш всичко, няма кой да те разбере, всички просто си тръгв ...
1.8K
Очакването...
Очакването...
Очакването може да бъде клопка, която сами залагаме на пътя си...
Най-трудно ми е да се освободя от очакването... Как да усвоя изкуството да не очаквам нищо? За да мога да се наслаждавам с пълни сетива на всичко, което ми се случва... Разочарованието ми е право пропорционално на степен ...
Очакването може да бъде клопка, която сами залагаме на пътя си...
Най-трудно ми е да се освободя от очакването... Как да усвоя изкуството да не очаквам нищо? За да мога да се наслаждавам с пълни сетива на всичко, което ми се случва... Разочарованието ми е право пропорционално на степен ...
3.5K
1
6
Тантал - човекът
Един разказ е истински, а разказваческото майсторство - автентично, само когато историята, която чуваме, съдържа в себе си трудност за ума и разрив в чувствата.
Митът за Тантал, сипилският цар, дохожда от един различен свят и затова е удар по обичайния възглед, чийто немощен дух, едва ли е способен ...
Митът за Тантал, сипилският цар, дохожда от един различен свят и затова е удар по обичайния възглед, чийто немощен дух, едва ли е способен ...
3.9K
5
Вселенската наша самота
Немският писател Фридрих Шпилхаген казва: "Самотата е като аромат на отровно растение: приятен е, но замъглява съзнанието и след време става пагубен и за най-силните хора." Загубим ли човешката си опора, губим и себе си. Затъваме в блато на противоречия, конфликти с действителността, страхове и най- ...
3.2K
1
3
Самотата и страданието
„Защо точно самотата и страданието? Защо не любовта и щастието?” – това е един от въпросите, които най-често се случва да си задавам през повечето дни от скучния ми и еднообразен живот. Въпрос, чийто отговор за мен остава все още забулен в тайна...
Самотата и страданието са въвеждащото начало в живо ...
Самотата и страданието са въвеждащото начало в живо ...
11.2K
5
Момиче съм, а не човек!
- Идвам, идвам, мамо. Но този път не съм сама.
- С кого си?
- Със Страховете, които зачена в утробата на детският ми ум...
Небето реши най-после да е на моя страна. Разтвори широките си гърди и... заваля. Между капките дъжд, странен шепот отекваше в главата ми. А ехото му ме обгръщаше натрапчиво и б ...
- С кого си?
- Със Страховете, които зачена в утробата на детският ми ум...
Небето реши най-после да е на моя страна. Разтвори широките си гърди и... заваля. Между капките дъжд, странен шепот отекваше в главата ми. А ехото му ме обгръщаше натрапчиво и б ...
1.7K
4
Сезони на съзнанието
За мястото на границата -
Всеки очертава територия, дето царува неговият си талант - шивачът - в шивачеството, аритметикът - в трупането на цифри. Най-грозните недъзи откриват своето дефиле и своя прожектор в профилирания гений.
----
Там, където дарбата се изчерпва, започват човешките права.
---- ...
Всеки очертава територия, дето царува неговият си талант - шивачът - в шивачеството, аритметикът - в трупането на цифри. Най-грозните недъзи откриват своето дефиле и своя прожектор в профилирания гений.
----
Там, където дарбата се изчерпва, започват човешките права.
---- ...
2.1K
1
8
* * *
Сами наказваме сърцата си!
Пищя, разкъсвайки земята. И сривам се върху раздраната й гръд да прося милост за съня си, откраднала от нечий свят. Нощта не стига, за да спра дъха си и да поема глътка жар. От устните политат само замръзналите колелца. Те с трясък се разбиват на малки стъкълца. И да говор ...
Пищя, разкъсвайки земята. И сривам се върху раздраната й гръд да прося милост за съня си, откраднала от нечий свят. Нощта не стига, за да спра дъха си и да поема глътка жар. От устните политат само замръзналите колелца. Те с трясък се разбиват на малки стъкълца. И да говор ...
1.6K
1
Моето странно "Аз"
Познавах едно момиче с толкова чиста душа, че чак ангелите вярвам, че са й се вьзхищавали, и знаете ли вярввам, че всеки от нас е бил такав, преди да се изправи пред трудностите, които да го омърсят по някакъв начин. А те защо ли идват? Моят отговор е, за да опознаем характерите си по този начин и д ...
2.7K
6
От къде идва мирът
Войната се отнася към тези вечни драми, които никога не изчезват от корените на човешката цивилизация. Потвърждение на това са документите, установяващи в течение на историята около петнадесет хиляди войни.
Какви ли не войни има: справедливи и несправедливи, колониални и освободителни, агресивни и г ...
Какви ли не войни има: справедливи и несправедливи, колониални и освободителни, агресивни и г ...
7.2K
Днес те чакам завинаги
Днес плаче моята душа... Душата я боли от твоето отсъствие!
Днес плачат моите очи... Очите ги боли от непрекъснатото търсене на твоето присъствие!
Днес Всичко мое вече е в сълзи...
Днес Болката говори вместо мен...
Днес аз съм като празна стая, която те очаква да се върнеш! ...
Днес плачат моите очи... Очите ги боли от непрекъснатото търсене на твоето присъствие!
Днес Всичко мое вече е в сълзи...
Днес Болката говори вместо мен...
Днес аз съм като празна стая, която те очаква да се върнеш! ...
2.3K
1
Изненадка с наградка - афроизми
От където е валяло много, няма да вали.
Където е валяло малко, пак ще прокапе.
***
От бащата майка не става, както и от майката баща.
*** ...
Където е валяло малко, пак ще прокапе.
***
От бащата майка не става, както и от майката баща.
*** ...
2.9K
1
4
За болката ми
Боли ме, защото мръсният въздух на заобикалящия ме свят, задушава сетивата на душата ми.
Боли от самата мисъл, че някога мога да изчезна, без да оставя следа, като предците ми.
Боли ме, че не съм значима в настоящия момент, а живея с надеждата, че някога ще бъда.
Боли ме, че съм синоним на измислена ...
Боли от самата мисъл, че някога мога да изчезна, без да оставя следа, като предците ми.
Боли ме, че не съм значима в настоящия момент, а живея с надеждата, че някога ще бъда.
Боли ме, че съм синоним на измислена ...
2.4K
2
Огънят
Под светлината на луната, под сенките на нощта гледах как пламъкът танцуваше, огнен океан бушуваше... А на мястото на този океан някога имаше един цял живот, пълен с мечти.От тоя живот и тия мечти бе останало само пепел и доизарящ огън. Всичко се случи толкова бързо...
Имало едно време едно момче... ...
Имало едно време едно момче... ...
2.5K
Виновна
Понякога ми се иска да можех да върна времето назад. Иска ми се да преживея всичко отново, за да поправя грешките си, да върна думите си назад или просто, за да преживея всичко наново. Иска ми се да превъртя лентата, да изтрия няколко кадъра, да ги заменя с няколко други, за които тогава съм нямала ...
2.5K
1
2
Омразата ми
Никога няма да разбереш какво е да искаш да върнеш назад един определен миг, в който си допуснал най-голямата грешка. Никога няма да разбереш какво загубих, когато се научих да дишам. Никога няма да усетиш и капка от болката, която изпих в мига, когато загубих желание за живот. Никога няма да разбер ...
3.2K
1
9
... А ти, любов моя, не дишаше...
Най-голямата болка, е когато загубиш човек
който си обичал, на който си държал,
който те е разбирал и поткрепял,
но точно когато ти трябва най-много,
той просто умира пред очите ти... ...
който си обичал, на който си държал,
който те е разбирал и поткрепял,
но точно когато ти трябва най-много,
той просто умира пред очите ти... ...
6K
8
един последен дъх
Не знам къде съм, кой съм. Защо съм тук, какво правя с живота си? Какво правя с живота на другите? Умирам и се раждам по хиляди пъти на ден.
Имам ли душа? Да, имам душа. Луда е моята душа. Къде се лекуват луди души? Не в лудницата. Не знам къде. Понякога се събуждам без дъх. Някой е притиснал гърдит ...
Имам ли душа? Да, имам душа. Луда е моята душа. Къде се лекуват луди души? Не в лудницата. Не знам къде. Понякога се събуждам без дъх. Някой е притиснал гърдит ...
1.6K
1
Какъв е смисълът на този живот?
Кой от нас не си е задавал поне един път през живота си въпроса за смисъла на живота, за смисъла на страданията, каква е целта на съществуването и на развитието на природата? Намираме мъдрост и логика във всяка жива клетка, целенасоченост във всяко едно от действията и, но не виждаме абсолютно нищо ...
7.5K
6
Болка
Ще призная за тъгата в сърцето ми... Ужасно боли да знаеш, че човекът, който обичаш, е с друга... че прегръща нея, че целува нея... че жадува за нея... тежко е да... боли ме... плача, но какво от това? Проливам сълзи и не спира да боли. Всяка вечер сгушена във възглавницата си мисля за него... за то ...
2.6K
3
