Подкатегории:
8 386 резултата
Наистина е приятно да усещаш топлината на смокиновото лято, вплетеният мирис на грозде и кестени, на натежалите спомени, особено когато се чувстваме заедно с тебе, моя любов...
От бръчиците покрай очите ни вече се вият ята на потъмнели птици, от устните ни, недоизказали още всички съкровени слова на ...
От бръчиците покрай очите ни вече се вият ята на потъмнели птици, от устните ни, недоизказали още всички съкровени слова на ...
3158
2
1
Бях в девети клас. Годината беше 1989-та. Помним я повечето от нас - със словото на другаря Тодор Живков, в което си подава оставката. Бях си пред телевизора в този момент и седях и гледах тъпо, щото това просто не можеше да е истина! Вече не си спомням тогава даваха ли Алф, но очаквах някой да ме п ...
1564
5
Как станах извънземен
А бях съвсем нормален. Като повечето от вас. Сутрин ставах рано, отивах на работа, в края на месеца получавах заплата... Радвах се на растежа на децата, на повишението в службата, на нежната си половинка, на редките си срещи със старите приятели – с други думи нищо човешко не м ...
А бях съвсем нормален. Като повечето от вас. Сутрин ставах рано, отивах на работа, в края на месеца получавах заплата... Радвах се на растежа на децата, на повишението в службата, на нежната си половинка, на редките си срещи със старите приятели – с други думи нищо човешко не м ...
2244
3
Ноктюрно за вечният град
Рим не прилича на другите западноевропейски градове, където обикновено всички домове, разположени в центъра на града, са реставрирани, боядисани с прясна боя, където в някои страни мият дори мостовете със сапун, а всяка отломка от историята старателно е пронумерована и поста ...
Рим не прилича на другите западноевропейски градове, където обикновено всички домове, разположени в центъра на града, са реставрирани, боядисани с прясна боя, където в някои страни мият дори мостовете със сапун, а всяка отломка от историята старателно е пронумерована и поста ...
4185
1
Качих се на върха на планината, където тишината на вятъра царува. Повиках мислите си, за да успокоя съзнанието. Обичам планината и онези възвишения, из които мислите се стрелват като птици. Спокойствието е заседнало дори в умиращите есенни листа. Там - мисли, емоции и чувства се сливат в едно със сл ...
2105
1
Бяха думи, в които вярвах, бяха мечти, които се надявах някой ден да се сбъднат, бяха спомени, които не исках да забравя никога! Ти ме превърна в човек без душа, ти ми доказа, че не мога да имам ничие доверие, а мислех, че поне в теб мога да бъда сигурна, ти ми причини такава болка, че ума ти не мож ...
5439
1
Новото момиче
Дойде 15 септември и се събрахме в училище. Колко хубаво беше. Усмивки, прегъдки, цветя... сякаш душите на цветовете бяха с нас в този ден... сякаш цветята оживяха и подхванаха своя вечен танц...
Влязохме в класните си стаи. Толкова спомени имаме там. За щастливи и тъжни моменти... Но ...
Дойде 15 септември и се събрахме в училище. Колко хубаво беше. Усмивки, прегъдки, цветя... сякаш душите на цветовете бяха с нас в този ден... сякаш цветята оживяха и подхванаха своя вечен танц...
Влязохме в класните си стаи. Толкова спомени имаме там. За щастливи и тъжни моменти... Но ...
1315
1
В ОЧАКВАНЕ
Коленичих, за да се помоля в изоставения храм на поезията, където нямаше църковен хор, свещенослужители, икони, а само бели каменни зидове и черни, отдавна изстинали хрускащи въглени. Молех се от все сърце, безмълвно като отчаяние; искрено като всеопрощение с надеждата на корабокрушенец, ...
Коленичих, за да се помоля в изоставения храм на поезията, където нямаше църковен хор, свещенослужители, икони, а само бели каменни зидове и черни, отдавна изстинали хрускащи въглени. Молех се от все сърце, безмълвно като отчаяние; искрено като всеопрощение с надеждата на корабокрушенец, ...
3880
1
Ти си вече минало
Ти си вече минало. Просто един отминал епизод от моя живот, петно върху вече стара дреха.
Беше ми трудно да те забравя... и все още е така, но все някъде трябва да поставя началото.
Не, не е чудо... това е реалност, моята реалност. Вече няма да плача за теб, ти не ме заслужаваш. Ня ...
Ти си вече минало. Просто един отминал епизод от моя живот, петно върху вече стара дреха.
Беше ми трудно да те забравя... и все още е така, но все някъде трябва да поставя началото.
Не, не е чудо... това е реалност, моята реалност. Вече няма да плача за теб, ти не ме заслужаваш. Ня ...
2277
6
Крия се.
Затворена в себе си, се мъча да открия света, без да му показвам дори най-мъничка част от себе си.
"Животът си е твой! Прави с него каквото пожелаеш." - Това ми каза баща ми. Животът си е мой... Плашех се от това. Само при мисълта, че ще залитна и ще пропадна и нямаше да има никой зад мен, ...
Затворена в себе си, се мъча да открия света, без да му показвам дори най-мъничка част от себе си.
"Животът си е твой! Прави с него каквото пожелаеш." - Това ми каза баща ми. Животът си е мой... Плашех се от това. Само при мисълта, че ще залитна и ще пропадна и нямаше да има никой зад мен, ...
3075
7
ВСЯКА ПРИЛИКА С ДЕЙСТВИТЕЛНИ ЛИЦА И СЪБИТИЯ Е НАРОЧНА, НО ПРЕУВЕЛИЧЕНА :)
"Айде, бе хазаин, айде, че ш'закъснееш за работа!" - нежно ми шепти в ухото...една хлебарка.
А? Ккакво? Кой? Пффф, пак съм се успал! Добре, че хлебарките ме събудиха, както им поръчах снощи. Ама хубаво си изкарахме вечерта, ей ...
"Айде, бе хазаин, айде, че ш'закъснееш за работа!" - нежно ми шепти в ухото...една хлебарка.
А? Ккакво? Кой? Пффф, пак съм се успал! Добре, че хлебарките ме събудиха, както им поръчах снощи. Ама хубаво си изкарахме вечерта, ей ...
3154
7
Мисли на едно "врабче"
Има моменти, в които си мисля, че ние, хората, сме като птици - трябва ни малко щастие, за да полетим! Но сме затворени в стъкло. Вярваме на това, което виждаме, мечтаем за свобода, която не съществува никъде по земята; блъскаме се в стъклото, не знаейки, че то, невидимото, ни ...
Има моменти, в които си мисля, че ние, хората, сме като птици - трябва ни малко щастие, за да полетим! Но сме затворени в стъкло. Вярваме на това, което виждаме, мечтаем за свобода, която не съществува никъде по земята; блъскаме се в стъклото, не знаейки, че то, невидимото, ни ...
4272
2
Игривият поглед изгубил се е някъде, сега има само празнота. Хлад заменил е омайния и аромат. В момента, когато я замени, ти я уби. Блясъкът в очите се изпари, морето от сълзи стана океан, а той беше тесен за тях. И те пресъхнаха. Никога повече не проплака, единствено безжизнено изражение издаваше р ...
1431
2
Въртях в ръцете си двете топки с инкрустираните думи "IS IT LOVE", звукът, който излизаше от тях, беше като медения звън на камбаните рано сутрин. За миг спрях и звукът се загуби в тишината. Исках пак да го чуя и затова отново започнах да ги въртя в ръцете си. Те ми носеха не само този познат нежен ...
1572
1
Стоя там, на ръба и мислите са изчезнали от главата ми. Няма никой и нищо в съзнанието ми. Аз съм сама, на ръба на онзи фатален 13-ти етаж. Обръщам се и зад мен няма никой и нищо. Тъмнина и празнота. Тихо е и само полъхът на студеният вятър се вие около мен. Всяка една клетка по тялото ми е изтръпна ...
1258
1
Всеки си има лично пространство. И е желателно никой да не му го нарушава... Ако се случи, да може да си го защитава... Затова подскачам, когато някой се доближи до мен и започне да ми говори поверително на ухо... Веднага го слагам в категорията на интригантите и лукавите. И бягам по-надалече... Ког ...
5085
6
Няма безгрешни хора на земята. Всеки се ражда, живее, греши и умира. Но не всеки осъзнава грешките си, а пък тези, които ги осъзнават, за съжаление не винаги ги поправят.
Важно е да разбереш, че си сгрешил, но още по-важно е да се опиташ да изкупиш този грях, каквото и да ти струва това. И макар и д ...
Важно е да разбереш, че си сгрешил, но още по-важно е да се опиташ да изкупиш този грях, каквото и да ти струва това. И макар и д ...
7701
1
Хероин по кожата, хероин във вените, хероин в кръвта. Хероин в сърцето. Животът ми е хероин. Един постоянен прилив на чувства и емоции. Не мога без тях. Задушавам се когато ги няма. Искам още, не искам никога да спирам. Пристрастена съм към емоциите. Искам да се затворя някъде и да не усещам, но не ...
3840
3
Допуснах те в живота си, за да го озариш само както ти можеше. Пуснах те да влезнеш и не вярвах, че ще го нараниш... че ще ограбиш всичко и ще побегнеш. Но ето, че любовта отново подигра ми се. Сега за теб тъжа и помня още любовта, така изгаряща ме... отнасяща ме в свят на мечти, но сега остави ме д ...
2722
1
5
За Изгрева и Залеза
Веднъж Денят излязъл на разходка.
Искал да разбере къде живее неговата любима - Нощта.
Тръгнал той по главния път на Случките.
Гледал табелите, но никъде нямало за Нощта. ...
Веднъж Денят излязъл на разходка.
Искал да разбере къде живее неговата любима - Нощта.
Тръгнал той по главния път на Случките.
Гледал табелите, но никъде нямало за Нощта. ...
1884
5
Океани ме разделяха от това, което исках да бъда. Малко по малко полудявам и не намирам истинското си аз. Дали е късно да се спася от това, в което сама се превърнах. Нима е късно да започна отново отначало.
Не помня първото начало, когато започнах да живея и поех първата си глътка живот. Помня само ...
Не помня първото начало, когато започнах да живея и поех първата си глътка живот. Помня само ...
3168
И не мога спомените да изтрия, и непосилна съм чувствата да залича и вятъра, пищящ в ушите, и думите крещящи "Остани!"... Страха ми - орисия страшна, в погледа мъгла се рей, душата ми за топлoта бленува и радушно да се смей... Усмивката е сякаш толкова далече, като жадуван, недокосван блян. По пътя ...
1062
Ето ме - отново прекалено дръзка. Изричам нещата пресилено остро в изблик на гняв. Правя се, че не ми пука. А всъщност как съжлявам... Но не го показвам!Свирепа съм, готова да нападна всеки по-слаб от мен, като животно своята жертва. Боря се, тичам и погубвам всичко край себе си, а също така и мен с ...
1647
6
Ти си този, когото обичам.
Не го ли разбра?
Трагнах си от теб с мисълта, че ще се върна, но не стана точно така.
Мислих си, че ти си момчето за мен, но съм се лъгала всеки Божи ден.
Толкова много мечти в един миг разби ти и отново разплака моите зелени очи. ...
Не го ли разбра?
Трагнах си от теб с мисълта, че ще се върна, но не стана точно така.
Мислих си, че ти си момчето за мен, но съм се лъгала всеки Божи ден.
Толкова много мечти в един миг разби ти и отново разплака моите зелени очи. ...
1957
1
3
Не ме търси сред тях. Там отдавна видях всичко, което не искам да бъда. Там за малко да загубя себе си сред лъжи и истини. Върви при тях и се моли за силата да издържиш и днес. Аз вече не искам да бъда част от тази игра... Не искам вече без причина да плача и да не зная какво чувствам и къде бих иск ...
2481
1
Когато дяволът обича ангел
(в памет на Ивайло)
Жена или дете, любов или омраза, глупост или мъдрост, грешно или правилно.... въпроси, въпроси и пак въпроси, а отговори няма! Съдба или просто обстоятелства, подкрепа или безразличие, желание или неприязън?! Когато дяволът обича ангел, когато злото уби ...
(в памет на Ивайло)
Жена или дете, любов или омраза, глупост или мъдрост, грешно или правилно.... въпроси, въпроси и пак въпроси, а отговори няма! Съдба или просто обстоятелства, подкрепа или безразличие, желание или неприязън?! Когато дяволът обича ангел, когато злото уби ...
2939
1
5
Няма сълзи, само тишина и цигарен дим... знам, че е за последно и за това мълча... Никога повече няма да съм тук, с вас, с лъжите ви. Никога повече няма да повярвам в тази илюзия... никога! Не знаете, нали?! Не знаете, че вече не съм като вас, не съм част от вашето общество, от вашата "реалност"... ...
3568
1
4
Отказах вечността на страданието си, само за да те докосна. И всичко, което усещам сега е твоята миризма. Ти си най-близкото нещо до Рая, което имам в момента. Не искам света да ме види така, както ти надничаш в моята душа. Ти ме познаваш по-добре от всички, които са били някога. Познаваш истините м ...
1222
2
Живеем в странна ситуация, прекалено много думи и никаква комуникация. Такива сме шопите силно мразим или силно обичаме, не можем никога да имаме по равно от двете.
Силно мразех себе си. Толкова силно, че потисках всяко едно ново начало. И беше трудно всяко ново начало. Потискайки радостта затварях ...
Силно мразех себе си. Толкова силно, че потисках всяко едно ново начало. И беше трудно всяко ново начало. Потискайки радостта затварях ...
1539
Имало едно време едно малко момиченце, което обличало болката си в най-красивите перли на света и ги дарявало на хората. Това момиченце живеело толкова далече от най-близкия остров, че му се струвало, че света се дали на две измерения: негово и неин. Ето защо всеки новодошъл, в нейното пространство ...
1031
къде още ме има...
не трябваше да не съм тук...
Движи се.
Храни се.
Пази си очите. ...
не трябваше да не съм тук...
Движи се.
Храни се.
Пази си очите. ...
1811
10
безразличие към хаотичната красота, създадена като страничен ефект...
изтрита просто, за да не запълва сетивата излишно...
малка, шарена картинка, зарината със спомени,
която би могла да бъде цял един живот,
но щом не го виждаш, значи го няма... ...
изтрита просто, за да не запълва сетивата излишно...
малка, шарена картинка, зарината със спомени,
която би могла да бъде цял един живот,
но щом не го виждаш, значи го няма... ...
1211
{00:10:23}abased: най-много мразя моментите, в които песните се появяват и се давят обратно
{00:10:28}abased: и идеите...
{00:10:32}abased: идеите изобщо...
{00:10:36}abased: тук няма тишина...
{00:10:47}abased: никъде няма поне малко място... ...
{00:10:28}abased: и идеите...
{00:10:32}abased: идеите изобщо...
{00:10:36}abased: тук няма тишина...
{00:10:47}abased: никъде няма поне малко място... ...
1278
Моят първи разговор с Богинята
(Приказка)
В този миг, на фона на шума на стоманените колела и горещия въздух, Слънцето се беше покрило зад завеса от светлящи-жълти облаци и се виждаше като петно, светло и изгарящо с красотата си и сякаш дупка, където се бе загнездила тая красота, бе това Слънце и бе ...
(Приказка)
В този миг, на фона на шума на стоманените колела и горещия въздух, Слънцето се беше покрило зад завеса от светлящи-жълти облаци и се виждаше като петно, светло и изгарящо с красотата си и сякаш дупка, където се бе загнездила тая красота, бе това Слънце и бе ...
1097
1
И мислиш, че така ще ме трогнеш?
Че ще обърна света заради теб? Дали? Престани... Не искам да ме унижаваш повече... Да ме сравняваш с нея... Да търсиш нея в мен... Престани... И мен ме боли... Но аз не съм нея... И никога няма да бъда... Никога... Напразно я търсиш... Ще ме загубиш, а дори не предпо ...
Че ще обърна света заради теб? Дали? Престани... Не искам да ме унижаваш повече... Да ме сравняваш с нея... Да търсиш нея в мен... Престани... И мен ме боли... Но аз не съм нея... И никога няма да бъда... Никога... Напразно я търсиш... Ще ме загубиш, а дори не предпо ...
1046
2
1
Родена съм през любимия ти месец - април. Така и не ми обясни защо го харесваш.
Караше ме да се обличам в синьо - да подхождам на очите ти.
Едва ли някога ще забравиш домашния ми телефон - последните 6 цифри от ЕГН-то ти.
Звънеше ми по 12 пъти в денонощието - толкова бяха часовете, прекарани без теб ...
Караше ме да се обличам в синьо - да подхождам на очите ти.
Едва ли някога ще забравиш домашния ми телефон - последните 6 цифри от ЕГН-то ти.
Звънеше ми по 12 пъти в денонощието - толкова бяха часовете, прекарани без теб ...
1719
12
Не можах да разбера как допуснах те да влезнеш толкова надълбоко в моето сърце и сега, когато ти не си до мен, да не мога да те изтръгна от него... Сега, когато... когато теб те няма, за мен останаха красивите спомени и горчивите ми сълзи, които всяка вечер лея в безсилие и яд, че не мога да върна м ...
3450
6
Невероятен феномен! Най-чудното и хубавото е, че можеш да си го създадеш и без необходимите природни условия...
Не бях се замисляла досега, че ехото може да бъде безкрайно дълго... Толкова дълго, колкото отеква в душата ни... Понякога улавяме съвсем фини вибрации, които завинаги остават и възпроизве ...
Не бях се замисляла досега, че ехото може да бъде безкрайно дълго... Толкова дълго, колкото отеква в душата ни... Понякога улавяме съвсем фини вибрации, които завинаги остават и възпроизве ...
1183
2
Това е глупаво твърдение. Всичко в този живот може да те убие, дори една обикновена настинка, докато се опитваш да доказваш пред себе си и пред другите, колко си силен, защото виждаш ли, за един ден можеш да свършиш работа, която хората вършат за месец. Една настинка няма да те кали чак толкова, че ...
11942
1
10
Ето я... вече на земята... стои, плаче и прегръща самотата. Безмълвна в тъмнината, изтрива сълза... въздъхва, сякаш, но не може. Притиска я нещо неизречено, непоказано, неизживяно... Иска, а не може. И не трябва. Желание, така студено, така жадувано, така невъзможно.
Поредно зрънце се отчупва от сър ...
Поредно зрънце се отчупва от сър ...
1583
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
