Подкатегории:
8 386 резултата
''Времето е в нас и ние сме във времето''
Васил Левски
Времето е всичко. Времето е силата, която гради и руши. Времето дава, но и взема. Бавно, но сигурно. Понякога бързо. И пак сигурно. Времето е едно от най-истинските неща в живота. Защото искаш или не, то успява да ти поднесе, а после да изтръгне ...
Васил Левски
Времето е всичко. Времето е силата, която гради и руши. Времето дава, но и взема. Бавно, но сигурно. Понякога бързо. И пак сигурно. Времето е едно от най-истинските неща в живота. Защото искаш или не, то успява да ти поднесе, а после да изтръгне ...
25077
6
Прозрачни хора, в чиято стъклена душа плува черна капка отрова. Прозрачни хора, чиито устни шептят клетви, а сърцето им остава студено. Прегърнати, слети в едно безформено цяло. От ужас настръхнали, че са смъртни. Животът е предизвикателство как да летиш и падайки долу да не се счупиш. Стъклени души ...
2128
1
Искам да разгоня настръхналите от студ, изтръпналите от безразличие, изтощени клони на оголени скелети. Опорна точка на измисленото ни ежедневие. Те крепят света в сънищата ни. В живота си ние сме обрулени от низки страсти, но стремящи се нагоре. Небето изпълва пространството между чарковете ни, ако ...
1397
Виж ме! Аз съм кула от карти! Мислиш си, че с един неочакван порив на вятъра би могъл да ме разруши? Но не! Защото казват хора, били правили здрави Айфелови кули от кибритени клечки. Да, казват - не знам дали е вярно или не. Аз съм кула от карти. Мога всеки момент пред теб да се срина и да ти наредя ...
1935
1
Беше началото на есента, даже края на лятото. Едно мъничко дъбово листенце пожълтя. И се почувства мноого тъжно. Зелените листенца му се смееха, защото беше жълто.
- Ти не си като нас! Ние сме красиви и свежи, а ти си грозен! Толкова си грозен, че не заслужаваш нашата компания! Не заслужаваш да си с ...
- Ти не си като нас! Ние сме красиви и свежи, а ти си грозен! Толкова си грозен, че не заслужаваш нашата компания! Не заслужаваш да си с ...
1985
3
Koпнеж. Лагуната и намеренията ни останаха при златния пясък... Простора на хоризонталните ни тела отесня. А и те вече са само вертикални и такива ще продължават да бъдат. Поехме напряко през миговете и затова те се изчерпаха...
Втори копнеж. Свинкс и загадки... може би чиста мистерия, а може би не. ...
Втори копнеж. Свинкс и загадки... може би чиста мистерия, а може би не. ...
1210
Трябва ли човек да бъде искрен при общуването си с другите хора, при всички случаи и във всякакви ситуации? И да не е във всички, поне при решаването на важни въпроси и противоречия...?! Само ако иска да е честен със себе си. Иначе няма нужда.
Аз се намирам някак на водораздела тези дни: дали да съм ...
Аз се намирам някак на водораздела тези дни: дали да съм ...
7788
1
Може би никога няма да разбереш колко много те желая, колко много искам да си с мен. Но не! Ти реши, че всичко е една авантюра. Ти реши, че няма смисъл да сме заедно, защото ще си развалим истинското приятелство, което съществува между нас. И аз като наивно малко момиченце се съгласих всичко, което ...
2654
1
1
Всеки, родил се на тази земя, открива своята пустиня, докато израства в обществото и открива себе си по пътя но опознаването.
Пустинята за някои е храмът, където намират утеха, а за други – самотата, която ги кара да се чувстват ненужни на този свят. Пустошта, която откриваме така внезапно и от коят ...
Пустинята за някои е храмът, където намират утеха, а за други – самотата, която ги кара да се чувстват ненужни на този свят. Пустошта, която откриваме така внезапно и от коят ...
9158
Животът
Защо животът е толкова сложен? Защо трябва да прибягваме до неща като самоубийството или пък до забранените неща? Защо животът не може да е спокоен, а винаги трябва да има нещо, което да предизвика огромни вълни и да разруши щастието на човек. Защо, когато си влюбен в някого, понякога не мож ...
Защо животът е толкова сложен? Защо трябва да прибягваме до неща като самоубийството или пък до забранените неща? Защо животът не може да е спокоен, а винаги трябва да има нещо, което да предизвика огромни вълни и да разруши щастието на човек. Защо, когато си влюбен в някого, понякога не мож ...
1157
Може ли любовта да е само празник в човешкия живот??
Какво разбираме под фразата “любовта значи празник”. Може би това значи любовна авантюра, любовна игра... Но... има в този случай едно “но”, което ни досеща, че любовта не е празник, тя не е игра. Игра, наречена любов, може само да е играна от хор ...
Какво разбираме под фразата “любовта значи празник”. Може би това значи любовна авантюра, любовна игра... Но... има в този случай едно “но”, което ни досеща, че любовта не е празник, тя не е игра. Игра, наречена любов, може само да е играна от хор ...
956
Сянката на невидимото
Ето един сладък парадокс за всички любители. Има ли сянка невидимото? „Абсурд!" - ще каже всеки набързо. Но... я да помислим!
Едно цяло измерение от нашата вселена си е по принцип невидимо и то с всякакви уреди. Някои казват, че го виждал само този, който има трето око. Но аз м ...
Ето един сладък парадокс за всички любители. Има ли сянка невидимото? „Абсурд!" - ще каже всеки набързо. Но... я да помислим!
Едно цяло измерение от нашата вселена си е по принцип невидимо и то с всякакви уреди. Някои казват, че го виждал само този, който има трето око. Но аз м ...
1246
1
Какво е любов? Къде е тя? Ще я открием ли някога?
Вечният стон в душите ни. Защо вечно се стремим да я открием?
Тя ли е това, от което се нуждаеем?
Не можем да си обясним защо се случва,но въпреки това я търсим, сякаш е магия, която
те преследва и макар и ужасени, не се опитваме да избягаме, а напро ...
Вечният стон в душите ни. Защо вечно се стремим да я открием?
Тя ли е това, от което се нуждаеем?
Не можем да си обясним защо се случва,но въпреки това я търсим, сякаш е магия, която
те преследва и макар и ужасени, не се опитваме да избягаме, а напро ...
2635
3
Винаги съм си задавал въпроса съществува ли Бог? И какъв е той? На кого прилича?
Тази мисъл ме занимава сигурно още от времето, когато си помислих, че Той съществува. Изчетох Библията, която за жалост нищо не ми отговори. Заблудих се между Старият Завет, където Той говори за себе си в първата запове ...
Тази мисъл ме занимава сигурно още от времето, когато си помислих, че Той съществува. Изчетох Библията, която за жалост нищо не ми отговори. Заблудих се между Старият Завет, където Той говори за себе си в първата запове ...
1910
2
Бягаш, плачеш, смееш се, рушиш, а някой се страхува, някой се нуждае от теб.
Разбиваш опита, съдиш другите и плачеш за тях, а около теб пречупени усмивки, останали да Бъдат за теб, са недовършени, празни, безмислени...
А ти оставаш там - леден къс сред светлина, оставаш сам, но нужен... Малко страше ...
Разбиваш опита, съдиш другите и плачеш за тях, а около теб пречупени усмивки, останали да Бъдат за теб, са недовършени, празни, безмислени...
А ти оставаш там - леден къс сред светлина, оставаш сам, но нужен... Малко страше ...
1466
5
Обърнатите символи или за счупеното огледало
Много често ни се случва да се опитваме да тълкуваме сами знаците, които ни съпътстват през целия ни живот, без обаче да си даваме сметка, че нещата не винаги са такива, каквито изглеждат, че някои знаци си имат специално значение, което се отнася само за ...
Много често ни се случва да се опитваме да тълкуваме сами знаците, които ни съпътстват през целия ни живот, без обаче да си даваме сметка, че нещата не винаги са такива, каквито изглеждат, че някои знаци си имат специално значение, което се отнася само за ...
3045
1
Защо играеш тази пагубна игра, в която няма печеливша страна? Защо поемаш неоправданите рискове на едно измислено от теб време? Защо поемаш по пътека, предначертана от теб самата? Защо рискуваш, когато вече знаеш, че избора и решението са неоправдани? Защо се съмняваш в себе си, когато знаеш достатъ ...
1691
Откакто се запознах с основната за Орфизма хипотеза - че човешката душа се преражда само от тяло в тяло, до пълното й освобождаване и преминаване в космоса, ме глождеше едно съмнение. Защо древните мъдреци са избрали точно този краен модел? Нали в съвремието има толкова много варианти за наследяване ...
3472
5
Спомням си, когато всичко в мен беше мъртво... Сърцето ми не искаше да чувства, страхувах се от всички и всичко около мен. Нямах надежда, нямах цели... Бях просто прашинка от този свят. Свят в черно бели цветове, свят, изгубен сред забързаното си ежедневие.
И един ден се появи ти...
Ти събуди в мен ...
И един ден се появи ти...
Ти събуди в мен ...
4752
4
Светът се променя всеки миг, заедно с всичко в него - от модата до актуалните събития, а и самият начин на мислене на хората се променя. В България може да се каже, че при нас развитието е дори по-динамично, отколкото в останалия свят. Не мога да твърдя, че ние сме някакво изключение от правилото. М ...
7286
2
Стари груби коли сред полята,
eто ви по безкрайния път!
Като спиците на колелата ви
eдносъщите дни се въртят.
А. Далчев "Коли" ...
eто ви по безкрайния път!
Като спиците на колелата ви
eдносъщите дни се въртят.
А. Далчев "Коли" ...
4306
2
Стоиш пред мен и се кълнеш във вярност, говориш колко много ме обичаш и колко знача за теб, колко съм красива и неповторима, а аз стоя и се усмихвам, целува те и тръгваме по пътя си. А ти ме държиш силно за ръка... целуваш устните ми като за последно, отпиваш от плътта ми като за първи път... аз се ...
1246
1
Тръгваш! Раздяла и снимка за сбогом - това ми остана от всичко. Събрал си багажа, опаковал си го прилежно в куфари, събрал си всяка твоя вещ - възглавницата дори...
Спираш, прекръстваш ме и ме целуваш. Ще се пазя - обещавам!
...И пак пристъпваш към вратата. Този път към сигурна смърт, а аз стоя, объ ...
Спираш, прекръстваш ме и ме целуваш. Ще се пазя - обещавам!
...И пак пристъпваш към вратата. Този път към сигурна смърт, а аз стоя, объ ...
2428
1
(част 1)
Приятна ранна утрин. Всичко е толкова красиво. Небето - чисто и просторно - разбираемо - та нали е толкова огромно. Вятърът - тих и тъй спокоен, сякаш без проблеми - неминуемо - та нали е вятър - неспособен на тревоги. Дървета, птички и животни - пролетни и свежи - естествено - те живеят св ...
Приятна ранна утрин. Всичко е толкова красиво. Небето - чисто и просторно - разбираемо - та нали е толкова огромно. Вятърът - тих и тъй спокоен, сякаш без проблеми - неминуемо - та нали е вятър - неспособен на тревоги. Дървета, птички и животни - пролетни и свежи - естествено - те живеят св ...
1362
Живея, за да умра.
Това ли е всичко, това ли е човешката съдба?
Днес си тук, а утре - не...!
Животът - вечното турне!
Днес си хит, а утре "как му беше името"? ...
Това ли е всичко, това ли е човешката съдба?
Днес си тук, а утре - не...!
Животът - вечното турне!
Днес си хит, а утре "как му беше името"? ...
1659
1
Ей я поляната, ширнала се пред мен. Надявам се, думите ми да имат силата да сторят така, че ширналото се по тая поляна да стане наглед не само за мен, но и за вас. А в самата среда на поляната – кон. Простете прозаиката, но ако го нямаше конят, на поляната нямаше да има нищо. Този кон – а именно тоз ...
1904
1
Живеем във време на безразсъдъци и пошлост...
Време - жестоко, убиващо и малкото чувства у нас.
А действителността - повече от груба...
Човешката злоба ни въвлича в разни пространствено-безпредметни ситуации
и ни кара да коленичим пред нейно величество Простотията. ...
Време - жестоко, убиващо и малкото чувства у нас.
А действителността - повече от груба...
Човешката злоба ни въвлича в разни пространствено-безпредметни ситуации
и ни кара да коленичим пред нейно величество Простотията. ...
1131
1
Откъдето и да мине човек в тоя живот, каквото и да направи, целия смисъл на живота човешки е в децата. Може да имаш милиони, но да нямаш деца и да си нещастен. Може да си бил с десетки жени/мъже, но дете нямаш ли, напусто си се морил в кръста. Може да имаш най-луксозната кола, но не се ли вози никой ...
1316
7
Защото Адам и Ева съгрешиха, като ядоха от плодовете на дървото. А после Бог прати ангелите да ги изгонят от Рая - да осъзнаят грешката си със загубата. И познаха загубата.
Защо трябва а загубим и след това да съжаляваме? Колко трудно е да се даде еднозначен отговор! Сигурно е, че когато за пръв път ...
Защо трябва а загубим и след това да съжаляваме? Колко трудно е да се даде еднозначен отговор! Сигурно е, че когато за пръв път ...
2785
Една малка душа, малка колкото листенце от момина сълза.
Душа, неопознала същността на живота. Да, това е тъжна, а същевременно и жалка история. Душица, неопознала моментите, спиращи дъха, невидяла невидимото, а само студа.
Сърцето било посипано някога със захар, било сърчице с най-чистата и кристал ...
Душа, неопознала същността на живота. Да, това е тъжна, а същевременно и жалка история. Душица, неопознала моментите, спиращи дъха, невидяла невидимото, а само студа.
Сърцето било посипано някога със захар, било сърчице с най-чистата и кристал ...
2322
1
Простоват човечец. Нищо не се случва в живота му. Ежедневието точно затова е ежедневие, защото не се променя. Сън, работа, почивка с бира в ръка и твърди щракащи клавиши под пръстите му. Иска да е сам и е сам. Но наистина ли е така? Наистина ли иска да е сам или само си втълпява това, защото е сам? ...
1267
6
Нощта отново превзема света и за пореден път разказва за нас. Спомням си усмивката ти и звънкия смях, който огласяше околността до сутринта. Вървяхме хванати за ръка и слушахме песента на щурците, а топлият вятър разрошваше нежно косите.
Като малки деца се гонехме из зелените поляни, а после, събрал ...
Като малки деца се гонехме из зелените поляни, а после, събрал ...
1444
1
С БОЛКА
Как искам живота ни да бъде друг!
Защото в него болката е много.
Боли, от думите изплакани, на излъганите хора.
От безчестието ме боли и да забравя все не мога. ...
Как искам живота ни да бъде друг!
Защото в него болката е много.
Боли, от думите изплакани, на излъганите хора.
От безчестието ме боли и да забравя все не мога. ...
1386
6
Замислял ли си се някога дали в труден момент ще имаш рамо, на което да се опреш? Ще има ли някой, който да ти подаде ръка, която щом докоснеш, да ти вдъхне така жадуваната сигурност и спокойствие? Малко са хората, усетили това чувство на доверие, стоящ срещу тях. Тези, който са го почувствали, мога ...
2038
2
Мечтите осмислят нашия живот, карат човек да се чувства значим да се чувства ценност. Ако той се откаже от това, просто сам се обрича на нещастие, защото хората без цел се обезличават, животът ги смачка със ярост, нали не познава дума като милост. Затова е по-добре да се бориш за това, което би могл ...
1555
4
"Вчера"
Вчера - една тъжна, пурпурна вечер.
Вчера ме убиха на улицата. И вчера се преродих в подметката на старата ми обич.
Снощи легнах в леглото си, обърнах се в себе си и отпих глътка самота - имам цяла чаша на нощното си шкафче.
Днес е различен ден, днес вече за нищо не ми пука, защото взвех свр ...
Вчера - една тъжна, пурпурна вечер.
Вчера ме убиха на улицата. И вчера се преродих в подметката на старата ми обич.
Снощи легнах в леглото си, обърнах се в себе си и отпих глътка самота - имам цяла чаша на нощното си шкафче.
Днес е различен ден, днес вече за нищо не ми пука, защото взвех свр ...
1308
3
Но защо, защо след като на никой не трябва да му пука, че някой е умрял, защо, след като всички ние така или иначе сме мравки, на мен ми пука, когато някой умре. Защо посвещавам есета на този някой, когато той умре, защо ми пука дори за Proof? Защо? Отговорът може да е само един - няма отговор. Всич ...
1483
8
Сутрешно слънце. Ярки лъчи. Ожънато пшенично поле. В далечината - завод. Магистрала. Кола. Волан и скоростен лост. Скоростомер - 120 km/h. Радиокасетофон. Тонколони. Диско от началото на 90-те. Звукови вълни от музиката - право в тъпанчевата мембрана. Леко подрусващ се на задната седалка човек, изпъ ...
971
Всичко в теб се спарва, а жегата и болката разяждат мозъка ти и го превръщат в бледа сивобяла каша. И ти немееш. Просто нищо не можеш да кажеш. И халюцинираш, и доизмисляш, за да се тормозиш все повече и повече, за да го набиваш в главата си и то да продължава да се блъска в мозъчната ти кора, да по ...
1261
2
Седя на брега на морето и гледам тънката линия, разделяща водата и небето. Тъкмо тази граница ме съпътства и в реалния живот - границата, която ме кара да се връщам към реалността, да бъда разумна и уравновесена. Същата тази граница обаче искаш да премахнеш и поне за малко да бъдеш свободен от ежедн ...
7071
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
