Есета — философски, любовни и ученически есета | Откровения

* * *

Седиш на бюрото, гледаш палавото отражение на светлината, приличащи на огнени пламъчета, играещо по тефтера ти. Замислено седиш и се чудиш къде останаха онези дни, които ни правеха толкова игриви като самите пламъчета. Обръщаш се назад и виждаш усмивки на стотици хора, които с радост милват косите т ...

Florentina_

Есета

1.4K 4

Опит да намеря чрез опит пътя си...

Опит да намеря чрез опит пътя си...
„Най-тежко е да побеждаваш себе си... да казваш „не", когато всичко в теб крещи в съгласие, да спираш сълзите, когато те сами се стичат, да се усмихваш, когато отвътре най-много те боли..."
Трудно е, колко е трудно понякога, да вървиш напред, с високо вдигната гла ...

Polia

Есета

2.5K 1

Българската седенка

Седенката на българското образование е на път да се разтури. И да се превърне в тлака - демек да се затлачи. Не че има виделина на хоризонта, но в лошо и дъждовно време какво да прави българското село, освен седенки и тлаки. На тлаката, знае се, момите и ергените са разделени - едните гледат под веж ...

Cona

Есета

3K 2

Бъди с мене... Някога, когато имаш време...

Пак ли нямаш време... Нямаш време за любов...
Не искаш ли да ме погледнеш, да ме погалиш? Просто да бъдеш с мен? Не искаш ли да те целуна?
... А може би щяхме да бъдем щастливи... Как може да си толкова далеч, а всъщност да спиш до мен?
Обещай ми, че ще ме прегърнеш... Там... Някога, когато имаш вре ...

samotnata_x

Есета

3.6K 2

За стачката и тъжните момичета

За стачката и тъжните момичета
Трета седмица стачка. Стачка като стачка. С всичките й справедливи искания, всенародната подкрепа, дори с лицемерното съчувствие от противоположната страна на преговорите. Много се изписа, много се изприказва. Уж синдикална, но аха да прерасне в политическа. Впрочем вс ...

perperikon

Есета

3.7K 13

Медено Огледало и Пълни със Светлина очи

Медено Огледало и Пълни със Светлина очи
(Есе)
Поспри замалко, пътнико, странстващ и скитащ през собствените си стремежи и мъгли. Поспри да чуеш и преживееш песента на децата, за да усетиш топлината на разбиращата усмивка.
Също като Слънцето, което напролет разлиства дърветата, наесен вятърът се ова ...

Addien

Есета

1.5K 1

Ти ли?

В този твой свят болката е тъй присъща, тук, където мечтите ти не стават реалност и бавно падаш надолу, губиш цялата си мощ, тук съм, ти не ме нарече свой приятел, а предпочете да си ми враг, убиваш ме със своето безпокойство.
Когато чуя името му, червата ми се обръщат, защото след това негово име, ...

puntina

Есета

1.6K 1

Спомен така далечен

Не ми припомняй, че някога те обичах. Не ми припомняй, че някога за тебе аз умирах. Не връщай онези мигове на самота. Не връщай болката, както преди. Моля те, иди си, не ми го причинявай... Сълзи, тайно ще се стичат... Тайно ще си спомням... И пак тайно ще шептя: „Обичам те!"
Вървя със затворени очи ...

_BaBy_GiRl_

Есета

2.5K 2

И сега накъде?...

И сега накъде?...
Имаш любов, имаш пари,
имаш щастие дори.
Но защо не си щастлив,
защо така си завистлив? ...

LadyFlame

Есета

2.4K

Ще те забравя, за да продължа да живея...

Ще те забравя, за да продължа да живея...
Липсваш ми! Часовникът в стаята ми е спрял, но дори не му обръщам внимание. Вече няма защо да го навивам... За последно те видях толкова отдавна... Преди си мислех, че може би те обичам, но сега вече съм сигурна! Искам да те видя... не, не искам! Трябва да т ...

Маноелка

Есета

3K 3

Любов и звезди

Още от древни времена хората са гадаели с помощта на звездите своите съдби. Те са вярвали, че всеки човек има своя пътеводна звезда, която е определяла всеки миг от неговия живот. А дали това е така? Дали наистина звездите оказват влияние върху нашите мисли и чувства? Дали тези малки пламъчета знаят ...

BloodyKisses

Есета » Ученически

4.5K 1 6

Koe e първо – кокошката или яйцето

>>>> Koe e първо – кокошката или яйцето
Дали първо се е появила кокошката или яйцето? Това е въпрос, който не спира да занимава философи, учени и обикновени хора и все още няма конкретен отговор – може би, защото религията и науката си противоречат, може би защото всеки има различно мнение, или пък, ...

emi_kn

Есета

5.9K 4

Сродна душа

Сродна душа
Несъвместима съм, знам, но няма значение, защото вярвам. Вярвам, че един ден ще те намеря. Ще бъде трудно и ще е дълго, но ще те търся, и ще вярвам. Ще съм сама, но ти ще дойдеш. Ще си ме търсил и ти, ще си страдал и ти, но заедно ще бъдем едно.
Захвърлена, нежелана, с много болка отвътр ...

ViCkYyYyY

Есета

6.3K 6

Последното ми разочарование от приятел/ка.

За мен приятелството е едно от най-ценните и най-хубавите неща в живота, който човек е длъжен да изпита поне веднъж. Хубаво е, когото имаш до себе си доверен човек, който да бъде до теб, когато си тъжен или пък да се радва заедно с теб, а не да ти завижда и да те предава.
Не знам защо, но моята (бив ...

ludafenkanaevailo

Есета

4.7K 1

Кратерът на вулкана...

(Внезапни усещания за предателството...)
Когато те предаде приятел!... Надига се в теб сеизмична активност... Тогава чак забелязваш задрямалия кратер. Но лавата вече те помита без предупреждение. Колко много натежават крилата! Всички цветове загубват блясъка си... Дори не можеш да закрещиш... Грабли ...

pavli

Есета

1.7K 7

НЕ ИСКАМ

„Не искам да пиша повече, не искам, не искам..." Думите сякаш сами се подреждат в редици по листа. Танцуват, играят, смеят се, плачат. Почти мога да видя лицата им. Усмихват ми се и ме гледат. Казват: „Ти ни доведе тук. Ти!" Сочат ме заканително и се мръщят, когато ги трия или поправям.
Нижа безспир ...

РоРо

Есета

3K 3

Почакай, няма да съжаляваш

Понякога мълча. Гледам встрани, не те целувам, не ти обръщам внимание. Не се сърди, моля те. Такава съм си. На моменти мислите ми спират и чувствам, че съм сама, няма никой. Тогава се изолирам от всичко, не забелязвам какво става около мен. Не знам защо го правя.
Просто имам нужда от тези мои си мом ...

sanishy

Есета

1.6K 1

За теб

За теб
Де да знаех какво става... Да знаех какво да правя... Искам всичко да знам, но не мога. И знаеш ли защо? Защото съм сляпа и глуха вече. Ослепях от усмивката ти, от пронизващия ти поглед, а оглушах от думите, които ми казваше, и обещанията, които ми даде.
Да, ти много такива ми даваше, и даваш ...

ViCkYyYyY

Есета

3.3K 1 3

Не може ли...

Ако пътувате от север на юг към Керб Ал Аллах /Кербала/ в Ирак, на около 10 - 12 километра от града, отстрани на шосето ще видите една табела, която сочи, че ако завиете наляво ще стигнете до Вавилон... Най великият град на света, създаван някога от човешката цивилизация!
В момента той представлява ...

jurasik55

Есета

1.8K 1

Не може....

Как може едно нещо да е толкова просто и в същото време толкова сложно...
Как може едновременно да обичаш, но не и да искаш да си с обичания човек?
Как може да си болен, да искаш да оздравееш, но да не търсиш нужния лек?
Как искаш да си щастлив, но да не се усмихваш на деня ?
Как искаш да опознаеш х ...

butterflie

Есета

1.6K 3

Орелът

Орелът
Над скалистите възвишения, сред скоростните въздушни течения, сам в небесната шир се носеше той - скалният орел, единствен обитател на небето в този късен следобед. Издигнал се на високо и отпуснал се в прегръдката на вятъра той се рееше в синьото небе. Накланяйки се на ляво и на дясно, спуск ...

olii

Есета

2.1K

Ефектът на нежността

"... трябва да четете разказа, като се оставите да ви понесе въображението. В никакъв случай като ребус за разгадаване."
Милан Кундера из книгата му за "Изкуството на романа"
Сънувам, че седиш на една маса - аз сядам до теб, а пред нас има прозорец. Шороко отворен, надникват слънчеви лъчи, и далечни ...

aranhuez

Есета

1.7K 2

Препинателни знаци

Някои събират точки за пенсия, но въпреки големия трудов стаж, не им достигат... Аз с точките нямам проблем! Както е казал другарят Сталин (перифразирам леко): "Има точки - има проблем, няма точки - няма проблем". Колкото и стаж да имам, едва ли някога изобщо ще събера точки за пенсия, затова си съб ...

Пимпи

Есета

2.2K 5

Просто един лист

Когато думите са най-големият ни враг, когато всичко е загубено, когато не сме сигурни в себе си в чувствата си, тогава какво ни остава?
Един бял лист, лист, който ще побере поредната история за живота ни, за живота ми, поредният лист, изписан и с радостна тръпка, поредният лист, попил в себе си аро ...

vili_tr

Есета » Лични

2.7K 6

Истина ли е ?

Накъде отиде животът ми... кой вярва в мен вече... какво стана с любовта, в която се кълняхме и двамата... къде отиде приятелството, което си обещавахме, че ще е вечно... какво стана с хората, които ме обичаха... какво стана с мен??? Стоя сама в празната стая... поглеждам в очите на кучето си и вижд ...

Pain-Inside

Есета

2.2K 2

Една приказка

Колко лъжи проплаках, колко истини отбягнах... Всичко заради теб. Дали бях права или това беше поредната ми грешка... Ще си остане въпрос, в миналото, без отговор...
Ето как започна всичко...
Бях малка, бях глупава. Слушах всеки и всички... Мислех, че всичко е една красива приказка без край... Но ср ...

AinT-n0-LoVe

Есета

2.1K 2

Спомняш ли си?!

Когато бях до теб, желаех завинаги да сме заедно, бях оплела мечтите ни в красива паяжина без край. Дните ни бях превърнала в бели облаци и лазурни светлини, които галеха с цветовете си целия ми ден. Когато те виждах, всичко беше пленително, сякаш отново и отново се връщах в онзи момент на първата н ...

puntina

Есета

2.3K

свят...

Някога... някога там, сред дърветата, красотата на въображението чертаеше безброй пътища за душата ми...
Някъде навътре сред горските пътеки има свят... свят без заповеди, окови, без затвори и пътища.
Там вятърът разпилява косите на времето, гали нежно стръкчетата поникнала надежда.
Това е свят, нос ...

ddarkness

Есета

1.5K 1

С мирис на смокиново лято

Наистина е приятно да усещаш топлината на смокиновото лято, вплетеният мирис на грозде и кестени, на натежалите спомени, особено когато се чувстваме заедно с тебе, моя любов...
От бръчиците покрай очите ни вече се вият ята на потъмнели птици, от устните ни, недоизказали още всички съкровени слова на ...

jurasik55

Есета

3.4K 2 1

Вълчи времена

Бях в девети клас. Годината беше 1989-та. Помним я повечето от нас - със словото на другаря Тодор Живков, в което си подава оставката. Бях си пред телевизора в този момент и седях и гледах тъпо, щото това просто не можеше да е истина! Вече не си спомням тогава даваха ли Алф, но очаквах някой да ме п ...

aranhuez

Есета

1.9K 5

Как станах извънземен

Как станах извънземен
А бях съвсем нормален. Като повечето от вас. Сутрин ставах рано, отивах на работа, в края на месеца получавах заплата... Радвах се на растежа на децата, на повишението в службата, на нежната си половинка, на редките си срещи със старите приятели – с други думи нищо човешко не м ...

Aleko

Есета

2.6K 3

Ноктюрно за вечния град

Ноктюрно за вечният град
Рим не прилича на другите западноевропейски градове, където обикновено всички домове, разположени в центъра на града, са реставрирани, боядисани с прясна боя, където в някои страни мият дори мостовете със сапун, а всяка отломка от историята старателно е пронумерована и поста ...

jurasik55

Есета

4.6K 1

Знаеш ли?

Качих се на върха на планината, където тишината на вятъра царува. Повиках мислите си, за да успокоя съзнанието. Обичам планината и онези възвишения, из които мислите се стрелват като птици. Спокойствието е заседнало дори в умиращите есенни листа. Там - мисли, емоции и чувства се сливат в едно със сл ...

faith

Есета

2.4K 1

Предателство

Бяха думи, в които вярвах, бяха мечти, които се надявах някой ден да се сбъднат, бяха спомени, които не исках да забравя никога! Ти ме превърна в човек без душа, ти ми доказа, че не мога да имам ничие доверие, а мислех, че поне в теб мога да бъда сигурна, ти ми причини такава болка, че ума ти не мож ...

puntina

Есета

5.9K 1

Новото момиче

Новото момиче
Дойде 15 септември и се събрахме в училище. Колко хубаво беше. Усмивки, прегъдки, цветя... сякаш душите на цветовете бяха с нас в този ден... сякаш цветята оживяха и подхванаха своя вечен танц...
Влязохме в класните си стаи. Толкова спомени имаме там. За щастливи и тъжни моменти... Но ...

сТеЛчЕ

Есета

1.7K 1

Поздрав към всички за деня на поезията и музиката 1 октомври!

В ОЧАКВАНЕ
Коленичих, за да се помоля в изоставения храм на поезията, където нямаше църковен хор, свещенослужители, икони, а само бели каменни зидове и черни, отдавна изстинали хрускащи въглени. Молех се от все сърце, безмълвно като отчаяние; искрено като всеопрощение с надеждата на корабокрушенец, ...

Cona

Есета

4.3K 1

Ти си вече минало

Ти си вече минало
Ти си вече минало. Просто един отминал епизод от моя живот, петно върху вече стара дреха.
Беше ми трудно да те забравя... и все още е така, но все някъде трябва да поставя началото.
Не, не е чудо... това е реалност, моята реалност. Вече няма да плача за теб, ти не ме заслужаваш. Ня ...

collien^f

Есета

2.7K 6

Но да, обичам...

Крия се.
Затворена в себе си, се мъча да открия света, без да му показвам дори най-мъничка част от себе си.
"Животът си е твой! Прави с него каквото пожелаеш." - Това ми каза баща ми. Животът си е мой... Плашех се от това. Само при мисълта, че ще залитна и ще пропадна и нямаше да има никой зад мен, ...

Samion

Есета

3.5K 7

Хумор по студентски

ВСЯКА ПРИЛИКА С ДЕЙСТВИТЕЛНИ ЛИЦА И СЪБИТИЯ Е НАРОЧНА, НО ПРЕУВЕЛИЧЕНА :)
"Айде, бе хазаин, айде, че ш'закъснееш за работа!" - нежно ми шепти в ухото...една хлебарка.
А? Ккакво? Кой? Пффф, пак съм се успал! Добре, че хлебарките ме събудиха, както им поръчах снощи. Ама хубаво си изкарахме вечерта, ей ...

Xpu100

Есета

3.6K 7

"Можеш да избягаш от всичко, но не можеш да избягаш от себе си"

Мисли на едно "врабче"
Има моменти, в които си мисля, че ние, хората, сме като птици - трябва ни малко щастие, за да полетим! Но сме затворени в стъкло. Вярваме на това, което виждаме, мечтаем за свобода, която не съществува никъде по земята; блъскаме се в стъклото, не знаейки, че то, невидимото, ни ...

gorqna

Есета

4.8K 2

Есета на различни теми

* * *

Опит да намеря чрез опит пътя си...

Българската седенка

Бъди с мене... Някога, когато имаш време...

За стачката и тъжните момичета

Медено Огледало и Пълни със Светлина очи

Ти ли?

Спомен така далечен

И сега накъде?...

Ще те забравя, за да продължа да живея...

Любов и звезди

Koe e първо – кокошката или яйцето

Сродна душа

Последното ми разочарование от приятел/ка.

Кратерът на вулкана...

НЕ ИСКАМ

Почакай, няма да съжаляваш

За теб

Не може ли...

Не може....

Орелът

Ефектът на нежността

Препинателни знаци

Просто един лист

Истина ли е ?

Една приказка

Спомняш ли си?!

свят...

С мирис на смокиново лято

Вълчи времена

Как станах извънземен

Ноктюрно за вечния град

Знаеш ли?

Предателство

Новото момиче

Поздрав към всички за деня на поезията и музиката 1 октомври!

Ти си вече минало

Но да, обичам...

Хумор по студентски

"Можеш да избягаш от всичко, но не можеш да избягаш от себе си"

Опашка