8 385 резултата
Казвали, че раздялата е малка смърт, ала това е клише. След раздялата умирала малка част и от теб - отново клише. От раздялата сърцето боляло, а душата дълго след това не знаела що е истинска усмивка - клише, ала за жалост кой ли вярва в клишета...
Запознахме се случайно, неволно погледите ни се спр ...
  1523 
Видове мълчания:
- Мълчание по рождение;
- Мълчание по необходимост;
- Мълчание по желание;
- Мълчание поради безразличие; ...
  6349 
Всички бързат за някъде
Представете си една оживена улица - коли, сгради... хора, хора. Всички бързат за някъде, всеки със своите проблеми, болки, радости се опитва да изживее още един ден, да свърши колкото повече работа или да се скатае по улицата, да загуби поредните двадесет и четри часа от живо ...
  1682 
И ето, пак на брега мъртъв стоя, а морето изхвърлило тялото ми
в непозната земя.
Сърцето ми търси реалността, а е объркано от ума...
Вятърът лъха косите ми и ме кара да мечтая, кара ме да живея и обичам
себе си... ...
  1452 
Имам чувството, че отдавна съм сам на тоя свят. Никой не се интересува от мен. Никой не ме забелязва дори. Даже мисля, че те изобщо не знаят, че съществувам. Не ме виждат. Защо? Може би, защото тук е толкова тъмно! И все пак ме е страх да изляза на светло. Може да ми се присмеят! Може да ме сочат с ...
  1748 
Какво ни кара най-много да страдаме? Най-много ни карат да страдаме любимите същества. По една или друга причина...
Никой не иска да приеме любовта, която му даваш наготово... Трябва да се бориш за нея, да си я извоюваш. За да й се насладиш по-пълно. Колкото повече те кара някой да страдаш и да го ж ...
  1661 
Север:
Този, който не може да вижда същности, се увлича по празните отражения на миналото. Или там където за историка има вчера, за философа има всъщност.
-----------------------
Юг:
Автентичността не е ген и никога не е по наследство. Ако изобщо кръвта е способна да говори, тя изговаря кръвосмешени ...
  2099 
> „ Да бъдеш"
>
>
>
> ( ЕСЕ) ...
  5841 
Жената от моя сьн
Бях заспала, а до мен една жена говореше тъй нежно, лекичко прошепваше: „Мамина, заспа ли?... Нани... нани"
И запя една тъй тъжна песен, в която лошата бях аз и погубена от лошо време бях съсипала живота й...
А после ме погали с двете си ръце, които макар и спяща, аз усетих в сърце ...
  1927 
Шепот в голямата стая ехти.
Ромон от дъждовни капки мокри големите прозорци.
В безсънна нощ тя върти се в студеното легло.
Защо той я изостави?
Нима не бе дала всичко от себе си за неговото щастие? ...
  1175 
Грешим! И двамата! Толкова беше красиво... толкова е болезнено.
Завинаги! Аз те исках завинаги! Научи ме на толкова много, никой, никой няма да докосне така душата ми... никога! Плаках, молих се, извинявах се, обвинявах те... нямам сили... А те обичам! Господи, кълна се, че те обичам толкова много. ...
  1238 
"Щастието е като птичка-ако не го държиш здраво ще отлети, ако го стиснеш прекалено силно-ще издъхне в ръцете ти."
...аз съм по-склонна да изпусна птичката, отколкото да я задържа. Типично за мен. Понякога се чувствам слаба. Готова съм да жертвам собственото си щастие и комфорт, само за да не нараня ...
  1269 
Очите й се замъгляваха все повече и повече, докато най-накрая от тях не започнаха да се стичат сълзи на едри капки. Отронваха се една по една с парливото чувство на неизказаната болка. Не можеше да спре, трябваше да продължи до края. Погледна календара, който висеше на стената срещу нея и осъзна кол ...
  2850 
Понякога наистина не се чувствам жива. Не се чувствам добре. Защото знам, че съм виновна. Тогава... мразя тези моменти... Тогава имам само една стая с четери стени... Имам и себе си... но се чувствам толкова мъничка... ненужна... Тогава поглеждам нагоре... Там стои вината ми... готова да ме унищожи. ...
  1842 
Какво е любовта ?
Да си влюбен е прекрасно. Любовта е най-прекрасното чувство на света. Колко странно, дори и когато страдаме искаме отново да обичаме и да бъдем обичани. Какво ли е това, което ни кара да се чувстваме така? Може би фактът, че Бог ние създал мъж и жена, за да не сме сами на този свят ...
  3584  13 
Има дни, когато имаш чувството, че за каквото и да се хванеш, се разпада в ръцете ти. Може би единствената аналогия, която ми идва на ум сега, е нелепата смърт на дядо ми. 10 години копа в търсене на кладенец в онзи пущинак, където бягаше от хората. Изкопа го, имаше вода. И един ден се олюлял, падна ...
  1218 
Със сълзи на очи отново стоя и не знам къде си ти и защо плаче моята душа.
Искам да съм силна, но не мога. Обичта не ми позволява. Не мога да бъда безразлична към това, което се случва и да се правя, че не ми пука. Напротив! Пука ми и то много, но никога вече няма да ти го покажа. Няма да ме видиш д ...
  5083  11 
Хм. И така. Най-накрая се заемам със задачата да опиша възможно най-безсмислените реклами в родния ни ефир до момента. Трябва да ви кажа, че по едно време се бях отчаял, че няма да сътворя нищо, тъй като най-погрешно си бях въобразил, че нашите медии вече не излъчват толкова безмозъчни реклами, какт ...
  9769 
Искам да те попитам нещо. Не, не се страхувай. Искам само да си честен, до болка откровен. С риск да съсипеш живота си, почерни с истината и моя. Не се натъжавай! Ние имахме всичко и сами го пропиляхме. Събери малко сили и вдигни глава. Покажи ми кристалните си очи, за кой ли път плувнали в сълзи. З ...
  2445 
“От Клиторийския извор насити ли жада си някой,
той се въздържа от вино, на бистра водица се радва…”
Овидий “Метаморфози”
В северна Аркадия имало град, наричал се Клиторион, а в околността му бликал извор; прочут бил този извор с това, че предизвиквал погнуса към виното…
Хм, странно е, а и любопитно ...
  2664 
Наскоро един познат ми даде тема за размисъл... чел в една книга за изследване живота на известните творци в различни сфери на изкуството. Оказало се, че голям процент от тях никога не са намерили истинското щастие. В следствие на какво те не успяват да го откриват. Дали е начина им на мислене, нера ...
  1263 
ИСКАМ:
Искам да се превърна в огромно "мече" за боядисване на стени. Ще се гмурна в гъста, плътна, красива до болка, синя боя, и ще я разтлея по зимното небе. Искам да стане синьо. Искам боята никога да не засъхне и да си остане гланцова лазурна и бляскава, и да капе по главите ви.
Искам да съм вятъ ...
  2231 
Добро утро, усмихна ми се слънцето. Същото слънце, което гали и теб с утринните си лъчи всяка сутрин. Завиждам му искрено, защото аз бих искала да имам този момент... да видя как отваряш очи... да те докосна нежно, да ти се усмихна и да отвърнеш на тази усмивка. Да се сгуша в теб и ти да ме прегърне ...
  2035 
Щастлива съм само когато плача
Преди внимавах във всичко, което правя и говоря. Не можех да зарежа някой, за да не го нараня. Мразех да плача за някоя несподелена любов или неприятности вкъщи.
Но сега всичко това ми харесва. Обичам да бъда жестока със всички, да ги наранявам. Щастлива съм когато пла ...
  3263 
Днес сайтът не е същият
Не зная дали това е есе, или просто размисли на лист хартия. Не зная и дали мястото му е тук. Но сега - няколко дни след урагана от скверни слова, който премина през страниците на сайта, се чуствам длъжен като част от това голямо семейство, да кажа няколко думи за случилото с ...
  2138  17 
Винаги искаме да сме по-силните, по-можещите, по-знаещите, по-... просто по-добрите. Дали успяваме? Не се ли изгубваме някъде между опитите и страданията да сме винаги на върха. Стараеш се да си първи, заобиколен само от усмивки и щастие. Трудно е да искаш нещо, което никога не би могло да се получи ...
  2983 
Пътувахме към София, когато видяхме табелка на пътя в дясно, която сочеше към могилите в Караново. Напоследък попадахме на все повече исторически публикации, в които авторите се базираха на артефакти от тази могила.
По пътя имаше табелки, които отвеждат до едно дворно място, където из между къщите в ...
  2682 
" това, което за гъсеницата е краят на
света, за детето е пеперуда "
Когато бях обикновен човек, виждах снега единствено бял. Когато бях художник, виждах в него стотици нюанси. Когато бях обикновен човек, виждах прозореца като част от сградата. Когато бях затворник, виждах в него частичката си свобо ...
  1752 
Всички сме актьори в собствената си съдба.
Започваме от първият младежки стих
и завършваме с последните епилогични думи
на единствено написаната от нас пиеса.
А промеждутъка? Боже! Каква суета!
  1367 
Най-лесното в измислянето на една история е идеята. А най-трудното е идеята да си струва.
----
Мъчнотията да се започне една история иде от това, че тя не се разказва от средата. Мъчнотията да се завърши една история е поради простата причина, че началото й е вече разказано.
----
Кратката история ня ...
  1472 
За Живота... с главно Ж
Развитието на всеки човек започва с раждането му... Излизаш на бял свят и започваш да грабиш с пълни шепи от това, което ти се предлага...
Както е казал Алеко: "Различни хора, различни идеали", но това звучи актуално и днес, в нашето време, векът на емоционалния стрес, на заб ...
  2491 
Поглед. Обич. Любов. Надежда, но празна. Невъзможна любов. Среща. Целувка. Огън. Страст. Нежност. Минало. Носталгия. Надежда. Аз и ти. Завинаги в едно. Писма. Любовни слова. Мечти. Емоции. Работа.Училище. Тъга. Очакване на следващата среща. Това е то! Тайната любов е най-сладка...
  1391 
Помни и не забравяй....
Когато тръгваш, преди да излезеш, обърни се, прегърни ме, целуни ме.
Винаги...
Защото в живота често се случва да срещнем хора, които са ангели, помогнали
в беда. Обещаваме си да се срещнем пак, но съдбата така решава, че никога не се случва това. ...
  1456 
В началото те гледах злобно и враждебно
и сега се случва понякога така.
Това е, защото съм расла сама.
Каот вълк-единак съм била. Злобна и хапеща всеки,
който посмее да ме доближи. ...
  1257 
Ясна нощ, а над нас нощното небе и ярките звезди огряват пътя ни към скалите. Вървим бавно, за никъде не бързаме - цялата нощ е пред нас и все пак искаме да останем сами. Вървим, сърцата бият лудо предусещащи съдбовния момент, когато ще застанем лице в лице, ти и аз, двамата сами.
Ето крайната точка ...
  1371 
Случвало ли ви се е да имате връзка с човек, който не обичате, който дори не ви привлича. Усмихвали ли сте се насила, когато го видите, извръщали ли сте поглед, когато ви гледа в очите, все едно не искате да разбере реалните ви чувства (които впрочем ги няма). В старанието си да не нараните него, да ...
  3758 
Смисълът на човешкия живот, осъзнат като воля за оцеляване чрез разум, труд и дух
Да те пречупи Животът. Да се подиграе с теб. Да те изхвърли на самотен остров, единствен оцелял. Да те изостави. Проста прищявка на Съдбата. Да те откъсне от света, от хората, от всичко, което си обичал или на което си ...
  5552 
Вазовата България
Всяко време има своите велики личности. Те не могат да се съпоставят едни с други поради простата причина, че във всяка епоха се менят ценностите и уважаваните качества. В освободена България новопостигнатата свобода е оставяла сладък вкус в устата и гордост в сърцата на предците н ...
  10223 
... Съжалявам! Разбих ти живота! Разбих ти сърцето! Разбих ти мечтите! Обещах ти любов, а не ти я дадох! Дадох ти надежди и мечти, които после се оказаха празни илюзии... Не исках да става така! Не исках! Твърде е жестоко, а ти не го заслужаваш! Нямаш и грам вина за това, което стана! Изцяло съм вин ...
  4515  16 
Звездите... Те винаги са ми вдъхвали сила и увереност, че съм способна на всичко; давали са ми нова надежда, че ще се оправя, дори ситуацията да изглежда ужасна; успокоявали са ме, дарявайки ми желание за живот.
Стоя сама на плажа при морето. Небето е осеяно със звезди, които весело блещукат над мен ...
  1557 
Предложения
: ??:??