Есета — философски, любовни и ученически есета | Откровения

Ден на християнското семейство

Написах това есе на 21.11.2007 г., но идеята да го напиша ме измъчва доста време. Сигурна съм, че то ще бъде като хвърлен камък в блато. Защото на повърхността му е тихо, понякога искрящо зелено, цъфтят водни лилии, но когато хвърлиш камък, разбираш, че отдолу има тиня, зловоние и неминуемо ще опръс ...

alex_skot

Есета » Социални

6.8K 1 8

Една несподелена любв..

Обичам те, да можех да ти го кажа, но не мога, защото нямам смелостта да го направя.
Страхувам се да не разбиеш сърцето ми... Страхувам се да призная, че се събуждам и че заспивам с мисълта за теб.
Ти си пламъка в сърцето ми, Ти си причината да плача, като малко дете, Ти си сълзата в очите ми, Ти си ...

Dar4u

Есета » Любовни

3.3K 3

Първата крачка към Истината

" На Валерия с Обич"... от Сириус
Престъпвайки отвъд реалността... емоциите се превръщат
в безкраен вихър от цветове... нови... непознати за Човек...
и всичко зад теб губи предишния си смисъл... Поредната
крачка... поредната усмивка... врата и свят... поредната ...

INTI

Есета » Лични

2.1K 2

Зависимост

"Това, от което човек зависи, винаги ще му се изплъзва... "
С. Лазарев
Ами да, когато зависим от нещо, ние сме като с вързани ръце... Трябва да се съобразяваме с него (каквото и да е то - дълг, условности, очакване - дори за нещо хубаво...) Ние не се наслаждаваме, а мислим как да избегнем последици ...

pavli

Есета » Философски, Други

6.1K 1 2

Есето ми "Есе" (за 1000 стипендии)

Есе
Не съм свикнала да пиша есета. Пишем такива по литература, по философия, по английски, а понякога и по други предмети. Все пак не съм свикнала. Още по-малко такива, свързани с мен самата, а не с възгледите ми по определени въпроси. Все пак, след като трябва да напиша есе, и то неминуемо трябва д ...

Jull

Есета » Лични

10.7K 9

Огледално объркване

За пореден път посягам към огледалото... Не знам дали искам да погледна в него... Страх ме е, че там отново няма да бъде моето отражение, а нейното... на момичето, в което неволно се превърнах, без дори да съм го искала... Вече не познавам себе си, не познавам и нея, онази, която ми открадна живота, ...

Lost_in_emptiness

Есета » Лични

1.8K 2

Вече е късно за съмнения, обичам те!

Здравей,
Днес успях ли да докосна погледа ти с усмивка или пак пропуснах момента? – не ми казвай, просто безмълвно стаи своят дъх и слушай!
Отнемаш от гърдите ми тихата тъга, когато нощта отвори обятията си и в мрак потънат мислите ми. Взимаш хиляди думи само с една усмивка, а мрачната тишина в гърд ...

faith

Есета » Любовни

2.8K 1

Звезда

" Благодаря ти за всичко, Скъпа Валерия..."
... от Сириус
Животът е като влакче на ужасите... плащаш и се качваш,
потапяйки се във вихъра... времето спира. Тогава... мисля,
че всеки един от нас открива себе си в онези преплитащи се ...

INTI

Есета » Лични

2.7K 4

За любовта си бил дал всичко - за свободата бих жертвал и любовта

Свободата - висша ценност на всяко живо същество на Земята, а любовта най- силното чувство, което човек изпитва през живота си. И ето, човек е изправен пред своята дилема, коя от двете посоки да избере - тази на свободата или на любовта и щастието. Макар, че идеята за вярната посока непрекъснато го ...

ЛАФ4О

Есета » Философски

6.7K 1 3

* * *

Да запазиш детето в себе си
Които успяват, са благословени. Нима има нещо по-очарователно винаги да носиш в себе си онази невинност, радост от малките неща, любопитството, удивлението. Казаха ми, че когато човек престане да се изненадва, той вече е изстискан от живота. Разбира се, не всички хора съх ...

Джилиън

Есета

2K 3

Любов, тук ли си?...

Чувствам тъгата ти като своя! Чувствам ръцете ти, преплетени с моите и същевременно толкова далечни... Обичам феерията на красивите ти коси, но дори не помня как изглеждаха... Желая да те целувам, но всъщност не познавам ласките ти... Отпивам от теб като от живителна река, а дори не знам какво ми но ...

AzDobrata

Есета » Любовни

4.6K 25

Нужен си ни и днес, Дон Кихот

Какъв е Дон Кихот? Той е мечта, той е илюзия и дори измислен герой, той е това, което много хора биха искали да бъдат и което не могат да бъдат, той е този побъркан човек в още по-побъркания свят на още по-побърканите илюзии, мечти и себеподобни понятия. Нужен ли ни е Дон Кихот и днес или всички тря ...

Florentina_

Есета

19.8K 2

.....

Осъзнавате ли, че чак когато дойде краят, разбираме всъщност какво са означавали за нас хората, които сме изгубили за съжаление безвъзвратно. Чак тогава осъзнаваме грешките си, делата или думите, които сме могли да спестим, но сме казали в момент на ярост.
Идва моментът, в който се чудим дали въобще ...

bybole4kata

Есета » Други

2.2K 2

13 стъпки към раздялата...

13 стъпки към раздялата...
Не ги правете...
1. Една телефонна грешка.
2. Една пропусната среща.
3. Една преглътната обида. ...

pavli

Есета » Други

2.5K 10

Когато всичко свърши...

Когато всичко свърши, осъзнах какво наистина съм направила. Разбрах, че грешките, които съм допускала, не са засягали само мен... Животът ми тотално се бе преобърнал и аз не знаех как да се изправя отново на краката си... как да погледна в бъдещето, без да се замисля за всичко от миналото. Бях наран ...

нимфа

Есета » Лични

4.3K 1 3

Есе... за себе си (1000 стипендии)

Това есе прикрепих към документите за кандидатстване в проекта 1000 стипендии. Ще призная, че му дължа много сълзи и безсъние... пък струвало ли си е - тепърва ще узнаем:)
ЕСЕ
Какво да кажа за себе си? Мисля, че не се познавам достатъчно добре... Още съм в търсене на себе си. Тук е мястото да се док ...

^l^

Есета » Лични

19.7K 14

Празникът...

Празникът...
Ден, в който всички любими хора се събират и отбелязват определн случай. Утре е Патронният ни празник. Всички ние, учениците, ще се съберем в двора на гимназията, за да принесем венци и цветя в памет на св. Климент Охридски.
Празникът още не е настъпил, а вече нямам търпение. Колкото по ...

misskiss0306

Есета » Ученически

6.2K 1

Съвременна приказка

Съвременна приказка
Без главни герои... Както се казва - всяка прилика е случайна...
Един сайт. Всички потребители в него се регистрират с псевдоними. Даже не е задължително да посочат истинските си имена. Удобно за мнозина. Дава свобода. Свобода да изразиш мислите си в стихотворна форма, като разка ...

pavli

Есета » Други

3.1K 16

Диалог с истината

Искаш винаги истината за себе си, търсиш я, сигурен ли си обаче, че не я знаеш вече, погледна ли във себе си, какво чакаш, мъчиш се, гледаш, гледаш и заради мен правиш това усилие, виждам страха ти, поглеждам те със съчувствен, нежен поглед, искам да те избавя от тежестта, която носиш, защото съм тв ...

Anabel

Есета » Други

3.9K 6

Защо пиша?

Събудих се към 10 часа и си погледнах часовника. Той тиктакаше бавно и тихо, отброявайки живота ми секунда след секунда... Отидох до бюрото си и седнах на един от столовете. Пред мен стоеше незавършено стихотворение. Беше добро. Беше мое... Взех го в ръце, прегледах отново римите и когато погледът м ...

blacklotus

Есета » Философски

2.6K 1 3

На Ръба

Ето, че най-накрая съм тук... Стоя на ръба, разперила ръце и усещам как вятърът гали цялото ми тяло. Да, на ръба съм, но не ме е страх, ни най-малко даже... та нали винаги съм искала това - да летя, да летя като птиците, да бъда истински свободна като тях...
Толкова е хубаво да стоиш на ръба... Не м ...

Lost_in_emptiness

Есета » Лични

1.9K 3

ОМРАЗА

Омраза. От какво ли е породеня тя? Или пък, може би по-точното определение за това чувство е завист. Защо трябва да се мразим и обиждаме? Защо трябва да задминаваш по улицата хора, с които до "вчера" си споделял добро и зло? Не можем ли да сме малко по-добри, да се усмихваме по-често, а не да се воз ...

bybole4kata

Есета » Други

2.3K 3

Слънцето и слънчевите очила

Днес реших да приема за себе си една истина. Нямам желание да търся доказателства. От този момент (за протокола - 16 ноември 2007, 01:02), това ще бъде идеята на моя живот. Не е никак лошо да променяш житейската си философия от време на време...
Моята лична истина е, че в малкия ми свят (светът на П ...

Flame

Есета » Философски

4.9K 4

Съмнението

Единственото сигурно е, че няма нищо сигурно
Плиний Стари
Дали онова, което виждаме е всичко, което съществува? Дали нещата, които възприемаме, са такива, каквито ни изглеждат? Има ли загадки, които не можем да разгадаем, колкото и да се стремим? Къде е нашето място и каква е нашата роля тук, на Зем ...

mimeto_we

Есета » Философски

15.3K 1 3

фрагменти

Отварям очи.
Светлината ме кара конвулсивно да ги затворя.
Той се е събудил преди мен и ме гледа с големите си наивни, детски очи.
Напушва ме на смях – див, ироничен...
Искам да запаля цигара, търся си запалката и удобна причина да си тръгна по-бързо. ...

NikitaYan

Есета » Лични

1.6K 6

Моят Рай

Затварям очи... и за миг отново се пренасям в рая. Онова малко градче... красивите плажове, безкрайния океан... онова спокойствие, което сякаш витае из въздуха и омагьосва всеки, който си поеме дъх от него...
Пак вървя по онази малка уличка, хората ми се усмихват и само една от тези усмивки ми е дос ...

Lost_in_emptiness

Есета » Лични

5.2K 3

Музиката - неуловима магия

„Сумракът по клубовете не ми е достатъчен, за да се откъсна от заобикалящата ме реалност, затова затварям очи и оставям единствено слуха да ме води. Често, дори забравям да дишам. Усещам как цялото ми тяло изтръпва, сърцето ми бие много по-силно и учестено, а косъмчетата по ръката ми настръхват. Сам ...

_BaBy_GiRl_

Есета » Други

6.5K 3

... и замълча безмълвно

... и замълча безмълвно. Започна да се оглежда, напрегна сетивата си, за да долови някакви звуци, но... нищо. Тогава започна да си прехвърля на ум всички мисли. Какво точно се случваше? Или не се е случвало никога? Някакво странно чувство на неразбиране премина през него. Знаеше, че е там, знаеше, ч ...

Lingerie

Есета » Лични

1.7K 4

Зимна красота

Наричат я вълшебство... приказка... - сън... - онази приказна нощ, в която снежинките танцуват своя ефирен танц в чест на своята принцеса - зимата. Очарователно бяла и невинна, ослепително блестяща и разкошна, уютно топла и безмилостно сурова, тя е тук с цялото си противоречиво обаяние. Тази сурова, ...

nicol0702

Есета

13.4K 2

Халюцинации

Губя съзнание,
времето избледнява…
сякаш ме няма,
сякаш съм спомен.
Болката ме разтърсва, ...

NikitaYan

Есета » Лични

1.5K 4

Любовта в нас

Любовта в нас
Есе
"В живота има само едно щастие,
да обичаш и да бъдеш обичан."
Жорж Сан ...

No_men_No_cry

Есета

14.5K 4

Скитникът

...И така, той пое по своя път. В началото не знаеше къде отива, не знаеше накъде водят всичките тези пътища, не знаеш къде всъщност би искал да отиде.
Но продължи. Не се обърна назад. Смело продължи някъде към нещото... И така ден след ден той откриваше нови пътища. Харесваше си един и тръгваше по ...

DreBuS

Есета » Лични

2.3K 1

Сюрреалистично

Случайни срещи, глупави раздели.
Стоя на прага.
Призрак от усмивка.
Лицето ми витае наоколо.
Студените ми очи умоляват за нещо забравено някога. ...

NikitaYan

Есета » Лични

3.6K 3

Онази стая

... седиш сама, в същата онази стая, която беше и преди. Всички красиви спомени изплуват. Пак си там, откъдето тръгна. Не съжалявай, просто недей, това ще е най-голямата грешка. Оглеждаш се и пак не знаеш към кого да се обърнеш, на кого да кажеш всичко, няма кой да те разбере, всички просто си тръгв ...

нимфа

Есета » Лични

1.8K

Очакването...

Очакването...
Очакването може да бъде клопка, която сами залагаме на пътя си...
Най-трудно ми е да се освободя от очакването... Как да усвоя изкуството да не очаквам нищо? За да мога да се наслаждавам с пълни сетива на всичко, което ми се случва... Разочарованието ми е право пропорционално на степен ...

pavli

Есета » Философски

3.6K 1 6

Тантал - човекът

Един разказ е истински, а разказваческото майсторство - автентично, само когато историята, която чуваме, съдържа в себе си трудност за ума и разрив в чувствата.
Митът за Тантал, сипилският цар, дохожда от един различен свят и затова е удар по обичайния възглед, чийто немощен дух, едва ли е способен ...

selsal

Есета » Философски

3.9K 5

Вселенската наша самота

Немският писател Фридрих Шпилхаген казва: "Самотата е като аромат на отровно растение: приятен е, но замъглява съзнанието и след време става пагубен и за най-силните хора." Загубим ли човешката си опора, губим и себе си. Затъваме в блато на противоречия, конфликти с действителността, страхове и най- ...

azura_luna

Есета » Философски

3.3K 1 3

Самотата и страданието

„Защо точно самотата и страданието? Защо не любовта и щастието?” – това е един от въпросите, които най-често се случва да си задавам през повечето дни от скучния ми и еднообразен живот. Въпрос, чийто отговор за мен остава все още забулен в тайна...
Самотата и страданието са въвеждащото начало в живо ...

Soppy

Есета

11.2K 5

Момиче съм, а не човек!

- Идвам, идвам, мамо. Но този път не съм сама.
- С кого си?
- Със Страховете, които зачена в утробата на детският ми ум...
Небето реши най-после да е на моя страна. Разтвори широките си гърди и... заваля. Между капките дъжд, странен шепот отекваше в главата ми. А ехото му ме обгръщаше натрапчиво и б ...

vampire_blood_kiss

Есета

1.7K 4

Сезони на съзнанието

За мястото на границата -
Всеки очертава територия, дето царува неговият си талант - шивачът - в шивачеството, аритметикът - в трупането на цифри. Най-грозните недъзи откриват своето дефиле и своя прожектор в профилирания гений.
----
Там, където дарбата се изчерпва, започват човешките права.
---- ...

selsal

Есета » Философски

2.1K 1 8

Есета на различни теми

Ден на християнското семейство

Една несподелена любв..

Първата крачка към Истината

Зависимост

Есето ми "Есе" (за 1000 стипендии)

Огледално объркване

Вече е късно за съмнения, обичам те!

Звезда

За любовта си бил дал всичко - за свободата бих жертвал и любовта

* * *

Любов, тук ли си?...

Нужен си ни и днес, Дон Кихот

.....

13 стъпки към раздялата...

Когато всичко свърши...

Есе... за себе си (1000 стипендии)

Празникът...

Съвременна приказка

Диалог с истината

Защо пиша?

На Ръба

ОМРАЗА

Слънцето и слънчевите очила

Съмнението

фрагменти

Моят Рай

Музиката - неуловима магия

... и замълча безмълвно

Зимна красота

Халюцинации

Любовта в нас

Скитникът

Сюрреалистично

Онази стая

Очакването...

Тантал - човекът

Вселенската наша самота

Самотата и страданието

Момиче съм, а не човек!

Сезони на съзнанието

Опашка