Есета на различни теми

Подкатегории: Всички Ученически Социални Любовни Философски Граждански Лични Други
8.5K резултата

Грешка

Уж аз те зарязах, а чувствам липсата ти. Уж не ми пукаше за теб, а сега така силно ме боли, че те няма да стоплиш ръцете ми, че те няма да ми кажеш колко съм красива и как не можеш да заспиш, без да си видял очите ми. Липсва ми усмивката ти, кожата и аромата ти. Сега всичко ми напомня теб. Всяка пей ...
angels_of_darks (Цветелина Колачева)
angels_of_darks
Есета
2.4K

Ако можех да бъда художник

АКО МОЖЕХ ДА БЪДА ХУДОЖНИК
Аз съм инженер и колкото и да ми е интересно това, което работя, понякога ми дотяга и решавам да си напиша нещо. Хей така - за разнообразие. Искате ли сега да се опитаме да си представим нещо красиво? Например, едно хвърчило от звезди на фона на звездното небе. Да, защо не ...
vesben (Веселин Бенчев)
vesben
Есета
3.7K 4

Четвъртото измерение или в търсене на поезията

Тя се "прави", но това е само израз, който да заличи други по-банални, като "създаване" и "изживяване" - това са съвсем други неща. В такъв случай неизменно непредвидима, изключителна, стремяща се да избегне случайността, от която е породена (ако е трайна), или да се позове, в крайна сметка на нея ( ...
Cona (Цонка Людмилова)
Cona
Есета
1.3K 1

Думи, прикрити с целувка

Целуваш ме! Усещам топлината на тялото ти и жарките ти устни. Чувствам те толкова близо до себе си!... Но защо мълчиш, защо не изричаш и дума?!... Нима си безразличен?!...
Блясък, тайнствен блясък в очите... За какво ми намеква той?! Дали изпитваш нещо към мен?! Дали се вълнуваш, когато ме целунеш?! ...
Eagle_hearT (Виолина Борисова)
Eagle_hearT
Есета
2.5K 2

Обичам те!

С ясното само съзнание, че знаеш всичко от написаното по-долу, аз пак сядам да ти пиша. Искам още веднъж да използвам думите, за да изразя дълбочината на своите чувства. Знам, че това са само букви, които почти нямат стойност, ала в този миг, когато ни дели това огромно разстояние, не се сещам за др ...
Eagle_hearT (Виолина Борисова)
Eagle_hearT
Есета
6.8K 1

Петър Осоговец – необикновената история на един богомилски водач

"...Наведен над широкия пергамент, в ъгъла, озаряван от
жълтия светлик на свещта, слепена за глечта на окълцана
паничка , - Петър Осоговец пишеше своята голяма книга
за звездите и за съдбата на народите..."¹
Петър Осоговски e Доростолски епископ, неговата църква е била в днешна Силистра. ...
radislav (Радислав Кондаков)
radislav
Есета
6.7K

***

Акордеонът свири.
В главата ми.
Звукът му се смесва с туптенето на дъждовните капки, които се пръсват в цимента.
Неизвестни френски мелодии са завладели ума ми.
От онези. ...
desertRose (Шели)
desertRose
Есета
1.3K

Стрес

Стрес
Живеем в стрес – факт!
Напук на схващането, че стресът ни действа отрицателно...
Когато съм тъжна, стресът ми помага да обърна посоките...
Когато съм излъгана, стресът ми помага да изтрезнея бързо... ...
pavli (Павлина Петрова)
pavli
Есета
2.7K 2

Нива на общуване с вятъра

Нива на общуване с вятъра
Нека "вятър" да бъде сборно понятие и обознача с него човешките трудности и предизвикателства...
Мисля, че мога да определя пет нива на общуване с вятъра:
1. Скриваш се на завет...
2. Не обръщаш внимание на вятъра. ...
pavli (Павлина Петрова)
pavli
Есета
1.7K 4

Всеки е виждал поне една такава жена. Нали?

Сигурно всеки от нас е виждал поне веднъж такава жена, със синини под очите и натежал от болка поглед. Най-често такива синини се получават при падане в банята или по стълбите на входа. А болката в погледа? Тя си стои там отдавна. Нали? Просто толкова често ни се случва да я виждаме, че вече се е пр ...
Зои (Живка Иванова)
Зои
Есета
3K 13

Страст

Губя се в синьото на очите ти и дишам, отнела глътка от въздуха ти. Протягам ръка, някъде в безкрая, където загубих сърцето си, за да ти подаря себе си. Някъде, където ти отне мислите и превърна живота в реална илюзия. Забравени от времето, живяхме малко забързан живот. Лишени от любов и изпаднали в ...
faith (Вяра Ангарева)
faith
Есета
3.8K

Спомни си за мен. За нас...

Това е разказът за една любов, която може би е към края си... Защото и двамата го усещаме. Аз загубих прекалено много... И реших, че точно с теб съм спечелила нещо огромно (най-накрая...). Явно отново съм се излъгала... Явно не заслужавам да печеля, но и ТИ не заслужаваш да печелиш - любовта ми, съл ...
abandoned_girl (Петя Терзийска)
abandoned_girl
Есета
2.5K 1 1

Да си поет

Да си поет
... И ми остана навик непривичен,
невроза ли е, друго ли - не знам.
Но с много хора често съм самичък,
а в самотата много рядко сам. ...
Лорелай (Люляк)
Лорелай
Есета
4.7K 11

Цветът на вятъра

Цветът на вятъра
Има ли вятърът цвят?
Когато въздухът се движи леко и нежно покрай мен, усещам го в розово. Тогава всичко ми изглежда приятно и възможно. Започвам да мечтая. Раздвижат ли се клоните на дърветата, запрелитат ли край мен цветчета и листа, представям си синьото, безбрежното... Започвам ...
pavli (Павлина Петрова)
pavli
Есета
4.4K 13

Когато рамките са тесни за мечтите

На границата между случващо се и нереалност, аз търся себе си. Дъждът измества задуха и жегата, после дъгата доподрежда света, сякаш за да ми даде тема за размисъл. И аз вървя, а стъпките ми чертаят траекторията на търсенето.
Коя съм? За какво мечтая...?
Различни картини са изложени в галерията на м ...
Sweet_kitten (Даниела Илчева)
Sweet_kitten
Есета
1.6K 1

Притихнал смях и отлетели спомени

Любов ли бе... не знам. Мина време оттогава и аз забравих чувството голямо. Следите са изтрити, спомените бавно, бавно се заличават. Там, където бях тогава, на онова място, на външен вид простовато, а всъщност, напомнящо за смях, там сега е пусто! Няма го слънцето да озари с топлите си лъчи, няма го ...
mechtaq_za_teb (Валентина)
mechtaq_za_teb
Есета
1.7K 2

Усещанията...

Усещанията...
Мисля, че ако нещо е трудно да се опише, то това са усещанията... Дали ще са ледени иглички или слънчево въгленче в петата?... Всеки сам си знае какво е чувството и го сравнява с друго подобно... Възникват в съзнанието му различни асоциации. Според мен никой не може точно да опише исти ...
pavli (Павлина Петрова)
pavli
Есета
1.7K 1

Вече СВОБОДНА!!!

Изгубих се... и не намирам път назад... търся, отчаяно го търся... уви, напразно. Него го няма, къде е? Защо не го откривам? Защо, защо? Искам да бъда свободна, да летя из небесата на мечтите, искам да бъда различна, искам да бъда... просто себе си. Толкова много ли искам, не го ли заслужавам вече?
...
_BaBy_GiRl_ (Теодора )
_BaBy_GiRl_
Есета
2.3K 2

Пътуване към...

Величествени бели скали се издигат гордо над криволичещата река. Върховете им са скрити в пухкавото одеало на падащата мъгла. Надолу по студените им тела са разляти сякаш внимателно подбирани багри, навяващи меланхолично настроение. Назъбени скали, зловещи, но чудати пещери, дали живот на стотици ди ...
Илияна83 (Илияна Димитрова)
Илияна83
Есета
2.4K 4

* * *

> В мислите ли съм ти? Едва ли! Обичаш ли ме както казваше преди! Не вярвам! Още ли изтръпваш при мисълта за мен? Може би! Само желание за грях ли е скрито в теб? Дори и към мен, може би вече не е! Някоя друга те плени, на някоя друга ли копнееш да чуеш гласа, да докоснеш тялото, ръцете и да усетиш ...
vselena (Няма Име)
vselena
Есета
1.5K

Ще дойдеш ли тази вечер при мен?

- Ще дойдеш ли тази вечер при мен?
- Не.
- Не?! Защо?
- Защото вече не си ми интересен.
- Сериозно?! Откога? ...
SKY (София Русева)
SKY
Есета
2.2K 9

Смисълът на моя живот!!!

Смисълът на моя живот!!!
Днес си тук, а утре те няма! Това всъщност е живота, нещо странно и необикновено. Много хора не намират истинският му смисъл.
За някои той е едно непрестанно преследване на цели и идеали. Но това ли е най-важното?! Да, наситина е нужно да се доказваш пред околните, за да бъд ...
kiss4eto_vr (Мими)
kiss4eto_vr
Есета
7.4K

“ВСЯКА СЪДБА МОЖЕ ДА СЕ ПРЕВЪЗМОГНЕ С ПРЕЗРЕНИЕ”

Що е то човешкото съзнание? Безгранични ли са неговите възможности? И бихме ли могли да "надминем" своята съдба?
Тези въпроси мъчат хората от векове. И макар да сме опознали сравнително много света около нас, може би не ни остава много време да се "самоизследваме", както и да опознаваме вътрешния св ...
malinka_loves_miro (Петя Боянова)
malinka_loves_miro
Есета » Философски
6.1K 1 3

Мотото на 21 век

Мотото на 21 век
„Живей днес, защото може да няма утре!"
„Прави каквото искаш, пък да става каквото ще!"
„Живей за мига!"
Колко често подобни надписи са украсявали поздравителните ви картички? Колко често сте ги срещали в детските лексикони? На колко хора девизи са им именно тези фрази? Лично аз и н ...
Natural_blue (Гергана)
Natural_blue
Есета
3.9K 3

Краят

Ще ме търсиш навсякъде. Ден и нощ, но няма да ме намериш.
Когато аз те исках, не ми обърна внимание. Сега вече не те искам. Любовта ми умря.
Не знам кой точно е виновен... Може би аз, защото хранех напразни надежди, че ще се обадиш, че ще дойдеш да ме видиш, както обеща. Ти ту ме харесваше, ту ме от ...
sanishy (Александрина)
sanishy
Есета
1.4K 2

Обичам те

Обичам те, но още не съм ти го казала...
Не знам дали ме е страх, срам или нещо друго...
И все пак още не съм ти казала, че те обичам. Не знам кога ще ти кажа. Не знам и дали ще ми отвърнеш със същото.
Толкова въпроси и съмнения.
Ще ти кажа, пък каквото ще да става. ...
sanishy (Александрина)
sanishy
Есета
2.3K 2

Струваше си :)

Да усещам дъха ти.
Винаги близо до мен, топъл и нежен.
Да ме прегръщаш и да държиш леко ръката ми в своята.
Да ме разтреперваш, да изтръпвам цялата.
Да съм щастлива. ...
sanishy (Александрина)
sanishy
Есета
1.5K 1

"Тихо щастие"

"Тихото щастие". Аз обожавам "тихото щастие". То няма нищо общо с "бурното щастие", еуфорията и кратките, но силни емоции. "Тихото щастие" се появява без да го усетиш, защото стъпва много леко... така незабелязано си и отива. То е толкова нежно и хвърковато, че оставя в теб един постоянен гъдел, при ...
Lacrimosa (Мария Д)
Lacrimosa
Есета
1.8K 2

Срещата

Уязвимост - или инфантилност на времето
На един познат му обраха къщата, докато спял със съпругата си и детето на горният етаж на мезонета си.
Пътувахме към Варна. В нощтта се носеще невероятна смрад, особенно, когато минавахме покрай промишлени зони. Осезателен факт, че в нощта фабриките изхвърлят ...
lubimo (Любимо Минков)
lubimo
Есета
3.9K 23

...След смъртта

Казвали, че раздялата е малка смърт, ала това е клише. След раздялата умирала малка част и от теб - отново клише. От раздялата сърцето боляло, а душата дълго след това не знаела що е истинска усмивка - клише, ала за жалост кой ли вярва в клишета...
Запознахме се случайно, неволно погледите ни се спр ...
нимфа (Христина Леонска)
нимфа
Есета
1.9K 1

Още за мълчанието

Видове мълчания:
- Мълчание по рождение;
- Мълчание по необходимост;
- Мълчание по желание;
- Мълчание поради безразличие; ...
pavli (Павлина Петрова)
pavli
Есета
6.7K 6

Всички бързат за някъде

Всички бързат за някъде
Представете си една оживена улица - коли, сгради... хора, хора. Всички бързат за някъде, всеки със своите проблеми, болки, радости се опитва да изживее още един ден, да свърши колкото повече работа или да се скатае по улицата, да загуби поредните двадесет и четри часа от живо ...
ros_dmx (Роза Добрева)
ros_dmx
Есета
2K 5

Ключ

И ето, пак на брега мъртъв стоя, а морето изхвърлило тялото ми
в непозната земя.
Сърцето ми търси реалността, а е объркано от ума...
Вятърът лъха косите ми и ме кара да мечтая, кара ме да живея и обичам
себе си... ...
beytula_bubu (Бен Ар)
beytula_bubu
Есета
1.7K 1

Изповед на човека, вкаран в калъф

Имам чувството, че отдавна съм сам на тоя свят. Никой не се интересува от мен. Никой не ме забелязва дори. Даже мисля, че те изобщо не знаят, че съществувам. Не ме виждат. Защо? Може би, защото тук е толкова тъмно! И все пак ме е страх да изляза на светло. Може да ми се присмеят! Може да ме сочат с ...
Vyrtina (Алиса)
Vyrtina
Есета
2K 2

Противоположности, равновесие и... още нещо

Какво ни кара най-много да страдаме? Най-много ни карат да страдаме любимите същества. По една или друга причина...
Никой не иска да приеме любовта, която му даваш наготово... Трябва да се бориш за нея, да си я извоюваш. За да й се насладиш по-пълно. Колкото повече те кара някой да страдаш и да го ж ...
pavli (Павлина Петрова)
pavli
Есета
1.9K 3

Четирите посоки на една мисъл

Север:
Този, който не може да вижда същности, се увлича по празните отражения на миналото. Или там където за историка има вчера, за философа има всъщност.
-----------------------
Юг:
Автентичността не е ген и никога не е по наследство. Ако изобщо кръвта е способна да говори, тя изговаря кръвосмешени ...
selsal (Едуард Кехецикян)
selsal
Есета
2.5K 5

на мама

Жената от моя сьн
Бях заспала, а до мен една жена говореше тъй нежно, лекичко прошепваше: „Мамина, заспа ли?... Нани... нани"
И запя една тъй тъжна песен, в която лошата бях аз и погубена от лошо време бях съсипала живота й...
А после ме погали с двете си ръце, които макар и спяща, аз усетих в сърце ...
dafi (Магдалена Михова)
dafi
Есета
2.2K 2

Защо я изостави?

Шепот в голямата стая ехти.
Ромон от дъждовни капки мокри големите прозорци.
В безсънна нощ тя върти се в студеното легло.
Защо той я изостави?
Нима не бе дала всичко от себе си за неговото щастие? ...
SKY (София Русева)
SKY
Есета
1.4K 1

Because nothing Compares ot You

Грешим! И двамата! Толкова беше красиво... толкова е болезнено.
Завинаги! Аз те исках завинаги! Научи ме на толкова много, никой, никой няма да докосне така душата ми... никога! Плаках, молих се, извинявах се, обвинявах те... нямам сили... А те обичам! Господи, кълна се, че те обичам толкова много. ...
lofenasko (ТтТтТтТтТ)
lofenasko
Есета
1.5K 1 1