Есета на различни теми
(...) ”Защото ти пишеш хубаво.”
Когато комплиментите не носят радост и силите в борбата АЗ-АЗ са изравнени, в празния лист хартия се крие най-голямият страх на твореца. Не, защото не знае какво да напише или как да започне, а защото може и да успее да изрази себе си, чувствата, емоциите, да предаде ...
Изкупителната вина
Студено ми е...
И Жак Превер не помагаше. Нито Милър. О, да! Хенри Милър! Двата полюса!
Така си "подредих" мислите и чувствата, че вече сама не знаех на кой свят съм. И къде беше голямата грешка на „голямата стъпка"...
Вторачвах поглед в пламъка на свещта и... не можех да отлепя пог ...
Предколедни размисли за естеството на коледната ми депресия
Предложение за брак
Отговаряш ми положително и в погледа ти се появява онази добре позната искрица, ...
Пътуване към самите нас
Думите ти са като капка роса върху устните ми и сега аз ти подарявам моите лъчи, лъчите на ИНТИ - Слънцето в душата ми... които събудиха твоя дух, който отдавна бе прекрачил границите на всичко човешко...
С ...
Трагичното и комичното в образа на Дон Кихот
Светът във мен
Светът във мен е различен, ту - буен, ту - плах.
Като птица мисълта лети, от клон на клон и все така до безкрайността. Илюзии различни, каквито пожелая, понявга неприлични, че даже сам не се трая. Но животът е такъв, какъвто е, туй всеки знае го добре, но аз живея ден за ден - това ...
Аз трябва да бъда самата себе си!
Не мога повече да пречупвам себе си заради вас. Ако можете да ме обичате заради това, което съм, ще бъдем по-щастливи.
Ако не можете, аз все пак ще се опитам да заслужа вашата обич. Няма да крия своите предпочитания или неодобрения. Дотам силно ще вярвам, че дълбоко ...
Беше време за сбогуване...
Мразеше сбогуванията, но бе приела, че са част от живота й. Запознаваше се с хора, които после изчезваха от живота. Беше писано да изживее живота си така, както би искала, а не както някой й е повелил. Всички усмивки, мъки, сълзи, радости, неволи и щастия бяха само за нея. Т ...
* * *
Защо си губя времето в спомени и мисли за теб? Как да си те върна, като всичко пак ще е фалшиво? Защо съдбата ни срещна? Ти ме оплете в мрежите на своята нежност и ме остави да повярвам, че имаме бъдеще заедно. Донесе ми само страдание и ме нарани дълбоко. Замина си, без дори да с ...
"Добродетелните хора са еднообразни, а порочните - многообразни" - Аристотел
Няма съвършен човек. Всеки е единствен и уникален, всеки е носител на собствената си индивидуалност, дарен е с шанса да се развива, да се учи, да се поправя, сам да избира в коя посока да поеме. Доброто и злото сочат своите ...
да отида ли...?
Каква кола караш?
Вероятно малко хора са съгласни с това твърдение. Вярно е, че днес по дрехите посрещат и по дрехите изпращат. В забързания и хаотичен делник, където властва лицемерието, хората заприличаха на гробни ...
Представи си
Представи си, че си по средата на една огромна река.
Представи си, че си на един огоромен камък,
там по средата на реката.
Представи си, че там, където си, ...
Красотата в природата и в изобразителното изкуство
Безбройни са примерите, както на тихи и романтични кътчета, където човек намира търсените от него вътрешен покой и хармония, така и смразяващите се ...
Добронамерените хора са еднообразни, а порочните многообразни
Всеки човек има свои собствени качества, които го различават от другите. Те го формират като индивидуалност, различават го от другите. Оттук идва и сентенцията "Всеки човек е различен свят".
Но въпреки различията помежду си, х ...
“Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови” – Жан Жак Русо
Самотната стая
Пак съм сама. Стаята е пълна с тишина... сърцето – с болка. Още чувам думите ти, онова безчувствено “сбогом”... И всичко - пропаст е вече пред мен... Спомени като на филмова лента преминават... Хубав филм с не толкова приятен край, чиято главна героиня съм аз. Спрете! Спрете ...
Ден на християнското семейство
Една несподелена любв..
Страхувам се да не разбиеш сърцето ми... Страхувам се да призная, че се събуждам и че заспивам с мисълта за теб.
Ти си пламъка в сърцето ми, Ти си причината да плача, като малко дете, Ти си сълзата в очите ми, Ти си ...
Първата крачка към Истината
Престъпвайки отвъд реалността... емоциите се превръщат
в безкраен вихър от цветове... нови... непознати за Човек...
и всичко зад теб губи предишния си смисъл... Поредната
крачка... поредната усмивка... врата и свят... поредната ...
Зависимост
С. Лазарев
Ами да, когато зависим от нещо, ние сме като с вързани ръце... Трябва да се съобразяваме с него (каквото и да е то - дълг, условности, очакване - дори за нещо хубаво...) Ние не се наслаждаваме, а мислим как да избегнем последици ...
Есето ми "Есе" (за 1000 стипендии)
Не съм свикнала да пиша есета. Пишем такива по литература, по философия, по английски, а понякога и по други предмети. Все пак не съм свикнала. Още по-малко такива, свързани с мен самата, а не с възгледите ми по определени въпроси. Все пак, след като трябва да напиша есе, и то неминуемо трябва д ...
Огледално объркване
Вече е късно за съмнения, обичам те!
Днес успях ли да докосна погледа ти с усмивка или пак пропуснах момента? – не ми казвай, просто безмълвно стаи своят дъх и слушай!
Отнемаш от гърдите ми тихата тъга, когато нощта отвори обятията си и в мрак потънат мислите ми. Взимаш хиляди думи само с една усмивка, а мрачната тишина в гърд ...
За любовта си бил дал всичко - за свободата бих жертвал и любовта
* * *
Които успяват, са благословени. Нима има нещо по-очарователно винаги да носиш в себе си онази невинност, радост от малките неща, любопитството, удивлението. Казаха ми, че когато човек престане да се изненадва, той вече е изстискан от живота. Разбира се, не всички хора съх ...
Любов, тук ли си?...
Нужен си ни и днес, Дон Кихот
.....
Идва моментът, в който се чудим дали въобще ...
Когато всичко свърши...
Есе... за себе си (1000 стипендии)
ЕСЕ
Какво да кажа за себе си? Мисля, че не се познавам достатъчно добре... Още съм в търсене на себе си. Тук е мястото да се док ...
Празникът...
Ден, в който всички любими хора се събират и отбелязват определн случай. Утре е Патронният ни празник. Всички ние, учениците, ще се съберем в двора на гимназията, за да принесем венци и цветя в памет на св. Климент Охридски.
Празникът още не е настъпил, а вече нямам търпение. Колкото по ...
Съвременна приказка
Без главни герои... Както се казва - всяка прилика е случайна...
Един сайт. Всички потребители в него се регистрират с псевдоними. Даже не е задължително да посочат истинските си имена. Удобно за мнозина. Дава свобода. Свобода да изразиш мислите си в стихотворна форма, като разка ...